РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. В. 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500358 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №432/17.10.2022 г. по гр.д.№4 /2021 г. по описа на Районен
съд-В. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. А. с ЕГН
********** с адрес: с. А., обл. В. и И. О. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
че дължат СОЛИДАРНО на „З. д. Е.“ АД, ЕИК. седалище и адрес на
управление: гр. С. сумата в размер на 106,00 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********/02.10.2017 г. с
включени 15.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.03.2020 г. /датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 588/2020 г. по описа на РС - В./ до окончателното
издължаване.
Осъдени са А. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. А. и И. О. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. да заплатят солидарно на „.З. д. Е.“ЕИК., седалище
и адрес на управление: гр. С. сумата в общ размер на 125.00 лв. /25.00 лв. -
1
заплатена държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/,
направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д № 588/2020 г. по
описа на РС - Видин.
Осъдени са А. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. А. и И. О. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. да заплатят солидарно на „З. д. Е.“ АД, ЕИК ..,
седалище и адрес на управление: гр. С. сумата в общ размер от 735.00 лв.
/25.00 лв. внесена държавна такса, 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение
и 610.00 лева - депозити за особени представители/, направени разноски в
исковото, производство.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от адв. С. М. – особен представител на А. И. А. , ответник по ГД № 4/2021г.,
съдебен адрес за призоваване: гр. В. ет. 3, офис 4, тел. ,като се поддържа ,че
решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушаване
на материалния закон и процесуалните правила.
Сочи ,че се твърдяло в исковата молба, че на ответника е връчена на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповед за изпълнение на основание чл. 410 от
ГПК с предмет процесното вземане, представляващо регрес и съдържаща
уведомление за процесното вземане. Твърди се ,че такива доказателства не
били представени ,от което следвало ,че заповедта не е връчена на ответника,
който имал установен адрес.
Твърдяло се също в исковата молба, че ответникът А. заедно с втория
ответник без видима причина са нанесли множество увреждания на
процесния товарен автомобил, за което им били съставени предупредителни
протоколи от полицейски служители.
Видно от приложения протокол за полицейско предупреждение от
04.10.2017 г. въззивникът А. бил предупреден „да не нарушава обществения
ред в района на „Дунав мост 2“, да не нарушава правилата за движение и да
не създава предпоставки за ПТП „ в същия район“. Никъде не било отразено,
че е нанесъл увреждания с умишлени действия, като едва ли не бил нападнал
товарния автомобил, застрахован при ищеца.
Според твърдяното от ищеца били образувани преписки в РУ на МВР -
Видин и РП - В., където били установени множество щети, остойностени на
2116.91 лв., довели до цената на иска по това дело в размер на 1060.00 лв.
Видно от представеното с исковата молба Постановление за отказ да се
2
образува досъдебно производство РП - В. била установила счупване на ляво
странично огледало на товарния камион, като установеният размер на щетата
е 50.00 лв. Затова и РП - Видин била отказала да образува ДП. Не били
установени никакви други щети.
Сочи се ,че ответникът не следвало да заплаща солидарно щети, които
не е причинил. Очевидно застрахованото лице било обезпечило плащането и
на други технически неизправности на товарния автомобил с това малко
увреждане под формата на счупено огледало. Така се стигало до извода , че
ищецът се опитвал да иска от ответниците погасяване на щети, които не са
направени от тях, за които те не носят никаква отговорност и които не са
установени в хода на полицейската и прокурорска проверка.
При наличието на тези обстоятелства, обуславящи фактическата
обстановка, се иска от съда да приеме , че ищецът не е направил изобщо
годен опит да връчи заповедта на изпълнение на ответника и да се приеме,че
отговорността на ответниците е в размер на 50.00 лв. така, както е установено
от надлежните органи, а за ответника А. в размер на 25.00 лв.
Иска се от съда да приеме,че исковата претенция е неоснователна .
Алтернативно се иска в случай, че искът бъде уважен по основание, то
уваженият размер да е до установената щета, а именно 50.00 лв. солидарно за
двамата ответници.
Иска се да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени
обжалваното Решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло
исковата претенция против ответника, както на основния, така и на
акцесорните искове за лихви, обезщетения и разноски.
Въззиваемата страна e депозирала отговор ,в който изразява доводи
относно неоснователността на въззивната жалба.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Пред Районен съд-В. е предявен иск с правно основание правно чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 1 от
КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
3
Депозирана е искова молба от „З. д Е. АД,ЕИК ., седалище и адрес на
управление: гр. С. срещу А. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. А. и И. О. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В.
Посочва се в исковата молба, че на 29.09.2017 г. в района на път Е-79, в
близост до „Дунав мост - 2“, МПС /влекач/ с рег. № Е 8020 КС се намирало в
колона тежкотоварни автомобили, които били на престой, когато до него
спрял лек автомобил с рег. № РВ 1458 РТ, от който слезли двамата ответници
и без видима причина започнали да нанасят увреждания на процесния товарен
автомобил. Във връзка с посоченото застрахователно събитие са били
образувани прокурорска преписка № 02151/2017 г. по описа на РП - Видин и
преписка № 1786 ЗМ-823/2017 г. по описа на РУ - В. На двамата причинители
на вредите били съставени Протоколи за полицейско предупреждение.
Твърди се, че между ищеца и собственика на влекач с рег. № Е 8020 КС има
сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ №
00500100195875/04.04.2017 г., валиден към датата на процесното ПТП. Във
връзка с настъпилото застрахователно събитие към ищеца е предявена
претенция под № **********/02.10.2017 г. за изплащане на застрахователно
обезщетение по посочената застрахователна полица. Нанесените
имуществени вреди са описани в Протокол за оглед и оценка на щети от
04.10.2017 г. Въз основа на така изготвения протокол за оглед е било
определено застрахователно обезщетение в размер на 2399.68 лева. След
прихващане с насрещно дължима вноска от застрахователната премия в
размер на 282.77 лева, на 20.10.2017 г., остатъкът от определеното
застрахователно обезщетение в размер на 2116.91 лева е изплатено изцяло по
сметка на правоимащото лице.
Излага се, че с изплащане на застрахователното обезщетение на
основание чл.410, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за ищеца
възниква право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу
причинителите на вредата до размера на изплатеното обезщетение в размер на
2399.68 лева и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 15.00
лева. Съгласно предвиденото в чл. 53 от ЗЗД ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно.
Поддържа се, че към датата на подаване на исковата молба от страна на
ответниците не е постъпило плащане в полза на ищеца.
4
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
588/2020 г. по описа на РС -В. и по което е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжниците при условията на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца
главница в размер на 1060.00 лева. представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********/02.10.2017 г. с
включени 15.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху главницата от депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК -
27.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски в настоящото производство и в
заповедното производство.
От ответника А. И. А. в законоустановения срок чрез назначеният му
особен представител е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се
оспорва като неоснователен. Наведени са възражения, че не се установява от
Протокола за полицейско предупреждение, че ответникът А. е нанесъл
увреждания с умишлени действия по процесния влекач. Твърди се в отговора,
че ищецът иска от ответниците погасяване на щети, които не са направени от
тях и които не са установени в хода на полицейската и прокурорската
преписка. Моли съда да отхвърли иска. Алтернативно моли в случай, че
искът бъде уважен, това да бъде сторено до сумата от 50.00 лева, тъй като РП
- В. била установила, че размерът на щетата е сумата от 50.00 лева, поради
което отказала да образува ДП.
Ответникът И. О. П. не е подал отговор на исковата молба. В писмената
си защита назначеният му особен представител е изразил становище за
неоснователност и недоказаност на иска.
От фактическа страна по делото се установява ,че въз основа на
депозирано от „З. д. Е.“ АД, ЕИК седалище и адрес на управление: гр. С.
заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 588/2020 г. по описа на РС
- В.. По него е издадена Заповед № 468-РЗ/18.05.2020 г., с която на
длъжниците А. И. А. и И. О. П. е разпоредено да заплатят солидарно на
заявителя сума в размер на 1060,00 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението 27.03.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
5
от 25.00 лева разноски по делото за държавна такса и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжниците по реда
на чл. 47 от ГПК.
По делото са представени и приети следните писмени доказателства:
искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ по щета
**********/02.10.2017 г. към полица 00500100195875/30.04.2017 г.,
Декларация от П. И. Я.; списък на увредени детайли по МПС от 04.10.2017 г.,
Протокол за полицейско предупреждение на ответника А. И. А. от 04.10.2017
г., Протокол за полицейско предупреждение на ответника И. О. П. от
04.10.2017 г., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 25.10.2017 г. на РП - В. по преписка рег. № 1786 ЗМ-823/2017 г. на РУ – В,
Застрахователна полица по застраховка Каско на МПС № 00500100195875 от
04.04.2017 г., Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на „З. д. Е.“ АД,
заверено копие на свидетелство за управление на МПС и контролен талон на
П. И. Я., заверено копие на удостоверение за техническа изправност на ППС и
свидетелство за регистрация,Трудов договор № 6/09.05.2017 г., сключен
между „С. Т.“ ООД и П. И. Я.,Доклад по щета № **********, Опис-протокол
щета № **********/02.10.2017 г.; Уведомление от ищеца до „С. Т.“ ООД,
Писмо от „Уникредит Булбанк“ до ищеца, преводно нареждане от 10.10.2017
г. от ищеца до „С. Т.“ ООД за сумата от 2116.91 лева.
От представеното по делото Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от РП - В. от 25.10.2017 г. се установява, че на
29.09.2017 г. около 17.00 часа П.- И. Я. бил на престой на „Дунав мост 2“.
Тогава, без видима причина А. И. А. и И. О. П. повредили /счупили/ ляво,
странично стъкло на огледало на управлявания от него товарен камион, марка
„Ман", рег. № Е 8020 КС, собственост на транспортна фирма „С. т“ ООД. От
представените два броя протоколи за полицейско предупреждение се
установява, че ответниците били предупредени на 04.10.2017 г. да не
нарушават обществения ред в района на „Дунав мост 2“ и да не нарушават
правилата за движение да не създават предпоставки за ПТП в района на
„Дунав мост 2“. От представената застрахователна полица по застраховка
Каско на МПС № 00500100195875 е видно, че собственикът на автомобила,
марка „Ман" с рег. № Е 8020 КС - „С. Т.“ ООД е сключил валиден
застрахователен договор със „Застрахователно дружество Е. АД. Срокът на
договора и съответно на покритието е от 00:00 часа на 01.05.2017 год. до
6
24:00 часа на 30.04.2018 г. и че следователно договорът е действал към
27.09.2017 год., когато се е осъществило произшествието.
По повод настъпилото застрахователно събитие с Искане за завеждане
на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от 02.10.2017 г. и декларация от
същата дата ищецът-застраховател е бил уведомен за събитието, поради което
е образувал преписка по щета № ********** по застраховка „Каско“ на МПС
за обезщетяване на вредите върху автомобила. В представения Опис-
протокол щета № **********/02.10.2017 г. са отразени извършени ремонти
по застрахования автомобил на обща стойност в размер на 2399.68 лева. От
представеното писмо от ищеца до „С. Т“ ООД е видно, че от сумата 2399.68
лева ищецът е удържал сумата в размер на 277.23 лева и включен 2 % данък
на стойност 5.54 лева, при което остатъкът е в размер на 2116.91 лева. Видно
от приложеното платежно нареждане е, че на 20.10.2017 г. ищецът е заплатил
на „С. Т.“ ООД сумата в размер на 2116.91 лева. От представения Опис-
протокол щета№ **********/02.10.2017 г. се установява, че извършените
ремонти, касаещи счупено огледало са следните: увредени детайли за
подмяна - огледало бордюр д. к-т - 177.73 лева; огледало внш к-т - 341.54
лева; огледало внш д. к-т - 341.54 лева; капачка огледало внш л. - 22.15 лева;
капачка огледало внш д. - 22.15 лева; огледало пр. - 99.99 лева. Положен е
труд за тенекеджийски операции и механични операции по монтаж и
демонтаж - огледало бордюр д. подм. обхваща стъкло, огледало бордюр д.
д+м/подм - 3.60 лева; огледало внш л. д+м - 3.60 лева; огледало внш л. подм -
4.80 лева; огледало внш д. д+м - 3.60 лева; огледало внш д. подм - 4.80 лева;
капак оглед, отвън л. подм - 8.40 лева; капак оглед, отвън. д. подм. - 8.40 лева;
огледало пр. подм - 4.80 лева. След извършени аритметически изчисления се
установява, че общата стойност на гореописаните ремонтни дейности е в
размер на 1047.10 лева. Към тази сума следва да се прибавят 15.00 лева
ликвидационни разноски /обичайните разноски по чл. 410 от КЗ/, след което
се установява, че сумата е в размер на 1062.10 лева. От тази сума ищецът
претендира от ответниците сумата в размер на 1060.00 лева.
Така установената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства и по същество не се оспорва от
страните нито пред районния съд ,нито пред въззивната инстанция.Спорът е
относно приложението на материалния закон и оценката на доказателствения
материал.
7
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В.
намира за установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
8
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
На първо място следва да се отбележи ,че решението не е обжалвано от
процесуалния представител на ответника И. О. Петров ,поради което е влязло
в законна сила по отношение на него и не е предмет на въззивното
обжалване.
Отговорът на въпроса за вида на другарството при солидарна
отговорност директно произтича от разпоредбите на чл. 122, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД,
съгласно които кредиторът може да предяви иск срещу един солидарен
длъжник без това да засяга правата му спрямо останалите солидарни
длъжници, като солидарният длъжник не може да противопостави на
кредитора личните възражения на своите съдлъжници. От посочените
разпоредби следва, че солидарните длъжници не са нито необходими, нито
задължителни другари. Съединяването на исковете срещу солидарно
отговорните лица е предоставено на преценката на ищеца-кредитор /чл. 122,
ал. 2 ЗЗД/ и следователно не може да се говори за съвместна процесуална
легитимация на другарите, като условие за допустимост на исковете. По
аргумент от чл. 122, ал. 3 ЗЗД решението по отношение на тях не е
необходимо да бъде еднакво и следователно разпоредбата на чл. 216, ал. 2
ГПК се явява неприложима. Не са налице изменения в обществените условия,
съответно промени в законодателството, нито е налице хипотеза на неточно
тълкуване от съдилищата на разпоредбите, определящи другарството на
солидарните длъжници като обикновено и факултативно. /Определение №
163 от 5.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2638/2013 г., I т. о./. В същата степен
това важи и за производството по издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът разполага с правото да избере срещу кой от съдлъжниците да
поиска издаване на заповед и дали да предяви претенцията си отделно или
солидарно.
С оглед на гореизложеното не съществува задължение за въззивната
инстанция на основание Чл.265 ал.2 ГПК служебно да конституира ответника
9
И. О. П. .
Съгласно Решение № 60114 от 28.10.2021 г. на ВКС по т. д. №
1751/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Е. В. „ актовете на
органите на досъдебното производство, включително и постановлението на
прокуратурата за спиране или прекратяване на наказателното производство,
макар и да са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, не
представляват доказателство за причината на пожара. Същите нямат
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, каквато сила чл. 300 ГПК придава единствено на
влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно
обстоятелството дали деянието е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца.“
Съгласно Определение № 378 от 28.05.2010г., на ВКС по ч.т.д. №
383/2010г., II т.о. „ГПК не предвижда задължителна доказателствена сила на
издадените в досъдебното производство актове, поради което решаващият
съд не е обвързан от съдържащите се в тях констатации и с оглед на
доказателствата по делото може винаги да приеме за установени различни
факти, като именно това несъответствие, при евентуална влязла в сила
впоследствие присъда в обратен смисъл е преодолимо по реда на
осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол- арг. от чл. 303, ал.1, т.2
от ГПК“
С оглед на гореизложеното Окръжен съд-Видин приема,че
Постановлението на РП - В. за отказ да се образува досъдебно производство
представлява официален документ, по смисъла на чл. 179 от ГПК, съставен от
длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона
форма, като същото няма задължителна сила за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, каквато сила чл. 300 ГПК
придава единствено на влязлата в сила присъда на наказателния
съд.Преценявайки различните писмени доказателства поотделно и в
съвкупност Съдът приема за безспорно ,че двамата ответници са причинили
вредите ,предмет на настоящото дело.Категорични са показанията на водача
на товарния автомобил с рег.№Е 8020 КС Петър И. Янев в декларацията
относно застрахователното събитие (л.7 от гр.д.№4/ 2021 г.на Районен съд-В.
) ,в които посочва ,че „се редял на опашка зад колона от товарни автомобили
10
и влекачи ,когато до него спрял автомобил марка „БМВ“ с ДК №РВ 1458РТ и
от него слезли мъже,които държали предмети в ръце и започнали да чупят
камиона ,като нанесли много щети „.В приложената скица П. И. Я. подробно
е описал увредените детайли –техният вид и местонахождение .От
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е видно ,че
причинители на вредите по товарния автомобил са ответниците А. А. и И. П..
В изготвения от служителя на ЗД „Е.“АД Я. П. М. опис-протокол от
09.10.2017 г. (л.26-28 от гр.д.№4 /2021 г.на Районен съд-Видин ) след
извършения оглед са посочени същите повреди по товарния автомобил
,посочени и от водача на товарния автомобил П. И. Я. в декларацията относно
застрахователното събитие (л.7 от гр.д.№4/ 2021 г.на Районен съд-В. ) .
В Решение № 76 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 490/2011 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Е. Ч. се сочи ,че доказването, като съществена част от
исковия процес дефинитивно се определя като съвкупност от процесуални
действия, които чрез изрично регламентираните доказателствени средства
установяват твърдяните факти, релевантни за разрешаване на спора, т.е.
създават установеност за съответствието между поддържаното и
действителното фактическо положение. Доказателствените средства са
изрично посочени от процесуалния закон източници, обективиращи
релевантните за спора факти, а въздействието, което може да бъде
квалифицирано като установяващо съществуването на факта, определя
доказателствената им сила. В тази връзка чл. 178 ГПК изрично регламентира
ред, по който се извършва преценка за доказателствената сила на
документите, във връзка с материализираното с тях изявление. По принцип
материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите
документи, а когато те са и официални, т.е. такива издадени от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форми / чл. 179, ал. 1 ГПК/, с
тях валидно се осъществява доказване на обективираните с тях факти, което
съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. Този
извод произтича от определената от закона доказателствена сила на
официалните свидетелстващи документи, които ако са автентични, доказват
че материализираните в тях изявления са били направени. Следователно, след
като не е проведено производство по оспорване на представения пред съда
документ и не е осъществено доказване, опровергаващо неговата
доказателствена сила, то официалният свидетелстващ документ обвързва
11
решаващия съдебен състав с установеност за това, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа, издал документа в рамките на своята
удостоверителна компетентност са се осъществили така както е указано в
него.
Изготвеният от служителя на ЗД „Е.“АД Я. П. М. опис-протокол от
09.10.2017 г. (л.26-28 от гр.д.№4 /2021 г.на Районен съд-В.) след извършения
оглед представлява официален документ ,тъй като е изготвен от длъжностно
лице (служител на застрахователна компания ,комуто е възложено
задължението да констатира подлежащите на обезщетение повреди в резултат
на застрахователно събитие ,т.е. работа ,свързана с управление на чуждо
имущество в юридическо лице по смисъла на Чл.93 т.1,б „б НК) и като такъв
се ползва с материална доказателствена сила . В настоящия случай не е
проведено производство по оспорване на представения пред съда документ и
не е осъществено насрещно доказване, опровергаващо неговата
доказателствена сила,поради което официалният свидетелстващ документ
обвързва решаващия съдебен състав с установеност за това, че фактите,
предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в
рамките на своята удостоверителна компетентност са се осъществили така
,както е указано в него.
При анализа на повредите ,подробно посочени в изготвения от
служителя на ЗД „Е.“АД Я. П. М. опис-протокол от 09.10.2017 г. (л.26-28 от
гр.д.№4 /2021 г.на Районен съд-В. ) и от водача на товарния автомобил Петър
И. Янев в декларацията относно застрахователното събитие (л.7 от гр.д.№4/
2021 г.на Районен съд-В. ) може да се направил категоричен извод ,че същите
не могат да бъдат причинени при пътно –транспортно произшествие ,а при
само при злоумишлено увреждане от страна на трети лица-счупени са леви и
десни огледала и предно стъкло ,докато в същото време не са констатирани
типичните за ПТП деформации по купето .
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира за
неоснователни развитите във въззивната жалба доводи относно това ,че не е
установен извършителят на повредите по товарния автомобил ,като и вида и
стойността на подлежащите на обезщетение повреди.
Въззивната инстанция намира предявения иск за основателен ,тъй като
е осъществен състава на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането,по
12
силата на който с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу причинителя на вредата.Безспорно се установи наличието на валидно
правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на
пострадалия.Установен е и фактическият състав на деликта - противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на
делинквента.Установени са безспорно предпоставките за ангажиране на
регресната отговорност на причинителите на щетата,а именно ,че
ответниците А. И. А. и И. О. П. без видима причина са нанесли увреждания
на процесния автомобил. Налице е причинно - следствена връзка между
претендираните вреди/ обезщетение от застрахователя по застраховка
„Каско” и твърдяното произшествие.
Собственикът на автомобила е имал валидна застрахователна полица
„Каско” при ищеца, който е обезщетил пострадалия за причинените му от
делинквентите вреди,поради което застрахователят има право чрез регресен
иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение и
допълнителните разноски.
Законната лихва се дължи от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда - 27.03.2020 г. до пълното изплащане на сумата.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото въззивникът А. И. А., ЕГН **********, с
адрес: с. А. следва да бъде осъден да заплати на „З. д. Е.“ АД, ЕИК., седалище
и адрес на управление: гр. С. сумата от 305 лв. за възнаграждение на особен
представител-адвокат С. М. и 200 лв.юрисконсултско
възнаграждение,претендирано в отговора на исковата молба.
С оглед изхода на делото въззивникът А. И. А., ЕГН **********, с
адрес: с. А. следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на
Окръжен съд-В. в размер на 25 лв.(половината от сбора на таксите в
заповедното производство и пред Районен съд-В.) съгласно т.18 от Таксите
,които се събират от съдилищата по ГПК .
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №432/17.10.2022 г. по гр.д.№4 /2021 г. по
описа на Районен съд-В. .
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. А. ДА ЗАПЛАТИ на
„З. д. Е.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр. С. сумата от 305 лв.
за възнаграждение на особен представител-адвокат С. М.,както и 200
лв.юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14