Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.А
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 3744 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 173371 от 22.07.2019 г., постановено по гр.
д. № 42122 по описа за 2018 г. на СРС, 48 състав, е признато за установено по предявения от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, срещу
К.Й.К., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, не дължи на К.Й.К., ЕГН **********,
сумата от 9240 лв., представляваща съдебни разноски, за която сумa въз основа на влязло в сила определение № 7509/14.12.2017 г. по т.д. № 3627/2012 г.
по описа на СГС, е издаден изпълнителен лист от 09.05.2018
г.
С решението си
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът възложил в тежест на ответника сторените
от ищеца във връзка с производството разноски.
Недоволна от
постановеното решение останала ответницата в първоинстанционното производство,
предвид което депозирала въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се
излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС.
Твърди се, че районният съд неправилно приел, че налице ликвидно и изискуемо задължение
на ответницата в неопределен размер, но включващо в себе си 150 000 лева и
законна лихва по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 749/2011 г. на РС –
Разлог, както и че ищецът не дължи на ответницата и съпруга й сумата в размер
на 132 485 лева, с която банката неоснователно се била обогатила, продавайки
апартамента на сем. Костови въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 748/2011
г. на РС – Разлог, за който впоследствие по реда на чл. 422 ГПК искът бил
отхърлен.
Съдът не изследвал
и не установил всички вземания на ответницата към банката, които били в
по-голям размер от претендираните от ищеца за прихващане суми.
Поддържа, че в
изявлението за прихващане, отправено от банката, не се съдържала точна сума в
общ размер, дължима от едната на другата страна, и обратното, за да се определи
по-малката от тях. Счита, че към 18.03.2018 г. прихващане не е могло да се
извърши и поради погасяване на вземането в размер на 150 000 лева по
изпълнителния лист по гр.д. № 749/2011 г. на РС – Разлог, тъй като тази сума била погасена и чрез принудително изпълнение, тъй
като по това дело кредиторът бил удовлетворен, но СРС отказал да събере
доказателства за това, като приобщи изпълнителното дело.
По делото било представено решение, съгласно което
„Джи Фуудс“ ЕООД било обявено в несъстоятелност, като с оглед разпоредбата на
чл. 739 ТЗ следвало да се приеме, че са се погасили и задълженията на
ответницата към банката, тъй като последните произтичали от поръчителство.
Заявено е искане за отмяна на постановеното
решение и за отхърляне на предявения иск.
Не е постъпил
отговор на въззивната жалба от страна на ищеца в производството – „О.Б.Б.“ АД.
В проведеното пред въззивния съд заседание въззиваемият оспорва въззивната
жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявен за
разглеждане е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с които ищецът и
длъжник по изпълнително дело № 20189240400261 по описа на ЧСИ Г.К.оспорва
изпълнението, позовавайки се на погасяване чрез извършено преди образуване на
производството прихващане, с което вземането по издадения в полза на
ответницата изпълнителен лист е било погасено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми, нито процесуалните нарушения,
сочени в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба.
По същество,
въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и съответства на
приложимия материален закон, като съображенията за това са следните:
С доклада по
делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
че на 19.03.2018 г. ответницата получила изявление за прихващане, отправено от
ищеца, в отговор на което изпратила до последния уведомление, че не приема
направеното от него изявление.
С оглед правната
квалификация на предявения иск и направените с отговора на исковата молба
възражения правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест между
страните по спора с определението си от 06.03.2019 г., постановено по реда на
чл. 140 ГПК, обявен за окончателен в първото по делото съдебно заседание,
проведено пред СРС.
Предвид изложеното
правният спор по делото, пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е
съсредоточен върху въпросите дали към 19.03.2018 г., когато изявлението на
ищеца за прихващане е достигнало до ответницата, са били налице насрещни
парични вземания на страните, установени по основание и размер, чиято
изискуемост да е настъпила към посочената дата, съответно породило ли е
волеизявлението за прихващане на кредитора по активното вземане
правопогасяващия си ефект.
Правилно с
решението си СРС е изяснил правната природа на извънсъдебното прихващане, като способ
за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях,
способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане,
което длъжникът има към своя кредитор – пълно погасяване, ако двете насрещни
вземания имат еднакъв размер; или частично погасяване, ако те нямат еднакъв
размер. Компенсацията е резултат на
едностранното изявление на един от двамата насрещни длъжници, като изявление за
прихващане може да отправи всеки един от двамата насрещни длъжници.
Прихващането е
субективно право от категорията на погасителните потестативни права.
Предпоставки за компенсацията са наличието на две насрещни задължения, идентичност на субектите по двете
правоотношения, еднородност и заместимост на двата насрещни дълга, изискуемост
на активното вземане, ликвидност на насрещните вземания, т.е. същите да са безспорно установени по основание и по
размер.
В конкретния
случай въззивният съд намира за правилен изводът на съда, че прихващането е
породило погасителен ефект за вземането на ответницата, за което е образувано
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Г.К./№ 261/2018 г./.
От представените
по делото писмени доказателства, въззивният съд установява следното:
Видно е от
съдържанието на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени на
20.05.2011 г. по ч.гр.д. № 749/2011 г. по описа на РС – Разлог, че заповедният
съд е осъдил „Джи Фуудс“ ООД, ответницата в лично качество и още 5 лица да
заплатят солидарно на ищеца и завител в заповедното производство сумата от 150
000 лева, частична главница по договор за овърдрафт по разплащателна сметка от
16.05.2008 г., ведно със законната лихва от 19.05.2011 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 4950 лева – разноски в заповедното произвводство.
С влязло в сила на
22.10.2014 г. решение № 3056/07.05.2014 г., постановено по гр.д. № 3777/2012 г.
по описа на СГС, по реда на чл. 422 ГПК е установено между страните /„О.Б.Б.“
АД и К.Й.К./ съществуването на частично вземане в размер на 150 000 лв.,
представляващо главница по договор за кредит от 16.05.2008 г., ведно със
законната лихва за периода след 19.05.2011 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 749/2011 г. по описа на РС –
Разлог. Със същото решение К.Й.К. е осъдена да заплати на ищеца сумата от 6800
лв. – съдебни разноски. На 12.01.2015 г. в полза на ищеца е издаден
изпълнителен лист за сумата от 6800 лева – съдебни разноски.
Със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, издадени на 19.05.2011 г. по ч.гр.д. № 748/2011 г. по описа на РС –
Разлог, заповедният съд е осъдил „Джи Фуудс“ ООД, ответницата в лично качество и
още 5 лица да заплатят солидарно на ищеца и завител по заповедното производство
сумата от 150 000 евро, частична главница по договор за договор за
инвестиционен банков кредит от 07.03.2007 г., ведно със законната лихва от
19.05.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5897,49 лева – държавна
такса за заповедното производство и 3383,75 лева – юрисконсултско
възнаграждение в това производство.
С решение от
21.07.2017 г. по гр.д. №3627/2012 г. е прието за установено, че ответницата К.К.
като поръчител по договор за инвестиционен банков кредит
от 07.03.2007 г., по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 748/2011 г. на РС – Разлог, дължи на ищеца
сумата от 10 000 евро – главница, ведно със законната лихва от 19.05.2017 г.,
като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 евро. В тежест на
ответницата са възложени разноски в размер на 1510,16 лева.
С определение от
14.12.2017 г. по гр.д. № 3627/2012 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е
допълнено решението по делото, като ищецът е осъден да заплати на ответницата К.Й.К.
сумата от 9240 лева – разноски по делото. Това определение е влязло в сила на 25.01.2018
г. видно от направеното върху документа отбелязване. Въз основа на този акт на
съда е издаден изпълнителен лист от 09.05.2018 г., въз основа на който по молба
на К.К. е образувано изпълнително дело № 261/2018 г. по описа на ЧСИ Г.К.,
което изпълнение е оспорено с предявения от ищеца иск.
Установява се още,
че въз основа на издадените по ч.гр.д. № 748/2011 г. на РС – Разлог заповед за
ипълнение и изпълнителен лист е образувано изп.дело № 342/2011 г. по описа на
ЧСИ С.С.. По същото дело е била проведена публична продан на недвижим имот,
собственост на ответницата и длъжник по делото К.Й.К. и на ипотекарния длъжник
Юлиян Николов Костов, като имотът е възложен на купувач за сумата от 137 500
лева, по отношение на която е извършено разпределение с протокол от 17.10.2016
г., от която 132 485 лева са били преведени на взискателя „О.б.б.“ АД на
24.10.2016 г.
С изявление за
прихващане от „О.б.б.“ АД, чрез Т.М., изпълнителен директор, и Х.Ф., прокурист,
адресирано до К.Й.К., чрез нотариус И.И., на основание чл. 103 ЗЗД е отправено
изявление, че банката прихваща изцяло своето вземане към адресата на
изявлението в размер на 6800 лева, присъдено с решение от 07.05.2014 г. на СГС
по гр.д. № 3777/2012 г., като прихваща частично вземането си, което има към
адресата на изявлението, в размер от 150 000 лева съгласно заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 20.0.52011 г. по ч.гр.д. № 749/2011 г. на РС
– Разлог, установено с решение от 07.05.2014 г. на СГС по гр.д. № 3777/2012 г.,
със своето задължение към адресата в размер на 9240 лева, за което банката е
осъдена съгласно определение от 14.12.2017 г. по т.д. № 3627/2012 г., което е допълнено решение от 21.07.2017 г. по
същото дело.
Както се посочи и
по-горе с доклада по делото на СРС е отделено като безспорно между страните
получаването на това изявление от К.К. на 19.03.2018 г., както и че в отговор
на същото последната е адресирала до ищеца свое изявлението, че не приема
направеното прихващане.
Въззивният съд
намира, че в кориците на делото са представени и други писмени доказателства,
които обаче са неотносими за разрешаване на спора, с който съдът е сезиран.
При тези
констатации за фактите следва да се даде отговор на въпроса дали към 19.03.2018
г. страните са имали валидни и изискуеми вземания, които да бъдат насрещно прихванати
и погасени до размера на по-малкото.
Изводите на СРС,
че предпоставките да се осъществи прихващане, са били налице, са правилни.
Вземанията на страните са установени с влезли в сила съдебни актове – същите са
ликвидни и изискуеми, като към датата, към която най-рано е могло да бъде
осъществено прихващането с оглед разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗЗД /25.01.2018
г., когато е влязло в сила определението, постанивено по реда на чл. 248 ГПК по
гр.д. № 3627/2012 г. на СГС/ вземанията на ищеца не са били погасени по
давност.
Установи се по
делото, че за вземанията на ищеца, по отношение на които същият е отправил до
ответницата изявление за прихващане, е постановено влязло в сила на 22.10.2014
г. решение № 3056/07.05.2014 г. по гр.д. № 3777/2012 г. по описа на СГС, с
което е установена главница в размер на 150 000 лева, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 и изпълнителен лист на 20.05.2011 г. по
ч.гр.д. № 749/2011 г. по описа на РС – Разлог. Не е налице съмнение, че вземането
за разноски в размер на 6800 лева, присъдени в исковото производство пред СГС,
за което е издаден изпълнителният лист от 12.01.2015 г. по същото дело, са
възникнали именно тогава и от момента на влизане в сила на решението е започнал
да тече 5-годишният срок на погасителната давност за установеното с влязло в
сила съдебно решение съгласно правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Следва да се
даде отговор на въпроса дали давност тече за вземания, за които е налице висящ
исков процес с оглед изричните доводи в отговора на исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Следователно моментът
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
е и моментът, в който давността за вземането спира да тече по арг. от изричния
текст на чл. 115, буква „ж“ ЗЗД и не тече, докато трае съдебният процес относно
вземането. Съдът намира, че не е нужно да излага подробни аргументи в подкрепа
на безспорния в правната теория и съдебната практика въпрос, че от влизане в
сила на решение, с което искът е намерен за основателен, започва да тече нова
давност и тя е всякога 5 години. Ето защо съвсем правилно СРС е приел, че
вземането за сумата от 150 000 лева съгласно влязлото в сила на 22.10.2014 г.
решение не е била изтекла към 2018 г., а дали същата е изтекла в хода на
настоящото производство е ирелевантно за спора /чл. 103, ал. 2 ЗЗД/.
По доводите на
въззивницата, поддържани и с подадената въззивна жалба, че имала вземане към
ищеца на много по-голяма стойност, с оглед което не било налице вземане за
прихващащия към нея предвид проведената по изпълнително дело № 342/2011 г. публична
продан на съсобствен между нея и тогавашния й съпруг недвижим имот и получената
от взискателя по това дело сума в размер на 132 485 лева съдът приема следното:
На първо място, неоснователно
се поддържа, че СРС отрекъл с решението си такова вземане на ищцата, доколкото
същото не е било предмет на производството по делото. Действително от
материалите по делото се установява, че с влязло в сила решение установителният
иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК от банката, е частично отхвърлен, като преди
влизане на решението в сила е проведено принудително изпълнение въз основа на
издадените по чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
т.е. че са налице предпоставките по чл. 245, ал. 3 ГПК. В настоящото
производство обаче, от една страна обратен изпълнителен лист не е представен, а
от друга страна ответницата сама признава, че имотът е продаден като съсобствен
между нея и тогавашният й съпруг. Следователно доколкото в производството не е
установено друго /при липса дори на фактически твърдения/ и с оглед
обстоятелството, че активна солидарност не произтича от закона, то и не са
налице предпоставки съдът да приеме, че ответницата е титуляр на ликвидно и
изискуемо вземане към ищеца за цялата посочена сума, която банката е получила
от продажната цена на апартамента на длъжника К.К. и ипотекарния длъжник и нейн
съпруг /съгласно изложеното в отговора/ Юлиян Костов.
За пълнота следва
да се посочи, че дори ответницата да бе титуляр на вземане за пълния размер на
получената от банката цена от продажбата на имота, то вземането на банката,
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК с решението по гр.д. № 3777/2012
г. по описа на СГС, е в по-голям размер и същото не е било погасено по давност към
момента на получаване от страна на ответницата на изявлението за прихващане, както
се поддържа в производството.
Ето защо
въззивният съд приема, че са били налице предпоставките за банката да упражни
потестативното си право на прихващане и да прихване със свои вземания към ответницата
задължението си към същата до размера от сумата 9240 лева, по което вземане се
явява длъжник на ответницата в настоящото производство. Предвид обстоятелството,
че погасителният ефект на прихващането е настъпил след приключване на
производството по издаване на изпълнителния титул в полза на К.К. /изпълнителен
лист от 09.05.2018 г., издаден по т.д. № 3627/2012 г. на СГС/, но преди
образуване на производството по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Г.К., то за
ищеца е налице правен интерес да предяви иска по чл. 439 ГПК, с който да оспори
изпълнението поради липсата на изпълняемо право за взискателя по същото.
Във връзка с останалите,
наведени с въззивната жалба от ответницата, оплаквания за неосбоснованост на
съдебното решение, за постановяването му при непълнота на доказателствата,
поради допуснати от първия съд процесуални нарушения и непроизнасяне по
предявени от страна на ответницата възражения, въззивният съд намира следното:
С отговора на
исковата молба страната е заявила, че прихващането не е породило действие
поради липса на насрещни, изискуеми и ликвидни вземания на ищеца. Възразила е,
че отправеното до нея изявление за прихващане не съдържало точни суми в общ
размер, които страните взаимно си дължат. Посочила е, че банката й дължи сума,
много по-голяма от тази, която ответницата й дължи, като сумата по
изпълнителния лист, издаден в нейна полза по т.д. № 3627/2012 г. на СГС,
оставала дължима от ОББ АД. В тази връзка се позовава, че с решението по това
дело /по т.д. № 3627/2012 г. на СГС/, влязло в сила според изложението в
отговора на 27.04.2018 г., искът на банката за главница бил уважен само за
сумата от 10 000 евро, а за остатъка до пълния предявен размер от 140 000 евро -
отхвърлен. Същевременно по изпълнително дело № 342/2011 г., образувано при ЧСИ С.С.
въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 748/2011 г. на РС – Разлог, на
публична продан бил продаден апартамент, собственост на ищцата и тогавашния й
съпруг, за сумата от 132 485 лева. В тази връзка ответницата поддържа, че тази
сума е много по-голяма от сумата от 10 000 евро, та дори да било налице
прихващане, банката й дължала много по-голяма сума.
По отношение на
сумата от 150 000 лева и сумата за разноски, присъдени на ОББ АД по
изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 749/2011 г. по описа на РС – Разлог, пък
е заявено, че същата била погасена по давност, текла в периода от 20.05.2011
г. /датата на издаване на листа/ до
20.05.2016 г. /т.е. с 5-годишен срок/ и към момента на подаване на исковата
молба това вземане вече не съществувало.
В първото по
делото съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител, е заявила,
че има вземания към банката с правно основание чл. 55 и чл. 59 ЗЗД за много
по-големи суми от сумата 9240 лева. Изрично е заявила, че не възразява по
проекта за доклад на делото, с оглед което последният е обявен за окончателен
от районния съд.
В същото съдебно
заседание процесуалният представител на ответника е направил доказателствено
искане за задължаване на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова да представи по делото удостоверение
или служебна бележка, от която да е видно в кой момент, на коя дата и с какъв
документ е първото и последното поискано от взискателя действие по отношение на
доверителката й /ответницата/ с оглед на перемпцията по изп.дело № 704/2011 г.,
като в тази връзка са наведени твърдения, че преди подаване на исковата молба,
делото е било перемирано по отношение на този длъжник. Съдът е уважил така
направеното доказателствено искане, като в следващото съдебно заседание /24.04.2019
г./ постъпилото удостоверение е прието като писмено доказателство по делото.
В съдебното
заседание, проведено на 24.04.2019 г., процесуалният представител на ответника
е представил искова молба от 18.04.2019 г. по иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от „Джи Фуудс“ ООД, представлявано от управителя К.Й.Т., и лично
от К.Й.Т., като е отправно искане за спиране на производството по предявения от
банката иск с правно основание чл. 439 ГПК до приключване на производството по
образуваното пред СГС т.д. № 708/2019 г. с влязло в сила решение. Това искане е
оставено без уважение от СРС и доколкото от страните не са релевирани други
искания по доказателствата, районният съд е дал ход на делото по същество и е
обявил, че ще се произнесе с решение.
С оглед изложеното,
следва да се заключи, че едва с въззивната жалба ответницата заявява нови
фактически основания, с които оспорва предявения иск, съответно и постановеното
по същия съдебно решение. С отговора, а също и в първото открито съдебно
заседание пред СРС от страна на ответницата не са ангажирани твърдения, че
вземането на ищеца по изпълнителен лист по гр.д. № 749/2011 г., издаден от РС –
Разлог, е било погасено и чрез принудително изпълнение, тъй като по изпълнително
дело № 201171104000704 по описа на ЧСИ П.Я.кредиторът бил вече удовлетворен. Същевременно
с въззивната жалба са заявени оплаквания, че СРС отказал да събере
доказателства за тези обстоятелства, като приобщи препис от това изпълнително
дело.
Според въззивния
състав на съда коментираните по-горе оплаквания касаят изцяло нови фактически
твърдения и съответни на същите правни доводи, с които искът се оспорва, за
които от страна на въззивницата с въззивната жалба се поддържа да са били
релевирани в хода на производството пред СРС. Същите тези твърдения,
респективно оплаквания за процесуални нарушения, не кореспондират със
съдържанието на материалите, намиращи се в кориците на гр.д. № 42122/2018 г. на
СРС. Не се установява основателност на оплакванията на въззивницата, че
неправилно първият съд не уважил доказателствено искане за приобщаване на
изпълнителното производство по описа на ЧСИ П.Я.Такова доказателствено искане
не е било заявено пред СРС, а е направено за първи път едва с въззивната жалба,
чиято допустимост страната е обосновала с твърдения за процесуални нарушения, допуснати
от първоинстанционния съд.
В разминаване със съдържанието на съдебния протокол от
проведено на 27.03.2019 г. открито съдебно заседание в частта относно доказателственото
искане за задължаване на ЧСИ П.Я.да представи по делото удостоверение със
заявено от процесуалния представител на страната съдържание – относно
поисканите от взискателя действия във връзка с твърденията, че делото е
перемирано, а вземането на банката погасено по давност, в жалбата са наведени
оплаквания за допуснато от СРС процесуално нарушение. Съгласно изложението във
въззивната жалба страната поискала удостоверение относно постъпленията по
изпълнителното дело, но районният съд неоснователно го отхвърлил. Не се
установява от процесуалния развой на делото в тази фаза на процеса такова
доказателствено искане да е било заявено от страната, с оглед което не намират
опора твърденията на въззивника, изложени в тази връзка с жалбата.
В заключение
следва да се обобщи, че оплакванията за допуснати от СРС процесуални нарушения
във връзка с доказателствени искания на страната са неоснователни, с оглед
което и не са били налице и предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК за събиране на
тези доказателства от въззивния съд. По изложените съображения настоящият
състав намира, че не следва да се обсъждат по същество и оплакванията,
направени с въззивната жалба, че неоснователно СРС не разгледал доводи на
ответницата за погасяване на вземането на ищеца по изпълнителен лист по гр.д. №
749/2011 г. по описа на РС – Разлог поради удовлетворяване на кредитора,
доколкото тези фактически твърдения са релевирани в производството едва с
въззивната жалба, с оглед което се явяват преклудирани.
Ето защо и не
следва да бъде обсъждана приетата с определение № 8173/20.05.2020 г.,
постановено по въззивното дело, справка за вписвания, отбелязвания и
заличавания по партида на физическо лице в Служба по вписванията – гр. Варна.
От една страна, това доказателство е относимо към фактическите твърдения,
заявени за първи път с въззивната жалба, а от друга страна касае събития,
осъществили се през 2015 г. по изпълнително дело, по което ответницата е била
страна, като пред въззивния съд не са обосновани предпоставките по чл. 266, ал.
2 и ал. 3 ГПК за допускането на справката като доказателство по делото от
въззивния съд.
Същите съображения
следва да бъдат изложени и по отношение на оплакванията, съдържащи се във
въззивната жалба, че по делото било представено решение, съгласно което „Джи
Фуудс“ ЕООД било обявено в несъстоятелност, като с оглед разпоредбата на чл.
739 ТЗ следвало да се приеме, че са се погасили и задълженията на ответницата
към банката, тъй като последните произтичали от поръчителство. Такова решение
не е приемано като писмено доказателство по делото, доколкото ответницата не е
правила пред първия съд подобно искане, нито пък е изложила твърдения за това
обстоятелство. Ход на устните състезания в производството пред СРС е даден на
24.04.2019 г., а препис от решение № 2230/16.05.2019 г. по т.д. № 123/2011 г.
по описа на ОС – Благоевград за заличаване на „Джи Фуудс“ ООД, подлежащо на
обявяване в Търговския регистър, както и на обжалване в седмичен срок след
обявяването му, е представен от ответницата с молба от 22.05.2019 г., с която страната
се е позовала на чл. 739 ТЗ и погасяване на всички задължения на „Джи Фуудс“
ООД въз основа на заличаването му като търговец.
Все пак за пълнота
на изложението въззивният съд намира за необходимо да посочи, че служебно
извършена справка по партидата на дружеството в търговския регистър е
установила, че търговецът е заличен с вписване № 20190612124330 от 12.06.2019
г. От страна на ответника пред въззивния съд не е направено доказателствено
искане за приемане на посоченото решение като писмено доказателство по делото
на основание чл. 266, ал. 1 ГПК. Същото обаче би било и неотносимо за
разрешаване на правния спор, с който съдът е сезиран, доколкото ищецът твърди,
че неговото задължение към ответницата, за събирането на което е било образувано
производството по изп.дело № 261/2018 г. на ЧСИ Г.К., се е погасило с достигане
на изявлението за прихващане до неговия адресат на 19.03.2018 г. Разпоредбата
на чл. 739 ТЗ е относима към непогасени вземания, с оглед което като напълно
неоснователни следва да се преценят и тези доводи на въззивницата, релевирани с
въззивната жалба.
По изложените
съображения въззивният съд приема, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. В тежест на въззивницата следва да
се възложи възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, което съдът определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 173371 от 22.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 42122 по описа за 2018 г. на СРС, 48 състав.
ОСЪЖДА К.Й.К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ********, сумата от 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт за въззивното производство.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.