№ 2108
гр. Варна, 06.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500918 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба вх. № 20245/20.12.2021г. от ЦВ. Б.
Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Цар Асен“, № 38, ет. 1 ,чрез адв. Св.С., като длъжник
по изп.д. № 20207180400726 на ЧСИ Ст.Костова-Данова срещу, както е посочено,
насрочването на публична продан по отношение на недвижимия имот с идентификатор
10135.5505.246.2.11 по КК и КР на гр. Варна, представляващ апартамент № 68, находящ се в
гр. Варна, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“, № 36, вх. В, ет. 4 и срещу разноски за
изпълнителното действие.
Иска се от съда да бъде отменено оспорването от нея действие по изпълнение и
свързаните с него разноски.
Моли се да бъде постановено спиране на изпълнението и извършването на публична
продан.
Доколкото в жалба вх. № 20245/20.12.2021г. е било посочено ,че се обжалва
насрочването на публична продан и разноските за това, с определение № 1670/29.04.2022г.
съдът е оставил без движение производството по делото и е указал отстраняване на
констатираните нередовности, като е дал възможност на ЦВ. Б. Г. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Цар Асен“, № 38, ет. 1, чрез адв. Св.С. в едноседмичен срок от съобщението с
писмена молба с препис за въззивното дружество да уточни кои точно действия, сред
допустимите такива, изрично посочени в разпоредбите на чл. 435, ал. 2 от ГПК обжалва,
като наведе ясните си и конкретни оплаквания за това и/или твърдения за обстоятелства, от
значение по спора? Като сочи, че обжалва разноските за изпълнителното действие, следва да
уточни кой точно акт на ЧСИ относно разноските обжалва и по какви съображения?
С молба № 11812/18.05.2022г. ЦВ. Б. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Цар Асен“,
1
№ 38, ет. 1, чрез адв. Св.С., поддържайки отново, че обжалва насрочването на публична
продан на недвижимия имот с идентификатор № 10135.5505.245.2.11 по КК и КР на гр.
Варна и разноските за изпълнителното действие е навел твърдения, че ЧСИ е бил длъжен да
прекрати или приключи изп.д. поради пълното погасяване на задължението по издадения
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
7212/215.08.2010г. по ч.гр.д. № 12594/2010г. на ВРС изпълнителен лист и както твърди още,
привидност на взискателя „Мелон България“ ЕАД, но не е. Обобщава, че предмет на
жалбата е отказът на ЧСИ да прекрати или приключи изп.д., обективиран в насрочването на
публичната продан и разноските за това изпълнително действие, без да е в състояние да
индивидуализира акта на ЧСИ, с който е определил разноските. Поискал е съдът да задължи
ЧСИ да посочи протокола, с който е определил разноските. Поддържа искането си,
направено с жалбата вх. № 20245/20.12.2021г. за допускане на експертиза.
Понеже ЧСИ е продал вече имота е посочила, че не поддържа молбата си за спиране
на изпълнението по изп.д. № 20207180400726 на ЧСИ Ст.Костова-Данова.
Решаващият състав е намерил, че жалба вх. № 20245/20.12.2021г. отново е останала
неуточнена. Дал е възможност на страната с писмена молба с препис за насрещната страна
длъжницата Ц.Б. Георгиева да уточни, дали иска отмяна на отказа на ЧСИ да приключи
изп.д. поради пълно изплащане на задължението в полза на „Юробанк България“ АД, такси
и разноски по изп.д. № 20207180400726 до датата на насрочване на публичната продан на
недвижим имот с идентификатор № 10135.5505.245.2.11 по КК и КР на гр. Варна, за което е
уведомена със съобщение, връчено на 16.12.2020г. чрез адв. Св.С.? Ако твърдението е това,
следва да уточни уведомена ли е била ЧСИ Ст.Костова-Данова за това, че е платено изцяло
задължението от страна на длъжницата и кога, поискала ли е тя от ЧСИ приключване на
изп.д. и кога? Налице ли е изричен отказ на ЧСИ да приключи изп.д. или смята, че ЧСИ е
отказала да приключи изп.д., въпреки уведомяването и отправеното искане за приключване,
като е насрочила публична продан в периода от 10.12.2021г. до 10.01.2022г. по отношение
на недвижимия имот с идентификатор № 10135.5505.245.2.11 по КК и КР на гр. Варна?
Поддържа ли жалбата си за разноските и ако отговорът е „да“ следва да посочи кой е актът
на ЧСИ за разноските за изпълнителното действие по насрочване на публичната продан,
който обжалва? Съгласно приетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на
ОСГТК на ВКС на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който е
определил размера на задълженията на длъжника за разноските по изпълнението, като
наведе конкретните си оплаквания. Актът следва да бъде посочен изрично, когато страната
подава жалба. Няма как да бъде задължен ЧСИ да сочи кой е неговият акт за разноските,
който се обжалва от длъжницата. Указал е, че това може да бъде уточнено от страната след
справка с изп.д., приложено по делото или с оригинала при ЧСИ.
Постъпила е молба вх. № 13157/03.06.2022г. от ЦВ. Б. Г. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Цар Асен“, № 38, ет. 1, чрез адв. Св.С., с която е уточнено, че за двете обжалвани
от нея действия, не е издаден нарочен акт от ЧСИ.
Моли се съдът да се произнесе по жалба срещу определянето от ЧСИ на разноски по
2
изп.д. № 726/2020г. за на ЧСИ Ст.Костова-Данова за публичната продан на недвижимия
имот с идентификатор 10135.5505.245.2.11 по КК и КР на гр. Варна, в размер на 20.00лв.,
като размерът е посочен, съгласно нормативния текст на т. 19 от ТТРЗЧСИ. Според
разпоредбата на чл. 434, ал. 2 от ГПК, ЧСИ следва да съставя протокол преди всяко
действие, като условие за валидност на акта по определяне на разноски. От една страна
според страната невнасянето на авансово дължими разноски, води до прекратяване на
делото, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК, без да е необходимо изричен акт. От друга страна
преглеждайки изп.д. процесуалният представител изказва предположение, че ЧСИ не издава
протокол за определяне на всяка разноска по изпълнението, преди нейното определяне и
авансово заплащане от взискателя.
Сочи, че обжалва мълчаливия отказ на ЧСИ да прекрати изп.д. на осн. чл. 433, ал. 2 и
чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Производството по изп.д. е следвало да бъде прекратено преди 13.12.2021г., поради
събиране на дължимата сума след публичната продан на имота в гр. Варня, м.
„Телевизионна кула“ и разпределение на сумата по проданта. На същата дата ЧСИ е
изпратил съобщение до Ц.Г. за насрочване на публична продан на имота, посочен на стр. 1
от жалбата. ЧСИ е бил длъжен да установи размера на задължението още при образуване на
изп.д. № 726/2020г., но не е било направено. „Мелон България“ ЕАД е представило договор
за цесия с приложения. В представенвото приложение сумите са нечетливи. Според
представените с жалбата доказателства-споразумение от 20.06.2011г., към 24.07.2012г.
главницата е била 21017.16 евро и лихва 1058евро. На 02.06.2011г. са платени по кредита
15000 лева. Към датата на образуване на изп.д. неоснователно е приета дължимостта на
сумите, посочени в съобщение изх. № 19851/05.10.2020г. ЧСИ не е съобразила и водените
до момента изп.д. № 590/2010г. на ЧСИ М.Пашова, № 809/2010г. на ЧСИ Л.Мавров и №
255/2011г. на ЧСИ Ст.Костова-Данова. Прави доказателствени искания.
В писмени мотиви ЧСИ изказва становище за недопустимост на подадената жалба
жалба вх. № 20245/20.12.2021г. от ЦВ. Б. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Цар Асен“, №
38, ет. 1 ,чрез адв. Св.С., като длъжник по изп.д. № 20207180400726 на ЧСИ Ст.Костова-
Данова. Приеме ли се от съда, че е допустима, моли да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Настоящият състав намира жалбата за недопустима.
Недопустима е, ако се вземе предвид първоначалното твърдение, че обжалва
насрочването на публична продан, като действие на ЧСИ. Вярно, че съгласно чл. 435, ал. 2,
т. 2 от ГПК подлежи на обжалване от длъжника насочването на изпълнението, но само в
една хипотеза: когато изпълнението се насочва върху имуществото, което смята за
несеквестируемо. Такова наведено твърдение няма.
С първата уточняваща молба жалбоподателката сочи, че обжалва отказа на ЧСИ да
приключи изпълнението, като е насрочил публична продан и срещу разноските за това
действие.
3
В последващата уточняваща молба жалбоподателката въобще не излага твърдения,
че е искала от ЧСИ да приключи/прекрати производството, въпреки указаното му от съда да
го стори и съответно е последвал отказ. Но уточнява, че обжалва мълчаливия отказ на ЧСИ.
Навежда оплаквания и срещу дължимостта на такса за насрочването на публична продан от
20.00лв., на осн. т. 19 от ТТРЗЧСИ, но едновременно с това сочи, че ЧСИ не е съставил
протокол за тази разноска и следователно не я е начислил.
Жалбата срещу "неизвършено" процесуално действие е безпредметна, като при
обжалване по чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК следва отказът да е постановен с изричен писмен
акт на съдебния изпълнител. Правният институт на "мълчаливия отказ" е непознат в
гражданския процес, като в случая защитата срещу бездействията на съдебния изпълнител
се осъществява по друг ред. Подадената жалба е процесуално недопустима поради липса на
предмет – изричен отказ на съдебния изпълнител. Такъв липсва винаги, когато обжалваното
действие не е реално извършено от съдебния изпълнител. По реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК
на обжалване подлежи само изрично постановен отказ от съдебния изпълнител, като за
разлика от АПК в ГПК не е уредена фикцията на "мълчалив отказ", представляващ
непроизнасяне по искане в определения от закона срок. По тази причина по този ред не
може да бъде атакуван нито "мълчалив отказ" /такъв не може да има в изпълнително
производство по ГПК/, нито простото бездействие на съдебния изпълнител да се произнесе с
изричен акт-отказ да приключи/прекрати производството по изп.д. или за разноските по
изпълнението.
По оплакването, че ЧСИ е следвало да прекрати производството по изп.д., на осн. чл.
433, ал. 1, т. 6 от ГПК, понеже взискателят не е внесъл дължимите авансово такси и
разноски по изпълнението, отново не се установява да е отправено такова искане и ЧСИ да е
отказал.
Следва да се има предвид в случая и приетото в т. 11 от ТР № 2/26.06.2015г. по ТД №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че предварителното внасяне на таксите от взискателя няма
значение за законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител
изпълнителни действия, тъй като съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК съдебният изпълнител
прекратява изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси
и разноски по изпълнението, но извършените въпреки това изпълнителни действия не са
порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по
жалба срещу тях. Прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от
взискателя авансови такси и разноски е правна възможност, а в чл. 79, ал. 2 ГПК изрично е
уредена другата възможност: когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя,
те да бъдат събрани от длъжника. Като събере направо от длъжника таксата, дължима от
взискателя, ЧСИ допуска дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и при
неговото констатиране може да бъде ангажирана дисциплинарна му отговорност.
При положение, че няма произнасяне на ЧСИ за разноските, няма искане от страна на
длъжницата и съответно отказ на ЧСИ да приключи/прекрати изп.д., жалбата срещу такива
действия се явява недопустима.
4
Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва
да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 20245/20.12.2021г. от ЦВ. Б. Г. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Цар Асен“, № 38, ет. 1 ,чрез адв. Св.С., като длъжник по изп.д.
№ 20207180400726 на ЧСИ Ст.Костова-Данова срещу насрочването на публична продан по
отношение на недвижимия имот с идентификатор 10135.5505.246.2.11 по КК и КР на гр.
Варна, представляващ апартамент № 68, находящ се в гр. Варна, ул. „Св.Св. Кирил и
Методий“, № 36, вх. В, ет. 4, след като е било изплатено напълно задължението й към
банката, срещу мълчаливия отказ на ЧСИ да приключи/прекрати изп.д. на осн. чл. 433, ал. 2
и чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК и срещу разноските за проданта и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 918/2022г. на ВОС-ГО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5