Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.02.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Дора
Михайлова
Членове:
1. Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 833/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на С.И.Й. *** против решение № 222/28.08.2019г. по гр.д. № 2298/2018г. на
РС-Ботевград в частта му, с която е отхвърлен установителния
иск против „Ч.Е.Б. „ АД за сумата 2501.40 лв. и ищецът е осъден да заплати на
ответника съдебни разноски в размер на 97.83 лв. Релевират
се оплаквания за необосновансост на решението. Съдът
неправилно възприел фактическата обстановка, а именно: снабдяването с нов
клиентски номер и нов електромер по
молба на ищеца неправилно е свързано с прехвърляне на задълженията на предишния
абонат.На второ място,съдът в нарушение на материалния закон приел,че
възражението за погасителна давност е преклудирано.То
било направено от ищеца в първото заседание по делото,с оглед депозирания
писмен отговор на ответника.
Ответникът оспорва въззивната жалба.Твръди,че през
периода 31.07.2009г.-12.09.2014г. ищецът и съпругата му са били собственици на
имота,на който е доставена електрическа енергия.Самият той признал,че
фактически ползва имота непрекъснато от 2007г. , с което е мотивирал молбата си
за снабдяване с абонатен номер и регистриране като клиент.Облигационната връзка
се създавала не по силата на клиентския номер,съдържащ персонални данни, а на
обитавания имот.Фабричният номер на измервателното устройство също бил ирелевантен,тъй като СТИ е подменен с лед прекъсване на електроподаването през 2018г. поради неплатени сметки и във връзка със задължението за
подмяна на всеки шест години.Давностният срок не бил
изтекъл,защото кредиторът бил в невъзможност да предяви претенцията си срещу
надлежния длъжник поради недобросъвестното му поведение-не заявил,че обитава
имота-в този смисъл било ТР № 182012г. по т.д.№ 1/2011г. на ВКС
ОСГК.Прекратяването на доставката на електрическа енергия означавало,че
кредиторът не е бездействал.Претендира разноски за въззивното
производство в размер на 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима като атакуваща съдебен акт, подлежащ на обжалване,
и е депозирана в законния срок.По същество жалбата е неоснователна.
В исковата молба се твърди,че купили процесния имот апартамент № 36 във вход Б на шестия етаж,с
административен адрес гр.Б., ул. „П.“ № 00 , от К.Й. И.,без да уточнява кога и
без да представя доказателства.На 01.06.2007г. заедно със съпругата си продал
на дъщеря си С. С.Й. апартамента,за което представя нотариален акт.При
съставяне на този акт прехвърлителите се легитимирали
с нот.акт № 180,том първи дело 304/2000г. на нотариус
З.А..Това опровергава твърдението им,че през периода на фактуриране на
електроенергията ,имотът бил ползван от
К.Й. И.. От препис извлечение от кат за смърт се установява,че С.С.Й. е починала на 05.10.2007г. и от удостоверение за
наследници изх.№ 107/02.02.2018г. на Община Ботевград
се установява,че нейни наследници са ищецът и неговата съпруга.Съгласно
актуалния чл.13, ал.5 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Б.“ АД/а преди това в
аналогичния чл.13а/,потребителят е длъжен а уведоми продавача за промяна на
собствеността или ползването на имота.Това ищецът направил едва на 22.11.2018г.Не
се спори,че за процесните периоди от 20.02.2001г. до
20.03.2001г. и от 31.07.2009г. до 12.09.2014г.доставената и потребена
електрическа енергия е на стойност 2501.40 лв.Както бе отбелязано по-горе,
ищецът е придобил имота от К.И. през 2000 г., а фактурите са издадени на името
именно на К.И. по неговия клиентски номер.Поради неплащане през 2014г. електроподаването било спряно и в на 22.11.2018г. ищецът
депозирал молба за регистриране като клиент.Следователно,съгласно Общите
условия ищецът като собственик по сделка и впоследствие по наследство е бил
длъжен да заплати фактурираната електроенергия.Кредиторът не е могъл да предяви
иска в рамките на петгодишния давностен срок,считано
от падежа на всяка сума,тъй като не е имал данни за действителния потребител на
доставената електрическа енергия.В частта за сумата 55.26 лв. искът е правилно
отхвърлен,защото ответникът е признал,че в заповедното производство е посочил
поради техническа грешка тази сума като дължима.Съдът законосъобразно е оставил
без разглеждане като преклудирано възражението за
погасяване по давност.Ищецът е следвало да посочи в исковата молба като правопогасяващо основание на отрицателния си установителен иск изтеклата давност.По изложените
съображения решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.Предвид изхода на делото въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски в
размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение,което
е в минималния размер съобразно цената на иска.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
222/28.08.2019г. по гр.д. № 2298/2018г. на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА С.И.Й. с ЕГН ********** с
адрес ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК. със седалище и адрес на управление ***
М. Б. ц., съдебни разноски за въззивното производство
в размер на 200/двеста/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.