Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 31.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в
публично заседание на десети януари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 352/2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба от Ц.В.Г., ЕГН ********** ***, чрез адвокат И.А.А. ***, със съдебен
адрес:***, подадена против Решение № 2153-10-17/02.09.2021 г. на Директора на ТП НОИ– гр. Ловеч, с което е отхвърлил като
неоснователна жалбата й с вх. № 1012-10-115/06.08.2021 г. срещу разпореждане №
101-00-981-3/05.07.2021г., издадено от За Ръководител на осигуряването за
безработица (съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на
НОИ – Ловеч), с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1
от Кодекс за социално осигуряване е отказал отпускането на парично обезщетение
за безработица по чл. 54а от КСО, и потвърдил същото.
Жалбоподателката
счита решението за неправилно и незаконосъобразно и прави искане да бъде
отменено.
В съдебно
заседание оспорващата се явява лично и с упълномощен адвокат. Поддържа жалбата.
Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.
Ответникът
по делото – Директорът на ТП на НОИ Ловеч чрез пълномощник оспорва същата в
съдебно заседание.
От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
Началото на адм. производство е поставено с подадено от Ц.Г. заявление с вх. №
101-00-981/27.05.2021 г. до Директора на ТП на НОИ – Ловеч, чрез Директора на
Бюро по труда – Ловеч, за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ)
на основание чл. 54а от КСО. Съгласно декларираните данни в приложените към заявлението на Г. документи, последната е
упражнявала трудова дейност във Великобритания за периода от 10.11.2017 г. до
22.07.2018 г.; от 22.07.2018 г. до 30.03.2021 г.; от 30.03.2021 г. до
09.04.2021 г. с последно прекратяване на трудовото правоотношение с осигурител
„Hidrostal“ – Великобритания, считано от
09.04.2021 г.
Предвид
необходимост от установяване на факти и обстоятелства за преценка на правото на
ПОБ на Г., с разпореждане от № 101-00-981-1/02.06.2021 г. на За Ръководителя на
осигуряването за безработица (съгласно Заповед № 1015-10-152/28.11.2018 г. на
директора на ТП на НОИ Ловеч), на осн. чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно
производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица. Чрез
системата за електронен обмен са изпратени до компетентната институция на
Великобритания формуляр U001СВ -
искане за осигурително досие – трансграничен работник и формуляр U003 – искане за информация за заплатите на Г..
На 02.07.2021
г. от Г. *** е представен преносим документ U1,
издаден на 11.06.2021 г. от компетентната институция на Великобритания, като в
него са потвърдени следните данни: период на осигурена заетост от 05.04.2010 г.
до 10.10.2010 г.; от 09.04.2011 г. до 09.10.2011 г.; от 04.04.2012 г. до
03.10.2012 г.; от 05.03.2013 г. до 04.09.2013 г.; от 26.05.2014 г. до
09.11.2014 г.; от 16.03.2015 г. до 06.11.2016 г.; от 20.10.2017 г. до
09.04.2021 г. вкл; осигурителен доход за периода от 25.07.2018 г. до 30.03.2021
г. в размер на 1943,92 £ (британски лири) месечно. Като причина за
прекратяване на заетостта е посочено – изтичане срока на договора. Въз основа
на това, с разпореждане № 101-00-981-2/05.07.2021 г. спряното производство е възобновено.
С
разпореждане № 101-00-981-3/05.07.2021 г. на За Ръководител на осигуряването за
безработица (съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на
НОИ Ловеч), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО на
Г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотива, че
осигурителният период в Обединеното кралство е от 20.10.2017 г. до 09.04.2021
г. вкл., след което няма български осигурителни периоди. Сочи се неприложимост
на чл. 30 и чл. 32 от Споразумението за оттегляне.
В срока
по чл. 117, ал. 2 от КСО Г. е обжалвала разпореждане № 101-00-981-3/05.07.2021
г. пред Директора на ТП на НОИ Ловеч, който с оспореното решение е отхвърлил
жалбата с вх. № 1012-10-115/06.08.2021 г. като неоснователна и е потвърдил
разпореждане № 101-00-981-3/05.07.2021 г. на За Ръководителя на осигуряването
за безработица.
За да
постанови този резултат административният орган е приел, че:
Съгласно
чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Според
чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО, за придобиване право на парично обезщетение за
безработица се зачита и времето зачетено за осигурителен стаж по
законодателството на друга държава на основание на международен договор, по
който Република България е страна или на европейските регламенти за координация
на системите за социална сигурност. Европейските правила за координация на
системите за социална сигурност се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, както и в Регламент (ЕО) 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане
на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Основното
правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност
е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято
територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като
самостоятелно заети в една държава членка са подчинени на законодателството на
тази държава (чл. 11, §3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004). Изключенията от
това общо правило са предвидени в чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,
който регламентира специфичните правила за отпускането и изплащането на
обезщетенията за безработица на безработни лица, които по време на последната
си дейност като заети или самостоятелно заети лица са пребивавали в държава
членка, различна от компетентната.
Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия не е член на Европейския съюз
считано от 31.01.2020 г., като от същата дата е в сила Споразумението за
оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението за
оттегляне). Същото се прилага считано от 01.01.2021 г. след изтичане на
преходния период от 01.02.2020 г. до 31.12.2020 г.
В чл. 30
от Споразумението за оттегляне се определят лицата, спрямо които продължават да
се прилагат всички правила за координация на системите за социална сигурност,
съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004 и в Регламент (ЕО) 987/2009.
Обособяват се следните групи лица: 1. граждани на Съюза и граждани на
Обединеното кралство, спрямо които в края на преходния период (31.12.2020 г.)
се прилага законодателството на Обединеното кралство, съответно на
държава-членка; 2. граждани на Съюза и граждани на Обединеното кралство, които
към края на преходния период пребивават в Обединеното кралство, съответно
държава-членка и спрямо които се прилага законодателството на държава-членка,
съответно Обединеното кралство; 3. граждани на Съюза и граждани на Обединеното
кралство, които в края на преходния период, упражняват дейност като заето или
самостоятелно заето лице в Обединеното кралство, съответно в държава-членка и
спрямо които съгласно дял II от Регламент
(ЕО) № 883/2004, се прилага законодателството на държава-членка, съответно на
Обединеното кралство; 4. лица без гражданство и бежанци, които пребивават в
държава-членка или в Обединеното кралство и се намират в една от описаните
ситуации по т. 1- 3; 5. граждани на трети държави, които се намират в една от
описаните ситуации по т. 1-3, ако отговарят на условията на Регламент (ЕО) №
859/2003; 6. членове на семейства на лицата, обхванати по т.1-5 и преживелите
лица, обхванати по т.1-5.
В
обжалваното решение АО е посочил също, че за Ц.Г. е налице период на осигурена
заетост във Великобритания за времето от 20.10.2017 г. до 09.04.2021 г.
Следователно жалбоподателката попада в хипотезата на чл.30, §1, т.3 от
Споразумението за оттегляне. Последната обаче следва да се прилага при
съобразяване на текста на чл.30, §2 от Споразумението за оттегляне, съгласно
който посочените лица попадат в чл.30, §1, дотогава, докогато продължават да се
намират без прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно
държава-членка и Обединеното кралство. Т.е., със завръщането си в България, Ц.Г.
прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирала към 31.12.2020 г. и
вече не е сред лицата, посочени в чл.30, §1, т.3 от Споразумението за
оттегляне. След като лицето не попада в посочената хипотеза, спрямо него не са
приложими разпоредбите на чл. 61 и следв. от Регламент (ЕО) № 883/2004,
засягащи обезщетенията за безработица.
Чл. 32 от
Споразумението за оттегляне определя специални случаи, които се отнасят за
лица, които не попадат или вече не попадат в чл. 30, §1, като за същите се
прилага само принципът на сумиране на периоди на осигуряване, заетост,
самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения,
произтичащи от такива периоди. За целите на сумирането на периоди, периодите,
завършени преди и след края на преходния период (31.12.2020 г.) се вземат
предвид в съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004. Обхванатите лица са
граждани на Съюза и граждани на Обединеното кралство, както и лица без
гражданство и бежанци, за които преди края на преходния период се е прилагало
законодателството на Обединеното кралство, съответно на държава-членка, както и
членовете на техните семейства. Това са група лица, които са придобили
осигурителни периоди във Великобритания само преди 31.12.2020 г. или преди и след
31.12.2020 г. За тези лица при преценката на права се прилага националното
законодателство (в настоящия случай – раздел III „Парични
обезщетения за безработица“ от КСО и НОИПОБ), като за придобиване на
съответното право се сумират българските и британските периоди.
Както от
данните в информационната система на НОИ, така и от приложеното копие на
трудовата книжка на жалбоподателката, АО установил, че Ц.Г. няма придобити
осигурителни периоди по българското законодателство след прекратяване на
осигурената си заетост във Великобритания, считано от 09.04.2021 г., които да
бъдат сумирани с него и въз основа на които да се преценява правото на
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата
на Г. срещу Решение № 2153-10-17/02.09.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ Ловеч е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ Ловеч и
потвърденото с него Разпореждане на Ръководител на осигуряването за безработица
са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила в хода на административното
производство.
Оспореният
акт е постановен в съответствие с
материалния закон и целта на същия.
Съдът
счита изводите на административния орган, съдържащи се в обжалваното решение за
законосъобразни и съобразени с относимите норми на Европейското законодателство
– Споразумението за оттегляне на Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия
(Споразумението за оттегляне). Правилно е прието, че жалбоподателката Г. не
попада в приложното поле на чл. 30 от Споразумението за оттегляне, а тъй като
няма осигуряване в България липсва и правно основание за сумиране на
осигурителни периоди за преценка на правото на ПОБ, според чл. 32 от същото
Споразумение за оттегляне.
Нормите на Споразумението за оттегляне
уреждат пълно или частично прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за национална
сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедура за неговото
прилагане в зависимост от това в коя разпоредба от Споразумението за оттегляне
попадат заинтересованите лица. Разпоредбата на чл. 30 от Споразумението за
оттегляне определя кръга от лицата, за които са приложими правилата за
координация на системите за социална сигурност в цялост, като видно от нормата
е, че тя касае лица с периоди на осигуряване до края на преходния период (т. е.
до 31.12.2020 г.).
Според
чл. 30, ал. 2 от Споразумението за оттегляне, посочените лица попадат в обхвата
на чл. 30, ал. 1 от Споразумението дотогава, докато продължават да се намират
без прекъсване в една от описаните ситуации, обхващащи едновременно
държава-членка и Обединеното кралство.
Нормата
на чл. 32 от Споразумението за оттегляне определя специални случаи, които се
отнасят за лицата, които не попадат или вече не попадат в чл. 30, като за
същите се прилага само принципа на сумиране на периоди за осигуряване, заетост,
самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения,
произтичащи от такива периоди, т. е. тази норма регламентира частичното
прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 само за
целите на сумирането, което се извършва по правилата на регламента. В този
смисъл чл. 32 от Споразумението определя за кои лица регламента се прилага
частично – само относно сумирането на завършени осигурителни периоди преди и
след 31.12.2020 г. по законодателството на Обединеното кралство, респективно
това на държавата-членка. Обхванатите лица са граждани на ЕС и граждани на
Обединеното кралство, за които преди края на преходния период се е прилагало
законодателството на Обединеното кралство, съответно на държава-членка. Това
принципно са група лица, които са придобили осигурителни периоди само преди
31.12.2020 г. или преди и след 31.12.2020 г. За тези лица при преценката на
правото се прилага националното законодателство, като за придобиване на
съответното право се сумират българските и британските периоди.
Ако
последният период е британски, започнал и завършил след 31.12.2020 г. и
прекратяване на осигуряването във Великобритания е след 31.12.2020 г. и лицето
няма български стаж (както е в случая с жалбоподателката), не се дължи ПОБ от
българската осигурителна система, тъй като лицето е вече извън персоналния
обхват на чл. 30, ал. 1 от Споразумението за оттегляне, и не отговаря на
изискванията за отпускане на ПОБ по смисъла на КСО. В тази хипотеза чл. 61 и следв. от Регламент (ЕО)
№ 883/ 2004 не е приложим поради прекъсване на трансграничната
ситуация със завръщане на лицето в
България. Ако последният период е български, започнал и завършил след
31.12.2020 г. и има предходен британски период, започнал преди и завършил след
31.12.2020 г. (прекратяване на осигуряването във Великобритания е след
31.12.2020 г.) – се прилага само КСО, като само за придобиване на правото и
определяне на продължителността на изплащане на ПОБ се отчитат британските осигурителни
периоди, придобити преди 31.12.2020 г.
Последният
осигурителен период на жалбоподателката Г. е завършен по законодателството на
Обединено кралство Великобритания, поради което тя е и компетентната
институция, която следва да извърши преценка на правото за ПОБ, като при
необходимост да сумира придобитите периоди от лицето преди последната му
заетост, по законодателството на другите държави членки. Поради това, за да
запази статута си на лице по чл. 30, ал. 1 от Споразумението за оттегляне
жалбоподателят е следвало да упражни правото си на ПОБ във Великобритания преди
прекъсване на трансграничната ситуация и обезщетението му да бъде „изнесено“ за
плащане в България. С прекъсване на трансграничната ситуация след 31.12.2020 г.
преценката за ПОБ се извършва по правилата на българското законодателство, т.
е. последният период на осигурена заетост следва да бъде придобит при условията
на КСО, респ. последното прекратяване да е по правоотношение, регламентирано по
българското законодателство, за да се пристъпи към сумиране на осигурителни
периоди от Великобритания.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва
да отхвърли оспорването.
По изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ц.В.Г., ЕГН ********** ***, чрез адвокат И.А.А. ***, със съдебен
адрес:***, против Решение № 2153-10-17/02.09.2021 г. на Директора на ТП НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата й с вх. №
1012-10-115/06.08.2021 г. срещу разпореждане № 101-00-981-3/05.07.2021г.,
издадено от За Ръководител на осигуряването за безработица (съгласно Заповед №
1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч) и е потвърдено
разпореждането.
Решението на основание чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“
от КСО не подлежи на обжалване.
Препис от него да се изпрати на страните на
основание чл. 138, ал. 3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: