МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 260032/08.02.2021 г. по НОХД № 4124/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, LI наказателен състав.
Производство
по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура - Бургас
против подсъдимия Н.П.Г., ЕГН: **********, с обвинение за това, че на 05.06.2020
г., в гр. Бургас, около 15.20 часа, на бул. “Д. Димов“, до блок „Лазурен бряг“,
е управлявал л.а. „Фиат Пунто”, с peг. №, без съответното свидетелство за
управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред
с Наказателно постановление № 15-0769-005015/08.02.2016 г., издадено от
началник на група „ПП“ при ОД на МВР - Бургас, влязло в сила на 13.07.2019 г.,
за извършено такова деяние - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така внесеното
обвинение, като намира за доказано от обективна и субективна страна извършеното
деяние. Посочва, че НП не може да бъде прогласено като нищожно и неговата
валидност не може да се обсъжда в наказателния процес. Поддържа, че НП се
ползва с формална и законна сила, доколкото подсъдимият не се е възползвал от
възможността да го обжалва. Предлага да се
постанови осъдителна присъда, като на подсъдимия се определи наказание лишаване
от свобода за срок от две години и шест месеца.
Защитникът на
подсъдимия - адв. А.С. от АК - Сливен, счита повдигнатото срещу подзащитния му обвинение
за недоказано. Посочва, че нарушението за което е бил санкциониран дееца с
наказателното постановление от 08.02.2016 г., е било погасено по давност. На
05.03.2015 г. бил съставен АУАН, а НП на 08.02.2016 г., като на НП било връчено
на 13.07.2019 г. Наказателно постановление нямало как да влезе в сила, тъй като
била изтекла предвидената в закона давност. Твърди се, че към момента, когато е
извършено престъплението - 05.06.2020 г., е нямало валидно наказателно
постановление, като административен акт, тъй като наказателното преследване е
било погасено по давност. Прави искане подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият се
придържа към становището на защитника и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Н.П.Г. с ЕГН: **********, е роден на ***
г., в гр. Самоков, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, български
гражданин, женен, със средно образование, работи в бензиностанция „ЕКО“.
Подсъдимият Н.П.Г. е осъждан многократно, като същият е
и неправоспособен водач.
С наказателно
постановление № 15-0769-005015/08.02.2016 г., на подс. Н.Г. е наложено
наказание глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП,
за това, че управлява МПС като неправоспособен водач. Наказателното постановление е връчено лично на
подс. Н.Г. на 05.07.2019 г. и е влязло в сила на 13.07.2019 г.
На 05.06.2020 г., Р С и св. Д.Д. - полицейски служители при 05 РУ на
МВР- Бургас, патрулирали на територията на управлението в гр. Бургас. Около
15.20 часа, на бул. “Д. Димов“, до блок „Лазурен бряг“, полицейските служители
спрели за проверка л.а. „Фиат Пунто” с peг. № При проверката се установило, че
автомобилът се управлявал от подс. Н.Г. и същият не можел да представи
свидетелство за управление на МПС. Полицейските служители поискали съдействие от сектор „ПП“ при ОД на
МВР- Бургас, като на място пристигнал свидетеля Н.К. - мл. автоконтрольор при
сектор ПП. При направената справка в ОДЧ се оказало, че подс. Г. е
неправоспособен и е управлявал МПС след като е бил наказван по административен
ред за управление на МПС без съответното СУМПС, с влязло в сила на 13.07.2019
г. Наказателно постановление № 15-0769-005015/08.02.2016 г. На подс. Г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, който подписал без възражения.
По
доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от показанията на свидетелите Н.К. (л.
40-41 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК показания от досъдебното
производство (л. 7 от ДП), и Д.Д. (л.
41 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК показания от досъдебното производство
(л. 6 от ДП), както и от писмените доказателства по
делото – НП № 15-0769-005015/08.02.2016 г., АУАН № 690796 /л. 29/, писмо на л. 37, писмо на л. 9 от
ДП, справка за нарушител/водач /л. 10-17 от ДП/ и справка за съдимост /л. 17-25
от съдебното производство/.
Описаните обстоятелства се установяват
по безспорен и категоричен начин от свидетелските показания на свидетелите Н.К.
и Д.Д., депозирани в хода на съдебното следствие, включително и тези депозирани
по време на досъдебното разследване и прочетени на основание чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК, които допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото досежно събитията около извършването на деянието,
установяват отделни елементи от състава на престъплението - времето на неговото
осъществяване, мястото, начина, по който е извършено и неговото авторство.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.К. и Д.Д., доколкото ги
намира за логични, последователни и кореспондират с останалия по делото
доказателствен материал. Съдът не намира причина да се съмнява в
добросъвестността на свидетелите, поради което и взима предвид заявеното от тях
при формиране на вътрешното си убеждение. Всъщност и самата защита не въведе доводи
против показанията на свидетелите, които да поставят под каквото и да е
съмнение тяхната достоверност.
Съдът кредитира всички приложени по
делото писмени доказателства, доколкото са приобщени по предвидения за това в
НПК ред и кореспондират с останалите доказателствени източници.
Посочените доказателства и доказателствени средства
допринасят за категоричното установяване на гореописаната фактическа
обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение
така установените факти.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да
постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както
авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият Н.П.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК, за което е предаден на съд.
По делото са
събрани напълно безпротиворечиви доказателствени материали. Разпитаните по
делото свидетели – полицейските служители - Н.К. и Д.Д.,
имат ясен спомен за случая, като св. Д. е възприел подс. Н.П.Г. да управлява
автомобила. Свидетелят Н.К. е оказал съдействие на колегите си, като на място е
установил подсъдимия Г., който при извършената проверка се установило, че е
неправоспособен водач и има издадено НП. След което свидетелят К. му съставил и
АУАН. Съдът приема за достоверни показанията на полицейските служители, които
са последователни, безпротиворечиви и логични и по един недвусмислен начин
описват фактическата обстановка, датата и мястото, на които подсъдимият е
управлявал МПС без свидетелство.
Така с деянието си
подсъдимият Н.П.Г. е осъществил състава
на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК,
тъй като на 05.06.2020 г., в гр. Бургас,
около 15.20 часа, на бул. “Д. Димов“, до блок „Лазурен бряг“, е управлявал л.а.
„Фиат Пунто”, с peг. №, без съответното свидетелство за управление на МПС, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 15-0769-005015/08.02.2016 г., издадено от началник на група
„ПП“ при ОД на МВР - Бургас, влязло в сила на 13.07.2019 г., за извършено
такова деяние.
С въведеното
законодателно решение за криминализиране на осъщественото от подсъдимия деяние
е заложен един съществен принцип - управлението на МПС без свидетелство за
правоуправление се криминализира като престъпление по НК едва след като деецът
веднъж е бил наказан за същото по административен ред. Следователно, от
обективна страна предпоставка за търсене на наказателна отговорност е наличието
на едно предишно административно наказване на дееца за същото такова деяние,
което не е изиграло своята възпираща роля. В настоящия случай това се явява
наказването му с Наказателно постановление №
15-0769-005015/08.02.2016 г., издадено от началник на група „ПП“ при ОД
на МВР – Бургас. С това писмено доказателство се установява по безспорен начин,
че подсъдимият е санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за друго
такова деяние, извършено на 05.03.2015 г., когато отново е управлявал МПС без
да притежава съответно свидетелство за управление. Въпросното наказателно
постановление е връчено лично на подсъдимия на 05.07.2019 г., не е обжалвано по
реда на чл. 59, ал. 1 ЗАНН, и е влязло в законна сила на 13.07.2019 г. От
посочената дата на влизане в сила на постановлението до датата на
инкриминираното деяние – 05.06.2020 г. е изминал период
по-малко от една година. Тоест подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние - управлявал е МПС, като това е извършено в посочения в закона срок -
едногодишен, считано от наказването му по административен ред.
По отношение на доводите на защитата, че към момента на
извършване на престъплението е нямало валидно наказателно постановление, с
оглед на евентуални изтекли давностни срокове, съдът намира да отбележи, че
тези възражения е трябвало да бъдат направени в административнонаказателното
производство. В случая НП е влязло в законна сила и както
правилно посочи в пледоарията си прокурора в тази връзка то е породило своите
правни последици и спрямо него не може да се осъществи косвен съдебен контрол
за законосъобразност в рамките на това наказателното производство. За разлика
от нищожността в гражданското и административното право, за която е валиден
инцидентен съдебен контрол, ако постановеният по ЗАНН акт не бъде атакуван по
съответния предвиден ред, а и когато бъде потвърден или изменен в съдебна
процедура, той влиза в законна сила - материална и формална, независимо дали
страда от някаква незаконосъобразност. Материалната законна сила, от своя
страна, предпоставя негова изпълняемост и задължителност. Като се изключи
възможността за възобновяване на административно-наказателното производство,
при което се възстановява висящността на спора, недопустимо е инцидентно
съдебно произнасяне, свързано с процесуалната и материалноправна годност на
влязлото в сила наказателно постановление /Решение № 294 от 21.07.2014 г. на
ВКС по н. д. № 823/2014 г., II н. о./. Ако НП не бъде атакувано по съответния
предвиден ред, както и при неговото потвърждаване или изменение в процедура по
обжалване, то влиза в законна сила - материална и формална, и подлежи на
задължително изпълнение, независимо дали страда от пороци /Решение № 124/27.05.2016
г. на ВКС по н.д. 468/2016 г., III
н. о./. Така, законосъобразността (материалноправна и процесуална) на
влязлото в сила НП не може да бъде контролирана инцидентно в настоящото производство.
От субективна
страна подсъдимият Н.Г. е действал виновно, с пряк умисъл. Съзнавал е, че е
неправоспособен водач, както и че вече е бил наказван по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Подсъдимият е
съзнавал, че извършва същото деяние - управлява МПС без СУМПС - в едногодишния
срок от наказването му по административен ред, тъй като наказателното
постановление му е било връчено лично и той е бил абсолютно наясно с наложеното
му административно наказание, като е предвиждал общественоопасните последици на
своето поведение и пряко ги е целял.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимия Н.П.Г. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343в, ал.
2 от НК.
По наказанието:
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и двеста лева.
На първо
място, съдът отчита, че не са налице многобройни или изключително смекчаващи
обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да се
окаже несъразмерно тежко. Поради което подсъдимият следва да бъде санкциониран
за поведението си при приложение на разпоредбата на чл. 54, ал. 1
от НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
вземе предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия - видно от справката му
за съдимост, същият е осъждан многократно за извършени престъпления по
транспорта, вкл. и неколкократно за престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК,
за каквото престъпление е и настоящото
производство. Наложените в тази връзка наказания очевидно не са постигнали
предвидените в закона цели за поправяне и превъзпитание на дееца и не са
оказали възпиращо действие по отношение на него, щом като той отново извършва
същото престъпление. На следващо място,
от
справката, издадена от сектор „ПП” при ОД на МВР – Бургас, се установява, че подсъдимият е наказван многократно за различни
нарушения по ЗДвП. От това се налага отново
несъмнения
извод, че същият пренебрегване
и незачита нормативните правила за
движение по пътищата. Подсъдимият е с висока степен на обществена опасност, като наложените наказания не са постигнали целения
възпиращ и възпитателен ефект. Подсъдимият е продължил да извършва престъпления
по транспорта демонстрирайки незачитане на правовия ред.
Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство трудовата му
ангажираност.
С оглед
изложеното, настоящият състав намира, че на подсъдимия Н.П.Г. следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 3 /три/
месеца, както и наказание глоба от 500 лева. Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,
ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Това
наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на
обществената опасност на деянието и на дееца. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото.
В случая не може да бъде приложен институтът на
условното осъждане, тъй като предвид предходните осъждания на подсъдимия не са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1
от НК.
Настоящият състав счита, че за постигане на горните
цели и за поправянето на подсъдимия е необходимо наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от 2 /две/ години и 3 /три/ месеца да се изтърпи ефективно. На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС, така определеното наказание лишаване
от свобода за срок от 2 /две/ години и 3 /три/ месеца следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален "строг" режим.
По разноските и по веществените доказателства:
По делото няма сторени разноски и няма
приложени веществени доказателства, които да изискват произнасяне от съда в
тази насока. Като на основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимият бе осъден да
заплати 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист
по сметка на Районен съд - Бургас.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
Да се съобщи писмено на страните, че
мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.