Решение по дело №219/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе против решение № 98/25.02.2025 г., постановено по АНД № 1112/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено НП № 24-1085-001725/29.05.2024 г. издадено от началник сектор ПП при ОДМВР – Русе. С НП на Ф. Ч., гражданин на Р Украйна, за нарушение по чл. 6, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.4 от същия закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Излагат се доводи в подкрепа на сочените основания. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника по касация, в случай, че се претендират в размер по-висок от този определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Ответникът по касационната жалба – Ф. Ч., чрез процесуалния си представител – адв. Г. М. в писмени бележки и в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила, алтернативно моли съда да постанови решение, с което да намали наложените административни наказания към предвидения от закона минимум.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 29.05.2024 г., около 08:35 часа Ф. Ч. управлявал т.а. марка „МАН“ с рег. № [рег. номер], с прикачено на него полуремарке с рег. № [рег. номер], собственост на „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД, като се движил по бул. „Тутракан“ /кръгово кръстовище на „Свободна безмитна зона“/, в посока гр. Русе, когато бил спрян за проверка от пол. служители към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе. При проверката св. Ц. Ц. преценил, че лицето е извършило нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП, поради което и за това нарушение му съставил АУАН №1188050/29.05.2024 г., който му бил връчен на датата на съставянето. В графа възражения било отразено с печатен текст и очевидно не от жалбоподателя, че последния нямал възражения и се подписал. Въз основа на АУАН и на същата дата /29.05.2024 г./ било издадено обжалваното пред РРС наказателно постановление.

С оглед на установените фактически констатации, районният съд приел от правна страна, че при издаването на АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Въззивният съд е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила по чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.44, ал.1 от ЗАНН, тъй като на същата дата, на която е бил съставен АУАН - 29.05.2024 г., е било издадено и НП. Посочил е, че от представената „Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила“, се установява, че санкционираното лице има регистриран в Р България постоянен адрес, поради което и не са налице хипотезите на чл.44, ал.4 и чл.52, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Контролираната инстанция е посочила, че тъй като НП е било издадено веднага след съставянето на Акта, нарушителят изцяло е бил лишен от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да подаде възражения срещу АУАН, както и от възможността по чл.58г и сл. от ЗАНН - да сключи споразумение. На тези основания районният съд отменил оспореното пред него наказателно постановление.

Решението на въззивната инстанция е правилно.

Настоящият касационен състав не споделя аргументите в касационната жалба за приложимост хипотезата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН. Макар санкционираното лице да е гражданин на Украйна, същият има статут на временна закрила и поради това формално не попада в хипотезата на чл. 44, ал. 4 ЗАНН. Според цитираната разпоредба, когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващият орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на нарушителя. Разпоредбата следва да се интерпретира в смисъл, че се отнася за случаите с чужденци, които нямат установен адрес на територията на страната, а процесният случай не е такъв. По отношение на лицата със статут на "временна закрила", Държавната агенция за бежанците издава регистрационна карта (чл. 41, ал. 1, т. 5 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/), в която се отразява настоящия адрес на лицето и зоната, определени от председателя на ДАБ – чл. 44, ал. 1, т. 11 ЗУБ. Видно от „Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила“ № *********, издадена на 22.02.2023 г. със срок продължен до 04.03.2025 г., лицето Ф. Ч., [ЛНЧ] е с настоящият адрес в гр. Русе /л.36 от въззивното дело/. След като лицето има регистриран адрес на територията на страната, правилото на чл. 44, ал. 4 ЗАНН е неприложимо.

Като е издал процесното наказателно постановление на същата дата, на която е бил съставен АУАН - 29.05.2024 г., наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на нарушителя, който не е могъл в установения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, да се възползва от правото си да подаде писмени възражения, представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално да оспори фактическите констатации на контролните органи, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

При извършената касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяната му.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че решението на Районен съд – Русе, с което наказателното постановление е отменено, се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.1 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98/25.02.2025 г., постановено по АНД № 1112/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.