Разпореждане по дело №293/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2696
Дата: 8 юли 2013 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20131200100293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 192

Номер

192

Година

6.4.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.06

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Вачкова

дело

номер

20104100100255

по описа за

2010

година

Normal;Производство по чл.435 и сл ГПК

Постъпила е жалба от О. –Г.О. представлявана от кмета инж.Йордан Михтиев против действията на ЧСИ Силвия Косева по Изп.д. № *055/2010 год.От жалбата се установява,че общината – жалбоподател и длъжник по изпълнението е получила покана за доброволно изпълнение по горното изпълнително дело за въвод във владение на недвижим имот подробно описан .Навеждат се доводи,че с поканата били уведомени и за наложен запор върху банковите сметки с титуляр О. Г.О. при следните търговски банки : „Общинска банка”,Банка „ДСК”ЕАД,”Уникредит Булбанк”,”Юробанк и Еф Джи България” ,СЖ ”Експресбанк ”, „Банка Пиреос България”, „Райфайзенбанк / България/” , „Обединена българска банка”, „Първа инвестиционна банка” Твърди се,че наложените запори са върху вземания на общината по сметки,в които има предоставена обща субсидия за делегирани държавни дейности и обща изравнителна субсидия от републиканския бюджет за местни дейности,а всички запорирани сметки на общината по изпълнителното дело са субсидирани от републиканския бюджет и не било допустимо да бъдат предмет на принудително изпълнение.

На следващо място заявяват,че не са доволни от действията на ЧСИ Косева, с които се иска общината да заплати сумата от 25 000 лв. разноски за адвокат по изп.дело.Твърдят,че тази сума не е заплатена реално.Така определения размер на адвокатския хонорар от ЧСИ е прекомерно завишен,не е съобразен с материалния интерес по делото и не отговаря на критериите по Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Молят окръжния съд да постанови решение,с което да отмени действията на ЧСИ Силвия Косева по изпълнителното дело изразяващи се в искането й да заплатят адвокатски хонорар 25 000 лв. и действията й по налагане на запор върху горепосочените банкови с/ки като постановени в нарушение на закона,необосновани и при съществени процесуални нарушения.

Правят искане на събиране на доказателства – изслушване на съдебно икономическа експертиза,която да отговори на следните въпроси: 1./Субсидирани ли са от републиканския бюджет банковите сметки на О. –Г.О. в следните търговски банки„Общинска банка”, Банка „ДСК”ЕАД ,” Уникредит Булбанк” ,”Юробанк и Еф Джи България” ,СЖ ”Експресбанк ”, „Банка Пиреос България”, „Райфайзенбанк / България/” , „Обединена българска банка”, „Първа инвестиционна банка” и 2./Извършено ли е плащането на сумата от 25 000 лв. от взискателите по делото,как е извършено плащането,какъв е прои4зхода на парите,с които е извършено плащането ако има такова

Претендират разноски.

В законовия срок е постъпило възражение от адвокати Лиляна Владова и Йордан Цветанов,в качеството им на пълномощници на взискателите Б. В. К.,К. П. Б. и Я. В. К..Навеждат се подробни съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.Заявяват,че при образуване на изп.дело и посочване на изпълнителните способи са се съобразили с действащата разпоредба в ГПК и са искали запориране на банковите с/ки на общината,които не са субсидирани от републиканския бюджет.По оплакването,че адвокатския хонорар е прекомерно завишен възразяват,че към молбата за образуване на изп. дело са приложили пълномощно ,на гърба на което се намира договор за правно съдействие и защита,в който е посочено и заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение.Молят съда да остави жалбата като недопустима и да прекрати производството по делото или да я отхвърли като неоснователна и недоказана.

ЧСИ Силвия Косева по реда на чл.436,ал.3,изр.2 ГПК е депозирала възражение ,в което навежда подробни съображения против оплакванията на длъжника за извършените принудителни действия.

Окръжния съд като взе предвид направените с жалбата оплаквания,искания и възражения намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице имащо качество на длъжник в изпълнителния процес.

По реда на чл.435 и сл ГПК подлежат на обжалване изпълнителните действия и отказите да се извърши изпълнително действие на съдебния изпълнител,като подлежащите на обжалване действия от страна на длъжника са изброени в ал.2 на чл.435 ГПК.

Жалбата ,в частта в която се обжалват наложените запори в подробно изброените търговски банки е неоснователна по следните съображения.Запорирането на банковите сметки на общината – длъжник е съобразено с действащия към него момент чл.чл.520 ГПК.Запорните съобщения са изпратени на 04.02.2010 год.,като в същите е посочено,че се налага запор върху средствата по банковите сметки,с изключение на субсидираните от републиканския бюджет,до размера на дължимата сума.Това се установява по безспорен начин от приложеното копие на изп.дело № 55/2010 год. на ЧСИ-Силвия Косева / от л.17 – до 34/.Във всяко от запорните съобщения ЧСИ изрично е посочил,че „налага запор върху средствата по банковите сметки /с изключение на субсидираните от републиканския бюджет/…,с титуляр длъжника О. –Г.О.,до размера на сумата …”.Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 08.02.2010 год.

Изложеното сочи ,че действията на ЧСИ към него момент са правилни и съобразени с действащото към него момент законодателство.Промените в ГПК направени с Д.В. бр.13/2010 год.,от 16.02.2010 год., са процесуални и имат действие за напред,поради което ЧСИ следва да съобрази последващите си действия с тях.

Жалбата на длъжника по изпълнението в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвъ­ляне.

Жалбата в частта,в която се иска намаляване на адвокатския хонорар като прекомерен съдът намира за процесуално недопустима,по следните съображения:С молбата за образуване на изп.производство взискателите са приложили пълномощно,с което са упълномощили адвокатите Владова и Цветанов да ги представляват по изп.дело.С пълномощното са представили и договор за правна защита и съдействие,подписан от взискателите и адвокатите.Записано е,че е договорено възнаграждение 25 000 лв. и е внесена сума в брой 25 000 лв.Размерът на хонорара е уговорен с договора между страните и съдебният изпълнител не е извършил никакви действия при определяне на размера на адвокатското възнаграждение.Жалбата е подадена на основание глава тридесет и девета от ГПК,раздел І-ви „Обжалване действията на съдебния изпълнител”.Основанията за обжалване на действията на съдия изпълнителя от страна на длъжника са изброени в ал.2 на чл.435 ГПК. Обжалването на размера на адвокатското възнаграждение не попада в основанията за обжалване от страна на длъжника по реда на настоящото производство и не подлежи на разглеждане по този ред.След като в това производство съдът не се произнася по въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение,то жалбата в тази част се явява процесуално недопустима.Жалбата следва да бъда оставена без разглеждане ,като процесуално недопустима,а производството по делото прекратено.

С оглед разпоредбата на чл.274,ал.1,т.1 ГПК решението на съда с характер на прекратително определение подлежи на обжалване с частна жалба.

Водим от горното и на основание чл.437 ГПК окръжният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на О. - Г. О. – представлявана от КМЕТА инж. Йордан Михтиев против действията на ЧСИ Силвия Косева Рег.№ 809 по Изп.дело № *055/2010 год. по налагане на запор върху банковите сметки с титуляр О. –Г.О. в следните търговски банки :„Общинска банка”, Банка „ДСК”ЕАД ,” Уникредит Булбанк” ,”Юробанк и Еф Джи България” ,СЖ ”Експресбанк ”, „Банка Пиреос България”, „Райфайзенбанк / България/” , „Обединена българска банка”, „Първа инвестиционна банка” като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на О. - Г. О. – представлявана от КМЕТА инж. Йордан Михтиев против действията на ЧСИ Силвия Косева Рег.№ 809 по Изп.дело № *055/2010 год. ,с които се иска заплащане на сумата от 25 000 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

РЕШЕНИЕТО на съда с характер на прекратително определение може да се обжалва пред ВТАС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването ,в останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Решение

2

62AD244574CD6B32C22576FD0045C275