№ 520
гр. Шумен, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20213630102669 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл. 330 от ГПК, във вр. чл. 50 от
Семейния кодекс.
Депозирана е молба от А.. Д. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
”***” № 6, вх. 1, ет. 4, ап. 22 и А. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. ”***” № 6, вх. 1, ет. 4, ап. 22, в която излагат, че са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали
споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да
постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и
да утвърди постигнатото споразумение.
Молителката А.. Д. В. в съдебно заседание се явява лично, като поддържа молбата си
за прекратяване на брака и изложеното споразумение по чл. 51 от СК. Моли съда да
прекрати брака и да одобри споразумението.
Молителят А. Г. В. в съдебно заседание се явява лично, като също поддържа молбата
си за прекратяване на брака и изложеното споразумение по чл. 51 от СК. Моли съда да
прекрати брака и да одобри споразумението.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Молителите А.. Д. В. и А. Г. В. били законни съпрузи, като гражданският брак между
тях бил сключен на 19.09.1998 г. в гр. ***, обл. Шумен, за което бил съставен Акт за
граждански брак № 883/19.09.1998 г. Бракът бил първи по ред и за двамата съпрузи. От
съвместното си съжителство имали родено едно пълнолетно дете – В. А. В., родена на
10.09.2000 г. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр. Шумен, ул. ”***” № 6,
вх. 1, ет. 4, ап. 22, собственост на майката на молителката. Последното било напуснато от
молителят и към настоящия момент се ползва от молителката А.. Д. В.. Придобитите по
време на брака движими вещи бил поделени извънсъдебно, като в молбата заявяват нямат
придобити по време на брака недвижими имоти и МПС, както и че, за в бъдеще няма да
1
имат претенции един спрямо друг. Молителката след прекратяване на брака желае да
възстанови предбрачното си фамилно име – М.. В молбата заявяват, че са постигнали
непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства и по-специално от Удостоверение за граждански брак №
883/19.09.1998 г., заверено копие на Удостоверение за раждане серия УС-0, № 319718,
Вносна бележка от 02.10.2014г. за заплатена държавна такса.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в молбата, а
така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са
постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод.
Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения
помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище и собствеността на
придобитите по време на брака движими имоти, издръжката между съпрузите и фамилното
име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо
последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и
следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на А.. Д. В. и А. Г. В. се явява
основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака
между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях
споразумение по чл. 51 от СК.
На основание разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК съдът с решението си следва да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид липсата на
представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, доколкото и двамата
са в трудоспособна възраст и имат възможност да реализират доходи, поне в размер на
минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния
размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото
време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото
молителката е внесла държавна такса в размер на 25 лева, която следва да бъде приспадната
от общо дължимата държавна такса, като следва молителката да бъде осъдена да доплати
разликата до пълния, определен от съда размер на държавната такса. В тази връзка при
преценка на въпроса за разноските съдът съобрази обстоятелството, че страните са
постигнали споразумение разноските за заплащане на дължимата държавна такса да бъдат
поети от молителката.
Водим от горното, на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от
СК, във вр. чл. 50 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между А.. Д. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. ”***” № 6, вх. 1, ет. 4, ап. 22 и А. Г. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. ”***” № 6, вх. 1, ет. 4, ап. 22, сключен с Акт за граждански брак №
883/19.09.1998 г. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.. Д. В. и А. Г. В. споразумение в следния
смисъл:
І. Семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. ”***” № 6, вх. 1, ет. 4, ап. 22,
собственост на майката на молителката, се предоставя за ползване на молителката А.. Д. В.,
ЕГН **********, като е напуснато от молителят А. Г. В., ЕГН **********.
ІІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си, като
декларират, че са в трудоспособна възраст.
2
ІІІ. Молителите декларират, че не притежават недвижими имоти и МПС, придобити
по време на брака.
ІV. Молителите декларират, че движимите вещи са поделили доброволно помежду си
и нямат взаимни претенции от имуществен характер.
V. След прекратяване на брака съпругата между А.. Д. В., ЕГН **********
възстановява предбрачното си фамилно име М..
VІ. Разноските по делото се поемат от молителката.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/
лева.
ОСЪЖДА молителката А.. Д. В., ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС
сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща държавна такса до пълния определен от съда
размер, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3