РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Търговище, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500051 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба против решение № 252, от 19.10. 2022 г.,
по гр.д. № 533/ 2021 г. на РС – Попово. С него се допуска съдебна делба
между М. Й. от с. *********, общ. ******* и Й. Й. от гр. *******, на ПИ с
идентификатор № 57649.503.2344, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. *******, с площ от 657 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване
(до 10 м.), заедно с построените в поземления имот сгради, както следва:
сграда с идентификатор 57649.503.2344.1, с адрес гр. *******, ул. „*******“
№ ****, със застроена площ 80 кв.м., на два етажа и предназначение –
жилищна сграда – еднофамилна, заедно със сграда с идентификатор
57649.503.2344.2, със застроена площ от 30 кв.м., на един етаж и с
предназначение – хангар, депо, гараж, заедно със сграда с идентификатор
57649.503.2344.3 със застроена площ от 40 кв.м., на един етаж, с
1
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, при квоти, както следва:
5/6 ид.ч. за М. Й. Й. и 1/6 ид.ч. за Й. С. Й..
Недоволен от това решение е останал ищецът, който го обжалва с
доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът
неправилно се е произнесъл по въпроса откога започва да тече погасителната
давност по иска по чл. 30 от ЗН – намаляване на дарението, направено в полза
на ответницата. Счита, че претенцията е заявена с предявяване на исковата
молба. Имало и времеви стандарти, в които съдията следвало да се произнесе
и насрочи съдебно заседание. Затова се иска отмяна на решението и
уважаване на възражението по чл. 30 от ЗН.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено.
В съд.зас. се явиха представители само на въззиваемата страна, а
адвокатът на въззивника подаде молба. И двете страни поддържат доводите
си в жалбата и отговора към нея.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на РС – Попово по отношение на установените факти и правните
доводи. Във връзка с изложените оплаквания в жалбата, втората инстанция
установи следното:
Ищецът е предявил иск за делба на недвижим имот – дворно място с
построените в него сгради, намиращо се в гр. *******. Общият наследодател
на страните е дядо на ищеца и баща на ответницата – т.е. двамата са леля и
племенник. Наследодателят е починал на 15.06. 2017 г., а бащата на ищеца –
на 19.11. 2019 г. и оставил за свой наследник само сина си. Делбата е
поискано да се осъществи при равни квоти между страните.
Искът е подаден на 29.06. 2021 г. Исковата молба е оставена без
движение и след поправката й препис е връчен на ответницата. На 23.09. 2021
г. тя подава отговор, в който оспорва иска само по отношение на квотите и
представя нот. акт за дарение на имота, направено в нейна полза от общия
наследодател, който й е дарил 4/6 ид. части. Нот. акт е от 21.07. 2011 г. и е
вписан на същата дата в СлВп в гр. *******. Посочва освен това, че
многократно са се опитвали със сина й да се разберат доброволно с ищеца за
2
поделянето на имота, но той е отказвал да се разберат и дори да разговаря с
нея.
След това съдът е забавил делото много повече от обичайното време,
необходимо за насрочване на открито заседание. С определение от 09.06. 2022
г. делото е насрочено за 29.06. 2022 г. Призовката е получена от адвокат на
ищеца на 20.06. 2022 г. На 22.06. 2022 г. е подадена молба от пълномощника
на ищеца – адвокат Ф., в която тя заявява, че оспорват направеното дарение,
като предявяват иск и искат да бъде открито производство по чл. 30, ал. 1 от
ЗН. Дарението се оспорва до размера на запазената част на ищеца и според
разпоредбите на чл. 29 от ЗН.
От представените писмени доказателства е видно, че общият
наследодател е бил женен за Г. П. и бракът им е сключен на 27.06. 1960 г.
Първото заседание е проведено на 20.07. 2022 г., като е приет окончателен
доклад, който отразява и извършените след постановяване на определението
процесуални действия. Във второто заседание страните са опитали да
постигнат спогодба, но не са успели.
Страните не спорят, че наследодателят е притежавал имот и в с.
*********, община *******, който е прехвърлен на дъщеря му през 2011 г.
Видно от мотивите на решението, съдът е счел, че направеното от
ищеца възражение за оспорване на дарението и намаляването му, както и за
попълване на запазената част на ищеца, е погасено по давност. В диспозитива
на решението няма изрично произнасяне по този въпрос. С оглед на това
обаче съдът е счел, че делбата следва да се допусне при зачитане действието
на дарението и съобразно това са определени идеалните части на страните.
При така установените факти, спорният между страните въпрос е този,
при какви квоти следва да се допусне делбата. А от решаващо значение е
това, дали е изтекла погасителната давност по отношение на направеното
възражение.
От друга страна се поставя и процесуалният въпрос във връзка с
липсата на изричен диспозитив по заявената претенция по чл. 30 от ЗН.
Въпреки тази липса обаче, на практика съдът, с решението си относно
идеалните части, при които следва да се допусне делбата, се е произнесъл и
по неоснователността на заявеното възражение за намаляване на дарението.
Именно защото съдът е приел, че това възражение е погасено по давност, той
3
е допуснал делбата и при съответните квоти. Затова решението е валидно и
допустимо и с него се решават всички въпроси, които са въведени в правния
спор. В този смисъл Р № 17 от 29.01. 2020 г. на I ГО на ВКС, по гр.д. № 1748/
2019 г.
По отношение на това дали възражението е погасено по давност. По
отношение възприетото от съда разбиране, съобразено и с последователната
съдебна практика, че давността по иска по чл. 30 от ЗН, започва да тече от
момента на открИ.е на наследството, въззивникът не е възразил.
Действително, когато се касае до дарения, а не до завещания, давността за
исковете по чл. 30 от ЗН започва да тече от момента на открИ.е на
наследството. Това е така, защото даренията винаги се осъществяват в нот.
форма, нотариалните актове се вписват задължително и това вписване има
оповестително действие спрямо всички.
Спорът в случая е този, дали с предявяването на иска за делба има
предявено искане по чл. 30 от ЗН и доколко забавянето на съда да постанови
акта си по чл. 140 от ГПК може да повлияе по някакъв начин.
Видно от съдържанието на исковата молба, в нея липсва каквото и да
било искане в тази посока. Няма описани каквито и да било обстоятелства
във връзка с извършено от наследодателя дарение на идеални части от имота.
Няма нещо, което дори в малка степен да показва, че дори съществува
подобно дарение, а още по-малко то да се оспорва. С оглед на това, безспорно
искането е направено едва с подаването на молбата на 22.06. 2022 г., след
като страните са били призовани за първото заседание. Т.е. това е станало
повече от пет години след открИ.е на наследството – на 15.06. 2017 г. Срокът
е пропуснат само с една седмица, като в жалбата се отправят оплаквания, че
имало времеви стандарти, в които районният съд е следвало да насрочи
делото.
Това действително е така, но този въпрос може да засегне само
евентуалната дисциплинарна отговорност на съответния съдия. Бездействието
на съда не оправдава бездействието на страната. Ако ищецът не е знаел за
направеното дарение, като наследник той е разполагал с всички възможности
да провери какъв е статутът на наследствените имоти още преди да заведе
делото за делба. Ако е знаел за това, нищо не му е пречело още с исковата
молба да предяви и тази претенция.
4
Няма как съдът да носи отговорност за това бездействие и за
пропускането на срока за възражение, защото страната разполага с
достатъчно процесуални средства да следи развитието на процеса. Страната
има непрекъснат достъп до делото, разполага с възможността да си осигури
такъв и до електронната папка и ако действително ищецът е искал, би могъл
във всеки момент да провери какъв е отговорът на исковата молба, както и да
се осведоми защо съдът се бави. Не на последно място при всяко едно
неоправдано забавяне на съда да предприеме съответните процесуални
действия в разумен срок, то страната разполага и с възможността да подаде
жалба за бавност.
С оглед на това, този довод не може да бъде използван и съобразен при
преценката на съда относно пропускането на срока за предявяване на
искането по чл. 30 от ЗН.
Въззивният съд приема, че това искане е направено на 22.06. 2022 г.,
повече от пет години след открИ.е на наследството. Искането, направено под
формата на възражение срещу отговора на исковата молба е погасено по
давност и като такова е неоснователно.
Делбата следва да бъде допусната при квоти 1/6 ид. част за ищеца и 5/6
ид. части за ответницата, при отчитане на начина на придобИ.е на имота от
наследодателя, направените прехвърляния на идеални части и родствените
връзки, и наследствени права. В този смисъл въззивният съд отново препраща
към мотивите на районния.
По изложените съображения, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските. С оглед изхода на делото и неоснователността на
жалбата, на въззиваемата страна се дължат направените пред втората
инстанция разноски. Както в отговора на исковата молба обаче, така и в
съдебно заседание, няма направено искане за заплащането на разноски.
Затова съдът не присъжда такива с настоящото решение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 252, от 19.10. 2022 г., по гр.д. № 533/
5
2021 г. на РС – Попово, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на касационни основания по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6