Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
от 07.06.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, ІІ-и касационен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа АНД /К/ № 271/2022 г. по
описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение №
260/23.12.2021 г. по АНД № 496/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково. С
решението е отменено наказателно постановление /НП/ № 7131/28.01.2021 г. на началник
отдел „Контрол по Републиканска пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на И.Г.Г. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева /хиляда/ на основание чл.
53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата
/ЗП/ във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /Наредбата/.
В
жалбата са изложени съображения за отмяна на постановеното съдебно решение.
Твърди се, че нарушителят не е представил разрешително или квитанция за платена
пътна такса за движение на извънгабаритно превозно средство, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗП. В конкретния случай пътното превозно
средство /ППС/, управлявано от И.Г.Г., попада в изключението на чл. 14, ал. 3
от Наредбата, следователно – за същото е следвало да се заплати такса.
Понятието „без разрешение“ включва, както случаите на движение на извънгабаритни,
вкл. тежки ППС, без документ за заплатена дължима такса по чл. 14, ал. 3 във
връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата, така и движението на извънгабаритни ППС без
издадено разрешително.
Видно от разписка от 07.01.2021 г., съдържаща декларация на водача, към момента
на проверката управляваното от него ППС не притежава разрешение /разрешително
или квитанция за платени пътни такси/. Отделно, същият е продължил пътя си без
да заплати впоследствие дължимите такси, като не е изпълнил условията на чл.
37, ал. 3 от Наредбата, забраняващи движението на ППС преди получаване на
необходимото разрешение. Безспорно е налице нарушение на забраната по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, поради което и е ангажирана отговорност по чл. 53, ал.
1, т. 2 ЗП. Неприложима била разпоредбата на чл. 117, ал. 3 ЗДвП, противно на
изложеното от РС – Хасково. Моли решението да бъде отменено, а НП – потвърдено.
Претендира разноски.
В
съдебно заседание касаторът - Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован,
не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа
изложеното в жалбата. Моли оспореният съдебен акт да бъде отменен, а НП –
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция
и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Ответникът
– И.Г.Г., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен
съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу
акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
основателна.
Решението
на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по
подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на правомощията му.
Районният
съд е установил следната фактическа обстановка: на 07.01.2021 г., в 13.14 ч.,
на път III-506, км. 24+500, на разклон за с. С.
в посока с. М. Б. - с. Г.
И.,
служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, спрели за проверка
съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „Ивеко“ модел „*******“ с peг. №
РВ****КТ и полуремарке с три оси с peг. № РВ****ЕВ, управлявано от И.Г.Г.. Направено
е измерване с техническо средство ел. везна DFW-KR № ***** и ролетка 1304/18 /5м./
ППС превозва фракция, при което е констатирано, че разстоянието между осите е 1,36
м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.715 т.,
при максимално допустимо натоварване 24 т. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“
на Наредбата. Прието било, че ППС е извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на Наредбата, тежко по чл. 3, т. 2 на същата, но въпреки това водачът не
представил на проверяващите валидно разрешение за движението му. За нарушение
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредбата, на И.Г.Г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 0007827/07.01.2021 г. Въз основа акта е издадено оспореното в съдебното
производство НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания
и кредитиран от РС-Хасково доказателствен материал.
Съдът
констатира, че са налице основания за отмяна на оспореното съдебно решение.
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 56,
ал. 2, т. 1 и чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗОП /приложени заповеди/. Спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, както и срокът за абсолютната
погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. По
безспорен начин са посочени всички елементи от обективната и субективната
страна на нарушението /чл. 42, т. 3 - т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 - т. 6 от ЗАНН/:
Не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита на наказаното лице и предпоставка за отмяна на оспореното НП.
На основание чл. 53,
ал. 1, т. 2 ЗП наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбата на чл. 26,
ал. 2 от с. з. или които извършат или наредят да бъде извършена следната
дейност - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Адресат на
цитираната разпоредба са всички лица, нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДвП, тези, които извършват движение на извънгабаритни или тежки ППС, или
наредят да бъде извършено последното. Ирелевантно е кое е лицето, което следва
да инициира процедурата по издаване на разрешение, както и дали процесното ППС
е служебно. И.Г.Г., в качеството му на водач на извънгабаритно/тежко ППС, е
длъжен да управлява последното при наличие на разрешение, като неизпълнението
на това му задължение обуславя извода за вменяване на вина и ангажиране на
отговорност. На същия не е наложено административно наказание за това, че не се
е снабдил с разрешение, а за това, че е извършвал дейност - движение на
извънгабаритно и тежко ППС без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя.
На основание чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата /§ 1, т.
8 ДР ЗП/ без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия - движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Съгласно § 1, т. 1 ДР на Наредбата в понятието „извънгабаритни ППС“ се включват
извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Извънгабаритни са тези
ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е
по-голям от стойностите по чл. 5 от Наредбата. Тежки ППС или състав от ППС са
тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.
6 от Наредбата; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 от
Наредбата. Не се оспорва, че при измерване на процесното ППС е установено
разстояние между осите - 1,36 м., поради което и максималното допустимо
натоварване /сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета/ е 24 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от Наредбата. В
случая, обаче, е установено натоварване на тройната ос на полуремаркето –
27,715 тона, като е формира извод, че процесното ППС е тежко /извънгабаритно по
смисъла на § 1, т. 1 ДР на Наредбата/.
Съгласно чл. 37, ал.
1, т. 1 от Наредбата „във вътрешността на страната съответните служби за
контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация
и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача,
на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3“ от същата. В конкретния
случай разрешително за движението на процесното ППС по чл. 8, ал. 4 във връзка
с ал. 2 от Наредбата не е представено на контролните органи от управляващия го
водач. Не е представен и документ за платена държавна такса по чл. 8, ал. 5 във
връзка с чл. 14, ал. 3 Наредбата.
Съгласно чл. 14, ал.
3 от Наредбата „извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се
движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до
45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери:
широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м. Установява е,
че 30 % от допустимите максимални натоварвания на ос /24 тона/ е 7,2 тона, т.е.
получава се натоварване на ос от 31,2 тона – по-високо от измереното
натоварване от 27,715 тона на ос на тройната ос на полуремаркето. Следователно,
като не се надхвърлят 30 % по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, е допустимо
движението на процесното ППС, но при заплащане на дължимата такса.
Доказателства, че дължимата такса е заплатена преди осъществяване на движението
или в хода на проверката, не са представени от водача на ППС.
Формира се извод, че
в понятието „движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без
разрешение“ по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП се включват и двете хипотези на
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата - без документ за платена такса съгласно
изключението по чл. 14, ал. 3 във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата или без
издадено разрешително в останалите случаи. Липсата на разрешение и в двете
хипотези се установява от декларацията към разписка, подписана от лицето в деня
на проверката. Ирелевантно е обстоятелството дали след проверката са изпълнени
условията по чл. 37, ал. 3 от Наредбата, тъй като това би имало значение при
определяне размера на наказанието по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението
е формално, на просто извършване, за осъществяването му не се изисква
настъпването на вредоносен резултат, като към датата на проверката е изпълнен
фактическият му състав, същото е типично за своя вид и не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид, за
които се предвижда и налагане на административно наказание във високи размери. Законосъобразно
и явно справедливо наказващият орган е наложил административното наказание
„глоба“ в минимален размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на
чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/,
при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност
на случая /чл. 3 ЗАНН, чл. 28, б. „а“ от ЗАНН – в редакцията от ДВ, бр. 105 от
19 Декември 1991 г./.
Не се споделя
изложеното от РС – Хасково, че приложима е разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП.
С т. 1 на последната се налага административно наказание на водач, който без да
спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Задължението за спазване на
размерите, масата или натоварването на ос на управляваното МПС е въведено с разпоредбата
на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а на основание чл. 139, ал. 3 ЗДвП е приета Наредба
№ 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. За да бъде ангажирана отговорността по чл. 177, ал. 3 ЗДвП, следва да
бъде извършено нарушение на цитирания по-горе подзаконов нормативен акт. В
действителност се констатира по-високо от нормативно установеното натоварване
на ос, но отговорността на И.Г.Г. не е ангажирана за изпълнителното деяние –
управлява ППС с натоварване на ос, което надвишава нормите на Наредбата, а за
това – осъществява движение/управлява на ППС /извънгабаритно и/или тежко/ без
разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията,
управляваща пътя. Налице е нарушаване на формулирана в чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“ от ЗП забрана, поради което и отговорността на водача следва да бъде
ангажирана съгласно приложената от наказващия орган разпоредба на чл. 53, ал.
1, т. 2 ЗП.
Доколкото
направените от Районен съд - Хасково изводи не съответстват на фактическата
обстановка и са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от
Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно
решение следва да бъде отменено, а НП - потвърдено.
При
този изход на спора в полза на касатора за осъществената му правна защита в
касационната инстанция се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева съгласно чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП и чл. 21, ал. 2 ЗП. За осъщественото процесуално
представителство в производството пред РС – Хасково не се дължат разноски, тъй
като в конкретния случай няма доказателства за тяхното реално плащане. Видно от
договора за правна защита и съдействие, е договорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 250 лева, но не е посочен начинът, по който това се
е осъществило. В този договор е посочен като клиент Областно пътно управление –
Хасково, а не Агенция „Пътна инфраструктура“, страна в съдебното производство.
По
изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.
2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН, Административен съд София – Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260/23.12.2021 г. по
АНД № 496/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
7131/28.01.2021 г. на началник отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на И.Г.Г.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева /хиляда/ на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от
Закона за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3 юли
2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище – гр. С.,
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.