№ 10384
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110171615 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. П. А. с ЕГН:
********** и адрес: **********, срещу УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. чрез УИЗ
ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ с ЕИК: .. и адрес: гр. София,
ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, СГРАДА ИВТ, общ. Столична, обл. София (столица), за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума от 250,00 евро
(двеста и петдесет евро), представляваща главница за обезщетение съгласно
Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа на полет W6 4363 от 19.07.2024 г. с
дестинация София - Болоня, самолетна резервация/номер на билет 0134, ведно
със законна лихва за период от 17.08.2024 г. до изплащане на вземането.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
368, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 7, т. 1, б. «а» от Регламент /ЕС/ № 261/2004 г., за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед от
10.09.2024 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 51884/2024 г. Вземането произтича от следните обстоятелства:
обезщетение съгласно правилата на Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение с над 3 часа на
полет W6 4363 от 19.07.2024 г. с дестинация София - Болоня, самолетна
резервация/номер на билет 0134.
Ответникът УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЛТД, чрез УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ КЧТ. -
клон България, не е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
В хода на производството е постъпила молба от ответника, с която той
признава главния иск и твърди, че е заплатил на ищеца следните суми: 488,96
лв. – главница, 40 лв. – лихва, 25 лв. – държавна такса в заповедното
производство; 425 лв. – разноски в исковото производство. Представя
доказателства за плащането, което не се оспорва от ищеца.
1
Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните, като е указал, че ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договор за превоз, както и изпълнение на задълженията си
по него, а именно, че е закупил билет за процесния полет, че се е явил навреме
за същия, преминал е проверка и че полетът е закъснял при пристигането
повече от три часа.
Ответникът следва да установи фактите, от които произтичат
възраженията му, а именно, че са били налице извънредни обстоятелства,
които са попречили да се извърши полета навреме или погасяване на
вземането.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото
потвърждение за резервация и бордна карта на г-н А. П. А. се установява, че
между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение, въз
основа на което ответникът, в качеството си на авиопревозвач, е следвало да
превози пътника от летище София до летище Болоня на 19.07.2024 г. Между
страните не е спорно и се установява от бордната карта, че ищецът се е явил
навреме за процесния полет, преминал е съответните проверки и е бил
превозен до крайната си дестинация.
Не е спорно и обстоятелството, че полетът е осъществен със закъснение
над три часа, за което са представени и писмени доказателства. Самолетът на
авиокомпания „Уиз еър“, с номер на полет W64363, е трябвало да излети от
София в 18:05 часа и да кацне в Болоня в 19:05, като в последствие часът на
излитане е бил променен на 21:10. В действителност самолетът е излетял в
1:32 на 20.07.2024 г. и е кацнал в 2:05 часа.
Безспорно по делото е, че разстоянието между двете летища, изчислено
по метода на дъгата на големия кръг е под 1500 км.
Представен е и отказ за заплащане на обезщетение от ответника,
инкорпориран в електронно съобщение от 17.08.2024 г., в който е посочено, че
забавянето на полета се дължи на оперативни причини, които представляват
изключителни обстоятелства, които го освобождават от отговорност по
смисъла на съобр. 14 от Регламент (ЕО) 261/2004.
Съгласно практиката на СЕС при отмяна на полет или при голямо
закъснение при пристигане, тоест такова, което е от три или повече часа, за
въздушните превозвачи възниква задължение за парично обезщетение по член
5, § 1, б. „в“ и чл. 7, § 1 от Регламента (Решение от 23 октомври 2012 г., Nelson
и др., C-581/10 и C629/10, EU: C: 2012: 657, т. 40; ИЗВЕСТИЕ НА
КОМИСИЯТА Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004, т. 3.3.2. и
цитираната там практика на СЕС). Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. "a"
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., пътниците получават обезщетение в размер
на 250 евро за всички полети на територията на Общността до 1500
километра, когато полетът им е закъснял при пристигане поне с три часа.
2
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, опериращ въздушен превозвач
не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че
отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В тази
връзка съображение 14 от Регламента предвижда, че такива обстоятелства
могат да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с осъществяването на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност
на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния
превозвач (вж. Решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-549/07,
EU: C: 2008: 771, т. 21).
Ответникът не твърди и по делото не са представени доказателства, че
закъснението на процесния полет се дължи на извънредни обстоятелства,
поради което съдът приема, че не са налице предпоставките на нормата на
член 5, §3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 за освобождаване на превозвача от
отговорност.
В хода на процеса ответникът е признал иска и е представил
доказателства, че е заплатил на ищеца на 25.03.2025 г. сумата от 978,96 лв., от
които 488,96 лв. – главница, 40 лв. – лихва, 50 лв. – държавна такса в
заповедното и исковото производство; 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ищецът не оспорва, че е получил тази сума.
При това положение искът следва да се отхвърли поради плащане на
всички претендирани суми: главница от 250 евро (които се равняват на 488,96
лв.), както и законна лихва за забава от датата на отказа за заплащане на
обезщетение – 17.08.2024 г. до окончателното плащане на задължението –
25.03.2025 г. - общо 40,73 лв., която сума е призната от ищеца.
По отношение на разноските ответникът е признал и заплатил на ищеца
платената от него държавна такса, възлизаща на 50 лв. общо за исковото и
заповедното производство, както и 400 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство. Между страните остава спорен
единствено размерът на дължимото адвокатско възнаграждение.
В тази връзка съгласно Тълкувателно решение № 6 от 17.10.2013 г. по
т.д. № 6/2012 г. разноски в производството могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 ГПК само когато е доказано извършването им. По отношение на
адвокатското възнаграждение това доказване се извършва посредством
представяне на договор за правна помощ, в който е указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин – например по банков път. „Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и е
заплатила адвокатското възнаграждение“.
3
В настоящия случай ищецът не е представил договор за правна защита и
съдействие, нито банкови документи за паричен превод или разписка за
плащане в брой. Приложените по делото два броя документи, озаглавени
„разписка“ за полученото възнаграждение за водене на делото в исковото и
заповедното производство, всъщност не представляват такава, а по естеството
си са декларации от адвоката на ищеца, че е получил възнаграждение. Тези
декларации представляват частни свидетелстващи документи за изгодни за
твърдящия ги факти, като не съдържат изявление на ищеца, че действително е
платил посочените суми, поради което не са годни да докажат този факт.
Тъй като ответникът не спори, че ищецът е бил представляван по делото
от адвокат и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., то
съдът следва да съобрази доброволното извънсъдебно плащане на тази сума.
Не следва да му бъдат присъждани останалите претендирани разноски в
размер на 500 лв. като недоказани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 368, ал. 1 от
ТЗ вр. чл. 7, т. 1, б. «а» от Регламент /ЕС/ № 261/2004 г., иск за установяване,
че „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ” Црт., вписано в регистъра на дружествата под № 01-
10-140174, със седалище в Будапеща - Унгария, представлявано от .. и др. чрез
“УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ” Црт.-клон България, ЕИК .., с адрес гр. София, Зона
Летище София, Сграда Ивт, представлявано от .., ДЪЛЖИ на А. П. А., ЕГН
********** и с адрес: гр. Самоков, .., общ. Самоков, обл. София, суми по
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
28510 от 10.09.2024г. по ч.гр.д. № 51884/2024г. по описа на СРС, 90 с-в, от
които 250 евро – обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент №
261/2004г. за закъснение над 3 часа на полет W64363 по направление летище
София – летище Болоня, Италия на 19.07.2024г., ведно със законна лихва от
17.08.2024г. до окончателното изплащане, поради плащане на задължението в
хода на процеса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4