Р Е Ш Е Н И Е №260140
гр.Русе, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II – ри
граждански състав, в открито
съдебно заседание на 09-ти февруари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при
участието на секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2635 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ.
Ищецът Б.Х.А. чрез редовно упълномощен
процесуален представител твърди, че на 01.09.2019 г., В.Н.К., управлявайки л.а.
„Форд Фокус У-Макс“, с рег. ...., застрахован при ответника ЗД „Бул Инс” АД, нарушил правилата за движение по пътищата, при
което удря лявата страна на „Пежо
Боксер“, управляван от ищеца. В резултат
на ПТП, ищецът получил множество наранявания по цялото тяло. Заявява че, поради
настъпилите множество увреждания изпитвал силни и нестихващи болки в областта
на гръдния кош, главата и тялото, трудно дишал, имал световъртеж. След
оказаната му на мястото на ПТП медицинска помощ, А. отказал болнично лечение,
но на следващия ден потърсил лекарска помощ, поради влошеното му здравословно
състояние. Прегледът установил контузия на гръден кош, придружена от кръвонасядане и охлузване на предна коремна стена,
охлузвания и повърхностни прорезни наранявания на
дясна предкитка и става, одрасквания на дясна лакетна става и мишница, охлузвания на дясна подбедрица, външен малеол на
дясна глезенна става и ляво ходило. Вследствие на описаните увреждания, причинени
при ПТП от В.Н.К., здравословното състояние на ищеца било увредено. Освен
причинените му сериозни болки и страдания при извършването на деянието, тези
увреждания се отразили негативно и на
психологичното му състояние. Не можел да се обслужва сам, при задоволяване на
битовите си нужди, станал нервен, подтиснат, изолирал се от близките си,
сънувал кошмари, страхувал се да шофира.
В тази връзка
отправил претенция до застрахователя на виновния водач за изплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди с молба с вх. № ОК-131927/05.03.2020
г., по описа на „ЗД „Бул Инс” АД, с която молба било
отправено искане до застрахователя сумата от 6000.00 лв. Въпреки, че по молбата били приложени всички документи, необходими за произнасяне
по основателността на отправената претенция, към момента на предявяване на
иска/07.07.2020г./ все още не било налице окончателно
произнасяне по нея.
Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 7000.00 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди /болка и
страдание/, в резултат на ПТП, причинено на 01.09.2019г. от В.Н.К. с л.а. „Форд
Фокус У-Макс“, с рег. ...., в гр.Русе, за което е сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответника, ведно със
законната лихва от 05.06.2020г. /датата на изтичане на 3-месечния срок за
окончателно произнасяне по претенцията от страна на застрахователя/. Претендират се и разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК ответника ЗД „Бул Инс” АД, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който счита
предявения иск за неоснователен. Оспорва
описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, както и че то се
дължи на виновно и противоправно действие от страна
на В.Н.К.. Твърди, че обезщетението се претендира в размер, който не
кореспондира на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Прави
възражение за съпричиняване на вредите от страна на
ищеца, както и факта, че същия е претърпял описаните неимуществени вреди. Не
оспорва факта, че е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“ за л.а. „Форд Фокус“, с рег. ..... Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира и направените
деловодни разноски.
От фактическа страна:
Представено е заверено копие от Констативен протокол за ПТП с пострадали № 624/213 от 01.09.2019г./л.5/, съставен от мл.автоконтрольор Диян Горлоев, съгласно който е настъпило ПТП на 01.09.2019г. в 14.20 часа, в гр.Русе, с участници В.Н.К., който управлявал л.а. „Форд Фокус“, с рег. .... и Б.Х.А., който управлявал „Пежо Боксер“, с рег..... В протокола за ПТП е отразено, че за
Форд Фокус“, с рег. .... има сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „Бул Инс”, валидна за периода 26.01.2019г.-25.01.2020г. В протокола е посочено и
че В.Н.К. нарушава правилата за движение при преминаване
през регулирано с пътни знаци кръстовище, в резултат на което е блъснат от
л.а., управляван от А., както и че ищеца е с порезни рани в областта на дясната
ръка и натъртване в областта на гърдите. От приложената преписка на сектор „ПП” към ОД на МВР-Русе/л.112 и сл./ се установява, че с НП от 17.03.2020г., влязло в законна сила на 29.05.2020г. на К. е наложено административно
наказание глоба за извършено нарушение
на чл.50, ал.1 ЗДвП. В мотивите на НП е посочено, че глобата е наложена
за това, че К. ***, управлявайки
л.а. „Форд Фокус“, с рег. .... не съобразил поставения пътен знак
Б2 и навлязъл в кръстовище, като предизвикал сблъсък между своя автомобил и
този на ищеца, в резултат на което последния получил наранявания.
От заключението на приетата съдебномедицинска
експертиза се установява, че в резултат на процесното
ПТП на ищеца А. са причинени кръвонасядане и
охлузване на предна коремна стена, охлузвания и повърхностни прорезни наранявания на дясна предкитка
и дясна гривнена става, одрасквания на дясна лакетна става и мишница, охлузвания на дясна подбедрица, външен малеол на
дясна глезенна става и ляво ходило. Същите добре
отговарят като механизъм на получаване на начина, описан в исковата молба, а
именно ПТП от 01.09.2019 г. Вещото лице е посочило, че при подобни увреждания,
като установените при ищеца, обикновено болките са най-силни след получаването
им, след което намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия. Вещото
лице посочва, че част от уврежданията не са характерни за получаване при
правилно поставен и изправен предпазен колан.
Съдът намира, че механизма на настъпване на
ПТП се установява и от заключението на назначената автотехническа
експертиза. От нея се установява, че основната причина за настъпилото ПТП е
несъобразяването на управлявалия л.а. Форд Фокус“, с рег. .... с пътен знак Б2
и съответно отнемане на предимството на управлявания от ищеца с разрешена за
участъка скорост „Пежо Боксер“, с рег.....
Вещото лице установява и че ПТП е било
предотвратимо, ако водача на л.а. „Форд
Фокус“ е спрял на кръстовището и е пропуснал автомобила с предимство. Водачът на „Пежо Боксер“ не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез спиране при установената и разрешена скорост
на движение. В експертизата и в о.с.з.
на 09.02.2021г., вещото лице заявява, че ищеца А. или е бил без поставен
предпазен колан по време на процесното ПТП или че
колана е бил неизправен от преди настъпилото ПТП.
По делото е разпитан свидетеля А.Б./син на
ищеца/, който е бил в автомобила на баща си по време на процесното
ПТП. Сочи, че след ПТП, въздушните възглавници на автомобила се отворили и
ударили главата на ищеца, който бил целия в кръв, като впоследствие гърдите го болели,
трудно заспивал. Заявява и че баща му бил много уплашен, притеснявал се да
управлява автомобил.
Показанията на този свидетел се кредитират
изцяло от съда. Фактът, че
Б. е син на ищеца не следва
да мотивира съдът да игнорира
неговите
показания. Свидетелят, въпреки,
че е заинтересован от изхода на
спора има пряко наблюдение върху физическото и психическо състояние на ищеца след
безспорно претърпения инцидент и в най- голяма степен може
да разкрие как се е чувствал
Б.А. след претърпените травми.
По делото
е разпитан и свидетеля В.Н.К. -водач на л.а. „Форд Фокус“, с рег. .... и участник в процесното ПТП. Същият не отрича участието
си в ПТП на 01.09.2019г. и факта, че
не е видял
автомобила на ищеца. Този свидетел заявява, че не е обжалвал НП защото
преценил, че е виновен за процесното ПТП.
Съдът цени показанията и на този свидетел,
като пряк участник в ПТП и подкрепящи се от останалите
доказателства.
По делото липсва спор, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за л.а. „Форд Фокус“, с рег.
.... за периода на процесното ПТП. Ищеца е отправил претенция до застрахователя на виновния водач
за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди с молба с
вх. № ОК-131927/05.03.2020 г., по описа на „ЗД „Бул Инс”
АД, като А. е предоставил на ответника всички налични доказателства, посочил е
и банкова сметка ***, т.е. спазени са изискванията на чл.380 и чл.498 КЗ.
Безспорно,
ответникът не се е произнесъл по претенцията в срока по чл.496, ал.1 КЗ.
Съдът не
обсъжда приетата медицинска документация, т.к. същата е коментирана подробно в приетата
съдебномедицинска експертиза.
По делото е
приложена пр.пр.№4784/2019г. по описа на РП-Русе.
От правна страна:
Разпоредбата
на чл. 432 КЗ дава право на увредено при пътно- транспортно произшествие лице
да претендира обезщетяване на претърпените вреди пряко срещу застрахователя,
при който деликвентът има застраховка
"гражданска отговорност". По този иск ищецът следва да установи, че
има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на
което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
водача и застраховател Отговорността на
застрахователя е и функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента и за да бъде
тя ангажирана следва да са
налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
и застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. В случая съдът намира, че
по делото е доказано по несъмнен
начин, че на 01.09.2019
г., в гр.Русе, В.К., управлявайки л.а.
„Форд Фокус“, с рег. ...., нарушил
правилата за движение по пътищата, не съобразил поставения пътен знак Б2 и
навлязъл в кръстовище, като предизвикал сблъсък между своя автомобил и този на
ищеца, в резултат на което последния получил наранявания.
Горното се
установява от множеството приети доказателства/ Констативен протокол за ПТП с пострадали № 624/213 от 01.09.2019г., който
съгласно трайната практика на ВКС съставлява официален
свидетелстващ документ относно пряко възприетите
от съставителя му факти при
огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила, приетата автотехническа експертиза, НП от 17.03.2020г., пр.пр.№4784/2019г.
по описа на РП-Русе/.
Установено
е и че л.а. „Форд
Фокус“, с рег. ...., с водач К. е застрахован
по договор за задължителна застраховка „ГО“ със срок на валидност 26.01.2019г.-25.01.2020г . при ответното застрахователно дружество. Т.е. съдът приема, че налице са
елементите на непозволеното увреждане - противоправно деяние, вина, вреда и причинна
връзка между дейнието и настъпилата вреда. Предвид
изложеното съдът приема,че са
налице елементите от състава
на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца да
претендира обезщетение за неимуществени вреди.
Следва да се
отбележи и че ищеца е спазил изискванията на чл.380 и чл.498 КЗ
От деянието
на водача на застрахования автомобил за ищеца е налице
претърпяна вреда, която се изразява
в претърпените от негова страна
болки и страдания, неудобства и негативни изживявания, резултат от получените телесни
увреждания, посочени в СМЕ.
Причинната
връзка между деликта и причинените вреди е пряка и непосредствена. Водачът на застрахования автомобил, чрез виновно и противоправно действие – при управление на МПС, е нарушил правилата за движение
по пътищата и причинил
увреждания на ищеца.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че на ищеца А.
са причинени кръвонасядане
и охлузване на предна коремна стена, охлузвания и повърхностни прорезни наранявания на дясна предкитка
и дясна гривнена става, одрасквания на дясна лакетна става и мишница, охлузвания на дясна подбедрица, външен малеол на
дясна глезенна става и ляво ходило. Същите добре
отговарят като механизъм на получаване на начина, описан в исковата молба, а
именно ПТП от 01.09.2019 г. Вещото лице е посочило, че при подобни увреждания,
като установените при ищеца, обикновено болките са най-силни след получаването
им, след което намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
причинените от деликта неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост. Както се подчертава
и в Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост"
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства. Това обезщетение има за цел да
репарира в относително пълен обем болките
и страданията възникнали от увреждането.Болките на ищеца и преживените страдания не се
ограничават само до изживените в момента на произшествието,
а продължават и след това, като са
налице и неудобства и негативни изживявания, резултат от получените
телесни увреждания. От показанията на разпитания
по делото свидетел А.Б. се
установява, че след ПТП ищеца е бил с влошено
емоционално състояние, страхувал се да управлява автомобил. Наред с това следва да се съобрази
и обстоятелството, че не могат да
бъдат точно установени, поради което и не подлежат
на доказване като известни обстоятелствата
какъв е обичайният стрес, който изпитва
човек, при ПТП. Ето защо и като съобрази установените
като безспорни претърпени от А. неимуществени вреди, както и факта, че обикновено
възстановителния период продължава около няколко дена, но и че изпитва болка в
гърдите си и след инцидента, съдът
намира, че ищеца е претърпял болки и страдания от ПТП. При това положение съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от А. неимуществени вреди от процесното ПТП е 2500.00 лв., който размер съответства най-пълно на критерия за
справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД.
Съдът намира
обаче за основателно възражението за съпричиняване на
вредата, направено от ответника. По правило релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е онзи конкретно установен принос, без който не би се
стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане
неправомерно поведение, вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди / в
т.см. решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т. о. по т. д. № 762/2010г. /
От приетите
по делото съдебнотехническа експертиза и заявлението
на в.л. в съдебно заседание абсолютно
категорично се установява, че ищеца е бил без поставен предпазен колан по време
на процесното ПТП или с предварително увреден
такъв/което се приравнява на липсата на колан/, което е нарушение на
разпоредбата на чл.137а ЗДвП. Вещото лице по съдебномедицинската експертиза
еднозначно сочи, че част от установените травмични
увреждания не са характерни за получаване при правилно поставен и изправен
предпазен колан. Като не намира основание да не възприеме изводите, направени
от експерти със специални знания, съдът приема, че е проведено успешно
доказване на твърдяното от застрахователя поведение на пострадалите, което
обективно е съпричинило настъпване на вредите.
Същевременно,
липсва основание за определяне на по - голям процент от 20% за съпричиняване на вредите от пострадалия, тъй като
поведението на делинквента, съставляващо нарушение на
конкретни правни норми от ЗДвП, в много по - голяма степен е предизвикало настъпването
на ПТП. Водачът на застрахования автомобил е нарушил правилата за движение по
пътищата, не е пропуснал движещо се по път с предимство МПС и така само със
своите действия предизвикал ПТП.
Поради изложеното,
съдът намира, че е приложима нормата
на чл.51, ал.2 ЗЗД и съда определя, че
обезщетението трябва да се намали с посочените 20%., т.е. за обезщетение за
неимуществени вреди на А. следва да се присъди сумата от 2000.00 лв., а над тази
сума, иска следва да се отхвърли, като неоснователен.
Следва да се
уважи и акцесорния иск за присъждане на лихва върху
главницата, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ за окончателно произнасяне по претенция-05.06.2020г.
И двете
страни са претендирали разноски, като ищеца е доказал такива в размер на 680.00
лв.-заплатени д.т. и възнаграждения за
в.л.,а ответника-840.00 лв.- адв. възнаграждение с ДДС/съобразно §2а от ДР на Наредба
№ 1/2004 г./ и 420.00лв.-деловодни
разноски. Предвид това, в полза на ответника предвид отхвърлената/уважена част
от иска и по компенсация следва да се
присъди сумата от 705.72 лв.-разноски. Видно от приложения към
ИМ договор за правна защита и съдействие/л.8/, предоставената на ищеца от адвокат Т. правна защита е безплатна по реда
на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При това положение на основание
чл.38,ал.1,т.2 ЗА дължимото на процесуалния представител на ответницата по делото адвокат
възнаграждение възлиза на сумата от 370.00 лв. без
ДДС, определено съгласно
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което ответника следва да заплати.
Само за яснота
следва да се отбележи, че
съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нито адвоката,
оказващ безплатна правна помощ, нито
страната, на която тя е предоставена,
следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето
на което се оказва помощта
попада в една от изброените в чл. 38, ал.
1 ЗА категории лица.
Достатъчно
е да се представи
договорът за правна помощ, защото
писмената форма е един от способите
за доказването му, и в него да
е отбелязано, че помощта се оказва
безплатно при условията на чл.
38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може
съдът да присъди на адвоката
на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна
страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./. При присъждане на възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат,
регистриран по ЗДДС/за което липсва спор по делото/, дължимото възнаграждение
съгласно чл.38, ал.2 ЗА, във
вр. с §2а от ДР на Наредба
№ 1/2004 г. следва да включва ДДС/ в т.см. Определение
№490/19.09.2017 по дело №1082/2016 на ВКС, ТК, II т.о./.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ЕИК *********, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К да заплати на Б.Х.А.,
ЕГН: ********** ***, сумата от
2000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 01.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.06.2020г. до
окончателното й изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
над 2000.00лв. до пълния предявен размер от 7000.00 лв.
ОСЪЖДА Б.Х.А., ЕГН: ********** *** да заплати
на ЗД ”Бул Инс” АД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ЕИК *********, представлявано
от С.С.П. и К. Д. К., сумата от
705.72 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ЕИК *********, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К да заплати на адвокат М. Б. Н.-Т., ЕГН:**********, вписан към АК-София,
адрес: *** сумата от 444.00 лв. с ДДС на основание
чл.38,ал.1,т.2 ЗА.
Присъдените на ищеца суми следва да бъдат заплатени от ответника по
следната банкова сметка *** „Банка ДСК” АД, IBAN:***, BIC:***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: