Р Е Ш Е Н И Е
Номер 184/16.04. Година 2020
Град П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 27
ноември Година
2019
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Богдан Велев
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело №01530 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление № ДАИ -0000036/25.03.2019г,
издадено от Заместник изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София, на Д.В.Г. са
наложени:
-на
основание чл.178 в, ал.3, т.9 от Закона
за движението по пътищата,глоба в размер
на500 лв.,за нарушение по чл.22, ал.3 от
Наредба №36 от 15.05.2006г.на МТ и
-на
основание чл.178 в, ал.4 от Закона за движението по пътищата,глоба размер на200лв.,за нарушение по чл.11 ,ал.5 от
Наредба №36 от 15.05.2006г.на МТ
Срещу издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от страната-жалбоподател,чиято административно наказателна отговорност е
ангажирана в процеса,/чрез адв.Д.-САК/,в която като доводи са изложени:
Липсва посочване на всички
елементи от обективна и субективна страна на вменените нарушения,
-АУАН е съставен в присъствието
само на един свидетел,
-не е изяснена всестранно и пълно
фактическата обстановка,
-не било изяснена качеството на
лицето,на което е ангажирана административно наказателната отговорност,
-пледира се и
алтернативно-относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
За съдебно заседание – въззиваемата
страна не изпраща представител,а защитата поддържа доводите,инвокирани в
писмената жалба.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
На 06.03.2019 г. Главен експерт
към ИААА е съставил акт за установяване на административно нарушение, в който е
отразено следното:
На 19.01.2019 г., около 11:00
часа, в Психологическа лаборатория 379 от списъка към УР 0021 от 28.10.2011 г.
на „ДКЦ – 1 Русе“ ЕООД, намираща се в град П., ул. „Света Петка“ № 63,жалбоподателят
е:
-Приел на психологическо
изследване по чл.1,ал.1,т.7 от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ лицето Ц.П.С.,ЕГН
********** без копие на документ от съда и удостоверение за изтърпяно наказание“лишаване
от право да управлява МПС“ или справка за наложените наказания и приложените
принудителни административни
мерки от съответното звено „Пътна полиция“ при областна дирекция на МВР и
-Приел за явяване на психологическо изследване същото лице ,преди
изтичане на срока на наказанието.
Като виновно нарушени разпоредби
се сочат:чл.22 , ал.3 и чл.11, ал.5 от
Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията И.Й.С.-актосъставител,
показанията на свидетелката по АУАН П.И.К.,АУАН Серия А-2018,№255344/06.03.2019г.,фотокопия
на регистрационна и резултата карта на изследваното лице,тестове на
изследваното лице,Удостоверение за изтърпяно наказание от началника на затвора
гр.Пазарджик/по отношение на изтърпяно наказание”лишаване от свобода”,Удостоверение
от ОД на МВР Пазарджик относно изтърпяване на наказание “лишаване от право на
управление на МПС,с крайна дата 06.02.2019г.,
Съобразно установената
фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима,като подадена в срок от легитимирано
лице.
По отношение и във връзка със
изследваното лице, релевантна се явява разпоредбата на чл.1. ал.1 , т.7 от
Наредба №36 , относно изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на водачите, които са лишени от право да управляват МПС на
основание чл. 343г от Наказателния кодекс НК);
Като нарушени разпоредби се сочат две, част
от НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии .
Приложеният от АНО административно наказателен състав по Чл.178 в ал.3,т.9 от ЗДвП- предвижда
ангажиране на административно наказателнта отговорност на лице, което проведе
психологическо изследване на лице, което не представи документите, определени с
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2, и/или не архивира копия от тях.
А този административно наказателен състав е
свързан в АУАН и НП с посочена като виновно нарушена разпоредба по Чл.22 ал.3 от Наредба №36 от 15.05.2006г.на МТ, според
който текст, Регистрационните карти съдържат регистрационен номер, дата и град
на регистрация, лични данни на лицето, заявената от лицето цел/цели на
психологическото изследване, информация за заключенията за психологическа
годност от първо, второ и трето изследване в рамките на тази регистрация,
номерата на издадени удостоверения за психологическа годност в рамките на тази
регистрация, към регистрационните карти се прилагат копията на документи,
представени от изследваните лица и декларацията на преводача по чл. 19, ал. 4.
Тази посочена като виновно
нарушена разпоредба,в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление в конкретния
случай е несъотносима с фактическите
обстоятелства, обективирани в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление, както и с приложения от АНО административно
наказателен състав.
Според настоящия съдебен състав, много
по-относима законова разпоредба е тази по Чл.20
ал.2,т.5 от Наредба №36 от 15.05.2006г.
на МТ според която лицата по чл. 1, ал. 1, т. 7 представят и копие от документ
от съда за наложено наказание и удостоверение за изтърпяно наказание или
справка за наложените наказания и приложените принудителни административни
мерки от съответното звено "Пътна полиция" при Столичната дирекция на
вътрешните работи или областната дирекция на Министерството на вътрешните
работи, в което водачът се води на отчет; от справката следва да е видна
датата, на която е изтекъл срокът на наказанието или на принудителната мярка,при
спорното положение –кой е наказателно
отговорният правен субект.
Административно
наказателната разпоредба,приложена от АНО по отношение на темпорално второто
вменено административно нарушение –т.е Чл.178
в ,ал.4 от ЗДвП , предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер 200 лв.
на физическо или юридическо лице, което допусне или извърши нарушение на
изискванията, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2, ако не е
предвидено друго по-тежко наказание.
А
нормата на чл..11 ал.5 Наредба №36 от
15.05.2006г. на МТ казва,че лицата
по чл. 1, ал. 1, т. 6 и 7/втората се отнася до изследваното лице/ се явяват на
психологическо изследване след изтичане на срока на наказанието.
Т.е.вторият
приложен от АНО административно наказателен състав по същество е субсидиарен административно
наказателен състав,един от този вид, регламентиран в Закона за движението по
пътищата-примерно като чл.185 от Закона за движението по пътищата
При
което ,от една страна се налага административно наказание на психолога,че е
приел за психологическо изследване посоченото лице,без копие на документ от
съда и удостоверение за изтърпяно
наказание “лишаване от право да управлява МПС или справка за наложените
наказание и приложените принудителни административни марки,а от друга страна,е
приел същото лице за явяване на психологическо изследване преди изтичане на
срока на наказанието.
Ако
се приеме,че съществува неизпълнение на
задължение от страна на страната-жалбоподател, в посоченото и качество, то това е по чл. 11 в,
т.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, която норма въвежда изискване за
психолозите, работещи при лицата, притежаващи удостоверение за регистрация, да
приемат и проверяват документите на тези, които се явяват на психологическо
изследване.
В тази част , мотивите на съдебното решение се отнасят
и до анализа на законосъобразност по отношение на първото вменено
административно нарушение.
Несъмнено,
явилото се на психологическо изследване лице попада в категорията на тези лица / чл. 1,
ал.1, т.7 от Наредбата/, тъй като бил водач, който е лишен от право да
управляват МПС на основание чл. 343г от Наказателния кодекс.
В
същото време обаче, ако административнонаказващият орган беше изследвал по
задълбочено причините и последиците от извършеното от наказаното лице, то би
стигнал до извода, че с деянието си ,макар и макар и формално да е осъществила
признаците на предвиденото в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. нарушение, то това
деяние с оглед липсата на вредни последици и смекчаващите отговорността
обстоятелства е с незначителна обществена опасност и представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК.
При определяне на наказанието
административнонаказващия орган е следвало да вземе предвид тежестта на
нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя, и ако беше съобразил тази законова разпоредба
би стигнал до извода/извън горепосочените доводи в мотивите на настоящото
решени/, че в случая се касае за маловажен случай на административно нарушение
и да приложи разпоредбата на чл. 28, б."а" от ЗАНН като не наложи
наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
На
първо място, от доказателствата по делото става ясно, че психологическото
изследване на лицето е било проведено от
психолога само няколко дни, преди да изтече срока на наложеното му
наказание "Лишаване от право да управлява МПС"
На
второ място, от деянието на жалбоподателя не са последвали други вредни
последици извън съставомерните, тъй като самото провеждане и постигане на
позитивни резултати от психологическото изследване, не води автоматично да
възстановяване на правото да се управлява МПС.
Безспорно,
съобразно разпоредбата на чл. 51, изр.1 от НК, едва след изтичане на срока на
наказанието, осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с
присъдата.
На
последно място, поради обстоятелството, че в цялата
административно-наказателната преписка липсват данни за други нарушения,
установени с влезли в сила НП, следва де се приеме че нарушението, за което
била санкционирана страната-жалбоподател
е единственото извършено от нея
до настоящият момент.
Предвид
това Съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното наказателно
постановление незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
За
държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби е
особено важно да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това е необходимо за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция, закрепени в чл. 12 от ЗАНН, тъй като налагането на
административни наказания не е самоцел на контролните органи, а стриктното
спазване на закона е гаранция за справедливост на процедурата .
Имайки предвид горните съображения съдът намира, че
макар и наказателното постановление да е издадено от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, същото се
явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя наказателно постановление № ДАИ -0000036/25.03.2019г,
издадено от Заместник изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София, с което
на Д.В.Г.,***, ЕГН **********, са наложени,:
-на
основание чл.178 в, ал.3, т.9 от Закона
за движението по пътищата,глоба в размер
на500 лв.,за нарушение по чл.22, ал.3 от
Наредба №36 от 15.05.2006г.на МТ и
-на основание
чл.178 в, ал.4 от Закона за
движението по пътищата,глоба размер на
200лв.,за нарушение по чл.11 ,ал.5 от Наредба №36 от 15.05.2006г.на МТ
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. П., в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ