Р Е
Ш Е Н
И Е
№
350
Добрич, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично
съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година, І
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря В. САНДЕВА
изслуша докладваното от председателя административно дело № 110/ 2022 год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Д.И.Д. ***, подадена чрез адв.
Р. С., срещу Решение № 64/ 28.01.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ -
Добрич.
Според жалбоподателя Решението, с което е потвърдено
съответното Разпореждане, е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде
отменено. Настоява, че оспореният акт е постановен при съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Жалбоподателят счита за неправилен
извода на административния орган, че не е представил доказателства за наличие
на 15 години стаж от втора категория, като се позовава на удостоверение № 02 –
2684/ 18.08.2021 г., издадено от ДА „Архиви“, Дирекция „Държавен военноисторически архив“ - Велико Търново, в което е посочено,
че в осигурителния доход са включени следните елементи: заплата за отработено
време, МНО, вредни, платен годишен отпуск, премии, от което черпи довод, че
след като е получавал допълнително възнаграждение за вредни условия на труд и
през трите години на визирания период (10.03.1983 г. - 10.03.1986 г.), то
полаганият от него труд е бил с по-голяма вредност и тежест от нормалната. В
тази връзка настоява, че административният орган, като не е изследвал
релевантните за спора факти и обстоятелства, въпреки че е задължен служебно да
ги събира, а се е задоволил с бланкетното деклариране, че липсват представени
официални писмени доказателства, е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до
неправилно приложение на материалния закон при категоризирането на труда за
този спорен период. Оспорва, че изпълняваната от жалбоподателя длъжност
„бояджия“ в цех „Б“ на ВРЗ „****“, през периода от 10.03.1983 г. до 10.03.1986 г.,
не отговаря на втора категория труд, тъй като условията на труд, при които е
работил не съответствали на труда на бояджии, шприцьори и помощник - шприцьори,
работещи с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в
обособени цехове и звена, съгласно чл. 15 от ПКТП (отм.). Същевременно излага
становище, че в съответния цех за механична обработка на металите е боядисвал
окачваемите резервоари на самолетите и окачваемото радио- и фотооборудване на
самолетите, за които настоява, че представляват част от авиационната техника и
се използват в зависимост от изпълняваната задача. Допълва, че преди да боядиса
окачваемите резероари, е било необходимо да ги измие първо старателно с бензин.
Използвал е предпазни средства. В тази връзка твърди, че е осъществявал
дейности при условията на чл. 66б от ПКТП (отм.), а именно като работник по
измиване на авиационни детайли и бояджия на авиационна техника, с оглед на
което претендира, че трудът му е бил от първа категория, черпейки довод от чл.
16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Иска отмяна на
Решението и потвърденото с него Разпореждане и връщане преписката на
административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски.
Ответникът, Директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез
процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Представя Писмена
защита, в която излага подробно становището си по оспорването на жалбата, като сочи,
че след като за жалбоподателя не са събрани доказателства за положен труд в
цеха за ремонт и изпитване на авиационна техника – цех А, а са събрани
безспорни такива, че е полагал труд в цех Б, то трудът му не е положен при
условията на първа категория труд по чл. 66б от ПКТП (отм.) Същевременно се
позовава и на заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което, ако стажът през периода от
10.03.1983 г. до 10.03.1986 г. бъде зачетен от втора категория труд, то
жалбоподателят не отговаря на условията за отпускане на пенсия, тъй като общият
сбор на осигурителния стаж и възрастта му е 99 точки 0 месеца и 30 дни към
датата на подаване на молбата. При така изложеното иска жалбата да бъде
отхвърлена. В съдебно заседание заявява и претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
от фактическа страна следното:
Административното производството е започнало по подадено
от Д.И.Д. Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
от втора категория № 2113-24-1180/ 30.08.2021 г., както изрично е записано в Заявлението
(л. 18 – 19). Към Заявлението са приложени трудова книжка № 424/ 10.03.1983 г.,
военна книжка № 007125/ 20.09.1980 г., УП – 13 № 5507 – 18 – 179/ 04.02.20202
г., УП – 3 № 09/ 05.03.2020 г., Удостоверение № 02 – 2684/ 18.08.2021 г., УП –
2 № 08/ 05.03.2020 г. (л. 20).
По делото е приложен Опис на осигурителен стаж, съгласно
който заявителят има 22 години 04 месеца и 01 ден осигурителен стаж от трета
категория и 13 години 09 месеца и 14 дни осигурителен стаж от втора категория,
превърнат към трета категория – 39 години 06 месеца и 26 дни. (л. 22 – 23)
При така събраните доказателства с Разпореждане №
**********/ 07.12.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ
– Добрич е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на Д.И.Д.. Отразено е в Разпореждането, че заявителят е роден на *** г. и към
датата на Заявлението има навършена възраст от 58 години 09 месеца и 03 дни,
съответно придобит осигурителен стаж от втора категория от 13 години 09 месеца
и 14 дни и трета категория от 22 години 04 месеца и 01 ден или общо придобит
стаж, превърнат в трета категория от 39 години 06 месеца и 26 дни. В
Разпореждането са изложени съответните за отделните категории стаж разпоредби,
относими към правото на пенсия и е указано, че съобразно чл. 69б, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) на лицето не може да бъде отпусната
пенсия, тъй като към датата на Заявлението няма 15 години осигурителен стаж от
втора категория, а има 13 години 09 месеца и 14 дни, както и няма 100 точки, а
има 98 точки 03 месеца и 29 дни. Отразено е, че не са налице и предпоставките
по чл. 68, ал. 1 от КСО поради липса на навършена изискуема възраст от 64
години и 04 месеца. В Забележка е отбелязано, че не се зачита осигурителен стаж
за периода 03.11.1982 г. – 09.03.1983 г., тъй като съгласно обр. УП-13 №
5507-18-179 от 04.02.2020 г. липсват данни за лицето от ТКЗС с. Смолница (л.
52).
Срещу Разпореждане № **********/ 07.12.2021 г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич с вх. № 1012-24-286/
31.12.2021 г. (л. 12) Д. е подал жалба по административен ред, с която обжалва
Разпореждането в частта за непризнаване
на трудов стаж за периода от 10.03.1983 г. до 10.03.1986 г.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич е разгледал жалбата.
Посочил е, че стажът, предмет на жалбата, не е зачетен от втора категория труд
по т.15 от ПКТП (отм.), като е указал, че за спорния период от 03.11.1983 г. до
09.03.1986 г. е представено по административната преписка Удостоверение изх. №
02 – 2684/ 18.08.21 г. на „Държавен военноисторически архив“ – Велико Търново,
че заявителят е работил на длъжност „бояджия“ в цех „Б“ на завода, но
същевременно се е позовал на съхраняваното писмо № 2457/ 09.03.2009 г. до ТП на
НОИ – Добрич (л. 48) от Директора
на Дирекция „**** – Велико Търново, в което е отразено, че от 1980 г. цех „А“
на ****е наричан цех за ремонт на реактивни самолети, а цех „Б“ (в който е
работил жалбоподателят) – цех за механична обработка на метали. Допълнил е, че
в Списък на професиите и длъжностите във ВРЗ „****“, на които се променя
категорията при пенсиониране, съгласно ИД на ПКТП (Дв бр. 58 от 20.07.1990 г.)
под т.12 е вписана длъжността „бояджия – шприцьор по ремонта на авиационна
техника“, но през спорния период работникът е работил в цех за механична
обработка на метали, а не в цех за ремонт на реактивни двигатели. Счел е, че
при административната проверка не са установени условията на т.15 от ПКТП
(отм.), с оглед на което е оставил жалбата без уважение с Решение № 64/
28.01.22 г. (л. 8 – 9), получено от жалбоподателя на 02.02.22 г. (л. 10)
Жалбата е подадена на 11.02.22 г. чрез административния
орган, видно от печата, положен върху нея (л. 3).
В писмо от 01.03.22 г. до процесуалния представител на
жалбоподателя от *****“ (л. 59) отговарят, че в разплащателните ведомости на
МРЗ „****“, цех „Б“, не е отразен процентът, на който е бил осигуряван Д.И.Д.;
не е открита информация за работно време; не са предадени за съхранение в
архива трудов договор на лицето, длъжностна характеристика за неговата длъжност, съответно документи за
използваните в завода бои, лакове и разредители. Към писмото са приложени
удостоверение с посочени помесечно суми, получавани от жалбоподателя за работа
при вредни условия на труд, както и заповедите за назначаване и освобождаване
от длъжност на лицето, заповед на директора на завода с приложен протокол за
даване противоотрови на работници и служители, заети с производства, свързани с
опасни за здравето вредности и професионални отравяния.
Видно от Заповед № ЛС 144 от 10 март 1983 г. (л. 61), Д.И.Д.
е назначен на длъжност „бояджия“ II разряд в цех
„Б“, с дневна ставка 5.81 лева. Определено е на работника да се заплаща
допълнително възнаграждение от 10 лв. за работа в системата на МНО.
Като доказателство е приет Протокол № 38 от 16.01.1984 г.
(л. 62), според който на бояджии на авиационна техника, т.10. и на бояджии на
метални изделия, т.11. са предоставяни противоотрови (кисело мляко) поради
работа във вредна среда – ацетонова среда.
Със Заповед № ЛС 179/ 10.03.1986 г. г-н Д. е освободен от
работа в МРЗ „****“, на основание чл. 29а от действалия тогава Кодекс на труда
поради изтичане на договора (л. 64).
По искане на жалбоподателя са назначени съдебно –
техническа експертиза за установяване условията на труд на жалбоподателя и
съдебно – икономическа за изчисляване стажа на същия.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно
– техническа експертиза ****– Добрич е бил с предназначение извършване на
„ремонти на авиационна техника“. Бояджийните участъци са отделени в отделни
сгради, където се осигурява приточно – смукателна аспирация за отвеждане на
емисиите от токсични газове на органичните разтворители, които се използват във
всички бои, лакове, които се нанасят върху метални повърхности, каквито са
повърхностите на авиационната техника и частите, подлежащи на ремонт. Вещото
лице сочи, че през процесните години всяка ремонтна дейност, свързана с
бояджийски работи, е изисквала първо да се свали и да се почисти много добре
старата боя от металната повърхност на даден детайл или част с много специална
токсична „смивка“, представляваща комплект от органични разтворители,
включително бензол, толуол, ацетон. По – късно, през 2000 година, е отменено
използването на бензол за производствени цели, като пределно допустимата
концентрация на толуол, бутил ацетат и др. разтворители е намалена няколко
пъти. Вещото лице заявява, че съгласно прилаганите технологии работният процес
шприцоване на алкидни бои, оловни бои, нитроцелулозни лакове за покриване на
метални повърхности е един от най –
вредните за здравето на работещите. В потвърждение се позовава и на
документите, с които е разписано предоставянето на противоотрови на работниците
от завода. В заключение (л. 96 – 98) вещото лице приема, че работата на
жалбоподателя може да бъде приравнена по вредност и тежест на труда за работа
във вредни условия на труд, описан в чл. 15 от ПКТП (отм.) С Молба вх. № 3255/
19.09.22 г. (л. 107 - 113) вещото лице, инж. Г., в подкрепа на заключението си
представя допълнително Заповед № 105 от 15.08.1956 г. на Министъра на отбраната
и Списък на работниците и служителите, заети в производства, свързани с опасни
за здравето работи, и на противоотровите, които им се отпускат съгласно чл. 102
от Кодекса на труда. Заключението на
това вещо лице не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения
материал по делото.
В заключението си вещото лице по назначената съдебно –
икономическа експертиза (л. 86 – 93) Д.Д. сочи, че жалбоподателят е получавал
ежемесечно допълнителни средства за вредни условия на труд според доказателствата
по делото. Полагаемият му се платен годишен отпуск на основание чл. 53 от КТ
(отм.) към 1983 г., 1984 г., 1985 г. и 1986 г. е 14 дни. За спорния период на
работника са се полагали общо 42 дни платен годишен отпуск, а според
приложената по делото справка той е ползвал 66 дни, т.е. е ползвал годишно 8
дни допълнителен платен отпуск. Според вещото лице обаче, дори процесният
период да бъде зачетен за положен труд от втора категория, то това не е
достатъчно за обосноваване право на пенсия, тъй като сборът от осигурителен
стаж и възраст би станал 99 точки 0 месеца и 30 дни. Жалбоподателят получава
сбор от 100 точки 4 месеца и 23 дни, само ако стажът му би бил зачетен за първа
категория труд. Заключението и по СИЕ не е оспорено от страните и е приобщено
към доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2
от КСО, подадена е от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ
на оспорване административен акт, поради което е допустима.
По същество същата е неоснователна. Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл.
146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, спор няма, но все пак съдът следва да отчете следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно
определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл, съобразно
изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им, с което решава въпроса по същество или
отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Оспореното Решение е издадено от ****, подписала
го „за директор“. Съгласно Заповед № 1016 – 40 – 23/ 11.01.2018 г. на
Управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 37,
ал. 5, т. 1 КСО, ****– началник на отдел „Административен“ в ТП на НОИ – Добрич
е определена да изпълнява правомощията на Директора на ТП на НОИ – Добрич,
предоставени по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, в
случай на отсъствие на същия. В случая, видно от приложения болничен лист, към
датата на издаване на оспореното Решение, Директорът на ТП на НОИ – Добрич, ****,
е ползвал отпуск по болест. С оглед на това оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон
правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност,
като следва да се добави, че от материално и териториално компетентен орган е
издадено и обжалваното пред Директора на ТП на НОИ – Добрич Разпореждане.
Решението е издадено в едномесечния законов срок, при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО.
При спазена писмена форма и налични реквизити в
оспореното Решение, следва да се отбележи, че същото е мотивирано като краен
резултат.
Категоризирането на труда при пенсиониране е уредено в
Правилника за категоризиране труда при пенсиониране (ПКТП), който е отменен към
настоящия момент, но е действал по времето на полагане на труда и съгласно § 2
от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. за отменяне на
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ДВ, бр. 39 от 1998 г),
трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31
декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия
до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. В случая се
касае за положен от Д.Д. труд през периода 1983 г. - 1986 г., т.е. за стаж,
придобит преди края на 1999 г. и категорията му, с оглед на която следва да се
зачете при пенсиониране, се определя съобразно Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране. В самото Заявление жалбоподателят е отбелязал, че желае
пенсиониране в условията на втора категория труд. Едва в жалбата пред съда процесуалният
му представител настоява вече, че административният орган е следвало да зачете
стажа му за оспорения период като първа категория труд.
По оплакването в жалбата, поддържано от процесуалния
представител, че неправилно решаващият орган, а и ръководителят на „ПО“ са
преценили, че трудът, положен от Д., е такъв от трета категория, а следвало да
бъде зачетен като втора/първа категория труд, бе извършена проверка съобразно
приложимите норми и събрани доказателства. В Раздел II. Втора категория, Металургия,
металообработване и машиностроене, чл. 15 от ПКТП (отм.) е разписано, че за
труд втора категория се зачита трудът на бояджии, шприцьори и
помощник-шприцьори, работещи с органични разтворители, оловни бои и
нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. С оглед нормата е
поставено изискване, за да се зачете трудът от втора категория, работата на
бояджия да е била свързана с органични разтворители, оловни бои и
нитроцелулозни лакове. Според заключението на вещото лице по СТЕ ****– Добрич е
бил с предназначение извършване на „ремонти на авиационна техника“. Бояджийните
участъци са отделени в отделни сгради, където се осигурява приточно –
смукателна аспирация за отвеждане на емисиите от токсични газове на органичните
разтворители, които се използват във всички бои, лакове, които се нанасят върху
метални повърхности, каквито са повърхностите на авиационната техника и
частите, подлежащи на ремонт. В този смисъл няма спор, че се касае за обособен
цех. Страните не оспориха и изводите на вещото лице за условията на работа, при
които е полагал труд жалбоподателят. Съдът също го кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено в тази насока.
Няма спор, че лицето е получавало заплащане и за вредни
условия на труд. Разгледани в съвкупност, събраните по делото доказателства
навеждат на извода, че трудът, който е полагал работникът за процесния период,
може да бъде зачетен като втора категория труд, като се има предвид характерът
на дейността на завода и даденото от вещото лице описание на изпълнение на
работата. В този смисъл, макар да липсва длъжностна характеристика за лицето,
конкретно посочени вещества, с които е работило, то предвид приетото като
доказателство заключение на вещото лице по СТЕ, разгледано в съвкупност с
останалите доказателства, съдът намира, че административният орган не е положил
достатъчно усилия за установяване на фактите и обстоятелствата, определящи
категорията труд, относима към предпоставките за пенсиониране на лицето, поради
което неправилно е отнесъл условията му на труд през процесния период към трета
категория труд, а е следвало да бъде зачетен за втора категория труд.
Този извод обаче не променя крайния извод за правилност
на Разпореждането и потвърдителното Решение, че не са били налице кумулативните
предпоставки за пенсиониране на лицето в условията на втора категория труд.
Това е така, защото:
Съгласно нормата на чл. 69б, ал. 2, т 1 от КСО, лицата,
които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват
право на пенсия, ако са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8
месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г.
възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на
60-годишна възраст, което отнесено към конкретния случай с подадено Заявление
през 2021 г., изисква 58 години и 08 месеца възраст за мъжете, каквато има
навършена жалбоподателят към датата на подаване на Заявлението – 58 години 09
месеца и 03 дни.
Законодателят е предвидил обаче кумулативно наличието на 100
точки за мъжете за 2021 г. като сбор от осигурителен стаж и възраст. Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице по СИЕ, неоспорено от страните,
задълбочено, обективно и безпристрастно дадено. Вещото лице по СИЕ е изчислило,
че ако се признае процесният стаж за труд от втора категория, последният би
станал 16 години 9 месеца и 15 дни или приравнен на трета категория – 20 години
11 месеца и 27 дни. При това положение общият стаж от трета категория би бил
равен на 40 години 03 месеца и 27 дни, при което сборът от осигурителен стаж и
възраст би бил 99 точки 0 месеца и 30 дни, т.е. не е налице втората
предпоставка от 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст, а именно - 58
години 09 месеца и 03 дни + 40 години 03 месеца и 27 дни = 99 точки 0 месеца и
30 дни. С оглед на това и Разпореждането, и оспореното Решение като краен
резултат са правилни.
На следващо място, не са налице предпоставките за
категоризиране труда на жалбоподателя от първа категория. Съгласно изменението
на ПКТП с ДВ бр. 58 от 1990 г., на което се позовава жалбоподателят чрез
процесуалния си представител, в чл. 66б от ПКТП (отм.) е предвидена по – ниска
възраст за мъжете и жените, при 20 години стаж, положен в ремонта и изпитание
на авиационна техника, за работници, които съгласно чл. 66б от ПКТП (отм.) са
работили като:
Инженерно-технически работници до началник на участък
(цех) включително от мини и кариери за добив по открит способ на руди, въглища,
нерудни изкопаеми и за добив и преработка на инертни материали. Работници и
инженерно-технически работници до началник на обособено производство (цех)
включително от цеховете за производство на цимент: "Суровинни
мелници", "Пещен", "Циментов", "Опаковка" и
"Обезпрашаване". Бояджии, шприцьори и помощник-шприцьори, работещи
с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове, в затворени съдове
и шприцкамери. Ковачи-щамповчици на гореща обработка в КТА
"Мадара" - Шумен. Работници от акумулаторното производство по списък
на професиите, утвърден от Министерство на труда и социалните грижи. Работници
и инженерно-технически работници до началник на полигон включително за
изпитване на боеприпаси и техни елементи. Изпитатели и началник на изпитателна
станция включително за взривни вещества, боеприпаси и техните елементи. НПП
"Бл. Попов" - Перник, цех "Инструментален" - ерозист и
термист, участък "Валцуване" - майстор в металургията,
валцьор-оператор на автоматичен стан за калиброване и валцуване на плътни
метални заготовки, машинен шлосер и електрошлосер по поддържане и ремонт на
металургични агрегати, настройчик на металургични линии, технолог и обслужващ
работник в металургията. Работници по измиване на авиационни детайли. Монтьори
по ремонт и изпитване на авиационна техника. Монтьори по ремонт на
радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти. Бояджия и тапицер -
лепач на авиационна техника (наименование в щатното разписание съгласно т.12 от Списъка на л. 46 - 47
„бояджия – шприцьор по ремонта на авиационна техника“). Монтьор по облитане
на авиационна техника. Капитан, помощник-капитан и главен механик на танкери,
химикаловози и несамоходни танкери, превозващи опасни товари. Дозировчици на
абразивни смеси, формовчици на абразивни инструменти, разпрашители на метални
прахове от метали и сплави, пещари на редукционни пещи за производство на
метални прахове, шихтовчици на метални прахове и смеси, мелничари и сеячи на
метални прахове и смеси в металокерамичното производство. Хладилни техници,
работещи в лаборатории по изпитване на бойни отровни вещества. Работници и
инженерно-технически работници до началник на цех включително при
производството на батерии (сухи елементи). Работници при производството на
пиезокерамични изделия: масоподготвител, пресьор, пещар и посребрител.
Настройчици на машини и съоръжения за производство на пиезокерамични изделия.
Шлайфисти на специални оптически прибори. (л. 46)
С чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) е предвидено, че от 1 януари 2000 г. трудовият стаж,
положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по
отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г.
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998
г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж, както следва: 1.
по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория. По делото не
бе установено жалбоподателят да е сред изброените бояджии, шприцьори и
помощник-шприцьори, работещи с органични разтворители, оловни бои и
нитроцелулозни лакове, в затворени съдове и шприцкамери. Настоява се, че
Д. е работил като бояджия на авиационна техника. В случая обаче цеховете в
завода са били обособени като цех „А“ – ремонт на реактивни самолети и цех „Б“
– цех за механична обработка на металите. (л. 48) Видно от писмо от 1995 г. (л.
50) е било поискано от завода да се счете, че работещите по ремонта на
авиационна техника са работили при първа категория на труд. С горното изменение
този труд е зачетен от първа категория. Видно от писмо на директора на завода
(л. 50), ремонтът на авиационна техника е бил само една от насоките на
специалната дейност на завода, специализиран в ремонт на въоръжение и бойна
техника. Ремонтът обаче на авиационна техника (реактивни самолети) се е
извършвал в цех „А“, а жалбоподателят е работил в цех „Б“, поради което не са
налице предпоставките за приемане на положения от него труд като първа
категория труд. В жалбата е направено описание на условия на труд и начин на
изпълнение на дейността, но следва да се има предвид, че условията на труд и
при първа, и при втора категория са по – тежки в сравнение с тези при трета
категория. Законодателят, за да отчете конкретните условия, е изброил именно
кои длъжности, при какви условия, дори за някои случаи в кои предприятия,
следва да се зачитат за първа категория труд. В случая жалбоподателят, на
когото с разпореждането за насрочване е указана доказателствената тежест, не
установи при пълно и главно доказване наличието на такива предпоставки за
отпускане на пенсия на същия по смисъла на чл. 66б от ПКТП (отм.), като не се
събраха доказателства за твърденията му, че боядисвал окачваемите резервоари на
самолетите и окачваемото радио- и фотооборудване на самолетите, за които сочи в
жалбата до съда, че представляват част от авиационната техника.
По отношение липсата на предпоставки по чл. 68, ал. 1 от КСО спор няма предвид възрастта на жалбоподателя.
С оглед горното изводът на административния орган, че не
са били налице условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
на конкретното лице, е правилен и съответен на материалния закон. Като краен
резултат Разпореждането и Решението, с което е потвърдено, са законосъобразни,
поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора и с оглед изрично стореното в
тази насока искане от процесуалния му представител на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева) на
основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО, във
връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Д.И.Д. ***, срещу
Решение № 64/ 28.01.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с
което е потвърдено Разпореждане № **********/ 07.12.2021 г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на
НОИ - Добрич сума в размер на 100.00 лв. (сто лева), представляваща съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението и от изпращането на
страните на препис от решението, че е изготвено.
СЪДИЯ: