№ 197
гр. София, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110212103 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК ******** срещу наказателно
постановление № К-002674 от 25.07.2023 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с
което за нарушение на чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) на дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева на основание чл.210в от ЗЗП.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска
неговата отмяна. Твърди се липса на прилагана нелоялна търговска практика и
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Освен това се сочи и
необосновано завишаване на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на
атакуваното НП. Претендира разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин. Прави възражение за
прекомерност на разноските за другата страна и претендира юрисконсултско
1
възнаграждение.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 21.02.2023 г. служители на КЗП извършили проверка в магазин „***“,
находящ се в гр. *********, стопанисван от дружеството-жалбоподател „***“ ООД.
Длъжностните лица извършили контролна покупка на артикул от витрина „Топла
точка“ - свежа салата домати и краставици, с обявена цена за килограм 10,00 лева. При
измерване на количеството, служителят директно поставил артикула в кутия, след
което заедно с нея измерил количеството и поставил етикет от везна бизерба, без да
тарира опаковката. При претеглянето на поставената на щанда везна с бизерба, в
грамажа на салатата бил включен и грамажът на тарелката, възлизащ на 0.025 кг.
Върху потребителската опаковка (кутия) бил поставен етикет със следната
информация: свежа салата домати и краставици, нето: 0,225 кг., ед. цена - 10,00 лева,
сума - 2,25 лева.
В случая, потребителят бил поставен в условие, да заплати веднъж теглото на
кутията, умножено по цената на съответния артикул и допълнително още 0,20 лева -
стойността на кутията /цената на кутията била обявена, чрез етикет/.
Стоките, предлагани на „Топла витрина“, имали продажни цени както следва:
Кавърма на фурна - 21,00 лв./кг.; Картофено суфле - 12,00 лв./кг.; Боб на фурна с
пушени гърди - 12,00 лв./кг.; Пиле с ориз, печено - 12,00 лв./кг.; Огретен с картофи -
15,00 лв./кг. и Свинско с праз - 19,00 лв./кг.
С оглед посочените констатации, проверяващите приели, че при осъществяване
на дейността си „***“ ООД е упражнило нелоялна търговска практика, която
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, тъй
като търговецът променял или било възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на
средния член от групата потребители (когато търговската практика е насочена към
определена група потребители) и осъществява състава на нелоялна търговска практика
по смисъла на чл.68г, ал.1, във връзка с чл.68в от Закона за защита на потребителите.
„Добросъвестност и професионална компетентност” е степен на специални познания,
умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от
търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа
на добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца“. В конкретния
2
случай потребителят търпял неоправдани финансови загуби, т.к. търговецът не бил
посочил, че при закупуването на стока, теглото на опаковката се измервало заедно със
стоката и се заплащало като част от количеството на закупената стока. Преди
претегляне на стоката на електронната везна с касов апарат, продавач-консултантът не
изваждал (приспадал) теглото на потребителската опаковка, въпреки че това било
възможно. В резултат на упражнената нелоялна търговска практика, върху етикета се
отразявал (изписвал) грамаж на стоката + грамаж на опаковката и се формирала крайна
продажна цена, включваща и грамажа на потребителската опаковка.
Със Заповед № 834/15.10.2019 г., влязла в законна сила на 13.01.2022 г. с
решение на ВАС, било забранено на „***“ ООД да прилага нелоялна търговска
практика по смисъла на чл.68г, ал.1, във вр. с чл.68в от Закона за защита на
потребителите /недобросъвестно и непрофесионално отношение, изразяващо се в
неинформиране на потребителите, че при закупуването на стоки в насипно състояние,
теглото на опаковката се измерва и включва в теглото на стоката, като впоследствие се
заплаща като част от количеството на закупената стока/. В тази връзка било прието, че
„***“ ООД не е изпълнило Заповед № 834/15.10.2019 г., с което е осъществило
нарушение на чл.210в от ЗЗП.
Срещу „***“ ООД бил съставен АУАН № 002674 от 11.04.2023 г. за нарушение
на чл.210в от ЗЗП. Актът бил съставен в присъствието на представляващ дружеството-
нарушител, който го подписал без възражения. Съставният акт бил подписан от
актосъставителя и двама свидетели.
Наказващият орган приел за категорично доказана описаната в акта фактическа
обстановка и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № К-002674 от 25.07.2023 г., с което за нарушение на чл.210в, вр.
чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството–жалбоподател
е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 20 000
лева на основание чл.210в от ЗЗП.
По делото беше разпитана в качеството й на свидетел актосъставителката А. К.,
като същата подробно разказа за извършената проверка и констатациите от нея. Тя
дава показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела.
Показанията й са логични, последователни, непротиворечиви и напълно кореспондират
с описаното в констативния протокол, в съставения АУАН и в обстоятелствената част
на наказателното постановление, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото
са приложени процесната Заповед № 834/15.10.2019 г., както и Решение № 298 от
13.01.2022 г. по адм. дело № 5873/2021 г. на ВАС, с което същата е оставена в сила.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката К., както и
от приложените по делото писмени доказателства.
3
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи
следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на
дружеството. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му
нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване,
отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта в тримесечен срок от откриване на
нарушителя, в едногодишен срок от извършване на нарушението и за издаване на НП в
шестмесечен срок от съставянето на акта. При проверката на АУАН и НП съдът
достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
дружеството-жалбоподател.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът стигна до правния
извод, че на 21.02.2023 г. дружеството-жалбоподател „***“ ООД, явяващо се
„търговец“ по смисъла на ТЗ и ЗЗП, чрез служителите във физическия си магазин
„***“ в гр. София на *******, при продажба на насипни хранителни стоки, преди
претегляне на стоката на електронната везна с касов апарат, не е извадено
(приспаднато) теглото на потребителската опаковка, в резултат на което върху етикета
се отразявал (изписвал) грамаж на стоката + грамаж на опаковката и се формирала
крайна продажна цена, включваща и грамажа на потребителската опаковка, която
освен това се заплащала и отделно на фиксирана цена от 0,20 лева.
Със Заповед № 834/15.10.2019 г., влязла в законна сила на 13.01.2022 г. с
решение на ВАС, било забранено на „***“ ООД да прилага нелоялна търговска
практика по смисъла на чл.68г, ал.1, във вр. с чл.68в от ЗЗП /недобросъвестно и
непрофесионално отношение, изразяващо се в неинформиране на потребителите, че
при закупуването на стоки в насипно състояние, теглото на опаковката се измерва и
включва в теглото на стоката, като впоследствие се заплаща като част от количеството
на закупената стока/.
Горните факти безспорно сочат, че търговецът „***“ ООД е приложил нелоялна
търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1, във вр. с чл.68в от ЗЗП, тоест проявил е
4
недобросъвестно и непрофесионално отношение, изразяващо се в неинформиране на
потребителите, че при закупуването на стоки в насипно състояние, теглото на
опаковката се измерва и включва в теглото на стоката, като впоследствие се заплаща
като част от количеството на закупената стока.
Разпоредбата на чл.210в от ЗЗП гласи, че който не изпълни заповед по чл.68л,
ал.1 или разпореждане по чл.68л, ал.3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв.,
а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в
размер от 3000 до 70 000 лева, като в случая е налице именно неизпълнение на заповед
по чл.68л, ал.1 от ЗЗП и по-точно Заповед № 834/15.10.2019 г., влязла в законна сила на
13.01.2022 г. с решение на ВАС, поради което от обективна страна е налице нарушение
на чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 от ЗЗП.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на нарушението и
евентуалното наличие на вина. Към субективната страна спадат също причините и
мотивите, довели до неговото извършване, поради което и тяхното обсъждане е
неотносимо. С оглед на това е без значение причината, довела до нарушението. След
като по отношение на „***“ ООД е била издадена Заповед № 834/15.10.2019 г., влязла
в законна сила на 13.01.2022 г. с решение на ВАС, с която на дружеството се забранява
да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1, във вр. с чл.68в от
ЗЗП - недобросъвестно и непрофесионално отношение, изразяващо се в
неинформиране на потребителите, че при закупуването на стоки в насипно състояние,
теглото на опаковката се измерва и включва в теглото на стоката, като впоследствие се
заплаща като част от количеството на закупената стока, то дружеството е било длъжно
да спазва тази заповед, но не го е сторило.
Неоснователно е възражението в жалбата, че дружеството не било осъществило
нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП. В случая то е осъществило именно
забраненото му със Заповед № 834/15.10.2019 г., влязла в законна сила на 13.01.2022 г.
с решение на ВАС деяние, като не е информирало потребителите, че при закупуването
на стоки в насипно състояние, теглото на опаковката се измерва и включва в теглото на
стоката, като впоследствие се заплаща като част от количеството на закупената стока.
Именно в Решение № 298 от 13.01.2022 г. по адм. дело № 5873/2021 г. на ВАС, с което
е оставена в сила Заповед № 834/15.10.2019 г., се посочва, че с императивната норма на
чл.68в от ЗЗП е въведена забрана за осъществяване на нелоялни търговски практики. В
чл.68г, ал.1 от ЗЗП е установено, че търговска практика от страна на търговец към
потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е
насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е
насочена към определена група потребители. В тази връзка „***“ ООД е осъществило
5
визираната в закона нелоялна заблуждаваща търговска практика, доколкото липсата на
информираност за това, че тарата не е изключена от общото тегло на закупуваната
стока, означава недобросъвестност от страна на търговеца. Последният продава стока в
количество по-малко от действително закупеното, което е заблуждаващо за
потребителя и е пречка за вземането на информирано решение. За средния потребител
заплащането на опаковката, в която му се продава хранителния продукт е неприемливо
и е предпоставка за промяна в икономическото му поведение, доколкото водещо при
вземането на решение дали да закупи една стока или не, е изписаната продажна цена.
Потребителят следва да има цялата - вярна и точна информация за нетното тегло на
продукта, за да може да направи своето решение, а не да се налага всеки път да иска
информация колко тежи тарата, колко стоката и колко тежат общо двете, за да вземе
решение дали да извърши покупка или не. Следователно въпросът, дали е налице
нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП в конкретния казус, е
решен с влязлото в сила Решение № 298 от 13.01.2022 г. по адм. дело № 5873/2021 г. на
ВАС.
Предвид всичко изложено, изводът за осъществено на 21.02.2023 г. нарушение
по чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 от ЗЗП от страна на „***“ ООД е правилен, категорично
подкрепен от гореизложените гласни и писмени доказателства, но наложеното в тази
връзка административно наказание по чл.210в от ЗЗП - имуществена санкция в размер
на 20 000 лева, се явява завишено. При определяне размера на наказанието
административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота критериите за
индивидуализация на санкцията, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Съдът приема, че се
касае за първо по ред административно нарушение от този вид, поради липсата на
твърдения и доказателства за противното. Обществената опасност на конкретното
нарушение не се отличава от обичайната такава за нарушения от този вид. Тук следва
да бъде отбелязано, че проверяващите са направили контролна покупка само на един
от продуктите на топлата витрина, а освен това не става въпрос за някакви сериозни
парични суми и огромно разминаване между крайната цена и цената без теглото на
опаковата. От друга страна обаче, наказанието не следва да е и в минималния размер,
тъй като са правилни доводите на наказващия орган, че деянието засяга огромен кръг
потребители, понеже се касае за една от най-големите търговски вериги за хранителни
продукти в страната. Действително в последните години инфлацията при хранителните
продукти е изключително висока и потребителят търпи неоправдани финансови
загуби, т.к. търговецът не е посочил, че при закупуването на стока, теглото на
опаковката се измерва заедно със стоката и се заплаща като част от количеството на
закупената стока. От друга страна в конкретния случай се касае за неизпълнение на
влязла в сила заповед, тоест дружеството продължава да осъществява същата нелоялна
търговска практика, което показва, че самата забрана не е постигнала
превъзпитателния ефект. В тази връзка съдът намира, че е справедливо размерът на
6
наложената имуществена санкция да бъде намален от 20 000 лева на 10 000 лева.
Приходите на дружеството за 2021 г. от продажба на стоки са били в размер на 35 293
000 лева, поради което санкция в размер на 10 000 лева не се явява прекомерно висока
и не би създала трудности на търговеца да я заплати. Според съда имуществена
санкция в размер на 10 000 лева най-пълно съответства на характера и интензитета на
нарушението, и съдържа потенциал да въздейства предупредително и превъзпитателно
по отношение на субекта-нарушител, съобразно предвиденото в чл.12 от ЗАНН. Като е
наложил наказание в размер на 20 000 лева, наказващият орган е допуснал
прекомерност и необоснованост на административната санкция, която следва да бъде
намалена до размер от 10 000 лева с аргументите, изложени по-горе.
Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на закона е да се гарантират
правата на потребителите, като не се изисква да са настъпили някакви вредни
последици от извършеното нарушение, а в случая такива са налице, тъй като
неопределен брой клиенти са заплатили повече пари за стоката, отколкото би трябвало
да заплатят, поради включване грамажа на опаковката в крайната цена. Стоките са се
продавали в търговски обект, до който достъп имат неограничен брой потребители,
които са били засегнати. Дружеството-жалбоподател следва да бъде дисциплинирано и
да изпълнява стриктно законовите разпоредби и издадената Заповед № 834/15.10.2019
г., тъй като те защитават правата и интересите на клиента. Това, че нарушението е
първо по ред, следва да бъде отчетено в полза на жалбоподателя при определяне
размера на имуществената санкция, но само по себе си не е достатъчно да доведе до
извода за маловажност на нарушението.
Мотивиран от горните съображения, настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като размерът на наложената
имуществена санкция бъде намален от 20 000 лева на 10 000 лева.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
7
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един
единствен свидетел.
Въпреки изменението на обжалваното НП и намаляването размера на
имуществената санкция, то няма как да бъде уважено искането на защитника за
присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател. Съгласно чл.63д, ал.1
от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, тоест ЗАНН препраща към АПК по въпроса за
определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В случая съдът не намира, че е налице някаква непълнота,
която да налага субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК.
Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се дължат
само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН,
районният съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или
отмени акта по чл.58д. Това са трите възможности за районния съд и когато
обжалваното НП се потвърждава или изменя, то разноските са в полза на наказващия
орган, тъй като се приема, че законосъобразно е ангажирана отговорността на
нарушителя. Само когато НП се отменя, единствено в този случай разноските са за
жалбоподателя, понеже е бил наказан незаконосъобразно. От друга страна
производството пред районния съд се развива по реда на НПК, а чл.189, ал.3 от НПК
гласи, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му наказание е
било изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е единствено дали е признат за
виновен да е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка, дори горната
инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на разноските не
се променя, тъй като той не е обвързан с размера на санкцията. По тези дела става
въпрос за извършени административни нарушения, които с оглед по-ниската степен на
обществена опасност се наказват по административен ред, а не са престъпления по
смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не гражданска такава
и тези производства се доближават повече до наказателните производства по реда на
НПК, отколкото до гражданските такива по реда на ГПК. Предвид на това, частичното
уважаване на гражданския иск и отхвърлянето за останалата част не може да се
приравнява на намаляването на наказанието в административнонаказателните и
наказателните производства, тъй като в единия случай се касае за гражданска
претенция за определени суми, а в другия за наказание за извършено нарушение или
престъпление, което се налага по справедливост от съда. Отново трябва да се
8
подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК, която да налага приложение на
ГПК, тъй като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на обжалвания акт се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото дело атакуваното НП
не се отменя. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно
Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено по дело № 2503/2021 г. по описа на
АССГ, XV касационен състав; Определение № 10316 от 24.11.2023 г., постановено по
дело № 10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав и др.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.4 и чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № К-002674 от 25.07.2023 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник
и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което за нарушение на чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) на „***“ ООД, ЕИК ******** е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на
основание чл.210в от ЗЗП, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция от 20 000 /двадесет хиляди/ лева на 10 000 /десет хиляда/ лева.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „***“ ООД, ЕИК ******** да заплати на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9