№ 1598
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110120447 по описа за 2024 година
Ищецът "А. с. в." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
............., е предявил искове за признаване за установено, че ответникът Н. Ж. Н., ЕГН
********** и адрес: гр. София, ............., дължи сумите 600.00 лева главница по Договор за
паричен заем № 628722 от 31.01.2022 г., сключен със С. . ООД, в.та по който са прехвърлени
на ищеца, ведно със законна лихва за период от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането,
115.32 лева договорна лихва за период от 28.02.2022 г. до 31.10.2022 г., 284.57 лева
мораторна лихва за период от 01.03.2022 г. до 01.12.2023 г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 66219/23 г. на СРС. Твърди
се в исковата молба сключен на 31.01.2022 г. Между С. . ООД и ответницата договор за заем,
по силата на който ответницата получила 600 лв., която следвало да върне до 31.10.22 г. на 9
вноски, със 115.32 лв. договорна лихва. Ответницата не извършила никакви плащания по
заема. С приложение № 1 от 14.06.2023 г. към договор за цесия, заемодателят прехвърлил на
ищеца в.та по договора за заем с ответницата, за което до последната е изпратено
уведомление от упълномощения за това цесионер. Ако съдът приеме, че не е връчено, моли
ответникът да се счита уведомен с връчване на исковата млоба и приложенията към нея.
Ищецът претендира да се установят в.та за главница и лихви по заповедта, както и да му се
присъдят разноските в заповедното и исковото производство.
По делото е подаден отговор извън срока по чл. 131 ГПК – изтекъл на 29.8.24 г. работен ден,
а отговорът е депозиран в съда на 16.9.24 г. Първо, отговорът е подаден чрез адвокат без
приложено пълномощно. Второ, доколкото е извън срока, не следва да бъде зачетен относно
преклудираните възражения, каквото е това за изтекла давност. Поради неотстраняване на
нередовностите, съдът приема, че отговор не е подаден.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, вр. чл. 79
и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, които са предявени в срок и са процесуално допустими.
Основателността им е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно сключен договор за потребителски кредит, предоставяне на заема, изискуемост на
вземането, придобиването му от ищеца, уведомяване на ответника за цесията.
Установява се от представения договор за кредит, че на 31.01.2022 г. между „С. .“ ООД и
ответницата е сключен договор № 9054394 за потребителски паричен кредит, по силата на
който на ответницата е отпуснат заем в размер на 600 лв., който да върне на 9 вноски, до
31.10.2022 г. Уговореният ГПР е 41,57 %, а лихвата - 35,04%. Общата сума за плащане е
715.32 лева. С подписване на договора кредитополучателят е удостоверил получаването на
заемната сума, което не е спорно по делото. Неразделна част от договора е подписан от
страните погасителен план. Подписан е от кредитополучателя формуляр с информация за
кредита, който съдържа данни относно параметрите му и относно правото на отказ от
договора и предсрочно погасяване на кредита.
С приложение № 1 от 14.06.2023 г. към договор за цесия от същата дата С. . ООД
прехвърлил на „А. с. вземяния“ ЕАД в.та по договора за кредит с ответницата, възлизащи на
1382.71 лв. към датата на цесията. Приложено е по делото пълномощно, с което цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците по всички прехвърлени в. на
дружеството, както и да преупълномощава трети лица с тези права. По принцип
уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор,
поради което и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД действие. Няма пречка обаче предишният кредитор да упълномощи новия да изпрати
съобщението до длъжника като негов пълномощник, което в случая е сторено с получаване
от ответницата на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за
извършено прехвърляне на в.та. Безспорно се установява, че именно в.та на заемодателя по
процесния договор за паричен заем с ответницата са валидно прехвърлени на ищеца, при
което той е материалноправно лег.миран да търси изпълнението им от длъжника.
При така събраните по делото доказателства се установява, че между праводателя на ищеца
и ответницата е сключен договор за заем. Тъй като договорът има характера на такъв за
потребителски кредит, като условие за неговата действителност намират приложение
императивните изисквания уредени в Закона за потребителския кредит, а именно договорът
се сключва в писмена форма и следва да съдържа посочените в закона реквиз.. При проверка
на договора, съдът установи, че е сключен в изискуемите от ЗПК писмена форма и
съдържание /чл.10-чл.12 ЗПК/. Уговореният годишен процент на разходите /ГПР/ не
противоречи на разпоредбата на ЗПК /чл.19, ал. 4/, тъй като не надвишава петкратния
размер на законната лихва, съответно и уговорената възнаградителна лихва като част от
него. Клаузите относно основното съдържание на договора съдържат ясна воля на страните
и конкретен фиксиран размер на лихвата, ГПР, минимална вноска, като потребителят се е
съгласил със същите при подписването на договора.
2
Предвид изложеното, съдът приема, че договорът е валидно сключен и за ответницата е
възникнало задължение да върне заетата сума, заедно с договорната лихва, на 31.10.2022 г.,
когато е настъпил падежът за връщане на последната вноска от заема.
Ответницата не доказа погасяване на дълга. Ето защо, исковете за главница и договорна
лихва следва да бъдат уважени в пълен размер, като се присъди и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане.
Върху просрочените вноски за неплатена главница се дължи законна лихва за забава, която за
периода от 01.03.2022 г. до 01.12.2023 г. възлиза на 284.57 лв., за които искът следва да се
уважи.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
изцяло основателна и за заповедното производство следва да се присъдят разноските за
държавна таса 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение 50 лв., а за исковото - 25.00 лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А. с. в.“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ............., искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че Н. Ж. Н., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ............., дължи сумите: 600.00 лева главница по Договор за
паричен заем № 628722 от 31.01.2022 г., сключен със С. . ООД, в.та по който са прехвърлени
на ищеца, ведно със законна лихва за период от 01.12.2023 г. до изплащане на вземането,
115.32 лева договорна лихва за период от 28.02.2022 г. до 31.10.2022 г., 284.57 лева
мораторна лихва за период от 01.03.2022 г. до 01.12.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 66219/23 г. на СРС.
ОСЪЖДА Н. Ж. Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, ............., да заплати на от „А. с.
в.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ............., на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 125.00 лв. разноски в исковото производство и сумата от 75.00
лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3