Р Е Ш Е Н И Е
№152
/31.01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание
на двадесет и девети януари , през две
хиляди двадесет и четвърта година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№655/2023г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 101,т.4 от ЗИНЗС, вр. § 4б,ал.1
от ДР на ЗИНЗС, вр.
с чл. 145, ал. 1 от АПК.
Делото е образувано по жалба от
л.св. С.Г.Р. ,понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ- Враца, гр.Бойчиновци против Заповед
№Л-3121/03.10.2023г. на Началника на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци ,с която на
основание чл.104,ал.2 ,вр с чл.101, т.4 от ЗИНЗС е
наказан със “Забрана да участие в колективни мероприятия във или извън местата
за лишаване от свобода“ за срок от три месеца.
В жалбата си твърди, че
забранената вещ, „мобилен телефон“,за която му е наложено дисциплинарно
наказание “Забрана да участие в колективни мероприятия във или
извън местата за лишаване от свобода“ за срок от три месеца, е собственост на л.св. В.А.,който
комуникирал със съпругата му Г.Р. по месинджър, след
като и изпратил покана за приятелство във фейсбук.Твърди
също, че имат общ профил със съпругата си във фейсбук
,като след като разбрал за комуникацията между тях , силно се ядосал и поискал
да го набие,но го спрели.Не счита, че е извършил дисциплинарно нарушение по
чл.97,т.3 ЗИНЗС ,доколкото забранената вещ ,за която е наказан, че държи и
ползва ,е собственост на л.св. В.А.. Моли за отмяна на заповедта ,като
незаконосъобразна. В с.з. поддържа жалбата си и моли да се уважи същата. Иска да се отмени заповедта, тъй като не
разполага с мобилен телефон и неправилно
му е наложено дисциплинарно наказание за това.
Ответната страна
- Началник на ЗООТ –Враца ,гр. Бойчиновци, не се явява в с.з. но в писмено
становище, вх.№54/09.01.2024г.,чрез ст.юрк. Г*** Х*** ,надлежно
упълномощена ,оспорва жалбата,като недопустима ,респ. неоснователна. Счита
жалбата за просрочена,на основание чл.159,т.5 АПК ,доколкото жалбоподателя не е
спазил 14 дневния срок по чл.149,ал.1 АПК за обжалване на заповедта.Счита
издадената заповед за постановена от компетентен орган ,в установената форма и
при спазване на процесуалния и материалния закон и целта на закона.Моли заповедта
да бъде потвърдена.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
С Разпореждане
от 13.12.2023г. съдът е насрочил делото в ОСЗ с призоваване на страните и е
указал доказателствената тежест помежду им.
Административен
съд –Монтана,ІІІ състав, след като
обсъди посочените в жалбата основания, във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалване – адресат на акта. Подадена е срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на оспорване,
съгласно § 4б,ал.1 от ДР на ЗИНЗС и поради
засягане правната сфера на неговия адресат ,комуто е наложено
дисциплинарно наказание.
Заповедта
за дисциплинарно наказание е връчена на жалбоподателя на 04.10.2023г./л.5-гръб/
и подлежи на обжалване пред началника на Затвора -Враца в 7 -дневен срок от
съобщението, съгласно чл.110,ал.1 ЗИНЗС,т.е. до 11.10.2023г. включително ,а
жалбата до Началника на Затвора Враца е входирана на
13.10.2023г.,т.е. е просрочена пред горестоящият
административен орган-началника на Затвора -Враца,поради което същият е отказал
да я разгледа и я е приел за недопустима с писмо рег.№13635/18.10.2023г./на
л.25/.Този факт обаче не рефлектира на възможността ,жалбоподателят да оспори
заповедта директно пред съда. Съгласно разпоредбата на §4, ал. 1 от ПЗР ЗИНЗС, разпоредбите на глава десета
от Административнопроцесуалния
кодекс се
прилагат и в случаите, когато не е предвидено
изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по
изпълнение на наказанията. В оспореният
административен акт не е указана възможност
за неговото оспорване по съдебен
ред по реда
на АПК, тоест приложение намира разпоредбата на чл. 140, ал.
2 от АПК, съгласно
която когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване
погрешно е указано, че той не
подлежи на обжалване пред
съд, сроковете за подаване на жалба
по този дял
се удължават на шест месеца.
След като оспореният административен акт е връчен на
оспорващият на 04.10.2023 г., а жалбата му е постъпила
в Административен съд - Монтана с вх. № 4251/24.10.2023 г., тоест
в срока по чл. 140, ал.
2 от АПК във
вр. с §4б, ал.1 от ПЗР ЗИНЗС, следва да се приеме,
че е подадена в законоустановения срок.
Предмет на настоящото производство е Заповед №Л-3121/03.10.2023г.
на Началника на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци
,с която на основание чл.104,ал.2 ,вр с чл.101,
т.4 от ЗИНЗС е наказан със “Забрана да участие в колективни мероприятия във или
извън местата за лишаване от свобода“ за срок от три месеца.
С оспорената Заповед на оспорващия е наложено
дисциплинарно наказание “Забрана да участие в колективни
мероприятия във или извън местата за лишаване от свобода“ за срок от три месеца
за това ,че на 21.09.2023г. л.св. С.Г.Р. е представен на разпределителна
комисия в ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци във връзка с написването на обяснение за
констатирана комуникация между него и л.св.В.А./*** на 19.09.2023г./.Изготвена
е докладна записка, рег.№11399/11.09.2023г., отразяваща открит мобилен телефон ,за който л.св. А. в обяснението заявява, че е негова
собственост.Неразрешената вещ е иззета от л.св. А. с протокол№57/09.09.2023г.В протокол от изслушване от 15.09.2023г. на л.св. В.А., от началника
на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци, същият поддържа, че телефонът е негова
собственост и че е поддържал комуникация с л.св. С.Р..В заповедта е посочено
също, че след изземването на телефона е направена разпечатка от проведения чат,
което потвърждава използването на мобилен телефон от л.св. С.Р..Прието е ,че с
това деяние жалбоподателят е нарушил
чл.97,т.3 ЗИНЗС/държи и използва неразрешена вещ-мобилен телефон/ и същото се явява дисциплинарно нарушение по
чл.100,ал.1, вр с чл. 100,ал.2,т.5 ЗИНЗС.С оспорената
заповед същият е наказан с дисциплинарно наказание “Забрана да участие в
колективни мероприятия във или извън местата за лишаване от свобода“ за срок от
три месеца.
Фактическата обстановка е констатирана в Докладна записка
с вх. № 12162/25.09.2023г./л.11/от мл. инсп. Т*** М*** -ДКО.В същата е записано, че
във връзка с Докладна записка №11399/11.09.2023г. е докладвано за изземване на
мобилен телефон от л.св. В.А. с протокол №57/09.09.2023г.,на
разпределителна комисия е свален л.св. С.Р.
и му е поискано обяснение, като съпричастен по случая .Във връзка с
изготвената докладна записка е изготвено мотивирано предложение от ИСДВР
Хр. С***,която е предложила за това
деяние представляващо дисциплинарно нарушение жалбоподателят да бъде наказан на основание чл.101,т.4 ЗИНЗС
със “Забрана да участие в
колективни мероприятия във или извън местата за лишаване от свобода“ за срок от
три месеца.На основание на предложението е изготвена оспорената заповед №Л-3121/03.10.2023г.
на Началника на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци ,с която на основание чл.104,ал.2 ,вр с чл.101, т.4 от ЗИНЗС жалбоподателя е наказан със
“Забрана да участие в колективни мероприятия във или извън местата за лишаване
от свобода за срок от три месеца.
Приложени
са към преписката обяснение от С.Р./на л.12/от 21.09.2023г.,протоколи от
изслушване на 15.09.2023г. на л.св. В.А. и л.св. С.Р./на л.22,23/пред комисия с
председател и четирима членове.В протокола от изслушване на л.св. С.Р. е
записано, че същият твърди, че не е ползвал мобилен телефон,въпреки
разпечатките от комуникацията ,при- ложена към
докладната записка.
По искане на
жалбоподателя , л.св. С.Р. по делото е разпитана жената, с която той е живял на
семейни начала.От свидетелските показания на св.Г.Р. се установява, че двамата имат общ профил във
социалната мрежа „Фейсбук“ ,поради което с л.св. В.А.
е комуникирала тя ,а не съпруга и на процесната дата.
Съдът кредитира показанията на свидетелката ,като обективни и достоверни .
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС - Лишените от свобода са длъжни да спазват установените
за тях правила.
Съгласно
чл. 100, ал. 1 и ал. 2 т. 5 от ЗИНЗС - Дисциплинарно нарушение е деяние
(действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което
се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо
увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За
дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в този закон.
Съгласно
чл. 97, т. 1 и т. 3 от ЗИНЗС - Лишените от свобода не могат да: внасят и държат
при себе си неразрешени предмети, а настанените в заведения от закрит тип - и
пари ,както и да притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси,
взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени
такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях.
Съгласно
чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС - Преди налагане на наказанието задължително се
изслушва нарушителят.
Оспорената
заповед, която е за налагане на дисциплинарно наказание, е съставена в предвидената
от закона писмена форма/по аргумент от чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС/. Издадена е от оправомощено, съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС, длъжностно
лице, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност. Спазени са и установените в чл. 106 от ЗИНЗС срокове за нейното
издаване.
Като
основания за издаване на оспорената Заповед са посочени текстовете на чл. 97,
т. 3 от ЗИНЗС и чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Цитираните правни норми
са препращащи, към други норми от същия или друг акт – нормативен или вътрешен
такъв, без да установяват конкретно правило за поведение или да забраняват
определено такова. С оглед на това, в заповедта липсва коя точно правна норма,
респ. кое правило е нарушено от дисциплинарно-наказаното лице, за да може
същата да бъде свързана с описаната фактическа обстановка.
От
поясненията на страните, както и от изслушаната в с.з. св. Г.Р. се установява,
че на въпросната дата същата е комуникирала с л.св А.
,но поради това, че имат общ профил със
съпруга и, л.св. С.Р. ,в разпечатката е отразено, че л.св. А. е
комуникирал със съпруга и С.Р.. Не се
доказа да е имало комуникация чрез мобилен телефон или в социална мрежа ,в която
да е участвал жалбоподателя лично ,като тежестта на доказване на тези факти е
на органа.В заповедта е отразено, че
повод за наказанието на жалбоподателя е ДЗ№11399/11.09.2023г. отразяваща иззет
мобилен телефон от л.св. В.А..Никъде в преписката няма данни че жалбоподателят е
разполагал с мобилен телефон или същия му е бил иззет.Свързването на разпетчатките с държането и ползването на мобилен телефон
от жалбоподателя е неправилно, доколкото социалната мрежа фейсбук
позволява лицата Р***
да имат общ профил с обща парола и от същият да е писала съпругата му,не той самият
,при което това косвено доказателство /разпечатката от фейсбук,приложена
по делото/не е достатъчно да обоснове
налагане на дисциплинарно наказание за държане и използване на забранена вещ-мобилен
телефон.
С оглед на изложеното и предвид непълнотата и
неяснотата в описанието на фактическата обстановка, този състав не може да
изведе категоричен и обоснован правен извод, за какво конкретно нарушение е
наложеното дисциплинарно наказание – дали за ползване или за притежаване на
телефон. Тези обстоятелства не са изяснени, нито в заповедта, нито в
съставената докладна записка и предложение за дисциплинарно наказание, респ. не
са отразени по надлежния начин, като единствено посочването на препращащия чл.
97, т. 3 от ЗИНЗС, не установява конкретно извършено дисциплинарно нарушение от
лишения от свобода Р...
Не
на последно място и като самостоятелно основание водещо до незаконосъобразност
на издадената Заповед е допуснатото съществено процесуално нарушение на чл.
105, ал. 1 от ЗИНЗС, изискващо задължително изслушване на нарушителя преди
налагане на наказанието. Отразяването на изслушването в протокол на комисия ,не
е изслушване по смисъла на закона,защото изслушването следва да е пред
дисциплинарно-наказващия орган ,т.е. да е непосредствено пред него ,за да
придобие непосредствени впечатления от нарушението.В настоящия случай върху
обясненията на л.св. С.Р. е отразено „днес на 29.09.2023т. лично изслушах л.св.
С.Р. и приех писмените му показания“,като след него е добавено „изслушването е
отразено в протокол №122451/29.09.2023г“.Нормата изисква провеждане на лично
изслушване пред дисциплинарно-наказващия орган/ДНО/ и съставяне на протокол от
същия,не от комисия в състав,за която липсва дори заповед за назначаването й от
ДНО.
При неустановено
изслушване на лицето, което е императивно и изрично изискване на закона
и то преди налагане на дисциплинарното наказание от компетентния да наложи
същото,заповедта като постановена при съществено нарушение на
административно-производствените правила ,следва да се отмени.Същата е
постановена и при неправилно приложение на материалния закон ,доколкото е
необоснована за какво точно нарушение е наказано лицето.
С оглед на
изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира
оспореният административен акт за незаконосъобразно издаден.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172 от АПК ,АС-Мовнтана,ІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на л.св. С.Г.Р.
,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ- Враца,
гр.Бойчиновци, Заповед №Л-3121/03.10.2023г.
на Началника на ЗООТ-Враца, гр.Бойчиновци ,с която на основание чл.104,ал.2
,вр с чл.101, т.4 от ЗИНЗС същият е наказан със
“Забрана да участие в колективни мероприятия във или извън местата за лишаване
от свобода за срок от три месеца“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване предвид § 4б, ал.
1 от ДР на
ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :