Р Е Ш Е Н И Е
гр.Павликени, 20.09.2019г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд първи състав в публично заседание на деветнадесети
септември, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Районен
съдия: Евелина Карагенова
и секретар: Венка
Миланова като разгледа докладваното от съдията АНД № 156 по описа за 2019 година
на ПРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-0311-000553/25.10.2018г
на началника на РУ* към ОДМВР ***, упълномощен с МЗ
№ *** от 14.05.2018г на министъра на вътрешните
работи, с което на Н.Д.Н. с ЕГН **********
*** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от  ЗДвП й е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по
чл.20, ал.2 от  ЗДвП.
С
жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и
необосновано. Излага се становище за допуснати груби нарушения на процесуалните
правила при съставянето на АУАН и НП, за неустановеност на нарушението,
довело до грешни фактически и правни изводи на контролните органи и АНО.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание
не се явява. Не се явява процесуалния му представител адв.Р.И.
от ВТАК, изразено е писмено становище. Поддържа жалбата. Не прави нови
доказателствени искания. Моли съда да отмени процесното НП.
Въззиваемата страна - АНО редовно уведомен, в
съдебно заседание не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на
25.09.2018г. от акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №522/01.10.2018г
от В. Ц.-***. В сдебно заседание са събрани гласни доказателства:
Св.В.Ц. дава показания, че е
получил сигнал от дежурния служител в РУ ***,че между с.М. и с.М.
е станало ПТП. Тръгнал с колежката си Ст.Г., стигнали с.М. и не открили следи от ПТП. Допълнително
се установило, че ПТП-то е станало на пътя между с.М. и гр.П.
извън селото. След като отишли на място, видели една жена, която казала, че
повикала приятел, който спрял с автомобила си на тревната площ на пътя, а
автомобилът й бил в храстите отдясната
страна пътя в посока гр.П. На място съставил АУАН на жалбоподателката, която
направила устни възражения, че имало
силен вятър, че се е обадила в полицията
за съставяне на протокол за ПТП за имуществените щети по автомобила й. АУАН е
връчен на жалбоподагтелката. Съставен е протокол за ПТП
за имуществени щети. Жалбоподателката не била пострадала.
Св.Ст.Г.- *** твърди,
че не е очевидец на ПТП-то, а е свидетел на съставяне на АУАН. Твърди,че жената
казала, че е управлявала автомобила и поради силен вятър е излязла от пътното
платно.Твърди,че имало сняг, било зима и че жалбоподателката казала, че не
трябва да й съставят АУАН.
В
приложения АУАН, съставен на жалбоподателката,
е посочено, че на 25.09.2018г
около 09.00часа в община ***
на път трети клас №*** при км *** мужду гр.П. и с.М.
в посока гр.П. водач
на лек автомобил „Фиат пунто“ с рег № *** управлява
посоченото МПС като при движение с несъобразена скорост с пътните условия на
прав пътен участък, губи контрол над автомобила, напуска пътното платно вдясно
по посока на движението и се преобръща в крайпътната канавка, реализира ПТП с
материални щети, като водачът е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с
което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя. В издаденото
НП по идентичен с АУАН начин е описано нарушението, като е посочено че е
нарушена правната норма на чл.20, ал.2 от  ЗДвП. Издаденото
НП е връчено на жалбоподателя на 20.06.2019г. Издаденото НП е обжалвано в срок пред РС гр.Павликени от жалбоподателя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок
по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено
атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
За да се
произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено
административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се
отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат
обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В случая АУАН и НП са издадени от надлежен
орган, НП е издадено в установения срок, същите съдържат установените законови
реквизити, АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. По делото е представена и приета заповед от
14.05.2018 на министъра на вътрешните работи, удостоверяваща материалната компетентност на контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП по отношение на актосъставителят, както и тази на АНО да издава НП при установени нарушения по ЗДвП. Атакуваното НП е издадено в срок, но
въпреки това същото следва да бъде отменено поради следните основания: Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено
със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице,
което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши
нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е
посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на превозните
средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че
скоростта не е съобразена. Непосочването на факторите с които водачът
е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС
представлява нарушение на правото му на защита, доколкото за
него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на
местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). Отделно от това, от показанията на актосъставителя
в съдебно заседание се установява, че същият е стигнал до извода за
несъобразена скорост по негови твърдения за устни възражения от
жалбоподателката.
Освен изложеното при извършената служебна проверка от съда се установи,
че с атакуваното НП е прието, че жалбоподателят е загубил контрол над
управляваното МПС, излязъл извън пътя и се преобръща
в крайпътна канавка, като причинил ПТП. Наред с това със същото НП е прието, че
жалбоподателят също така не избрал скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създалата опасност за
движението и е допуснал пътно- транспортно произшествие като е посочена
правната квалификация на нарушението – чл.20, ал.2 от ЗДвП.
За това нарушение, на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200
лв. Не посочването конкретно и ясно на състава на
извършеното нарушение в АУАН съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и в
самото НП съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и на нарушените правни норми
съгласно изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН за АУАН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН
за НП, представлява съществени процесуални нарушения, които от своя страна
съществено накърняват правото на защита на нарушителя поставяйки го в
невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му,
а от друга страна поставя съдът в невъзможност да направи преценка и относно
законосъобразността на акта по същество на спора.
Административно
наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в
основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят
различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и
особено важно е за държавните органи, които прилагат административно
наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на
законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на
нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. В конкретния случай когато държавните органи
искат да ангажират административно наказателна отговорност на едно лице,
извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да
опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с
неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия
вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които
са нарушени. Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за
защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно
нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването
на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право. Допуснатото несъответствие от наказващия орган в
основанието за ангажиране на
административната отговорност на жалбоподателя
е съществено не само защото на практика е довело до
противоречиво административно обвинение, но и защото не би могло да
бъде санирано в съдебното производство чрез изменение на НП, тъй като
става въпрос за неточно прилагане на разпоредби, които не са само санкционни,
т.е. нямат отношение единствено към вида и размера на наказанието. Изложеното
означава, че НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0311-000553/25.10.2018г
на началника на РУ* към ОДМВР ***, упълномощен с
МЗ № *** от 14.05.2018г на министъра на вътрешните
работи, с което на Н.Д.Н. с ЕГН **********
*** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от  ЗДвП й е
наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по
чл.20, ал.2 от  ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВТАдмС от страните в 14-дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:
Вярно с оригинала!
ВМ