РЕШЕНИЕ
№.........../..........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1978/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 107, ал. 2 ЗАвтП. Образувано е по жалба на „Транс Груп 98 – Клон
Варна“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1134/09.05.2019 г. на началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с която на „Транс Груп 98 – Клон Варна“ ЕООД, на основание чл.
106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, ал. 6 и 7 от ЗАвтП, е наложена принудителна
административна мярка „спиране от движение за срок от 6 месеца“, чрез сваляне и
отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за
регистрация на автобус „Мерцедес 312 Д“ с рег. № В **** РС, собственост на дружеството.
С твърдения, че заповедта е издадена в противоречие
с материалноправни и процесуални разпоредби и в несъответствие с целта на
закона, тъй като от съдържанието й не става ясно каква ПАМ е наложена – спиране
от движение за срок от 6 месеца на превозното средство чрез сваляне на предната
табела с регистрационен номер и отнемането й заедно със свидетелството за
регистрация на МПС или временно спиране от движение на МПС до заплащане на
глобата по издаденото наказателно постановление, се иска отмяна на обжалваната
заповед.
Ответникът – началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – София към ИА „Автомобилна администрация“, редовно
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в проведените по
делото съдебни заседания и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът прие за
установено следното:
Според приложените по делото два броя разписки /л.
13 и л. 15 от адм. дело 6701/2019 г. на АССГ/ обжалваната заповед №
РД-14-1134/09.05.2019 г. е връчена на два пъти на адресата „Транс Груп 98 –
Клон Варна“ ЕООД – на 17.05.2019 г. чрез водача на спрения от движение автобус Н.Б.К.
и на 22.05.2019 г. на упълномощеното от управителя и едноличен собственик на
дружеството лице К.П.И. съгласно приложеното на л. 16 и 17 от същото дело нотариално
заверено пълномощно рег. № 2199/17.04.2018 г. Доколкото от двамата получатели
на заповедта единствено К.П.И. притежава представителна власт по отношение на търговското
дружество – адресат на заповедта по чл. 107, ал. 1 ЗАвтП, съдът намира за редовно
извършено второто по реда си връчване /това от 22.05.2019 г./ При това
положение подадената по пощата жалба на 31.05.2019 г., съгласно пощенското
клеймо върху приложения на л. 9 от адм. дело № 6701/2019 г. пощенски плик, е в
рамките на 14-дневния преклузивен срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК вр.
чл. 107, ал. 2 ЗАвП. Като съобрази и обстоятелството, че жалбата е предявена от
процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА и се
разглежда от родово и местно компетентния правораздавателен орган, съдът намира
производството по делото за процесуално допустимо и поради това за подлежащо на
разглеждане и произнасяне по основателността на заявеното оспорване.
По основателността на жалбата съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
С обжалваната по делото заповед №
РД-14-1134/09.05.2019 г. /л. 12 и л. 13 от адм. дело 6701/2019 г. на АССГ/ началникът
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - София към ИА „Автомобилна
администрация“ е наложил на „Транс Груп 98 – клон Варна“ ЕООД принудителна
административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП „спиране от движение за
срок от 6 месеца“ чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен
номер и отнемане на свидетелство за регистрация на автобус „Мерцедес 312 Д“ с
рег. № В **** РС, собственост на дружеството.
В мотивите на заповедта е посочено, че ПАМ се
прилага във връзка с констатациите при извършената на 09.05.2019 г. проверка от
инспектор на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - София, при която е
установено, че Н.Б.К. като водач на автобус „Мерцедес 312 Д“ с рег. № В ****
РС, собственост на „Транс Груп 98 – Клон Варна“ ЕООД, извършва обществен превоз
на 17 броя пътници по маршрут от гр. Перник до гр. София, видно от пътен лист №
0055534 от 09.05.2019 г. по редовна автобусна линия с маршрутно разписание №
14102 от възложителя Община Перник, съгласно договор № 30/01.02.2017 г., като
при направена справка в информационната система на ИА „Автомобилна
администрация“ е установено, че за превозното средство няма издадено заверено
копие от лиценз на Общността за превоз на пътници, удостоверение за обществен
превоз на пътници на територията на Република България и не е включено в списък
към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
С протокол от 09.05.2019 г. за сваляне и отнемане
на предна регистрационна табела с регистрационен номер и отнемане на
свидетелство за регистрация на МПС е отнета един брой предна регистрационна
табела с регистрационен номер № В 1434 РС и свидетелство за регистрация на МПС
№ ********* на автомобил Мерцедес, собственост на „Транс Груп 98“ ЕООД – л. 18 и
л. 19 от адм. дело 6701/2019 г. на АССГ.
За констатираното при проверката нарушение е
съставен акт за установяване на административно нарушение № 261465/09.05.2019
г., въз основа на който началникът на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – София е издал наказателно постановление №
42-0000468/17.05.2019 г., с което на Н. Б. К. за нарушение на чл. 40, ал. 1, т.
1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП /л.
11 и л. 27 от адм. дело 6701/2019 г. на АССГ/.
В хода на съдебното производство към
доказателствения материал по делото е приобщено приложеното към жалбата на „Транс
Груп 98 – Клон Варна“ ЕООД копие на издаденото на „Транс Груп 98“ ЕООД на
14.05.2019 г. от Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията заверено копие № ********** на лиценз за международен автобусен
превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение със срок на
валидност от 06.12.2018 г. до 05.12.2028 година - л. 8 от адм. дело 6701/2019
г. на АССГ.
По преписката е приложена и заповед № РД-01-212/15.05.2015
г., с т. I.4. на която изпълнителният директор на ИА „Автомобилна
администрация“, на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, е оправомощил началниците
на Областни отдели „Автомобилна администрация“ към Главна дирекция „Автомобила инспекция“
да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106
и чл. 106а от ЗАвтП - л. 30 от адм. дело № 6701/2019 г. на АССГ. Съобразяването
на така делегираните правомощия въз основа на изрично разписаната за това
законова възможност по чл. 107, ал. 1 ЗАвтП води до извод за наличието на
материална компетентност на издателя на обжалваната по делото заповед №
РД-14-1134/09.05.2019 г., поради което липсва основание за оспорването й по
смисъла на чл. 146, т. 1 АПК вр. чл. 107, ал. 2 ЗАвтП.
Относно приложимостта към случая на останалите регламентирани
в чл. 146 АПК основания за оспорване на индивидуалния административен акт съдът
намира следното:
Аналогично на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, разпоредбата
на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП въвежда изискване принудителните административни
мерки по чл. 106 и 106а да се прилагат с мотивирана заповед. Формалната
преценка на процесната заповед по-скоро сочи на спазване на посочените
императивни разпоредби на закона. Прецизният анализ обаче води до извод, че
макар административният орган да е спазил изискването за писмена форма на акта
със съпътстващото го необходимост от мотивиране, изложените в заповедта съображения
създават по-скоро неяснота по отношение на конкретните причини за прилагането
на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Съгласно чл. 6, ал. 1, изречение първо от ЗАвтП обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За
нарушаването на тези изисквания в ЗАвтП са предвидени съответните административнонаказателни
санкции спрямо нарушителите, а за преустановяване на административните
нарушения – прилагането на принудителни административни мерки /Глава девета от ЗАвтП/.
В чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП като принудителна административна мярка е
предвидено спирането от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство,
с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има
издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. От граматическото и
логическото тълкуване на 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП може да се заключи, че за
да възникне основание за прилагането на регламентираната в разпоредбата
принудителна административна мярка, е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки – положителна и отрицателна, а именно: извършване на обществен
превоз на пътници или товари /положителна предпоставка/ и за моторното превозно
средство, чрез което се извършва превозът, да не е издадено заверено копие от
лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, или то да не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници /отрицателна предпоставка/. От своя
страна втората предпоставка /отрицателната/ съдържа в себе си три отделни хипотези,
относими към липсата на различни нормативно изискуеми документи – липса на заверено
копие от лиценз на Общността; липса на удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари; невключване на превозното средство в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, като
всяка една от тях представлява самостоятелно основание за прилагането на установената
с нормата ПАМ „спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно
средство, с което е извършен превозът“.
Необходимостта от разграничаване на отделните
хипотези за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП във връзка с
различните документи, чието притежаване се изисква, е обусловена и от легалното
дефиниране на понятието „превоз на пътници“ с неговите разновидности „автобусни
превози“ и „таксиметрови превози“. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП „превоз на
пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със
специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали
са натоварени или не. Съгласно § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП „таксиметрови превози“
са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи
или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за
своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача,
които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от
клиента цел. В т. 23, т. 24 и т. 25 на § 1 от ДР на ЗАвтП се съдържат легални дефиниции
на отделните видове автобусни превози – „специализирани“, „случайни“ и „совалкови“,
което сочи на различие както между тях самите, така и между автобусните превози
от една страна и таксиметровите такива от друга. От определението за
„таксиметрови превози“ е видно, че същите се извършват с леки автомобили до
седем места, включително мястото на водача, докато автобусните превози се
извършват с автобуси по смисъла на § 6, т. 12, буква „в“ от ДР на Закона за
движението по пътищата – автомобили за превозване на пътници с повече от 8
места за сядане без мястото на водача. След като различните видове превози на
пътници се извършват с различни категории автомобили, логично е да са различни
и изискванията относно документите, които трябва да се притежават за тях. Именно
поради това в чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП са разграничени три отделни
хипотези относно липсващите документи като относимостта им към конкретния
случай е поставена в зависимост от вида на извършвания обществен превоз.
В мотивите на оспорената заповед са посочени
едновременно и трите възможни хипотези по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП без по
този начин административният орган да е изяснил коя според него е налице в случая.
От фактическото описание на нарушението би могло да се заключи, че то
категорично не попада в третата хипотеза, предвиждаща невключването на
превозното средство в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, тъй като в заповедта изобщо не се твърди с
процесното МПС да е бил извършван таксиметров превоз. Въпреки това обаче в
мотивите за налагане на ПАМ административният орган се е позовал едновременно и
на трите хипотези по чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Отсъствието на ясно посочване в съдържанието на
заповедта на конкретно приложимата към случая хипотеза на чл. 106а, ал. 1, т. 1
от ЗАвтП създава объркване по отношение на мотивите на административния оран за
какво точно нарушение е упражнил правомощието си за прилагане на ПАМ. Допуснатото
по този начин нарушаване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за
излагане на фактическите основания за издаване на акта е довело до ограничаване
на правото на защита на лицето, спрямо което е приложена ПАМ, като се има
предвид, че съдържанието на заповедта не би следвало да поражда у него и най-малкото
съмнение относно обуславящите мярката причини по смисъла на чл. 106, ал. 1, т.
1 от ЗАвтП. Поради това съдът преценя допуснатата неяснота в мотивите на
заповедта, свързана с бланкетното приповтаряне в съдържанието й на всички
възможни хипотези по чл. 106, ал.1, т. 1 от ЗАвтП, като самостоятелно основание
за отмяната й по смисъла на чл. 146 т. 2 и 3 АПК вр. чл. 107, ал. 2 от АПК.
Обжалваната заповед е издадена и в нарушение на
приложимия материален закон. Както се посочи, за съставомерността на
нарушението, за което се прилага ПАМ от вида на процесната, е необходимо
кумулативното наличие на две предпоставки: извършване на обществен превоз на пътници
или товари и липса за превозното средство на съответния изискуем документ по чл.
чл. 6, ал. 1, изречение първо вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. В процесния казус
посочените в заповедта фактически констатации не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. Административният орган е достигнал до извод за
осъществяване на обществен превоз на пътници, посочвайки че това се установява
от пътен лист № 0055534 от 09.05.2019 г. по редовна автобусна линия с маршрутно
разписание № 14102 от Община Перник – възложител по договор № 30/01.02.2017
година. Цитираните в заповедта документи не са налични по делото. Въпреки дадените
от съда с протоколно определение от открито съдебно заседание на 9 октомври
2019 г. указания до ответника, че в негова тежест е да установи по делото, че
на посочената в обжалваната заповед дата 09.05.2019 г. с процесния автобус е
извършван обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП,
във връзка с което му е дадена възможност в срок до следващото съдебно
заседание да ангажира доказателства, такива не са представени до приключване на
първоинстанционното производство. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП обществен е
превозът, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Заплащането
е основна характеристика и на превоза на пътници като вид обществен превоз /вж.
§ 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП/. Следователно, за да е налице обществен превоз на
пътници по смисъла на ЗАвтП, освен останалите предпоставки, императивно трябва да
е налице и заплащане на определена парична сума във връзка с превоза. Въпреки съдържащото
се в заповедта твърдение за превозването на 17 броя пътници с процесия автобус,
по делото не са налични абсолютно никакви доказателства, че те са заплатили за
извършения превоз, нито дори че между тях и превозвача е съществувала подобна уговорка.
Липсата на доказателства за извършването на обществен превоз в момента на
проверката обуславя недоказаност на първата от двете кумулативно изискуеми предпоставки
за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП.
Не е налице и втората регламентирана в чл. 106а,
ал. 1, т. 1 ЗАвтП предпоставка. Представеното
с жалбата до съда заверено копие № ********** на лиценз за международен
автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение със срок
на валидност от 06.12.2018 г. до 05.12.2028 година опровергава твърдението в заповедта
за липсата на такъв документ. Доколкото административният орган се е позовал на
извършването на обществен превоз на пътници на територията на страната, а съгласно
чл. 6, ал. 4 от ЗАвтП лицензът на Общността е валиден и за превозите на
територията на Република България, съдът счита, че при извършването на
индивидуализирания в заповедта обществен превоз жалбоподателят е притежавал необходимия
документ по чл. 6, ал. 1, изречение първо, предл. първо от ЗАвтП. Действително, завереното копие на лиценза е
издадено пет дни след датата на проверката от 09.05.2019 година, но самият
лиценз е валиден още от 06.12.2018 година, което обстоятелство е било служебно
известно на административния орган, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1, изречение
второ от ЗАвтП Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър
на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България. Освен това, след като в Изпълнителната агенция се води такъв
регистър, то ако според ответника превозното средство, с което е извършен
индивидуализираният в заповедта обществен превоз, не е било включено в издадения
на „Транс груп 98“ ЕООД лиценз на Общността, негова е била тежестта да докаже
по делото това обстоятелство, което му открива и възможността да наложи спрямо дружеството
предвидената в чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП принудителна административна
мярка.
Доказателствената тежест
не означава задължение за представянето на доказателства. Принципите на
обективната истина и служебното начало в процеса налагат съдът да основе
констатациите си за всеки факт върху наличните по делото доказателства, независимо
от това дали са представени от страната, чиято е доказателствената тежест
относно факта; от противната страна по спора или са издирени служебно от съда. Въпросът
за доказателствената тежест се свежда до негативните последици от недоказването,
които настъпват за страната, носеща тежестта. Те се състоят в правото и в задължението
на съда да обяви за ненастъпила онази правна последица, чийто юридически факт е
останал недоказан. По основните два въпроса: за осъществяването на обществен
превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 и т. 3 от ЗАвтП и за липсата на изискуемите
за това документи по чл. 6 ал. 1 изр. първо предл. първо или второ ЗАвтП, т. е.
относно наличието на кумулативните предпоставки за прилагането на ПАМ по чл.
106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, не са ангажирани доказателства, поради което
издаденият ИАА се явява материално незаконосъобразен и административният орган
следва да понесе последиците от недоказването на фактическите си твърдения. Що
се отнася до посоченото в заповедта обстоятелство, че превозното средство, с
което е извършен превозът, не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършването на таксиметров превоз на пътници, изследването му
по делото е ирелевантно за изхода на спора, като се има предвид, че в заповедта
поначало няма твърдения, че с превозното средство е извършван таксиметров
превоз на пътници, а точно обратното –
твърди се извършването на автобусен превоз.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
релевираните в жалбата възражения са неоснователни. Обстоятелството, че съответно
на чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП, в заповедта е посочено, че след заплащане на
наложената с наказателното постановление глоба се връщат табелите с
регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на
моторното превозно средство, не създава неяснота по отношение на вида и срока,
за който се прилага ПАМ. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, на
която се е позовал административният орган в заповедта, недвусмислено регламентира,
че ПАМ се изразява в спиране от движение за срок 6 месеца на моторното превозно
средство, което също е посочено изрично в разпоредителната част на заповедта.
Съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП налагането на мярката се осъществява от
органите по контрол именно чрез посоченото в заповедта сваляне на предната
табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство. Заплащането на глобата по наказателното
постановление, което съгласно чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП обуславя връщането на
табелите с регистрационните номера и на документите за регистрация на МПС, няма
никакво отношение към срока, за който прилага ПАМ, а единствено определя основанието
за връщане на отнетите при налагането й документи и регистрационни табели. Що
се отнася до оплакването, че със заповедта по чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП не е
определено мястото за домуване на спряното от движение превозно средство, този
въпрос има отношение към изпълнението на заповедта, а не към законосъобразността
й, преценката за която се извършва изцяло на основанията по чл. 146 АПК. Предвид
останалата част от изводите на съда обаче, извършеният коментар относно оплакванията
в жалбата не е в състояние да промени крайния извод за незаконосъобразност на обжалваната
заповед по чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП.
В целостта си изложеното обуславя извод за
основателност на оспорването, поради което обжалваната заповед, с която спрямо
жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, следва да се
отмени от съда на основание правомощието му по чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК.
Тъй като от жалбоподателя не е направено искане за
разпределяне съгласно чл. 143 ал. 1 АПК на отговорността за разноски по делото,
съдът не дължи произнасяне по този въпрос, тъй като по него не се произнася
служебно.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Транс Груп 98 – Клон Варна“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1134/09.05.2019 г. на началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, с която на „Транс Груп 98 – Клон Варна“ ЕООД, на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, ал. 6 и 7 от ЗАвтП, е наложена
принудителна административна мярка „спиране от движение за срок от 6 месеца“
чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на
свидетелство за регистрация на автобус „Мерцедес 312 Д“ с рег. № В **** РС, собственост
на „Транс Груп 98 – Клон Варна“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: