Р Е Ш Е Н И Е №
260011
гр. Варна, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 485 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от „ЕЛМЕ“ ЕООД, гр. Ловеч,
представлявано от адв. Ил. З. ***, насочена срещу решение №
260299/10.08.2020г., постановено по гражданско дело № 3388 по описа за 2015г.
на Окръжен съд-Варна, с което e прието за установено в отношенията между ищците
Е.Г.П. и К.В.П. ***, и ответника „ЕЛМЕ” ЕООД, гр. Ловеч,
че ищците са собственици на следния недвижим имот с идентификатор
10135.2573.281 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“,
к.к.“Чайка“, м.“Баба Алино“, с площ от 7043 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване, при граници: имот 10135.2573.388, имот 10135.2573.272, имот
10135.2573.1125, имот 10135.2573.12, имот 10135.2573.11, имот 10135.2573.9,
имот 10135.2573.387 и имот 10135.2573.8, по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в № 33, т. IV, рег. № 8438, дело 321/2014г. на
нотариус С.Д, вписан в Служба по вписванията - акт № 44, т.XLVIII, н.д. №
9953/2014г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК; и ответното дружество е
осъдено да заплати на ищците сумата от 1 784,31 лв., представляваща направените
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Във въззивната жалба се
сочи, че първоинстанционният съд е постановил решението си при извършена
неправилна преценка на фактическата обстановка, необоснованост и при допуснати
съществени процесуални нарушения. В тази връзка се изтъква, че въпреки правилно
разпределената между страните доказателствена тежест относно подлежащите на
доказване факти съобразно предявения иск /след изменението му същият е само
установителен по отношение на правото на собственост на ищците/ и предприетите
от ответника оспорвания и възражения /че ищците не са собственици на процесния
имот, тъй като са придобили от несобственик, евентуално – че са придобили имот,
различен от описания в НА от 1951г. на техните праводатели/, съдът е дал
решаваща роля на въпроса докъде се разпростира силата на пресъдено нещо, с
която се ползва постановеното по т.д. № 102/15г. на ВОС решение, с което е
прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на процесния имот,
обективиран в НА № 98/18.09.14г. на нотариус Св. Д. с рег. № 363 на НК, поради
противоречието му с добрите нрави, с който праводателят на ответника е придобил
процесния имот, както и какво е значението на това решение за допустимостта на
направените от ответника възражения в настоящото производство. Счита се, че
предметът на спора по делото изисква изследването на въпроса относно правото на
собственост на ищците върху процесния имот, което първоинстанционният съд не е
извършил. Отделно от това обсъжданият от съда въпрос относно пределите на
силата на пресъдено нещо е бил разрешен и неправилно, тъй като ответното
дружество не е участвало в производството по т.д. № 102/15г. на ВОС, а освен
това то е придобило имота на 16.01.15г., докато искът по посоченото дело е бил
предявен на 20.01.15г. Наред с горното, възбраната на имота по обезпечителна
заповед, издадена на 18.12.14г. по т.д. № 2105/14г. на ВОС в полза на
настоящите ищци, е била наложена чрез вписването ѝ в СВ-Варна на
19.12.15г., но за обезпечаване на иск по чл. 27 от ЗЗД – за унищожаване на
сделката за процесния имот поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Чрез
това обезпечение не е бил обезпечен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който
всъщност е бил уважен по т.д. № 102/15г. на ВОС. Поради това и сделката от
16.01.15г. е противопоставима на ищците, а ответното дружество не е обвързано
от силата на пресъдено нещо по посоченото дело. Изложените от
първоинстанционния съд съображения в обратния смисъл са неправилни и са
обусловили неправилния краен извод по делото. Не е обсъждан и въпроса, че
ищците претендират за собственост върху имот, който не е идентичен с описания в
НА от 1951г., което е установено чрез експертно заключение по делото. Твърди
се, че на ответника не е била дадена възможност да докаже твърдението си, че
чрез множество прехвърлителни сделки, легитимиращите се за собственици на имота
с НА от 1951г. лица, са прехвърлили имоти с площ, надвишаваща общо придобитата
такава с НА от 1951г. Въззивникът не е отправил искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция, но претендира отмяна на решението и
отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни Е.Г.П.
и К.В.П., и двамата представлявани от адв. Ст. З. ***, с който същата е
оспорена като неоснователна. Споделят се изцяло съображенията на
първоинстанционния съд, с които е уважен предявения от тях иск. Излага се, че
дори и да не се приеме, че ответното дружество е било обвързано от силата на
пресъдено нещо, формирана с решението по т.д. № 102/15г. на ВОС, то в настоящото
производство е било проведено самостоятелно доказване на нищожността на
договора за покупко-продажба от 18.09.14г., с който настоящите ищци са продали
процесния имот на праводателя на ответника – „КТМ Гард“ ЕООД, поради
противоречие с добрите нрави поради несъразмерност на насрещните престации.
Поради това и ответното дружество не е придобило права върху процесния имот.
Сочи се, че за ответното дружество не е налице процесуалната възможност да
прави възражение, че неговите праводатели /вкл. и самите ищци/ не са
придобивали процесния имот, тъй като то черпи правата си върху имота именно въз
основа на правата на своите праводатели, вкл. и на самите ищци. Точно поради
тази причина е било прекратено като недопустимо и образуваното гр.д. № 419/19г.
на ВОС по иска на „Елме“ ЕООД против настоящите ищци за прогласяване
нищожността на сделката, с която последните са придобили процесния имот.
Отделно от това, възражение за нищожността на тази сделка не е направено с
отговора на исковата молба по настоящото дело. Оспорва се, че по делото е било
установено обстоятелството, че ищците претендират за собственост върху имот,
който не е идентичен с имота, описан в НА от 1951г. В тази връзка са изведени
аргументи от заключението на вещото лице, което е изходило само от наличните
планове в Община Варна, но не сочи къде точно се намира имота, описан в НА от
1951г. Приведени са аргументи и от нанасянето на имота в КККР като собственост
на титуляра по НА от 1951г. и от установеното на място фактическо положение към
момента на одобряването на КК – ограден имота и с посочване имената на
собствениците. Поради това се поддържа, че ответникът не е доказал възражението
си, че имотът, описан в НА от 1951г. не е идентичен с процесния. Оспорва се
оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не му е дал възможност да
докаже възражението си, че са продаден имоти, надхвърлящи по обща площ,
придобитите с НА от 1951г., тъй като такава възможност съдът не е отказвал, а е
налице процесуално бездействие на ответника.
В
с.з. всяка от страните чрез процесуалните си представители поддържа изразените
пред въззивната инстанция становища във въззивната жалба и в отговора ѝ.
Въззиваемите са представили и писмени бележки, в които са развити вече
изложените от тях съображения.
За да се произнесе настоящият състав на
съда съобрази следното:
Първоинстанционното исково производство по гр.д. № 3388/15г. на ВОС е
образувано след отделянето на подадената на
18.12.15г. от Е.Г.П. и К.В.П. молба по т.д. № 102/15г., с която същите са
отправили искане за приемане за съвместно разглеждане /наред с предявените от
тях против „КТМ ГАРД“ ЕООД искове за унищожаване, евентуално за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба на процесния имот, обективиран в НА
№ 98, т. ІV, н.д. № 360/18.09.14г. на нотариус Св. Д., рег. № 363, гр. Варна/
на иск с правно основание ч. 108 от ЗС срещу „ЕЛМЕ“ ЕООД, гр. Ловеч - за
приемане за установено по отношение на това дружество, че ищците са собственици
на описания недвижим имот и за осъждането му да им предаде владението на същия.
В молбата ищците са посочили, че след справка в Имотния регистър са установили,
че процесният поземлен имот е бил прехвърлен от „КТМ ГАРД“ ЕООД на „ЕЛМЕ“ ЕООД,
гр. Ловеч с нотариален акт от 16.01.15г. и поради това предявяват иска против
посочения последен приборетател на имота, който го е придобил от несобственик.
С молба от 16.05.16г. /л. 74-76/ ищците са уточнили, че те са придобили
процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба от 22.08.14г., обективиран в НА № 33, т. IV, рег. № 8438, дело 321/2014г. на нотариус С.Д,
рег. № 363 на НК. Поддържали са, че те не владеят имота, а съобразно
уговореното от страните по договора от 16.01.15г. владението на имота е
предадено от „КТМ ГАРД“ ЕООД на „ЕЛМЕ“ ЕООД.
С депозирания отговор на исковата молба „ЕЛМЕ“ ЕООД е поддържало, че
оспорва предявените от ищците ревандикационни искове, които счита за допустими,
но неоснователни. Ответникът е оспорил, че ищците са собственици на процесния
имот, поддържайки, че техните праводатели В. С.В. и К. Т. В. не са били
собственици на имота, тъй като те от своя страна са придобили от несобственик
по нотариален акт № 112/02.10.2013г. Това е така, защото техните праводатели И.
К. К. и К.К.К. никога не са били собственици на този имот. Представеният от
последните НА № 152/02.04.1951г. е за придобиването от тяхната наследодателка
на ниви и лозя, които не съответстват на процесния имот. Поради това се твърди,
че всички приобретатели на имота по реда на нотариалните сделки, преди сделката
с праводателя на ответника, никога не са владели имота, а прехвърлителните
сделки са били единствено за създаване на привидна сигурност в правото на
собственост. Освен това се поддържало, че с посочения НА от 1951 г. сестрите
Коеви са се легитимирали многократно при други сделки, при което отчуждените от
тях имоти многократно превишават по площ имотите, описани в този нотариален акт
№ 152/02.04.51г.
Наред с отговора е бил подаден от „ЕЛМЕ“ ЕООД и насрещен иск, насочен
против първоначалните ищци по настоящото дело Е.Г.П. и К.В.П., както и срещу
техните продавачи Васил Стойчев В. и К. Т. В., с който се претендира прогласяване
нищожността на сключения между ответниците договор за покупко-продажба от
22.08.14г., обективиран в НА № 33, т. IV, рег. № 8438, дело 321/2014г. на
нотариус С.Д, рег. № 363 на НК, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е
налице явна неравностойност на насрещните престации по договора. Насрещният иск
не е бил приет за съвместно разглеждане по гр.д. № 3388/15г. на ВОС и по същия
е било образувано отделно гр.д. № 419/19г. на ВОС. В уточняваща молба от
08.04.19г. по това дело /л. 47 от същото/ ищецът „ЕЛМЕ“ ЕООД е посочил, че е
собственик и владелец на процесния имот с идентификатор 10135.2573.281 по КККР
на гр. Варна, придобит чрез договора по НА № 10/16.01.15г. от „КТМ ГАРД“ ЕООД и
доколкото последното го е владяло – евентуално собствеността върху имота е
придобита по давност чрез присъединяване владението на предходните владелци.
Производството по това дело е прекратено като недопустимо поради липсата на
правен интерес от предявения иск, с влязло в сила на 29.01.20г. определение.
В първото проведено по настоящото дело с.з. на 11.06.20г. процесуалният
представител на ответното дружество е изразил становище, че оспорва исковата
молба, поддържайки подадения отговор. Отказал е да отговори на въпроса дали
неговият доверител владее процесния имот /л. 257/.
С молба от 23.07.20г. ищците са предприели изменение на предявения иск от
ревандикационен в положителен установителен иск относно правото на собственост
върху процесния имот, което е допуснато от съда с протоколно определение от
23.07.20г.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че предявеният иск е за
установяване по отношение на ответното дружество, че ищците са собственици на
описания поземлен имот като придобит от тях въз основа на договор за
покупко-продажба от 22.08.14г., обективиран в НА №
33, т. IV, рег. № 8438, дело 321/2014г. на нотариус С.Д, рег. № 363 на НК, на
осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК. Налице е правен интерес от така предявения иск,
имайки предвид наличието на титул за собственост върху имота в полза на ответното
дружество, представляващ НА № 10/16.01.15г. на нотариус М. Д., рег. № 529, гр.
Варна, с който е оформен договор за прехвърляне на собствеността срещу
задължение за строителство, и в който е посочено, че владението на имота следва
да се предаде на приобретателя в 7-дневен срок от деня на сделката. Освен това
ответникът оспорва правата на ищците, независимо от наличието на влязлото в
сила решение по т.д. № 102/15г. на ВОС.
От горното следва, че след като първоинстанционният съд се е произнесъл по
така предявения допустим иск, обжалваното решение също е допустимо.
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Видно от приложения на л. 231-233 договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 152, том I, дело
238/02.04.1951г. на нотариус при
Сталинския околийски съд, Х.
Н. М.
продава на Д. И. С.,
следните си собствени недвижими имоти, находящи се в землището на с. Виница, Сталинско, както следва: 1. Нива
от 6 декара в местност „Яна дере“ /нечетлива
местност, може да е и м. „Ана дере“ и „Она
дере“/, при съседи: С.
К. С., А.
А., К. Д.
К., Д. П.
П.; 2. Нива от 5 декара в местност
„Кичевски път-табаклия“, при съседи по нот.акт № 62, т. ІІІ от
26.03.1943г.: К. Ат.Т.,
Г. Д. А.,
път и А. Т., а
при сегашни съседи: Г. Д., Е.
Н. М. и
път; 3. Лозе /2.5/ два декара и пет ара, в местност „Хламбур пунар“, при
съседи: А. К., Ц.
С., И. Х.
М. и път; 4. Лозе/2/два декара, местност
„Хламбур пунар“, при съседи по нотариален акт № 273 от 1920г. – Т. К.,
Д. К., В.
Т. и море, а сегашни съседи – Д. В., Т.
К., Д. К.
и морето. Имотите са купени от Д. И. С. срещу храна, гледане,
издръжка и живеене при нея до смъртта на продавача.
В графата „Отбелязване и заличаване“ на този нотариален акт е вписано на 24.08.1951г., че с искова молба до
Сталинския околийски съд Х. Н. М. от с. Виница е предявил иск против Д. И. С.
от същото село за унищожаване на настоящия акт за цена от 51 000 лв. /л.
231/. Няма събрани по делото доказателства за изхода по така предявения иск.
От
удостоверение за наследници, находящо се на л. 235 се установява, че наследници
на Д. Х. А. /относно идентичността на купувача по договора от 02.04.1951г. и лицето,
вписано в това удостоверение, страните не са спорили/ са И.
С. А. –
съпруг, починал на 25.05.1982г. и В. И.
К. – дъщеря, починала на 12.03.1985г. От
своя страна И. С. А.
е оставил за свой законен наследник В. И.
К. – дъщеря /така от
удостоверението му за наследници на л. 236 /. Законни
наследници на В. И. К.
са К. К. К., починал на 08.07.1991г. – съпруг и двете им дъщери, които са
единствени законни наследници и на К. К. К.
– И. К. К.
и К. К. К. /от удостоверенията за наследници на л. 237-238/.
Видно от скица,
издадена на 27.09.2013г. /л. 234/,
че за процесния поземлен имот с идентификатор 10135.2573.281 с площ от 7043 кв.м., находящ се в
местност „Баба Алино“ по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.08г. на изп.
директор на АГКК и изменени със заповед КД 14-03-2036/06.08.2013г. на началника на СГКК-Варна, е записана като
собственик Д. Х. А.
въз основа на НА №
152, том I, дело 238/02.04.1951г. на нотариус при Сталинския
околийски съд.
С
договор за покупко-продажба, обективиран в НА №
112, т. I, рег.№ 3445, дело 104/02.10.2013г. на нотариус
Я. Н., рег. № 011, И. К.
К. и К. К.
К.
са продали на В.
С.
В. процесния имот с идентификатор 10135.2573.281 с площ от 7043 кв.м. по КККР на гр. Варна за сумата от 5
000 лв. Продавачите са се легитимирали пред нотариуса като
собственици на имота чрез описания по-горе НА
№ 152, том I, дело 238/02.04.1951г. на
нотариус при Сталински околийски съд /л. 239-241/.
Легитимирайки се отново като собственици с НА № 152, том I, дело
238/02.04.1951г. на нотариус при Сталински околийски съд, И. К. К. и К. К. К. с
НА № 42, т. I, рег.№ 664, дело 44/24.02.2015г. на нотариус В.
П., рег. № 205, са продали на Р. А. К. следните поземлени имоти: с
идентификатор 10135.2566.23 с площ от 532 кв.м.; с идентификатор 10135.2566.19
с площ от 568 кв.м.; с идентификатор 10135.2566.22 с площ от 676 кв.м.; с
идентификатор 10135.2566.16 с площ от 679 кв.м.; с идентификатор 10135.2566.20
с площ от 783 кв.м.; с идентификатор 10135.2566.21 с площ от 1043 кв.м. /или
имоти с обща площ от 4 281 кв.м./ - л. 243-244.
С
договор за покупко-продажба, обективиран в НА №
33, т.IV, рег.№ 8438, дело 321/22.08.2014г. на
нотариус С.Д, рег. № 363, В. С.
В. и К. Т.
В. са продали придобития в СИО процесен имот на К.В.П.
срещу цена от 9000 лв. /л. 67-69/
Процесният имот, закупен от К.В.П. и придобит
в режим на СИО с Е.Г.П., е бил продаден от двамата на „КТМ ГАРД“
ЕООД като договорът е оформен с НА № 98, т. IV, рег. №
9510, дело 360/18.09.2014г. на
нотариус С.Д, рег. № 363, срещу цена от 9 000 лв. – л. 77-79.
Видно
от приетото копие на обезпечителна заповед от 18.12.2014г., издадена по т.д.
2105/2014г. по описа на ВОС и вписана в СВ-Варна на 19.12.14г., че
е било допуснато обезпечение на бъдещи искове
на Е.Г.П. и К.В.П. срещу „КТМ ГАРД“ ЕООД, за унищожаване на
договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 98,
т. IV, рег. №
9510, дело 360/18.09.2014г.
на нотариус С.Д, рег. № 363, поради крайна нужда и явно неизгодни условия, на осн. чл. 27
от ЗЗД, чрез
налагане на възбрана върху процесния имот с идентификатор 10135.2573.281 по КККР на гр. Варна /л. 8/.
Е.Г.П.
и К.В.П. са предявили обезпечения им иск, по който е било
образувано т.д.
102/2015г. на ВОС. Наред с иска по чл. 33 от ЗЗД, в условията на евентуалност, е бил предявен с исковата молба и иск по
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор
като накърняващ добрите нрави. Съобразно изявлението на процесуалния представител
на ищците по настоящото дело, направено в с.з. на 11.06.20г., вписването на
исковата им молба по т.д. № 102/15г. в СВ-Варна, е било осъществено след 16.01.15г. /л. 258 гръб/. С
решение № 801/01.11.2016г.,
постановено по т.д. 102/2015г. на ВОС е бил отхвърлен
иска на ищците по чл. 33 от ЗЗД и е прогласена нищожността на
договора за покупко-продажба на процесния недвижим
имот, обективиран в НА № 98,
т. 4, н.д. №360/18.09.2014г.
на нотариус С.Д, с рег. № 363,
поради противоречието му с добрите нрави. Решението е
потвърдено с решение № 155/06.07.17г. по в.т.д. № 264/17г. на ВАпС, а
последното не е допуснато до касационно обжалване с определение № 286/04.06.18г. на ВКС, І т.о. и от
последната дата е влязло в сила /л. 122-145/.
Междувременно, на 16.01.2015г. с
договор
за покупко-продажба, обективиран в НА №
10, т. I, рег. №
184, дело 6 на нотариус М. Д.,
рег. № 529, „КТМ ГАРД“ ЕООД е
продало на ответника „ЕЛМЕ“ ЕООД, процесния поземлен имот с идентификатор 10135.2573.28 по КККР на гр. Варна.
По време на висящността на настоящото производство на 27.06.18г. ищците П.
са дарили идеални части от процесния имот на А.
С. А. /2043
кв.м идеални части/, на Д. П. Ч.
/4000 кв.м идеални части/
и на Д. С. В. /1000
кв.м. ид. части/ - НА за
дарение на недвижим имот № 85, т. I,
рег. № 883, дело 85/2018г. на нотариус
Росица Табакова, рег. № 148. На осн. чл. 226, ал. 1 от ГПК производството
по настоящото дело е продължило между първоначалните страни.
Пред първоинстанционния съд е било изслушано заключението на вещото
лице по допуснатата СТЕ, което не е оспорено от страните. Настоящият състав на съда кредитира
заключението като обективно и компетентно дадено и като резултат на извършена
задълбочена проверка на всички относими документи и картен материал. От
същото се установява, че описаните в нотариален акт №152, том I, дело №
238/02.04.1951г. ниви и лозя, придобити от Д. А. не кореспондират с процесният имот с идентификатор 10135.2573.281 по
действащата КККР административен район „Приморски“,
гр. Варна, тъй
като в годините, в които са изработени кадастралните
планове /КП-1956 и КП-1990г./ няма формирани имоти, съответно и няма формирани
съседни имоти, по които да се извърши изследване по
граници и съседи, площ и местности. В подкрепа на този
извод вещото лице е посочило, че първият КП за процесната територия е изработен
към 1956г. /5 години след датата на договора/, но в него за територията, в
която се намира процесният имот, не е бил формиран имот с планоснимачен № и
граници /комбинирана скица № 1 към заключението, а копие от този план е на л.
277/. В КП от 1990г. процесният имот попада в терен без затворени имотни
граници, отново без пл. № /комбинирана скица № 2, а копие от този план е на л.
278, в който е отразено наличието на дървесни растителни видове от дъб и
габър/. В КП от 2000г. процесният имот попада в ПИ № 7, който е отразен в
регистъра като Общинска собственост. За територията, в която се намира имота,
през 2008г. е бил изработен и ПКП по чл. 13а от ППЗСПЗЗ на к.к. „Чайка“, но
процесният имот е извън обхвата на този ПКП. Процесният имот с идентификатор
10135.2573.281 с площ от 7043 кв.м. за първи път е бил отразен в КК на
административен район „Приморски“ от 2008г., одобрена на 14.10.08г. В регистъра
на имотите, същият е бил записан на ДАГ-Държавно лесничейство-Варна и с отразен
начин на трайно ползване – извънселищен парк и лесопарк /л. 283/. След това е
последвало изменението на вписването в кадастралния регистър със заповедта от
06.08.2013г., с което като собственик е записана Д. Х. А. въз основа на НА №
152/51г. За процесната територия има изработени и регулационни планове - по
КРП, одобрен със заповед № 1184/08.08.1962г. от КАБ /от който обаче вещото лице
не е успяло да снеме информация за отрежданията за тази територия поради
захабяване и протриване на работното копие за к.к. „Чайка“/, целият процесен
имот попада в околовръстния полигон по плана на курортен комплекс „Чайка“. Към
настоящия момент е действащ план за територията чрез одобрен ПУП-ПУР на к.к.
„Чайка“ на основание решение № 3408-7/35/22.23 и 29.06.2011г. на ОбС-Варна.
Във връзка с релевираното от ищците възражение за нищожност на договора от
18.09.14г., с който те са продали на „КТМ ГАРД“ ЕООД процесния имот, поради
накърняване на добрите нрави поради явна нееквивалентност на престациите, пред
първоинстанционния съд
е било изслушано и прието заключението на
вещото лице по допуснатата Съдебно-оценителна експертиза. Според същото пазарната стойност на процесния имот към
18.09.2014г. е била в размер на 693 150 лв.
Въз основа на горната
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Доказателствената тежест за установяване на правото на собственост върху
процесния поземлен имот в патримониума на ищците въз основа на посоченото
придобивно основание, е върху самите тях. Съобразно предприетото от ответника
оспорване на придобиването на правата на ищците, посредством транслативната
сделка от 22.08.14г. - поради липсата на права у техните праводатели В. и К. В.,
а за последните – поради липсата на право на собственост в патримониума на
техните продавачи И. и К. К. /поради това, че наследените от тях имоти, описани
в НА № 152/02.04.1951г. не са идентични на процесния/, в тежест на ищците е да
установят, че всеки от праводателите към момента на сключването на съответната
сделка е бил собственик именно на процесния поземлен имот. Съдът намира, че за
ответника е налице правен интерес да оспорва правата на ищците, тъй като не
отрича твърдението на последните, че владението върху процесния имот му е
предадено въз основа на сключения на 16.01.15г. договор с „КТМ ГАРД“ ЕООД
/нещо, което е поддържал и извънсъдебно в предявения насрещен иск,
производството по който е било прекратено/. В тази насока е без значение дали
ответното дружество е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението по
т.д. № 102/15г. на ВОС, тъй като неговият предмет не е свързан с
принадлежността на правото на собственост в патримониума на продавачите по
договора за покупко-продажба от 18.09.14г., а с установяването на нищожността
на този договор на посоченото от продавачите правно основание. Поради това и в
предмета на доказване по настоящото дело е включено придобиването на правото на
собственост от ищците на посоченото от тях правно основание и едва след
установяването на този факт би се наложило изследването на въпроса за наличието
на права у ответника, изключващи придобитите от ищците права върху вещта
/тогава биха се изследвали пределите на силата на пресъдено нещо на решението
по т.д. № 102/15г на ВОС, респ. и направеното от ответника възражение относно
уважаването по това дело на иск, който не е бил обезпечен чрез вписаната върху
имота възбрана на 19.12.14г., респ. на релевираното от ищците възражение за нищожност
на договора от 18.09.14г. поради накърняване на добрите нрави/.
При съобразяване на събраните по делото писмени доказателства, от които
може да се извлекат данни за установяване на идентичност на процесния имот с
имотите, описани в НА № 152/02.04.1951г., както и при съобразяване заключението
на вещото лице по СТЕ, съдът намира, че такава идентичност не е установена.
Така от КП от 1956г. се установява отразяването на пътя, свързващ гр. Варна с
к.к. „Златни пясъци“. Същевременно придобитите с НА от 1951 г. ниви от 6 дка и
от 5 дка, както и двете лозя, се намират в различни местности, за които не се
установи дали си граничат. По описаните в този нотариален акт граници, едното
от лозята граничи директно с морето, докато процесния имот се намира на запад от
главния път, разделящ териториите, заключени между пътя и морето. Не се
установи и нито една идентична граница на процесния имот с описаните граници на
имотите в НА от 1951 г. От заключението на експерта по СТЕ се установи, че
процесният имот е отразен едва в КК, одобрена през 2008г., а преди това в
изработваните за територията КП и регулационни планове липсва отразяване на
кадастрални или регулационни граници, в които същият да попада. Освен това, в
КП от 2000г. процесният имот попада в един по-голям ПИ № 7, който е отразен в
регистъра като Общинска собственост, а в одобрената КККР на 14.10.08г. имотът е
бил записан на ДАГ-Държавно лесничейство-Варна.
Поради всичко това следва да се приеме, че продаденият от сестрите К.
процесен имот с договора от 02.10.13г. не е идентичен на някой или на някои от
описаните в титула им за собственост /НА № 152/51г./ имоти. Наличието на запис
в кадастралния регистър от 06.08.2013г., че процесният имот е собственост на Д.
А. въз основа на НА № 152/1951г., не може да има доказателствено значение или
легитимиращ ефект, по-големи от тези на самия акт за собственост, какъвто довод
се релевира от ищците.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че ищците не са изпълнили
доказателствената си тежест да установят, че са собственици на процесния имот,
тъй като техните праводатели по веригата от последователни продажби от
22.08.14г. и от 02.10.13г. не са го притежавали в своя патримониум, за да го
прехвърлят на приобретателите. Само на това основание предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен без да се изследват другите релевирани
от страните възражения.
Първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло, а в полза на
ответното дружество следва да се присъдят разноски. За първата инстанция същите
възлизат на 2404.35 лв. съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и
представените доказателства за тяхното заплащане /2000 лв. адвокатско
възнаграждение и 404.35 лв. депозит за СТЕ/. За въззивната инстанция се
претендира заплащането на сумата от 5 747.25 лв., от които 5 000 лв.
адвокатски възнаграждение и 747.25 лв. заплатена ДТ. Налице е релевирано
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от насрещната страна, което съобразно
фактическата и правна сложност на делото /имайки предвид предприетите и извършени
от въззивника процесуални действия пред настоящата инстанция при изцяло събран
пред първата инстанция доказателствен материал и релевирани възражения/, съдът
намира за основателно. В полза на въззивника следва да се присъди за адвокатско
възнаграждение сумата от 4 500 лв. /при минимален размер от 4 498.63
лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 на ВАС при данъчна
оценка на имота от 148 431.20 лв./, а отделно от това и заплатената ДТ в
размер на 747.25 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 260299/10.08.2020г.,
постановено по гражданско дело № 3388 по
описа за 2015г. на Окръжен съд-Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Г.П., ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН **********
*** против „ЕЛМЕ” ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч,
ул. „Бяло море“, бл. 214, вх. Г, ет.1, ап. 1, за приемане за установено по
отношение на ответното дружество, че ищците са собственици на недвижим имот с
идентификатор 10135.2573.281 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна,
район „Приморски“, к.к. „Чайка“, м. „Баба Алино“, с площ от 7043 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване
– за друг вид застрояване, при граници: имот 10135.2573.388, имот
10135.2573.272, имот 10135.2573.1125, имот 10135.2573.12, имот 10135.2573.11,
имот 10135.2573.9, имот 10135.2573.387 и имот 10135.2573.8, по силата на договор
за покупко-продажба, обективиран в № 33, т. IV, рег. № 8438, дело 321/22.08.2014г.
на нотариус С.Д, рег. № 363 на НК, вписан в Служба по вписванията - акт № 44,
т.XLVIII, дело № 9953/22.08.2014г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Г.П., ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН ********** *** да
заплатят на „ЕЛМЕ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч,
ул. „Бяло море“, бл. 214, вх. Г, ет. 1, ап. 1 сумата от 2 404.35
/две хиляди четиристоти и четири лева и тридесет и пет ст./лв., представляващи разноски за първата инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и сумата от 5 247.25
/пет хиляди двеста четиридесет и седем лева и двадесет и пет ст./лв.,
представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: