№ 13258
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110169060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове от К. С. К. срещу „..........................“ ЕАД с правна
квалификация чл. 200 КТ за заплащане на обезщетения за претърпени вследствие на трудова
злополука неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 25 000 лв., и за
претърпените имуществени вреди, съизмерими с разликата между полученото от ищеца
обезщетение за временна неработоспособност и трудовото възнаграждение, което същият е
получавал преди инцидента, в размер на 1 лв. (съгласно изменението с намаление на цената
на иска, допуснато с протоколно определение в проведеното на 04.07.2023г. открито
съдебно заседание по делото), ведно със законната лихва върху двете суми от датата на
трудовата злополука (23.06.2022 г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №770/27.03.2020г. изпълнявал
длъжността „рентгенов лаборант“ по трудово правоотношение с ответника. На 23.06.2022г.
в 16,30 часа се придвижвал по коридора на отделението за образна дагностика, при което се
подхлъзнал и паднал върху лявото си коляно. Непосредствено след инцидента бил откаран
по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ с оплаквания за силна болка, деформация и отток в
областта на лявото коляно и с невъзможност за извършване на движения в долния ляв
крайни. След направена рентфенография било диагностицирано счупване на пателата на
лявото коляно. Поставили му гипсова имобилизация на левия долен крайник и му назначили
медикаментозно лечение. Инцидентът бил признат за трудова злополука с разпореждане на
НОИ от 29.06.2022г. За периода от 24.06.2022г. до 05.09.2022г. бил в отпуск поради
временна неработоспособност. Твърди, че вследствие на инцидента изпитал интензивни и
негативни изживявания, свързани с емоционално и физиологическо смущение.
1
Интензитетът на болката налагал прием на обезболяващи с временен ефект. Особеностите
на травмата, ръстът и телосложението на ищеца препятствали задоволяването на някои
ежедневни битово-хигиенни потребности и налагали необходимост от чужда помощ.
Твърди, че наложителната липса на физическа активност в съчетание с нарушения в съня се
отразили върху цялостния му жизнен тонус и кондиция. При интензивно физическо
натоварване и с напредването на въсрастта спорадично можело да се прояви болков синдром
в засегнатата област. След инцидента у ищеца се проявили напрегнатост и
раздразнителнност, като развил и депресия. При така изложените фактически твърдения
иска от съда да му присъди от ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на
25 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 лев, ведно със законната
лихва от датата на трудовата злополука до окончателното плащане.
Ответникът оспорва иска за имуществени вреди като неоснователен, а за
неимуществени вреди– само по размер. Признава, че между страните е било налице
твърдяното трудово правоотношение, както и че инцидентът е настъпил при посочените от
ищеца обстоятелства, има характеристиките на трудова злополука и е признат за такава с
влязло в сила разпореждане на НОИ. Оспорва иска за обезщетение за имуществени вреди с
довода, че доколкото върху обезщетението за временна неработоспособност не са дължими
удръжки и същото е в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово
възнаграждение, не бил налице твърденият негативен ефект върху имуществената сфера на
ищеца. Релевира възражение, че инцидентът е настъпил поради проявена груба небрежност
от страна на К. К., като в тази връзка излага, че въпреки двугодишния му стаж в период на
пандемия същият самонадеяно не съобразил работната обстановка и харктеризиращите я
допълнителни, чести и изключителни мерки по дезинфекция на кабинените и коридорите в
лечебното заведение, в т.ч. и на стени и тавани. В тази връзка изтъква, че единственият
регистриран инцидент на територията на лечебното заведение, в т.ч. с пациенти и
придружители, била трудовата злополука с ищеца. Счита, че медицинските характеристики
на увреждането и на последствията му върху здравето на ищеца в исковата молба са
преувеличени. Иска от съда да отхвърли иска за имуществени вреди да присъди
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца в минимален размер.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната, гаранционно-
обезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените
от ищеца имуществени и неимуществени вреди- така, както са заявени в исковата молба,
включва следните материалноправни предпоставки: 1/ осъществяване на злополука, която
по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/
настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални, но правно
защитими блага на работника или служителя; 3./ настъпване на имуществени вреди-
2
неблагоприятно засягане на имуществената сфера на работника или служителя; 4/
причинно- следствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т. е.
последните да съставляват закономерна, естествена последица от настъпилия инцидент.
Не са спорни между страните, а и се установяват еднопосочно от надлежно
приобщените по делото писмени доказателства- Трудов договор №770/27.03.2020г.,
Разпореждане № 31778/29.06.2021г. и декларация за трудова злополука № 1 от 27.06.2022г.,
правнорелевантните обстоятелства, а именно: че към относимия за правния спор момент
страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал
при ответника длъжността „рентгенов лаборант“. Установява се, че на 23.06.2022г. през
време и по повод на извършваната работа, придвижвайки се по коридора на отделението за
образна диагностика К. С. К. се подхлъзнал и паднал, вследствие на което получил счупване
на пателата на лявото коляно. Не е спорно между страните, че разпореждането, с което
инцидентът се квалифициран по реда на чл. 60 КСО като трудова злополука е влязло в сила.
По иска за обезщетение за претърпените неимуществени вреди
Спорът по делото касае единствено обстоятелствата дали с поведението си ищецът е
допринесъл за настъпването на инцидента и какъв е справедливият размер на обезвредата.
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза с вх. №
171623/16.06.2023г., което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
добросъвестно и компетентно изготвено, даващо пълни, ясни и обосновани отговори на
поставените въпроси, вследствие на процесната трудова злополука ищецът е получил
счупване на капачката на лявата колянна става и разкъсноконтузна рана в областта на
капачката. Медикобиолигичния характер на счупването на капачката е трайно затруднение
на движенията на ляв долен ктайник със срок повече от 30 дни. Разкъсноконтузната рана е
причинила на ищеца временно разстройсто на здравето, неопасно за живота. Вещото лице
изяснява, че вследствие на полученото увреждане ищецът е изпитвал интензивни болки
първите две седмици след инцидента и първите две седмици след сваляне на гипсовата
имобилизация. Според експертизата полученото увреждане се характеризира с болки в
областта на лявата колянна става, излив в ставата, оток и затруднени движения. При преглед
ищецът съобщил, че е носил гипсова имобилизация за период от 45 дни, като едва след 25-
тия ден се разрешавало стъпване на крайника. Вещото лице сочи, че макар при прегледа
ищецът да съобщава за болки в областта на коляннанта става при натоварване и смяна на
времето не е установило функционален дефицит. При излушването му разяснява, че обемът
на движнието на ставата не е нарушен, а продължаващите болки са по анамнестични дании,
не подлежат на обективно изследване, поради което е от медцинска гледна точка не могат да
бъдат потвърдени и прогнозирани. Вещото лице е категорично, че при нормално протичане
на лечебния процес без усложнения периодът на възстановяване при такъв тип увреда е
около 3,5 месеца, което кореспондира и с процесния случай. В заключението е посочено, че
не се налага ограничаване на физическата активност вследствие на получената увреда и не
се очаква настъпването на усложнения за в бъдеще. От експертизата се установява, че
3
стандартното лечение на неразместени счупвания е 45 дни гипсова имобилизация или
ортеза, след което физиотерапия и рехабилитация, каквато е проведена и от ищеца.
Разяснява, че в зависимост от вида на счупването е възможно след сваляне на
имобилизацията да се направи контролна рентгенова снимка и при липса на достатъчно
добро срастване на фрагментите да се продължи имобилизацията за още две седмици или
общо за 60 дни.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите О. Р. Б. и И.
К.ов К. – син на пострадалия, които след внимателната им преценка и аназил съдът
кредитира почти изцяло. Не са налице основания съдът да не даде вяра на показанията на
свидетелите досежно възприетите непосредствено от тях лични впечателния за изпитваните
силни болки от К. К., обстоятелството, че за цяла седмица същият не е ставал от леглото и
че се е нуждаел от чужда помощ за период от около два месеца. Съдът възприема също така
еднопосочно възпроизведеното от двамата свидетели обстоятелство, че вследствие на
силните болки от травмата ищецът е страдал от безсъние, приемал е болкоуспокояващи,
станал е чувствителен и неуврен и е изпитвал притеснения както от невъзможността да се
обслужва сам, така и за бъдещето си и за обгрижването на двете му деца. Свидетелят Б.
потвърждава, че ищецът продължава да се оплаква от болки в областта на травмираното
коляно. В така очертаната кредитирана част показанията на свидетелите се отличават с
последователност на изложението и яснота, кореспондират с приетите писмени
доказателства и заключението на вещото лице по СМЕ. В трайната си практика ВКС
приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е
предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за
основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите
поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с
Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че
всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на
делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и
относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата
заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на
всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и
показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната,
посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези
лица.
Налице е противоречие между събраните гласни доказателства относно обстоятелството,
че ищецът загубил апетит, като свидетелят Б. с категоричност заявява пред съда, че К. К. е
загубил 12 кг. от теглото си, а свидетелят К. споделя, че не е забелязал такава промяна. Ето
защо съдът не кредитира показанията на св. Б. в тази им част.
Съкупният анализ на така събраните доказателства налага безспорен извод, че като
резултат от процесната трудова злополука ищецът е претърпял неимуществени вреди-
физически и емоционални болки и страдания. Тъй като неимуществените вреди
4
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена
облага, чийто размер съдът определя съобразно критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В трайно установената практика на ВКС принципът за
справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице,
като предполага индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на ищеца, като се
имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки.
С оглед на изложеното съдът намира, че при определяне справедливия размер на
обезщетението в случая следва да бъде отчетено, че ищецът – тогава на 44 г., в
работоспособна възраст, баща на три деца, две от които непълнолетни, е получил травма на
телесната цялост, засягаща основно двигателната способност на лицето, а оттук и
функциите на долния му ляв крайник. На следващо място съдът съобрази че за период от
две седмици непосредствено след инцидента и две седмици след свалянето на гипсовата
имобилизация ищецът е изпитвал болка с голям интензитет, седмица е бил на легло и около
два месеца е бил в невъзможност да се обслужва сам. Следва да се съобрази относително
дългият възстановителен период (3,5 месеца), периодът на гипсовата имобилизация (45 дни,
доколкото вещото лице определя именно този период за стандартен), необходимостта от
придвижване с чужда помощ и помощни средства. Съдът отчита причинените неудобства в
битов и личен план, за което разказват и свидетелите, негативните емоционални
изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид увреждане - неудобство и
притеснение, включително, че се налага ангажиране помощта на близък, стрес и състоянията
на потиснатост, нарушеното чувство за себереализация, невъзможността на ищеца да полага
труд и да води пълноценен социален живот непосредствено след инцидента и по време на
възстановяването му
От друга страна съдът съобрази, че увреждането, което е получил ищецът, не е налагало
наместване или оперативна интервенция, по делото липсват доказателства за допълнително
влошаване или усложняване в състоянието на здравето му и остатъчните последици от
травмата не са дотоклова съществени, че да засягат обема на движение на лявата колянна
става. Съдът отчита, че възстановителният процес е приключил, макар да е бил с некратка
дълготрайност.
Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, както и с оглед на социално-
икономическите условия в страната към момента на инцидента, налагат извод, че
обезщетение в размер на 15 000 лева е съответно на критериите за справедливост и е от
естество да обезщети твърдените от К. С. К. и доказани неимуществени вреди.
Както е посочено и в решение № 291/11.07.2012 година, постановено по гр. д. №
951/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. при трудовата злополука обезщетението може
да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
5
небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се
отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй
като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност.
Противно на поддържаното от ответника, по делото не се установява ищецът да е
допуснал груба небрежност, която да е довела до подхлъзването му на мокрия под. Не са
ангажирани никакви доказателства за конкретно негово поведение, неглижиращо в
необходимата степен задължение в проведен общ инструктаж или инструктаж във връзка с
допълнителната дезинфекция в периода на пандемия. Данни за обстоятелствата, при които е
настъпил инцидентът, се съдържат само в обясненията на пострадалия, който посочва, че
около 16,00 часа е пристигнала жена в тежко състояние на носилка. След като направил
компютърна томография на главен мозък и белодробна снимка ищецът се отправил с касета
под ръка по коридора, който бил мокър, но нямало означителен знак за това.
Необходимостта от по-честа дезинфекция не освобождава болничното заведение от
дължимата се грижа да предупреждава посетителите и служителите за риска от подхлъзване.
Освен това безсъмнено в условията на пандемия твърде вероятно е предвид заеманата от
ищеца длъжност същият да е работил при по-голямо от обичайното натоварване. Дори
пострадалият да се е движил със забързан ход или занижено внимание съдът намира, че
описаната ситуация, която предполага спешност, изключва проявата на груба небрежност.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че предявеният иск с правно основание по чл.
200 КТ за обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е частично
основателен и следва да бъде уважен до сумата от 15 000 лв., респ. отхвърлен за разликата
до 25 000 лв.,
Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от датата на
увреждането /Решение № 146 от 15.02.2010 г. по гр. дело № 848/2009 г., III г. о. ВКС/, като
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди
поисканата законна лихва от деня на трудовата злополука.
По иска за обезщетение на имуществените вреди
6
От заключението на съдебно-счетводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и обосновано, и в двата му варианта се установява с категоричност, че
имуществената сфера на ищеца не е била засегната неблагоприятно от разликата между
полученото обезщетение от системата за обществено осигуряване и трудовото
възнаграждение, което същият би получавал, ако е бил на работа.
Ето защо искът за сумата от 1 лв. следва да се отхвърли изцяло.
По разноските
При този изход на спора на основание разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски в размер на 2 800 лв. за платен адвокатски хонорар, от
които съдът приема, че 2 400 лева са по иска за обещетение за неимуществените вреди и 400
лева по иска за имуществените вреди. С оглед на уважената част от първия иск ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1440 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС сумата от общо 750 лева, представляваща част от сторените от бюджета на съда
разходи- за държавна такса за разглеждане на уважения иск (600 лв.), и за възнаграждение на
вещото лице, работило по СМЕ (150 лв). На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
останалата част от дължимата държавна такса и депозит за СМЕ, съразмерно с отхвърлената
част от иска, и депозита за ССчЕ следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВТОРА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христо Ботев“ №120 по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
заплати на К. С. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ...................... сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- физически и емоционални
болки и страдания, претърпени вследствие на настъпила на 23.06.2022г. трудова злополука,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на злополуката-
23.06.2022г. до окончателното плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над уважения до пълния предявен размер от 25 000
лева
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес ......................
срещу „ВТОРА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-СОФИЯ“
7
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христо Ботев“
№120 иск с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ за сумата от 1 лев, представляваща
обезщетение за разликата между полученото обезщетение и трудовото възнаграждение,
което ищецът би получавал за периода на временната неработоспособност вследствие на
настъпила на 23.06.2022г. трудова злополука.
ОСЪЖДА „ВТОРА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христо Ботев“ №120 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на К. С. К. с ЕГН
********** с постоянен адрес ...................... сумата от 1440 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА ВТОРА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ-
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христо Ботев“ №120 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумата 750 лева, представляваща държавна такса и разноски,
сторени за сметка на бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8