Определение по дело №292/2019 на Окръжен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                           14.10.2019 година                        гр.Ямбол

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на  14.10.2019  година, в закрито заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                  ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА 

                                                                       МАРТИНА КИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Кирова

в.гр.д. № 292/2019г. по описа на ОС-Ямбол,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Инициирано е по въззивна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, с ЕИК 20670940, със седалище и адрес на управление -  гр.София, Столична община, район Люлин, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от Д. Б.Б. в качеството му на Изпълнителен директор, депозирана чрез пълномощника – юрисконсулт П.Б., против Решение № 46/06.08.2019г. постановено по гр.д.№ 413/2018г. по описа на РС-Тополовград, с което са отхвърлени предявените от въззивното дружество против В.И.М. с ЕГН **********,***, искове по чл.422 вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, вр.с чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В.И.М. дължи на дружеството сумата 482.44 лв.- главница по Договор за паричен заем №2769651 от 16.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 02.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 61.18 лв. - договорна лихва за периода 15.04.2017г. до 11.11. 2017г., сумата 36.00 лв. – такса разходи, сумата 397.46 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.05.2017г. до 11.11.2017г., сумата 47.75 лв.- обезщетение за забава за периода от 16.04.2017г. до 02.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №312/02.08.2018г. по ч.гр.д. №275/2018г. по описа на РС-Тополовград.

ОС-Ямбол, изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, намира, че въззивната жалба е редовна и допустима като подадена от надлежна страна – ищец по посоченото гр.д. на първоинстанционния РС-Тополовград, в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ОС-Ямбол докладва възивната жалба и отговора:

Оплакването на въззивника е за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон.  Въззивното дружество изтъква, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищцовото ЕАД не е уведомило длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост, предвид на което вземането не можело да се счете за изискуемо. В тази насока се сочи, че такива твърдения не са заявявани от страна на Дружеството, напротив в иск.молба изрично е посочено, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно – на 11.11.2017г. и не е обявяван за предсрочно изискуем, а самото вземане е придобито от въззивника на 01.12.2017г. с подписване на Приложение №1 като неразделна част от рамковия договор за цесия. За погрешна се възвежда  констатацията на ТгРС, че тъй като вземанията не били заявени като конкретни неплатени вноски, то решаващият съд не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението в съда. Въззивното Дружество не споделя и констатациите на първоинстанционния съд за липса на индивидуална договореност между страните относно всички клаузи на договора, което ги превръщало в неравноправни, а това обуславяло тяхната нищожност. Излага се, че с подписването на Договора за заем ответникът в качеството си на кредитополучател ясно е изразил воля за изпълнението му съгласно поетите договорки. В случай, че е имал възражения срещу тях или срещу която и да е договорна клауза, е следвало да се откаже от сключването на Договора за заем в този му вид. Въззивното дружество сочи, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателство се установява наличие на предпоставките за уважаване на претенцията както за главницата, така и за акцесорните задължения. Изтъква, че дори и да се приеме, че процесният договор съдържа нищожни клаузи, в случая първостепенният съд неправилно е отхвърлил изцяло претенцията на Дружеството-ищец, тъй като договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, предвид което в случая е приложима императивната разпоредба на чл.23 от ЗПК, съгласно която, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази насока се цитира съдебна практика на окръжните съдилища. Поради тези си съображения въззивното Дружество моли ОС-Ямбол да отмени изцяло обжалваното решение на районния съд като неправилно и незаконосъорзано и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба по смисъла на чл.263 от ГПК, не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна - В.И.М. с ЕГН **********,***, чрез назначеният му в хода на първоинстанционното производство по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител – адв.М. К.от АК – Ямбол.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Относно възнаграждението на особения представител на въззиваемата страна: Съгласно разясненията, дадени с т.6 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението на особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, като същото може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл.47, ал.6 ГПК и чл.48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице за възнаграждението на особения представител, независимо  от изхода на спора. Или на посоченото основание, разноските за особения представител на ответника, въззиваем в настоящото производство, следва да бъдат възложени на въззивното дружество.  Размерът на тези разноски ОС-Ямбол определя в размер на 150лв. - половината от минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.47,ал.6, изр.2 ГПК, тъй като с оглед оплакването в жалбата не е налице фактическа и правна сложност на делото. За сумата от 150лв. - възнаграждение за особения представител на ответника, следва да бъде вменено задължение на въззивното дружество да я внесе по особената сметка на ОС-Ямбол, с предупреждение, че при неизпълнение на дадените указания, въззивната жалба ще бъде върната като нередовна, а въззивното производство - прекратено.

С оглед изложеното, Ямболски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА въззивно гражданско дело № 292/2019г. по описа на ОС-Ямбол за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2019г. от 09.30 часа.

За датата на о.съд.заседание ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните. 

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

УКАЗВА на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, с ЕИК 20670940, с посочени данни, в едноседмичен срок от получаване на съобщението и препис от настоящото определение, да внесе по особената сметка на ОС-Ямбол сума в размер на 150 лева за възнаграждение на особения представител на въззиваемия В.И.М. ***, като в същия срок представи по делото и документ за внесената сума за разноските, като ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивното Дружество, че при неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на сумата - възнаграждение за особения представител, въззивната жалба на дружеството ще бъде върната като нередовна, а въззивното производство - прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от определението на страните.

 

         

           

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                           2.