РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 19.10.2020 година

                                        

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември  две хиляди и двадесета година в следния състав:  

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 419 по описа за 2019 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл. 215 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл.214 т.3  и чл.224а от с.з. във връзка с чл.145 от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.

            Административното дело е образувано по жалба на Н.А.М., ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Н.Н. ***, със съдебен адрес:*** 21, ст.***, подадена срещу Заповед № З -1250 от 19.08.2019 година на Кмета на Община Ловеч за спиране строеж с идентификатор *****, разположен в ПИ с идентификатор № *****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК.

               В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административният акт, поради противоречие с материалните разпоредби и постановена при съществено противоречие на административно производствените правила с искане да бъде отменена изцяло и присъдени направените по делото съдебно - деловодни разноски. Изложени са доводи, че обжалваната заповед кмета е немотивирана и административният орган се е произнесъл при неизяснени обстоятелства относно обема на извършените строително дейности.

              В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. По същество и в писмено становище развива подробни съображения. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

              Ответната страна Кметът на Община Ловеч, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В писмени бележки излага подробни аргументи. Сочи, че Заповедта е издадена при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване, като в проведеното административно производствово не са нарушение правата на оспорващият. Обосновано с доказателствата съответства с материалноправните разпоредби, и доколкото е налице хипотезата на чл.224а ал.5 от ЗУТ, счита че оспорената заповед се явява законосъобразен и правилен акт, съобразен с целта на закона. Претендира юрисконсулско възнаграждение. 

              Заинтересованата страна Г.А.М. счита жалбата за основателна, а издадената заповед за незаконосъобразна с искане да бъде отменена по съображенията изложени от ПП на оспорващият. 

               Съдът, след като прецени фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното: 

                Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Заповед № З-1250 от 19.08.2019 година на Кмета на Община Ловеч, издадена на основание чл.224а ал.1и ал.5 от ЗУТ във вр. с чл.223 ал.1 т.1 и т.3 и чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, с която е наредено спиране на строеж с идентификатор *****, разположен в ПИ с идентификатор № *****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК.

              Оспореният индивидуален административен акт е издаден от законово оправомощен орган - кмета на община, в кръга на неговата компетентност – на основание чл.224а ал.5 от ЗУТ. Заповедта е мотивирана, като кметът на общината е приел, че строителството е извършено без строителни книжа –  разрешение за строеж, в нарушение разпоредбите на чл.137 ал.3 чл.148 ал.1 ЗУТ и квалифицирал строежа като незаконен по чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ.

              Заповедта на кмета на община Ловеч е издадена след изпълнение на процедурата по чл.225а ал.2 ЗУТ. Съставен е констативен акт /КА/ № 19 от 10.07.2019 г./ на л.11 и сл./ от служители в дирекция ”Устройство на територията“ при Община Ловеч /с окомерна скица/, с който е установено незаконно строителство на строеж „Реконструкция на жилищна сграда, укрепена с бетонови солони и хоризонтални греди и изграждане на нова покривна конструкция и пристройка - без необходимите строителни книжа /разрешение за строеж, одобрен инвестиционен проект, протокол за строителна линия и ниво, заверена заповедна стига/, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ. КА е издаден във връзка с констативен протокол / л.9-10/ от извършена проверка на строеж: „Двуетажна жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор № *****по КККР на гр.Ловеч по жалба на М.Д./ на л.17/, оттеглена  на 19.08.2019г. с молба на л.16/, собственик на западната половина на жилищната сграда, представляваща самостоятелно жилище с идентификатор *****, със застроена площ 39.00 кв.м, намираща се в ПИ с *****, с адрес: ул “*****Според същия КА строежът е пета категория и се изпълнява в ПИ № *****по КККР на гр. Ловеч. Посочено е, че е демонтиран съществуващият покрив на жилищната сграда с идентификатор № *****Изградени са 7 броя външни вертикални стоманобетонни колони с размери 2.50/0.30/0.20 м., достигащи до кота таван, на южната, източната и северната страна на жилищната сграда, като на тротоара са направени едностъпални бетонови фундаменти. На кота втори етаж е отлята хоризонтална стоманобетонна греда (пояс) с размери 23/0.25/0.21 м., която обхваща южната, източната и северната страна на сградата. На кота таван е изградена втора хоризонтална стоманобетонна греда /пояс/, която обхваща южната, източната и северната страна на сградата. Направено е ново вътрешно стоманобетонно стълбище. На всяко едно от трите жилищни помещения, включително и коридора на втория етаж е отлята стоманобетонна плоча с дебелина 0.10 м. Към северната страна на сграда с идентификатор № *****до кота втори етаж е изградена нова стоманобетонна конструкция - пристройка, представляваща стоманобетонна гредова конструкция от 4 броя стоманобетонни колони с размери 2.60/0.30/0.20 м. /две от тях са общи с тези на сградата/ и стоманобетонна плоча с размери 4.15/3.05 м, дебелина 0,10 м, с обща площ около 13 кв.м. На северната част над плочата са изградени 2 броя стоманобетонни колони с височина 1.25 м над плочата. Отразено е, че достъпът до строежа е безпрепятствен, а в двора хаотично са натрупани строителни материали и строителни отпадаци. Посочено е, че към момента на проверката строежът е изпълнен до етап подготовка за изграждане на покривна конструкция. Прието е, че сградата е в процес на изпълнение, без да е завършен грубият строеж.

              Отразено е, че строежът е собственост на Н.А.М. и Г.А.М., съгласно нотариален акт № 50, том I, per. №212 от 22.01.2019 година. Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 07.08.2019г. с уведомлението, че може в 7-мо дневен срок да направи писмени възражения / на л.14/.

                Констативният акт е издаден от компетентния за това орган, посочен в закона, спазена е формата, като съдържа необходимите реквизити, и представлява официален документ, въз основа на който е издадена обжалваната заповед.  

                В резултат на проведеното производство, въз основа на констативният акт № 19 от 10.07.2019 г., и установеното с него кметът на общината е издал оспорената Заповед № 3-1250 от 19.08.2019 г. Административният орган, след като изцяло е възприел отразеното в КА е спрял строеж с идентификатор *****, разположен в ПИ с идентификатор № *****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, като е наредил препис да се връчи на собствениците на ПИ. Тази заповед е съобщена на жалбоподателят на 26.08.2019 г., видно от отбелязаното по заповедта. На същата дата е съобщена и на заинтересованата страна.

               Между страните не се спори, че жалбоподателят е собственик на имот с идентификатор № *****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, за което се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50 том 1 рег.№ 212 дело 50 от 22.01.2020г. на нотариус с район на действие - Ловешкият районен съд, с Г.А.М. /на л.31 от делото/.     

              В съдебното производство по делото е представено писмо с вх. № 4108/18.11.2019 г., според което в архива на община Ловеч няма налични строителни книжа за сграда с идентификатор *****по КК на гр.Ловеч.

               Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

               За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства.   От показанията на разпитаният по делото свидетел Х.П.М.се установява, че с оспорващият са приятели, знаят се от 10 години и е виждал имота ден два след закупуването му. Според него къщата била стара в лошо състояние, покривът се нуждаел от ремонт, имало изгнили греди, нацепени стени и зидове, особено от страната към съседната къща близнак. Твърди, че покривът имал отворени места и трябвало да се направи ремонт, за да не паднат навън към улицата по пешеходци и автомобили. Свидетелят знаел от жалбоподателя Н., че предният собственик се опитвал да затвори покрива, имало един два мартака, както и че подавал документи за изготвяне на проект, но не може да каже дали е готов.

             Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като логични и последователни, доколкото съответстват на събраните по – делото доказателства, при съобразяване, че свидетеля е поел наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма данни по делото за неговата заинтересованост от изхода му. 

              Във връзка с наведените в жалбата оплаквания и по искане на оспорващият, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект. Съдът кредитира приетото и неоспорено заключение, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото.     

               От писмения текст на заключението и направените в съдебно заседание уточнения се установява, че за строителството, предмет на оспорената заповед, няма одобрен инвестиционен проект и не е издавано разрешение за строеж, и в архива на община Ловеч няма налични строителни книжа за сграда с идентификатор *****по КК на гр.Ловеч. Според констативния протокол сградата е построена преди 1987 г. Преди констатираното строителство, сграда с идентификатор *****е била с тухлени стени, с хоризонтални дървени конструкции /дървен гредоред над първия етаж и тавана/ и дървен скатен покрив, без стоманобетонни елементи, който вид строителство е характерен до края на 60-70 години на миналия век.

Експерта установява, че строителството, предмет на оспорената заповед е ново. Предвид на посоченото в КА, че старият покрив е демонтиран и че строежът е изпълнен до етап - подготовка за изграждане на покривна конструкция, а в момента на огледа покривът е завършен, експерта дава заключение, че новият покрив е изпълнен през 2019 г.

               Съгласно заключението изпълнените стоманобетонни греди и колони, нови подови конструкции от стоманобетон в помещенията на втория етаж и нов покрив на сградата представляват реконструкция според §5 т.44 от ДР на ЗУТ, като реконструкцията на обектите е строеж.

               Експерта дава заключение, че технически строежа не попада в изброените в чл.147 ал.1 от ЗУТ строежи за които не се изисква одобряване на инвестиционен проект и извън строежите по чл.151 ал.1 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж. Съответно за процесният строеж, се изисква одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж.                 

               Вещото лице дава заключение, че процесният строеж съответства по размери и описание на строежа, предмет на оспорената заповед и на предхождащите го констативен протокол от 28.06.2018 г. /вероятно годината е 2019/ и констативен акт  № 19/10.07.2019 г., с уточненията, че: покривът на сградата е завършен; описаните 7 бр. стоманобетонни колони са с височина средно около 5,30 м, колкото е височината на сградата от терена до горния край на стоманобетонния пояс /греда/, изпълнен на кота таван. Пред уличната регулационна линия, колоните излизат с 15 см пред цокъла на сградата; изпълнената към северната страна на сградата стоманобетонна конструкция представлява навес, разположен както е показано на окомерната скица. Той е без собствени ограждащи стени, защото ползва тия на съществуващите сгради между които е разположен. Покрит е със стоманобетонна плоча, която стъпва на две от колоните, изляти на северната страна на къщата и върху две нови стоманобетонни колони с височина 2,60 м. и описаните над плочата две стоманобетонни колони с височина 1,25 м са премахнати.

             Двуетажната жилищна сграда, нанесена в КК като сграда с идентификатор *****, представлява източната част от сграда-близнак. Западната част попада в ПИ с идентификатор ***** и по КК представлява сграда с идентификатор с *****. Двете сгради имат обща вертикална разделителна стена с дебелина 25 см. По действащия ПУП-ПРЗ на гр.Ловеч, зона „Имеретински“, одобрен със заповед № 632/09.12.1994 г. на Кмета на община Ловеч, поземлени имоти с идентификатори *****и *****, попадат в УПИ VI- 250, 251, 252, 253, 254 от кв.16а, т.е. посочените имоти са обединени в общ урегулиран поземлен имот. Планът за застрояване предвижда в новия УПИ VI- 250, 251, 252, 253, 254 да бъде изграден жилищен блок с гаражи, магазини, три жилищни етажа и ателиета. Съществуващите сгради в посочените имоти не се запазват.

           При огледа на място експерта е установил, че в  КА има неточност по отношение височината на 7-те бр. външни стоманобетонни колони, които са с височина средно около 5,30 м, а не 2,50 м, както е по КА. Втората неточност е по отношение броя на стоманобетонните колони на пристройката. Покривът на пристройката представлява стоманобетонна плоча, която стъпва на две от колоните, изляти на северната страна на къщата и върху две нови стоманобетонни колони с височина 2,60 м.

     Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

     Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат на разпоредените с акта правни последици, който е засегнат неблагоприятно. Депозирана е по реда и в срока за обжалване, установен от чл.215 ал.4 от ЗУТ с оглед данните по административната преписка, че оспорената заповед е съобщена на 26.08.2019 г., а жалбата е депозирана в деловодството на Община Ловеч на 05.09.2019 г., според щемпъла на общината. Същата е редовна по отношение на форма и съдържание и отговаря на изискванията на чл.150 и 151 от АПК, приложими по силата на чл.228 от ЗУТ.

               Оспорената Заповед № З -1250 от 19.08.2019 година на Кмета на Община Ловеч е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 т.3 от ЗУТ. Съответно се оспорва административен акт, изрично посочен в закона, като подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

               Предвид кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки, съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане.   

     Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

     Съобразно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, във връзка с чл.228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

 

    Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. В чл. 223 ал.1 от ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 1 – спира незаконни строежи по смисъла на чл. 225 ал.2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи.

    Съгласно разпоредбата на чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, при констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла на чл.225 ал.2, от служителите по чл.223 ал.2 се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от изтичането на срока за възражения.

    В случая процесната заповед касае спиране на строеж, който е пета категория, съгласно с чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ, поради което кмета разполага с правомощие да издаде акт с такова съдържание и същата не страда от отменително основание по чл.146 т.1 от АПК.  

    Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изложение на правните и фактическите основания за постановяването й. По същество, в процесната заповед се съдържат фактически констатации, установени в предхождащия я констативен акт.

    Административният орган формално е следвал установената в чл. 224а ал.5 от ЗУТ специална административна процедура при издаване на акта. Касае се за процедура за спиране на незаконен строеж от четвърта до шеста категория. В изпълнение на законовото изискване по чл. 224а ал.5 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл.223 ал.2 от ЗУТ са съставили констативен акт от 19.07.2019 г. Същият е връчен на засегнатото лице и правото на защита, установено в нормата на чл.224а от ЗУТ, е надлежно и в срок упражнено, а крайният административен акт е издаден след изтичане срокът за подаване на възражения. Съставеният в тази връзка констативен акт  е връчен на жалбоподателят, осигурена му е възможност да направи възражения в законоустановения срок от 7-дни / както и на заинтересоватана страна/, които не са се възползвали от правото си да подадат възражение срещу същия.

    Спазена е и задължителната писмена форма на акта, предвидена от закона. Заповедта е мотивирана, като в нея се сочат конкретни фактически основания, на които ответникът дава и правна обосновка. Съгласно императивната разпоредба на чл.59 ал.2 т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност. В аспекта на проверката за спазване на процесуалните правила съдът счита, че е неоснователно поддържаното в жалбата възражение за това, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства. Оспорената заповед е издадена след изясняване на фактите от значение за случая. Констатирано е извършване в момента на проверката строителство, както и са налице строителни и монтажни работи, които да подлежат на спиране, за които дейности не са издавани строителни книжа. Следователно оспорената заповед не страда от отменителни основания по чл.146 т.2 от АПК.

    По правило производството по чл. 224а във вр. с чл. 224 от ЗУТ от ЗУТ, респективно  от  чл.225 от ЗУТ е служебно и не е необходимо органът да бъде сезиран, за да дължи произнасяне, както и същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. В тази връзка неоснователно в жалбата се твърди, че е следвало производството да бъде прекратено тъй като същото е инициирано по жалба на лице, което последствие е оттеглило същата.

    Предпоставка за издаване на акт за спиране на строителство е провеждане на процедура по чл. 224а от ЗУТ във вр. с чл. 224 от ЗУТ. В случая, както се посочи по-горе е изпълнена процедурата предвидена в  чл.224а ал.1 от ЗУТ и е съставен констативен акт № 19 от 10.07.2019 г.. Според СТЕ и доказателствата, описанието в обстоятелствената част на заповедта съответства на констативния акт. Констативния акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Последните две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателят, тъй като не се отрича фактът на извършеното и констатирано строителство.  

    При извършения съдебен контрол върху административния акт съдът установява, че особената административна процедура е изпълнена без съществени нарушения и не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл.146 т.3 от АПК. 

   Съдът счита, че оспорената заповед е съответна и на материалния закон.

  Спирането на изпълнението на строеж по своята правна същност е принудителна административна мярка и целта на закона е да се преустанови извършването на едно незаконно строителство. Следователно, издаване на заповед за спиране изпълнението на строеж би било оправдано и законосъобразно само когато строежът се изпълнява със започнали и продължаващи строително-монтажни работи, т.е. когато реално се извършва строеж.

   С оспорения административен акт е наредено спиране на строеж на основание чл.224а  ал.5 от ЗУТ във вр. с чл.223 ал.1 т.1 и т.3 от ЗУТ поради това, че строежа е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ доколкото е изграден без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 137 ал.3, чл.148 ал.1 от ЗУТ. Предвид горното и според трайно установената практика на ВАС, спирането на изпълнението на строеж по своята правна същност е принудителна административна мярка и целта на закона е да се преустанови извършването на едно незаконно строителство, като в хипотезата на чл.224а ал.1 от ЗУТ - спирането е до отстраняване на нарушенията, а в хипотезата на чл.224а ал.5 от ЗУТ, както в случая – спирането е до издаване на заповед за премахване на строежа.

     В контекста на изложеното и след анализ на събраните по делото даказателства, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. От данните в съставения констативен акт се установява по безспорен начин, че строителните дейности, подробно описани в акта се изпълняват в момента, като по своя характер същите представляват реконструкция и за осъществяването на които не са налице издавани строителни книжа, в това число няма издавано разрешение за строеж и не са одобрявани проекти.

    От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че строежът с идентификатор *****, разположен в ПИ с идентификатор № *****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК е такъв, по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ. Според доказателствата и СТЕ по същността си извършваните дейности - изпълнените стоманобетонни греди и колони, нови подови конструкции от стоманобетон в помещенията на втория етаж и нов покрив на сградата представляват реконструкция по §5 т.44 от ДР на ЗУТ. По смисъла на  посочената разпоредба „Реконструкция” на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособносгта, устойчивостта и трайността на строежите. Реконструкцията на обектите е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, доколкото в цитираният текст законодателят приема за такива изброените надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74 ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

     С оглед горното процесният строеж „Реконструкция на жилищна сграда, укрепена с бетонови колони и хоризонтални греди и изграждане на нова покривна конструкция и пристройка“, представлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, който е пета категория на основание чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ.

      От доказателствата по делото, писмения текст на заключението и направените в съдебно заседание уточнения се установява по безспорен начин, че за строителството, предмет на оспорената заповед, няма одобрен инвестиционен проект и не е издавано разрешение за строеж. Видно от приложеното по делото писмо, в архива на община Ловеч няма налични строителни книжа за сграда с идентификатор *****по КК на гр.Ловеч.  

      Според експертното заключение строителството, предмет на оспорената заповед е ново. В тази връзка експерта е съобразил, посоченото в констативният акт, че старият покрив е демонтиран и че строежът е изпълнен до етап - подготовка за изграждане на покривна конструкция / към момента на огледа, извършен от вещото лице, покривът е завършен/, и дава заключение, че новият покрив е изпълнен през 2019 г.

     Събраните по делото доказателства установяват по безспорен и   категоричен начин, че строежът, предмет на оспорената заповед, е извършен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. Такива не са били представени пред административния орган, не се представиха и в съдебната фаза на производството, като следва да се отбележи че според приложеното по делото писмо с вх. № 4108/18.11.2019 г., в архива на община Ловеч няма налични строителни книжа за сграда с идентификатор *****по КК на гр.Ловеч.

     Доколкото процесният строеж не може да бъде отнесен към никой от изчерпателно изброените в чл.147 ал.1 и чл.151 ал.1 от ЗУТ видове строежи, за него било е задължително както одобряването на инвестиционен проект, така и издаването на разрешение на строеж. Липсата на такива прави строежа незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 т.2 от ЗУТ, което от своя страна е основание за спирането му, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.224а ал.5 от ЗУТ. От наличните в делото писмени доказателства, вкл. от констативният протокол от извършена проверка и констативния акт с №19 от 10.07.2019г., който е официален свидетелстващ документ е видно, че процесният строеж не е бил реализиран окончателно преди издаването на заповедта, т.е. било е налице и логическа необходимост от спиране на строителството.

     Този констативен акт преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, като издаден от длъжностни лица в кръга на службата им и след извършена проверка по установения ред и форма, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият акт на основание посочената разпоредба от ГПК е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от служителите на общината. Констатациите в акта се подкрепят в съдебната фаза на контрол, както и от приложените от административния орган документи във връзка извършена проверка на процесният строеж. Тези констатации не са оспорени и опровергани в съдебната фаза на контрол по отношение квалификацията на строежа, собствеността и записа на правно основание на проведената административната процедура.

     Видно от доказателствата и данните в съставения констативен акт, че към момента на проверката в ПИ №*****по КККР на гр.Ловеч се изпълняват строително-монтажни работи по изграждане на строеж, за който не са налице строителни книжа, вкл. няма издадено разрешение за строеж, нито са одобрявани проекти. Липсата на строителни книжа безспорно определя строежа като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и същият може да бъде спрян в условията на чл.224а ал. 5 от ЗУТ.

     Мярката е с временен характер като в хипотезата на чл.224а ал.5 от ЗУТ продължава до издаване на заповед за премахването му. В тази връзка следва да се отбележи, че служебната справка в деловодната системана АдмСЛ установява, че в съда е образувано а.д.№427/2020г. на АдмСЛ с предмет на оспорване заповедта за премахмане на процесния строеж, което е висящо.

    Съгласно чл.148 ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл.137 ал. 3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Съобразно чл.225 ал.2 т.1 т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

    Строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без изискващото се разрешение за строеж, като горното квалифицира незавършения строеж като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, така както е прието в оспорената заповед и който строеж може да бъде спрян в условията на чл.224а ал.5 от ЗУТ. По съществото на спора, съдът приема за установено, че е налице основанието по смисъла на  чл.224а ал.5 от ЗУТ, поради което и заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки за това.     

    Доводите на жалбоподателя, че извършеното строителство е необходимо и неотложно, извършено с оглед предотвратяване на инциденти, т. е. съобразно с изискванията на чл.195 ал.3 ЗУТ, са неоснователни. Това е така, тъй като чл.195 от ЗУТ се отнася за премахването на неподходящи по местонахождение или застрашени от самосрутване обекти, но не и до незаконни строежи, изградени без строителни книжа. Разпоредбата действително вменява на собствениците да поддържат сградите в безопасно за околните лица състояние, но не ги освобождава от задължението да извършват само разрешени по смисъла на ЗУТ строежи и преустройства.

    Извършваните дейности не попадат в приложното поле на чл.147 и чл. 151 от ЗУТ, с оглед характеристиките описани в констативния акт. Налице е незаконен строеж, който може да бъде спрян, с оглед извършващите се строителни дейности. За целите на настоящото производство, констатираните от експерта неточности в констативният акт спрямо огледа на място по отношение височината на външните стоманобетонни колони /в зависимост от началната точка на измерване/ и по отношение броя на стоманобетонните колони на пристройката, не са такива, че да променят констатациите за извършването му без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, като е възможно да се дължат и на последващи дейности по него, т.к. при огледа на експерта /за разлика от КА покрива е изпълнен/.    

    Настоящият състав счита, че оспорената заповед съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ застъпва принципа за нетърпимост към незаконното строителство, като във всички случаи засягащо по негативен начин важни обществени интереси, противопоставими на тези на собственика на незаконния строеж. В този смисъл с издаването й не е нарушен принципа за съразмерност от страна на административния орган, каквито доводи са наведени в писмената защина на оспорващият.

                Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че оспорената заповед е законосъобразен акт като издадена от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване процесуалните разпоредби, в съответствие с материалноправните разпоредби по издаването й, а подаденото срещу нея оспорване е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.    

               С оглед на изхода от спора и на основание чл.143 ал.4 АПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл.78 ал 8 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.2 във вр. с ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

              Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 от Административно процесуалния кодекс, вр. с чл.228 от ЗУТ, Ловешки административен съд, четвърти състав 

             РЕШИ:

             ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.А.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Заповед № З -1250 от 19.08.2019 година на Кмета на Община Ловеч за спиране на строеж с идентификатор *****, разположен в поземлен имот с идентификатор № *****по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч.

            ОСЪЖДА Н.А.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Община Ловеч   сумата от 100, 00 /сто/ лева, представляващи разноски по делото.  

             Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез  настоящия съд.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: