№ 13262
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110128442 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищците М. С. Г. с ЕГН ********** и В. С. Г. с ЕГН **********,
и двете с адрес: гр. София, бул. „Свети Наум“ №66, вх.А, ет.6, ап.16 и ответникът „***
София“ ЕАД, гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б.
Предявен е иск по чл.439 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на
ответника поради погасяване по давност сумите в размер на 700лв., присъдени като
разноски със съдебно решение № I-43-4726/18.04.2016г. по гр.д. №30601/2014г, СРС, 43. с-в,
I ГО, за събирането на които е образувано изп. дело №20228630400536 по описа на ЧСИ ***.
Ищците твърдят, че на 16.05.2022г. са установили, че банковата сметка на М. Г. в „Банка
ДСК“ ЕАД е запорирана въз основа на образувано срещу нея и сестра й В. Г. изпълнително
дело №20228630400536 по описа на ЧСИ ***. Изпълнителното дело било образувано въз
основа на Изпълнителен лист за сумата от 700 лв. – разноски по делото, издаден по гр.д.
30601/2014г., СРС, 43-ти състав. Посочват, че съдебното решение, въз основа на който е
издаден изпълнителния лист е влязло в сила на 13.02.2017г., изпълнителното дело е
образувано на 21.02.2022г., а запорното съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД е получено на
05.04.2022г., т.е. след изтичане на 5-години от възникване на вземането, поради което
вземането, установено със съдебното решение, е погасено по давност.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Посочва, че за времето на извънредното
положение давността е спряна съгласно разпоредбите на ЗМДВИП, а давността следва да се
1
прекъсне с подаването на молбата за образуване на изп. дело, тъй като с нея са поискани
изпълнителни действия от ЧСИ, който е длъжен да ги извърши.
В тежест на ищеца е да докаже датата на последно извършено действие по изпълнителното
дело, елемент от осъществяването на определен изпълнителен способ.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че са налице основания за
спиране или прекъсване на давността.
С оглед изявленията на страните не се спори, че на 16.01.2020г. е издаден Изпълнителен
лист на основание съдебно решение № I-43-4726/18.04.2016г. по гр.д. №30601/2014г, СРС,
43. с-в, I ГО, влязло в сила на 13.02.2017г.; за събирането на сумите по Изпълнителния лист
на 21.02.2022г. е образувано изп. дело №20228630400536 по описа на ЧСИ *** срещу М. и
В. Г., по което изп. дело през месец март 2022г. ЧСИ *** е изпратила запорно съобщение до
„Банка ДСК“ АД.
Спори се дали вземанията по Изпълнителен лист от 16.01.2020г., за събирането на които е
образувано изп. дело №20228630400536 по описа на ЧСИ *** са погасени по давност.
В случая погасителната давност за възможността на кредитора да събере вземанията
по принудителен ред започва да тече от влизане в сила на съдебното решение, тъй като от
този момент кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист, въз основа на който
да предприеме принудително изпълнение. Съгласно чл.117,ал.2 ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Ето защо,
след като съдебното решение е влязло в сила 13.2.2017г., то погасителната давност следва да
е настъпила на 13.2.2022г. Следва обаче да се съобрази, че съгласно чл.3, т.2 от ЗМДВИП за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. В случая ответникът е частноправен субект, поради което
давността за вземанията му срещу ищците е била спряна в период от 2 месеца – от
13.3.2020г. до 13.5.2020г. Предвид спирането на давността по силата на цитираната норма
давностният срок изтича не на 13.2.2022г., а на 13.4.2022г. Същият е прекъснат преди това с
подаването на молба за преприемане на изпълнителни действия и образуване на
изпълнително производство от 21.2.2022г.
Предвид изложеното възможността вземането да се събере по принудителен ред не е
погасена по давност, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100лв.
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Г. с ЕГН ********** и В. С. Г. с ЕГН **********, и двете
с адрес: гр. София, бул. „Свети Наум“ №66, вх.А, ет.6, ап.16 срещу „*** София“ ЕАД, гр.
София, ул. „Ястребец“ №23Б, иск за признаване за установено, че ищците не дължат на
ответника поради погасяване по давност сумите в размер на 700лв., присъдени като
разноски със съдебно решение № I-43-4726/18.04.2016г. по гр.д. №30601/2014г, СРС, 43. с-в,
I ГО, за събирането на които е образувано изп. дело №20228630400536 по описа на ЧСИ ***.
ОСЪЖДА М. С. Г. с ЕГН ********** гр. София, бул. „Свети Наум“ №66, вх.А, ет.6,
ап.16 да плати на „*** София“ ЕАД, гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, сумата 50лв. разноски
по делото.
ОСЪЖДА В. С. Г. с ЕГН **********, гр. София, бул. „Свети Наум“ №66, вх.А, ет.6,
ап.16 да плати на „*** София“ ЕАД, гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, сумата 50лв. разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с
в.ж пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3