Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 14.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на четиринадесети януари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря Й. Петрова, като
разгледа т.д. № 435/2021
г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „К.т.б.“ АД
(н.) твърди, че на
31.03.2010 г. сключил с ответника „Н.е.и и.т.“ ЕАД (л.) договор за банков
кредит, по силата на който му предоставил парични средства в размер от
2 300 000 лв. Към 25.02.2014 г. задълженията на длъжника по договора за
кредит възлизали на 685 106 лв. На 17.10.2014 г. ответникът отправил до
молителя изявление за прихващане на тези задължения със свое насрещно вземане, придобито
чрез цесия и произтичащо от договор за депозит. С влязло в сила на 20.01.2021
г. решение обаче изявлението за прихващане било обявено за недействително на
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и в резултат от това към настоящия момент молителят
бил кредитор на ответника с вземания, произтичащи от договора за банков кредит,
в общ размер от 1 641 963,01 лв. (главница, възнаградителна лихва,
неустойка и разноски). Тъй като ответникът не бил в състояние да погаси тези
задължения, молителят моли съда да обяви неговата неплатежоспособност, а
евентуално – свръхзадължеността му, и да открие спрямо него производство по
несъстоятелност. Претендира разноски.
Ответникът „Н.е.и и.т.“ ЕАД
(л.) оспорва кредиторовото
качество на молителя, позовавайки се на Решение № 8/2021 г. на Конституционния
съд (РКС № 8), постановено по по к.д. № 9/2020 г., за
обявяване противоконституционността на норма, касаеща обявяването на
недействителността на извършеното прихващане. Според ответника това решение се прилагало
и спрямо процесните отношения, независимо че те били разрешени с влязъл в сила
съдебен акт. В писмената защита черпи допълнителни аргументи в подкрепа на
гореизложената теза от Решение № 3/2020 г. (РКС № 3), постановено по к.д. №
5/2019 г., и от мотивите на Решение № 17/1995 г., постановено по к.д. № 13/1995
г., определяйки разпоредбата на § 8 вр. чл. 59, ал. 5 ЗБН за закон с еднократно
действие, спрямо който решението на КС следва да действа от момента на
приемането му. Сочи също, че въпреки обявената недействителност на прихващането
ищецът не включил неговото активно вземане в списъка по чл. 64, ал. 2 ЗБН и
поради това също не можело да се приеме, че е отпаднал ефектът на прихващането.
Въз основа на изложеното ответникът поддържа, че нямал нито непогасени
задължения, нито активи и бил в производство по ликвидация, в което били
уредени всички отношения с кредиторите. Поради това моли съда да отхвърли
молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Не претендира
разноски.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно активната легитимация на молителя:
Безспорно е, а и се потвърждава от събраните
писмени доказателства, че на 31.03.2010 г. между молителя и ответника е сключен
договор за банков кредит. Съгласно подписания на 25.02.2014 г. Анекс № 7 към
датата на подписването му непогасената главница е в размер от 685 106 лв.
С договор за цесия от 17.09.2014 г. ответникът е придобил вземане срещу банката
в размер от 685 170 лв., произтичащо от договор за индивидуален срочен
депозит, и на 17.10.2014 г. е направил изявление за прихващане на задълженията
си по договора за кредит с придобитото вземане. Това прихващане е обявено за
относително недействително с решение, постановено по т.д. № 1496/2017 г. на
СГС, ТО, 17 състав, влязло в сила на 20.01.2021 г. (на която дата е постановено
определение на ВКС за недопускане на касационно обжалване на определение на
Апелативен съд-гр. София, с което е оставена без уважение частната жалба на
ответника срещу разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на
въззивната му жалба). Недействителността на прихващането е обявена на основание
чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й след изменението от 28.11.2014 г., съгласно
която за недействително може да бъде обявено изявление както на банката, така и
на кредитор, като съдът е обосновал приложимостта на тази редакция с оглед
момента, в който според този съд е възникнало правото да се иска обявяване на
недействителността.
След влизане в сила на решението по чл. 59,
ал. 5 ЗБН с Решение № 8/2021 г. (РКС № 8) по к.д. № 9/2020 г. е обявена
противоконституционността на § 8 ПР ЗИД ЗБН от 2018 г., с който се предвижда
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в актуалната й към този момент редакция да се
прилага, считано от 20.06.2014 г., т.е. и спрямо прихващания, осъществени преди
изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН от 28.11.2014 г.
При тези факти спорният въпрос, свързан с
кредиторовото качество на молителя, произтича от различното правно третиране,
което страните дават на действието на РКС № 8 по отношение на
процесното прихващане – ищецът счита, че обявената противоконституционност не
рефлектира върху постановения съдебен акт и ефектът на прихващането следва да
се счита за отпаднал, а ответникът – че са налице аргументи, черпени по
тълкувателен път от конституционната практика и основани на принципа на
справедливостта, от които да се заключи, че решението за обявяване на
противоконоституционността трябва да се приложи в процесните отношения и
ефектът на прихващането да бъде запазен.
По този спорен въпрос настоящият състав
намира следното:
С Решение № 3/2020 г. (РКС № 3), постановено
по к.д. № 5/2019 г., е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр.
3 от Конституцията на Република България в светлината на обявена
противоконституционност на ненормативен акт и на закон и на нейното приложение
спрямо вече осъществени отношения и отношения, предмет на висящи съдебни дела.
В мотивите по т. 1 от РКС № 3 е посочено, че „законите с еднократно действие могат
да бъдат както ненормативни, така и нормативни“, като е разяснено, че
тълкуването на процесната разпоредба ще бъде дадено отделно за
всички ненормативни актове в т. 1 на решението, а за всички нормативни – в т. 2.
По отношение на ненормативните актове е
прието, че при обявяване на противоконституционността им те стават
невалидни от приемането/издаването
им. Така е въведено изключение
от правилото за действие на решенията на КС еx nunc с аргументи, черпени от действието,
което произвеждат ненормативните актове. Обратно, за нормативните актове в мотивите по т. 2
от РКС № 3 е посочено, че „обявените за несъответни на Конституцията закони губят
своето действие занапред (ex nunc), а възникналите
от прилагането им правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане
в сила на решението на Конституционния съд, се запазват, освен ако Народното събрание
постанови друго по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС. Ефектът от решението на Конституционния
съд не
може да се разпростре върху вече уредените по окончателен начин от обявения
за противоконституционен закон правоотношения. … До произнасянето на Народното събрание,
при наличие на правен спор, съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията
и принципите на правото. Последното е приложимо и за нормативните закони
с еднократно действие, което вече е изчерпано преди влизането в сила на
решението на Конституционния съд.“ Въз основа на тези мотиви Конституционният
съд е приел, че само по отношение на заварените от решенията му неприключени правоотношения
и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният
закон не се прилага.
Изложеното сочи, че е налице разлика между
правното действие на решенията на КС според това дали с тях се въздейства върху
ненормативен или върху нормативен акт, вкл. такъв с еднократно действие, като
изключението от правилото за действието им за в бъдеще е приложимо само по
отношение на ненормативните актове. Доколкото в настоящия случай е обявен за противоконституционен
нормативен акт, то преценката относно действието на решението на КС ще се
основе не на плоскостта относно еднократното му действие, а на обстоятелството,
дали
към момента на влизане в сила на РКС № 8 е налице неприключено правоотношение или
правоотношение, предмет на висящо правоотношение, спрямо което РКС № 8 би
могло да намери приложение.
От приетите за доказани факти е видно, че
разпоредбата, чието приложение е темпорално регулирано от обявения за
противоконституционен § 8, е била приложена с влязло в сила съдебно решение
преди влизане в сила на РКС № 8. Следователно правоотношението, регулирано от
противоконституционния закон, не е нито заварено неприключено правоотношение,
нито правоотношение, предмет на висящ съдебен спор по смисъла на т. 2
от РКС № 3. Напротив, съдебният спор, регулиран от противоконституционния
закон, е бил този по иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, а не настоящото производство,
имащо друг предмет, и той е приключил окончателно с влязло в сила решение. Следователно,
ако в процесните отношения настоящият състав приложи РКС № 8, това би
означавало да преуреди отношения, по отношение на които има формирана сила на
пресъдено нещо без да е налице изрична норма за това (без Народното събрание да
е постановило друго по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС съгласно цит. мотиви на РКС №
3). Тази последица обаче е забранена от чл. 299, ал. 1 ГПК.
Действително, в мотивите по т. 2 от РКС № 3 е
посочено, че „до произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор
съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото“.
В настоящия случай обаче не е налице правен спор във връзка с
приложението на обявената за противоконституционна норма, защото такъв е имало
и той е решен, а законът забранява неговото пререшаване.
За пълнота следва да се посочи, че дори
обявеният за противоконституционен закон поради еднократното си действие да
попадаше под тълкуването, дадено с т. 1 на РКС № 3, настоящият състав не би
могъл да преуреди вече решени с влязло в сила съдебно решение именно поради
разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК, която сама по себе си също е основана на
конституционния принцип на правовата държава.
Поради изложеното съдът е длъжен да приеме,
че с влязло в сила решение ефектът на направеното от ответника изявление за прихващане
е отпаднал и молителят има отново качеството на кредитор по договора за кредит.
Този резултат безспорно е несправедлив – теза, застъпена от ответника в
писмената му защита, която настоящият състав напълно споделя. За да се избегне
несправедливостта като отричан от Конституцията правен резултат обаче
законодателят е предвидил, че органът, издал противоконституционния акт, е
длъжен да предприеме действия по отстраняване на възникналите от акта правни
последици, а неизпълнението на това задължение може да ангажира отговорността
на държавата на основание чл. 7 КРБ (вж. мотивите на т. 2 от РКС № 3). Тъй като
към настоящия момент законодателят не е приел акт, с който да отстрани
последиците от обявената противоконституционосъобразност (напр. като регулира
ефекта на прихващането и в тези случаи, в които изявлението вече е обявено за
относително недействително), настоящият състав е длъжен да приложи влязлото в
сила решение, а ответникът ще има вземане за обезщетение срещу държавата, което
би могло да бъде реализирано в производството по несъстоятелност при попълване
на масата на несъстоятелността.
Относно неплатежоспособността на ответника:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от посочения в закона вид, като
това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна
връзка с неизпълнението. Както беше посочено, ответникът има задължение
към молителя, произтичащо от договора за кредит, и към настоящия момент то е
непогасено. Трябва да се установи какво е финансовото състояние на длъжника и
дали то е в причинна връзка с неизпълнението на непогасеното задължение.
От търговския регистър е видно, че на
14.04.2020 г. е вписано прекратяване на търговската дейност на ответника и е
открито производство по ликвидация. От този момент няма данни за подновяване
осъществяването на търговска дейност, която да е източник на приходи.
Събрани са служебно писмени доказателства, от които е видно, че длъжникът не
разполага с парични средства, нито с право на собственост върху движими и
недвижими вещи. Като актив съществува само вземането срещу молителя по договора
за депозит, придобито от ответника с договора за цесия (неизпълнението на
банката на задължението по чл. 64, ал. 2 ЗБН не може да доведе до погасяването
му, а тезата на молителя, изразена в о.с.з. на 11.06.2021 г., че нормата е
обявена за противоконституционна и поради това не е спазена, не отговаря на
данните относно предмета на РКС № 8). Това вземане обаче не може да се окачестви като
бързоликвидно, тъй като длъжникът по него е несъстоятелен и
удовлетворяването на кредиторите му зависи от провеждане на производство по
включване на вземането в списък, осребряване и спазване на реда за
удовлетворяване.
Ето защо следва да се приеме, че към
настоящия момент длъжникът не разполага с достатъчно бързоликвидни средства, с
които да погаси задължението си към молителя. Впрочем, до този извод е стигнало
и вещото лице по основната и допълнителната СИЕ. От същите се установява, че
през 2020 г. ответникът отчита нулев баланс – без активи и без пасиви, вкл. е
погасено задължението за заплащане на продажна цена по договора за цесия.
Допълнителното заключение на СИЕ представя финансовото състояние на длъжника и
коефициентите му на ликвидност чрез съставяне на четири варианта на коригиран
баланс с оглед действието на решението за обявяване на относителната
недействителност, като независимо от това кой вариант следва да бъде зачетен, е
видно, че длъжникът е с нереферентни стойности и съответно – в състояние на
неплатежоспособност. Въпреки това следва да се посочи, че вариантът,
който отразява процесните отношения, е вариант № 4 от допълнителната СИЕ, при който
се отчита липсата на прихващане, но олихвяването и на активното, и на пасивното
вземане се извършва само за периода след влизане в сила на решението по иска по
чл. 59, ал. 5 ЗБН. Това е така, тъй като решението по конститутивния иск действа
занапред (то внася правна промяна и няма изрична норма, която да придава обратно
действие на упражненото потестативно право), с оглед на което до влизането му в
сила молителят не е имал кредиторово качество, съответно върху неговото вземане
не е могло да се начисляват лихви за забава. Това важи, разбира се, и за
вземането на длъжника, върху което се начисляват лихви за периода след отпадане
на прихващането. Следва да се отбележи обаче, че изчисленията, направени от
вещото лице при вариант № 4, се основават на допускането, че в пасивите на
баланса в раздел „Краткосрочни задължения“ се включат задължения на стойност
1 301 хил.лв., което не отговаря на обективната действителност. Вещото
лице е включило в тази сума и стойността на дължимата по договора за цесия
продажна цена в размер от 548 хил.лв. (вж. Таблица № 3 от основното заключение;
1301-548=753), която цена обаче няма основание да се приеме за дължима към този
момент – задължението по договора за цесия е отчетено като погасено още през
2020 г. Въпреки това, и при коригиране на това изчисление коефициентът
за обща ликвидност отново би бил под референтната стойност, тъй като, както
беше посочено, вземането на ответника към молителя няма бързоликвиден характер.
Доколкото няма прогноза за осъществяване на
търговска дейност, съответно за реализиране на приходи, следва да се приеме, че
така установеното състояние на неплатежоспособност има траен характер и е
основание за откриване на производство по несъстоятелност. Дали е налице
свръхзадълженост, е ирелевантно с оглед евентуалността, под която това
основание е въведено от молителя.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно
са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено
изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за
погасяването му.
Установи се, че с пристъпване към ликвидация ответникът е
погасил всички свои съществуващи към този момент задължения и са отчетени нулеви
стойности на актива и пасива. Това състояние е продължило до влизане в сила на
решението по иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, тъй като от този момент отпада ефектът
на прихващането и вземането на молителя отново става изискуемо. Тъй като към
тази дата (20.01.2021 г.) ответникът вече е с прекратена търговска дейност и
няма бързоликвидни средства за погасяване на станалия изискуем дълг, то това е
и датата, на която той е изпаднал в неплатежоспособност. По изложените по-горе
правни съображения относно действието на конститутивното решение не може да
бъде приета поддържаната от молителя теза, че ответникът е в неизпълнение, считано
от 2017 г.
По приложението на чл. 272а, ал. 1 ТЗ:
Ответникът е в открито производство по ликвидация, което
налага с решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът да
обяви дружеството и в несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. Впрочем,
тази разпоредба би била приложима и поради липсата на средства за покриване на
началните разноски на несъстоятелността, който факт се установи от събраните
писмени доказателства.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя разноски за вещо
лице в размер от 500 лв., а по сметка на съда – държавна такса в размер от 250
лв.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Н.е.и и.т.“ ЕАД, ЕИК ******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 20.01.2021 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Н.е.и и.т.“ ЕАД, ЕИК ******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Н.е.и и.т.“ ЕАД, ЕИК ******.
ОБЯВЯВА на основание чл. 272а, ал. 1, изр. 3 ТЗ „Н.е.и и.т.“ ЕАД, ЕИК ******, в
несъстоятелност.
СПИРА производството по т.д. № 435/2021 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението не представят доказателства за привнесени разноски за развитие на
производството в размер от 2 000 лв., същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Н.е.и и.т.“ ЕАД,
ЕИК ****** да заплати на „К.т.б.“ АД
(н.) сумата от 500 лв. разноски за вещо лице, а по сметка на съда – сумата
от 250 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен
съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: