Normal;Body Text Indent;Body Text Indent 2;Iiaiene;И за да се произнесе, взе предвид:
С присъда № 112/14.12.2006 година,постановено по НОХД № 61/2006 година по описа на Ардинския районен съд, Нурхан Ниязиев Сюлейманов от с.Ябълковец, общ. Ардино е признат за невиновен в това, че на 12.09.2000 година в с.Ябълковец, общ. Ардино, причинил средна телесна повреда на Шабан Кадир Вурал от с.с., изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, което довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник за два месеца, като при извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1, т.4, във вр. с чл. 31, ал.2 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура Ардино, с който присъдата се протестира като необоснована. Събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства изяснявали по несъмнен начин участието на подсъдимия Нурхан Сюлейманов в извършеното престъпление. Фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт не се различавала от доказателствата, събрани на съдебното производство. Видно от свидетелските показания, дадени на съдебното следствие се установявало, че действително на посочената дата, на лицето Шабан Кадир Вурал била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник за 2 месеца. С оглед събраните по делото доказателства на досъдебното производство и в съдебното следствие можел да се направи обоснован извод, за това, че извършител на деянието е обв. Нурхан Сюлейманов. Въпреки, че по делото, като единствен свидетел очевидец се явявал пострадалият Вурал, неговите показания били достоверни, имайки предвид фактическата обстановка на извършване на деянието, събраните косвени доказателства, както и заключението на вещото лице. Анализирайки всички относими доказателства по делото, съдът можел да стигне до обоснования извод за съпричастността и виновността на обв.Нурхан Сюлейманов в извършеното престъпление. По делото били събрани достатъчно доказателства за безспорен извод, че е извършено деяние по чл.129 във вр. с чл.63,ал.1,т.4 ,вр. с чл.31, ал.2 от НК, че това деяние е извършено от подсъдимия Нурхан Ниязиев Сюлейманов от с.Ябълковец,общ.Ардино, и, че е извършено виновно. Прокурорът считал, че са налице основанията на чл.336, ал.1, т.2 от НПК, поради което и на основание чл.318, ал.2 от НПК предлага въззивният съд да отмени Присъда №112/14.12.2006г. по н.о.х.дело №61/2006г. на Районен съд Ардино и да признае подс. Нурхан Сюлейманов за виновен, като му наложи справедливо наказание за извършеното престъпление. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа въззивния протест. Подсъдимият Нурхан Ниязиев Сюлейманов и ответник по протеста, в съдебно заседание, лично и чрез защитника си, оспорва протеста като неоснователен и моли присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на протестираната присъда на основание чл.314, ал.1, във вр. с чл.313 ал.1 от НПК,приема за установено: Въззивният протест е основателен, но не поради изложените в същия доводи. С присъдата, Ардинския районен съд е признал подсъдимия Нурхан Ниязиев Сюлейманов от с.Ябълковец, общ. Ардино за невиновен в това, че на 12.09.2000 година в с.Ябълковец, общ. Ардино, причинил средна телесна повреда на Шабан Кадир Вурал от с.с., изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, което довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник за два месеца, като при извършване на деянието подс. Сюлейманов е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр.с чл. 63, ал.1, т.4, във вр. с чл. 31, ал.2 от НК. При постановяване на присъдата, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, предл. първо, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, а именно присъдата няма мотиви. Това нарушение е ограничило правата на прокур¯ра като страна в процеса, както и лишава настоящата инстанция от възможността да извърши проверка на правилността на невлязлата в сила присъда. Нарушението е отстранимо, но не от въззивната инстанция, а при ново разглеждане на делото от стадия на съдебното производство. Първоинстанционният съд е постановил изцяло оправдателна присъда по предявеното на подс. Сюлейманов обвинение по чл. 129, във вр. с чл. 63, ал.1, т.4 от НК. За законосъобразността на съдебния акт обаче, не е било достатъчно съдът само с диспозитива на присъдата да отговори на въпросите по чл. 301 от НПК, тъй като мотивите и диспозитивът на присъдата са различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение. Следвало е съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към същата да посочи кои обстоятелства е счел за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Т.н. „мотиви” към присъдата са лишени от съдържание, логика и последователност на изложението: същите не съдържат описание на фактическа обстановка- какво деяние се приема, че е извършено или че липсват достатъчно доказателства, че е извършено, от кое лице и срещу кого, липсва обсъждане на иначе събраните по процесуално допустим начин доказателства, липсват съображения относно противоречията в показанията на свидетелите- кои от тях се приемат, а други отхвърлят, липсват каквито и да е правни изводи във връзка с взетото решение. Неизлагането на съображения относно авторството на деянието, вината, както и за наличието или неустановяването по несъмнен начин на причинна връзка между противоправно поведение на подсъдимия Сюлейманов, деянието и настъпилия престъпен резултат- причинена средна телесна повреда на пострадалия Вурал, и въз основа на какви доказателства е направен този извод, по съществото си представлява липса на такава част от мотивите, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата и се приравнява изобщо на липсата на мотиви, което представлява и съществено нарушение на един от основните принципи в наказателния процес за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Нарушени са разпоредбите на процесуалния закон не само относно съдържанието на присъдата, но по този начин по недопустим начин е нарушено единството между диспозитив и мотиви, като липсата на една от частите й- в случая мотиви, е пречка настоящата инстанция да извърши проверка и да прецени доколко доводите във въззивния протест са основателни. С оглед на изложеното, поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, протестираната присъда следва да бъде отменена, без на този етап да се обсъждат по същество доводите във въззивния протест относно обосноваността й. Делото да бъде върнато на Районен съд Ардино, за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл. 334, т.1 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Присъда № 112/14.12.2006 година, постановена по НОХД № 61/2006 година по описа на Ардинския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|