РЕШЕНИЕ №260136
гр. Кюстендил, 22.06.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на шести април две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Росица Савова
Членове: Татяна Костадинова
Калин Василев
при
участие на секретаря Вергиния Бараклийска, като разгледа докладваното съдия
Савова в. гр. дело № 315 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. №15243/18.11.2019г. по описа на РС –
Дупница, депозирана от Частен съдебен изпълнител Н.С., рег.№745 с район на действие – Окръжен съд –
Кюстендил, с адрес: гр. К., ул. „Ц.О.“ №**, вх.**, ет.**, ап.**, се обжалва Решение №669/05.11.2019 г., постановено
от РС – Дупница по гр.д.№695 по описа за 2019 г. , в частта, с която същият е
осъден да заплати на ищеца Н.М.С. обезщетение за претърпени имуществени вреди
от неоснователно отлагане въвода във владение на ПИ с идентификатор ******, с
адрес: гр. К., ул. „Х.“ №** за периода от 20.09.2017 г. до 30.04.2018 г. в
размер на 5 960 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 19.02.2019 г. до окончателното изплащане. Решението на районният съд се обжалва и в
частта, с която ЧСИ Н.С. е осъден да заплати разноски на ищеца в размер на 567
лв., както и разноски по делото в размер на 287 лв., респ. в частта, с която
съдът е намалил и присъдил по компенсация дължимите на ЧСИС. разноски в
производството.
С
определение №153/26.02.2020 г., постановено по в.гр.д.№54/2020 г., ОС –
Кюстендил е прекратил производството по делото и върнал същото на РС – Дупница
за преценка относно провеждане на производство по чл.248 ГПК, предвид което с
определение от 26.05.2020 г., постановено по гр.д.№695/2019г., РС-Дупница е
оставил без уважение заявеното от ЧСИС. искане за изменение на постановеното по
делото решение в частта за присъдените разноски.
Срещу
така постановеното определение е постъпила частна жалба от ЧСИС., която следва
да бъде разгледана в настоящото производство ведно с постъпилата от същия въззивна
жалба вх. №15243/18.11.2019г.
С
депозираната по делото въззивна жалба от ЧСИС. се релевират доводи за
неправилност на постановеното от ДнРС решение в обжалваната му част.
Въззивникът счита, че ищецът не е доказал по категоричен и безспорен начин, че
е претърпял имуществена вреда на стойност 5 960 лв. от неоснователно
отложения въвод във владение. Излага следните съображения в тази насока:
Оспорва заключението на вещото лице, определящо месечна наемна цена на имота в
размер на 745 лв., респ.сочи, че не е доказано ищецът да е имал предварително
сключен договор за наем за процесния имот. Оспорва показанията на свид. Е.Н.като
поддържа, че същите трябва да се ценят в хипотезата на чл.172 ГПК, доколкото същият се явявал заинтересована в
процеса страна. Приема, че във вида, в който се намира имотът, е невъзможно да
бъде отдаден под наем. Позовава се на
липсата на изрично заявено от ищеца искане за въвод във владение на имота.
Счита, че ДнРС необосновано не е обсъдил показанията на свид. А.С. относно
извършения въвод, сочейки, че от същите се установява, че отлагането на
въводите е станало с негово съгласие като процесуален представител на ищеца.
Поддържа също така, че районният съд не е съпоставил показанията на свид. С.и изявленията
на ищеца С., предвид значителното им несъответствие. Акцентира, че съдът
неправилно е приел, че ищецът по делото е осигурил необходимото за фактическото
извършване на въвода.
Поддържа
искане за отмяна решението на районния съд в обжалваната част. Претендира
разноски пред двете съдебни инстанции.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор по въззивната
жалба на ЧСИС., чрез който се оспорва нейната основателност и се иска
потвърждаване на решението на ДнРС в обжалваната част. Поддържа се, че в производството безспорно е
доказано, че ЧСИС. в нарушение разпоредбата на чл.498 ГПК неоснователно е
отложил въвод във владение, като по този начин е осуетил ищецът да установи
владение върху закупения от него недвижим имот, респ. да извлича ползи от
същия. Оспорва довода на въззивника, че лично не бил известен за готовността на
купувача за извършване на въвод във владение. Оспорва и довода за
недостоверност на показанията на свид. Н. с твърдението, че такова възражение не
е било своевременно направено.
По
делото е постъпила и въззивна жалба вх.№16245/15.12.2019 г. от ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК ******* в качеството на трето лице- помагач на страната на
ответника по иска, срещу Решение №669/05.11.2019 г. постановено от РС – Дупница
по гр.д.№695 по описа за 2019 г.
Обжалваното
решение се приема за неправилно – постановено при нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
както и наличие на необоснованост. Счита се, че неправилно районният съд е
приел, че са налице основания за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл.441, ал.1 ГПК вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45, ал.1 ЗЗД. Приема се,
че в производството не е било доказано наличие на всички кумулативно необходими
елементи за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител. Поддържа се твърдението,
че нито едно от извършените от ЧСИС. действия по принудително изпълнение не
може да бъде квалифицирано като незаконосъобразно. Акцентира се, че
принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото
вземане е надлежно удостоверено и са спазени другите изисквания на процесуалния
закон. Сочи се, че съдебният изпълнител може, а не че е задължени при липса на
съдействие на третите задължени лица във връзка с насрочен въвод във владение
да се обърне към органите на МВР. Посочва се още, че при отказ на купувача да
бъде назначен за пазач на заварените в имота движими вещи, респ. да заплати
разноски за възнаграждение на нарочно назначен пазач на същите, правилно
съдебният изпълнител е счел, че следва да отложи насрочения въвод. Счита се, че
процесуалният представител на купувача, присъствал на въвода, не е изразил
желание за съдействие на съдебния изпълнител за изнасяне на намерените в
процесния имот движими вещи. Обжалваното решение се приема за немотивирано,
доколкото съдът не се е аргументирал защо дава вяра на едни доказателства, а на
други- не. Приема се, че липсата на мотиви представлява самостоятелно основание
за отмяна на обжалвания съдебен акт.
При
условията на евнтуалност се възразява спрямо размера на присъденото
обезщетение, като същото се приема за прекомерно завишено и не било обсъдено в
мотивите на съдебния акт как е формирана процесната сума. Поддържа се искане за
отмяна на обжалваното решение с последица отхвърляне на предявените искове.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор по въззивната
жалба на ЗАД „Алианц България“ АД, чрез който се оспорва нейната основателност
и се иска потвърждаване на решението на ДнРС в обжалваната част. Оспорват се като необосновани и неоснователни
доводите на въззивното дружество за неправилност на обжалваното решение, като
развива своите съображения в тази насока.
Кюстендилският
окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото същите са
подадени в срок и от надлежна страна. Процесуално допустима е и депозираната по
делото частна жалба.
Решението,
предмет на въззивна проверка, е валидно и допустимо в атакуваните части.
По
същество, окръжният съд приема за установено следното:
Изпълнителното
дело№ 20127450400214 по описа на ЧСИ Н.С.
с рег.№ 745 на КЧСИ на РБ и район на действие Кюстендилския окръжен съд е образувано по молба на взикателя „Банка ДСК”
ЕАД за събиране на парични суми по издаден изпълнителен лист от 24.04.2012г. по
гр.д. № 846/2012г. по описа на КнРС.
От
нотариален акт № 50, том V, рег. № 11669, дело № 703 от 2005г. от 25.11.2005г.е
видно, че с оглед обезпечаване вземанията на банката-взискател, в нейна полза е
учредена договорна ипотека върху урегулиран поземлен имот № 76 по застроителния
и регулационен план на местността „Хисарлъка” на гр.Кюстендил,целият с площ
2664 кв.м / при описани граници/, ведно с изградената в имота масивна двуетажна
жилищна сграда, изградена съобразно
утвърдения архитектурен проект №146/1997г.от Главния архитект на
Община-Кюстендил, посочен като приложение при съставяне на нотариалния
акт.Същият нот.акт е вписан в Службата по вписванията под вх.рег.№3717от
25.11.2005г.
В
обявлението за насрочената публична продан от 25.03.2013г. са посочени
както имот №41112.525.104 по КККР и сграда в същия №41112.525.104.1, още и
гараж №41112.525.104.3 /застроена площ 61 кв.м, РЗП -192 кв.м/, както и зимна градина №41112.525.104.2 със
застроена площ 48 кв.м.
Идентични
са данните и в обявленията от 29.07.2013г.
; от 07.01.2014г., от 07.05.2014г.
и др. за обявяване на последващи
публични продани. , в т.ч. и в обявление от 22.11.2016г. за обявена в периода
12.12.2016г.-12.01.2017г. публична продан, която е проведена , като с постановление
за възлагане на недвижим имот от 19.01.2017г. /л.597 от изп.дело/ , на ищеца по
настоящия иск Н.С. е възложен №41112.525.104 по КККР ; сграда в същия
№41112.525.104.1 / със застроена площ 205кв. и РЗП – 636кв.м, гараж
№41112.525.104.3 /със РЗП -192 кв.м/,
както и зимна градина №41112.525.104.2 /
със застроена площ 48 кв.м/.В същото постановление е отразено, че е влязло в
сила на 20.04.2017г.
Налице
е и постановен съдебен акт по гр.дело
№141/2017г., по описа на ОС – Кюстендил, по жалба срещу действия на ЧСИ Н.С., депозирана от длъжниците ЕТ „М.Р. – М.” с
ЕИК *******, представлявано от М.С.Р., и Е.А.Р.. като производство пред
Кюстендилския окръжен съд е проведено по реда на чл.437,ал.1 ГПК- образувано е по жалба вх.№00334/08.02.2017
г. против постановлението от 19.01.2017 г. за възлагане на недвижимия имот в собственост на купувача
му Н.М.С. /ищеца по настоящото дело/
от публична продан по
изпълнителното дело /№ 20127450400214 по описа
на ЧСИ Н.С. /.С решението от 20.04.2017 година КнОС е оставил без уважение
жалбата против постановлението от 19.01.2017 г. за възлагане на недвижимия имот в собственост на купувача
му Н.М.С. в частта относно следното
основание: че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, и че
имотът не е възложен по най-високата
предложена цена ; респ.същата жалба е оставена без разглеждане поради
недопустимостта й в частта за отмяната на възлагателното
постановление поради нарушения на чл.483,ал.3, чл.487,ал.2 ГПК по чл.485,ал.1 ГПК , като е
прекратено в тази част производството и в прекратителната част
съдебният акт е подлежал на обжалване.Само в частта, в която съдът се е
произнесъл по същество е отразено, че решението е влязло в сила на
20.04.2017г./срвн.л.667 и сл.от изп.дело/.
С
молба, вх.№01469/ 19.07.2017г., купувачът от публичната продан Н.С. /ищецът в
производството/ чрез пълномощник А. С.е поискал да бъде въведен във владение ,
сочейки , че длъжниците по изпълнението са обжалвали решението на ОС-Кюстендил
в частта, в която производството е прекратено, но вероятно ще обжалват и
предстоящото връщане на жалбата поради нередовности, за да протакат процеса,
въпреки което се счита, че постановлението е влязло в сила предвид произнасяне
на съда в една част по същество и това решение /в тази му част/ не подлежи на
обжалване, при което се иска извършване на въвод във владение.Ищецът е заплатил
следващата се такса за въвод във владение по банков път на 17.08.2017г.
/срвн.извлечение и сметка на ЧСИ –л.677-678 от изп.дело/.
ЧСИ
Н.Славов е насрочил въвод за 20.09.2017г.Призовките за принудително изпълнение
до длъжниците не са връчени лично, а уведомления за това са залепени на
22.08.2017г., като отделно същите са изпратени и до пълномощник на длъжниците –
адв.С.Н. – чрез писмо с обратна разписка , получено на 24.08.2017г.Купувачът е
уведомен чрез пълномощника си адв.А.С.на 26.08.2017г./срвн.писмо с обратна
разписка-л.698 от изп.дело/.Освен това, ЧСИС. е изискал съдействие от органите
на полицията за извършване на въвода във владение на 20.09.2017г.– видно от
писмо до ОДП-Кюстендил – вх.№277000-5043 / 22.08.2017г.
Както
се установява от протокол за въвод от 20.09.2017г., длъжниците са били редовно
уведомени, като от тях се е явил
длъжникът М.Р..За купувача се е явил адв.А. С.в качеството на пълномощник;
явили са се и служители на РУ на МВР.Сочи се, че в имота се е намирала К.Н.Р.–
лице, което заявява, че е собственик на имота – терен и сграда, още от
построяването й .С оглед на това й е указана възможността да поиска от районния
съд при усл.на чл.523 ГПК в тридневен срок спиране на изпълнението.
От
същата е поискано като обезпечение на бъдещ иск спиране на изпълнението, което
искане е оставено без уважение с определение от 25.09.2017г.по
ч.гр.д.№453/2017г.на КнОС .Същото е обжалвано.
На
насрочената нова дата за въвод –
15.11.2017г., такъв не е проведен поради наличие на обжалване на определението
по ч.гр.д.№453/2017г.на КнОС.Отлагането
на въвода е до произнасяне на Апелативен съд – София по жалбата.
С
молба, входирана на 28.12.2017г., изходяща от адв.А. С.с посочено качество на
пълномощник на купувача от публична продан, отново е изискано извършване на
въвод във владение, като е описано, че жалбата на длъжниците по отношение
решението на КнОС от 20.04.2017г. в
прекратителната му част /имаща характер на определение/ е с неотстранени недостатъци, след като с разпореждане е указано
внасяне на държавна такса, поради което се сочи, че е върната на от
22.11.2017г., респ.не са посочени данни
за влизане в сила на съдебния акт
досежно частната жалба, като е в деловодната система на КнОС производството по
делото относно обжалване на възлагателното постановление е отразено като
приключило след постановен акт на САС относно връщане на частната жалба на
17.09.2018г. Същевременно, представено е пълномощно, по силата на което
купувачът Н.С., но в качество на управител на дружество „Т.“ЕООД, упълномощава
адв.Й.Т. да го представлява по процесното изпълнително дело, което пълномощно е
от 02.01.2018г.
По
повод молба от адв.С.и от адв.Т. за насрочване на въвод, като се сочи, че не са
налице пречки за това във връзка с произнасяния на САС, на 10.02.2018г.ЧСИС. е
постановил, че такъв ще бъде насрочен „след рез./резултат/от КОС“.
От
ЧСИС. на 02.03.2018г.са изискани данни има ли постановен акт на Апелативен съд
– София във връзка с обжалването на третото лице К.Н.Р.по повод отказа на КнОС
да допусне обезпечение чрез спиране на изпълнителното производство, при което
се констатира, че е постановен неподлежащ на обжалване съдебен акт –
определение от 05.12.2017г.по гр.д.№6221/2017г.на САС, с което жалбата на
третото лице Кръстинка Ризова е оставена без уважение.
Насроченият
от ЧСИ на 05.04.2018г.въвод е за 03.05.2018г.,като е указано да бъдат уведомени
страните /длъжници и купувач/, да се изпрати писмо /искане/ за съдействие до ОД на МВР, длъжниците да се
предупредят, че ще се използва ключар при липса на съдействие, а също и
купувачът да има „готовност за превоз на имущество и работници“.Последното
указание е съобщено на купувача – видно от съобщение, връчено му на
17.04.2018г.
Междувременно,
на 30.04.2018г. / крайната дата на процесния по настоящото дело период/ по
ч.гр.дело № 173/2018Г.на ОС – Кюстендил
е издадена обезпечителна заповед за спиране на изпълнението по процесното
изпълнително дело , която е представена по изпълнителното дело на същата дата
/30.04.2017г./и във връзка с нея ЧСИ е издал на 02.05.2018г. постановление за
спиране на изпълнителното производство .
В
първоинстанционното производство пред ДнРС , решението по което е предмет на
настоящата въззивна проверка, са събрани гласни доказателства.В показанията си,
свид.А. С.поддържа, че ищецът е осигурил работници за изнасяне на багажа от
процесния имот, които се намирали наблизо , но не си спомня съдебният
изпълнител да е бил уведомен за това, въобще не е ставало дума, тъй като
въводът не се е състоял не поради неосигурени работници за изнасянето или пазач за движимите вещи, а поради това,
че е имало лице в имота /майката на длъжника М.Р./ , която е заявила права на собственост
и самият свидетел е считал, че това възпрепятства въвода, при което не е
направил изрично искане въводът да продължи
. Присъствието на свидетеля С.на въвода било именно с цел да приеме
имота от името на купувача, съобразно представеното по делото пълномощно -л.18
от делото на ДнРС с дата 10.02017г./същото находящо се на л.614 от изп.дело, в
което се сочи, че е упълномощен от С. да
го представлява в изпълнителното производство по всички въпроси, свързани с
публичната продан, на която С. е обявен за купувач, до окончателно свършване на
делото , включително да получава всички съобщения , както и да прави
необходимите предложения и възражения/.
От
показанията на свидетелите E.Н. и Т.М. се установява, че процесният имот се
намира в курортна местност с вили, ресторанти, къщи за гости. Свидетелят Н.
сочи, че ищецът е закупил имота с намерение да го направи къща за гости и дори
е предложил на този свидетел да го ползва с такава цел, но Н. нямал интерес,
затова, че наемите в района били високи и дава пример с намиращ се в района ресторант /
т.е.имот с друго предназначение/ , предлаган при месечен наем 3000 лв. Свидетелката
М. въз основа на опита си на брокер на недвижими имоти и вида на процесния имот,
както и локацията му , която намира, че не е много добра, счита, че
реалистичният месечен наем за него възлиза на около 300 евро, визирайки липса на довършителни работи, макар
фасадата да е завършена , на първо ниво не е имало подови настилки, не са на
окончателен етап ел.инсталациите- има електричество, но няма ключове,
контакти.Посочва, че наемната сума не е постоянна величина, има вероятност от
приспадане от наема, в т.ч.довършителни работи за сметка на наемодателя,
веднага може да не се намери наемател,
дори за целия период може да не намери наемател.
В производството пред пъровинстанционния съд е
прието и заключение по назначената
съдебно-оценителна експертиза , като е дадена наемна цена с оглед състоянието на пазара на имоти в гр. Кюстендил,
спецификите на процесния имот /с недовършени строителни дейности/,
местоположението му /значително отдалечен от магазини, училища, здравни
заведения/, при което месечният наем на описания в исковата молба е определен
на 745 лв.; съответно за периода от 20.09.2017 г. до 30.04.2018 г. общият
размер на наема е 5960 лв.
По
повод жалба на купувача /ищеца/ Н.С. по искане на Съвета на Камарата на ЧСИ е
образувано дисциплинарно дело №20/2019г. против ЧСИ Н.С., като с решение от
05.01.2020г. искането на съвета за на дисциплинарната отговорност на ответника
е отхвърлено.
Това
решение е оставено в сила с решение №87, постановено на 17.06.2020г.по гр.дело
№810/2020г.на III ГО на ВКС , като е прието, че ЧСИС. не е извършил посочените
нарушения по изпълнителното дело – по
чл.438 ,ал.2 ГПК /доколкото в този случай не намира приложение чл.523,ал.2 ГПК/ и по чл.432ГПК във вр.с чл. 438 ГПК
при спор относно идентичността въводът се извършва съгласно постановлението за
възлагане.Доводите в решението се основават на ненадлежно представителство по
отношение на купувача като пречка за законосъобразното провеждане на въвода-
искане за предприемане на действието от лице без активна материално-правна
легитимация, ненадлежно процесуално представителство, освен това -липса на представено
удостоверение за вписване на постановлението за възлагане, липса на организация
за изваждане и съхраняване на намерените в имота движими вещи, конкретно
установената специфична обстановка - действията на длъжника М.Р., присъстващ
при извършване на действията, както и съгласието за отлагането на адвокат А.
Сираков.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Частният
съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Фактическият състав на отговорността
на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ
обхваща неправомерни действия на ЧСИ, настъпила при упражняване дейността на
ЧСИ вреда и причинна връзка.
Тъй
като съдебният изпълнител, като орган на принудителното изпълнение, трябва да
осигури законосъобразното му провеждане той е задължен, във всеки един случай,
да извършва проверка дали са налице предвидените в закона предпоставки за
извършване на изпълнителното действие.
От
ищеца се претендира ангажиране отговорността на частния съдебен изпълнител –
ответник в настоящото производство ,
което е отделно от производството, в
което е обсъдена неговата административно наказателна отговорност.В случая се
твърди, че вредите са настъпили поради
процесуалната незаконосъобразност на извършените от него изпълнителни действия
/бездействие/ – отлагане / неизвършване/ на въвод . Сочи се, че такъв е можело
да бъде извършен до 30.04.2018г./когато е издадена обезпечителна заповед по
друго исково производство, с която изпълнението е спряно/, като този въвод се
поддържа, че е можело да бъде извършен и
срещу лице, което не е страна /длъжник по изпълнителното производство и
което е заявило права по чл. 523, ал.
2 ГПК.Вредите за ищеца, както се посочи, се твърди, че се изразяват в пропуснати ползи
от неосъщественото увеличаване на имуществото за процесния период от препятстване възможността да отдава
имота под наем, каквато е била целта на ищеца при закупуването му.
Следва
да се посочи, че такова бездействие би било налице, когато постановлението за
възлагане е влязло в сила, като против него не са подадени жалби или производството
по подадените такива е приключило окончателно с влязъл в сила акт.
Съдът
, предвид хронологията на подадените жалби и произнасянето на съда по тях,
приема, че не е налице бездействие в
рамките на процесния период предвид липса на окончателно произнасяне по целия
предмет на въззивна жалба вх.№00334/08.02.2017г. изходяща от длъжника, респ.ипотекарните длъжници, по изпълнителното производство .
Според
настоящия въззивен състав, при подадени в срок жалби ЧСИ е длъжен да
администрира същите и да ги изпрати за произнасяне на съда, а при наличие на
такива жалби, по които все още съдът не се е произнесъл, ЧСИ не следва да
удостоверява, че постановлението за възлагане е влязло в сила, така че да бъде
вписано и впоследствие въз основа на него да бъде извършен въвод.
Видно от приложеното в изпълнителното
производство копие от решение по гр.дело № 141/2017г.на КнОС, в същото е
отбелязано влизането му в сила само
по отношение на частта от посочената жалба, разгледана по същество и оставена
без уважение – срвн.л.667-л.670 от изп.дело/ . В останалата част съдебният акт
на окръжния съд е подлежал на инстанционен контрол и е инициирано производство
по обжалването му / в частта, в която посочената жалба е оставена без
разглеждане/ , като липсват данни в
рамките на процесния период инстанционният контрол да е приключил.За наличие на
производство по обжалване на решението по гр.дело № 141/2017г.на КнОС е
упоменато в молба от 28.12.2017г., като се визират указания за отстраняване на
нередовности на частната жалба /същите-довели впоследствие до връщане на
жалбата, акт, влязъл в сила на 17.09.2018г./.
До
произнасяне с окончателен съдебен акт по повод жалбата на длъжниците относно
отмяна на възлагателното постановление ЧСИ не е могъл да извърши надлежен въвод
.
На
следващо място, причинната връзка е налице, ако вредата е пряка последица от
неправомерните действия на ЧСИ и не би настъпила без тях. Пряка означава, че
увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или
бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди,
които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.В съдебната
практика на ВКС се приема, че причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие от
конкретното действие или бездействие на деликвента.
Съдът
намира, че не е установено по делото , че въззиваемият действително би
получавал търсената наемна цена в случай, че можеше да предостави ползването на
недвижимия имот – от една страна предвид факта, че за процесния период по отношение на издаденото постановление за
възлагане образуваните пред съда
производства по подадените против същото жалби не са приключили с окончателен
съдебен акт, т.е. не би могло да бъде прието, че е налице противоправно
бездействие от страна на съдебния изпълнител, каквото бездействие би било
налице, когато постановлението за възлагане е влязло в сила, като против него
не са подадени жалби или производството по подадените такива е приключило
окончателно с влязъл в сила акт, а от друга – при преценка на гласните
доказателства, следва извод, че не е било неминуемо и отдаването му под наем
/за определената чрез експертиза цена или друга такава/- свид.Н. сочи, че той е
отказал предложението на въззиваемия в такава насока, а свид.Мизарчийска ,
базирайки се на непълното завършване на отделни инсталации и помещения, както и
на локацията и други особености на конкретния имот подлага под съмнение
неминуемото сключване на наемен договор за процесния период , като липсват
други доказателства в обратния смисъл.
Въззивният
съд счита иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за неоснователен не само поради отсъствието на противоправно
(процесуално незаконосъобразно) поведение на ответника – ЧСИ по процесното
принудително изпълнение поради неизвършване на въвода в рамките на процесния
период , но и поради неустановяване на твърдените от ищеца имуществени вреди от
това поведение под формата на пропуснати ползи. Доколкото при специалния деликт
по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ елементите от фактическия му състав, един от които е наличието
на вреди в причинно-следствена връзка с поведението на ЧСИ, следва да са
осъществени кумулативно, липсата на един елемент е достатъчно основание за
отхвърляне на иска като неоснователен.
Съобразявайки
изложеното, доколкото исковите претенции са недоказани, респ.неоснователни ,
атакуваното решение следва да бъде отменено , а искът по чл.74 ЗЧСИ –
отхвърлен.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач "Алианц България"
АД ,срещу когото е уважен предявения от ответника ЧСИС. обратен иск за присъдената сума от 5960 лв.,
съставляваща застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка
"Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител", с период
на покритие от 22.05.2017г.-21.05.2018г.
Обратният
иск на частния съдебен изпълнител срещу застрахователното дружество е уважен с
условен диспозитив- ако първоначалният ответник изпълни задължението си да
изплати обезщетението на ищеца.
Доколкото
с настоящото решение се приема, че обезщетение не се дължи от ЧСИ, то решението по обратния иск / обжалвано от
третото лице/ също следва да се отмени .
Съобразно
постигнатия във въззивното и първоинстанционното производство резултат като се
има предвид, че минималният размер, изчислен съобразно чл. 7, ал.2,
т.3 и т.4от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за защита по всеки иск е в размер на съответно
830лв.на иска за неимуществени вреди и 1250лв.- за имуществени вреди , общо
2080лв., вземайки предвид събрания обем
доказателства, извършените процесуални действия, проведените съдебни заседания,
то съдът счита, че по направеното възражение от насрещната страна адвокатското
възнаграждение на ответника по иска /сега въззивник/ следва да бъде редуцирано до размер на 2300лв. На
присъждане- с оглед основателността на жалбата, подлежат и разноските за
адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 1700лв.Отделно са
направени разноски в производствата пред първоинстанционния и въззивния съд в
размер на общо 1514,20лв. , които също следва да бъдат присъдени в полза на
въззивника ЧСИС., или общо на последния се следват разноски в размер на 5514,20лв
.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №669/05.11.2019 г., постановено по гр.д.№695 /
2019 г. на РС – Дупница, в следните му части:
в частта, в която
ЧСИ Н.С., рег. № 745, с район на действие ОС – Кюстендил, е осъден да заплати на Н.М.С., ЕГН **********,
обезщетение за претърпените имуществени вреди от неоснователно отлагане на
въвода във владение на поземлен имот с идентификатор *9*****,
с адрес: гр. К., ул. "Х." **,
с площ 2 664 кв. м., ведно
с построената в него двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
41112.525.104.1, със застроена площ 205 кв.м., брой етажи: 2, както и гараж с
идентификатор 41112.525.104.3, със застроена площ 61 кв.м. - РЗП - 192 кв.м. и
зимна градина със застроена площ 48 кв.м. с идентификатор 41112.525.104.2. по
изпълнително дело № 20127450400214 по описа на ЧСИ Н.С. за периода от
20.09.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер на 5960 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2019 г., до окончателното
изплащане,
както и в частта , в която ЗАД „Алианц България" АД, ЕИК ********
е осъдено да заплати по предявения
обратен иск с правно основание чл.435 от КЗ на ЧСИ Н.С., рег. № 745, с район на действие ОС –
Кюстендил, сумата 5960 лв., при условие, че частен съдебен изпълнител Н.С.
изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск с
правно основание чл.441, ал.1 ГПК вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45, ал.1 ЗЗД,
а също
и в частта, в която ЧСИ Н.С., рег. № 745, с район на действие ОС –
Кюстендил, е осъден да заплати на Н.М.С., ЕГН ********** разноски по делото
съразмерно с уважената част от исковете на стойност 567 лв. , като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Н.М.С., ЕГН **********, срещу ЧСИ Н.С., рег. № 745, с район на действие ОС –
Кюстендил иск за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди от
неоснователно отлагане на въвода във владение на поземлен имот с идентификатор ******,
с адрес: гр. К., ул. "Х." *9*,
с площ 2 664 кв. м., ведно
с построената в него двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
41112.525.104.1, със застроена площ 205 кв.м., брой етажи: 2, както и гараж с
идентификатор 41112.525.104.3, със застроена площ 61 кв.м. - РЗП - 192 кв.м. и
зимна градина със застроена площ 48 кв.м. с идентификатор 41112.525.104.2. по
изпълнително дело № 20127450400214 по описа на ЧСИ Н.С. за периода от
20.09.2017 г. до 30.04.2018 г. до размер на 5960 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2019
г., до окончателното изплащане, както и предявения обратен иск срещу ЗАД
„Алианц България" АД, ЕИК *******, с правно основание
чл.435 от КЗ за заплащане на ЧСИ
Н.С., рег. № 745, с район на действие ОС – Кюстендил, до размер на сумата 5960 лв., при условие, че частен съдебен
изпълнител Н.С. изпълни постановеното срещу него осъдително решение по
първоначалния иск с правно основание чл.441, ал.1 ГПК вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ и
чл.45, ал.1 ЗЗД.
ОТМЕНЯ горепосоченото
Решение №669/05.11.2019 г., постановено по гр.д.№695 / 2019 г. на РС – Дупница,
в частта, имаща характер на определение за присъждане на разноски, като
Н.М.С., ЕГН **********, е осъден да заплати
на частен съдебен изпълнител Н.С., рег. № 745, с район на действие ОС –
Кюстендил разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете на
стойност 1287, 40 лв., а също и
определение от 26.05.2020г. по гр.д.№695 / 2019 г. на РС – Дупница , с което е
оставено без уважение искане на ЧСИ Н.С. за изменение на същото решение относно
присъдените разноски, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
Н.М.С., ЕГН **********, да заплати на частен съдебен изпълнител Н.С., рег. №
745, с район на действие ОС – Кюстендил разноски в размер на общо
5514,20лв
./пет хиляди петстотин и четиринадесет лева и двадесет ст./за
двете съдебни инстанции.
В останалите си части Решение
№669/05.11.2019 г., постановено по гр.д.№695 / 2019 г. на РС – Дупница, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е постановено при участието на
привлеченото трето лице – помагач ЗАД „Алианц България" АД, ЕИК ******
на страната на ответника по първоначалния иск.
Настоящото решение може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок
от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.