РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. К., 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510103189 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е чл.127, ал.2 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника имали четиригодишна връзка, като през
лятото на 2019 г. заживели на семейни начала в дома на родителите му в с.К..
На 09.08.2019 г. се родил синът им П.Д. Ж., с ЕГН-**********. Пет месеца
по-късно се разделили и тя заедно с детето се прибрала в дома на родители си
в с.К.. Към този момент и двамата работели в Г.. Въпреки раздялата им,
продължавала да поддържа много добри отношения с родителите на
ответника, като основно разчитала на тяхната помощ в отглеждане на детето.
Поради нуждата от парични средства, започнала да работи като сервитьорка в
2 заведение на язовир „К.“. През деня, когато била на работа, за детето се
грижела майката на ответника, а след работа, тя. В началото на 2020 г.,
ответникът заминал да работи в Г., като първоначално се установил при баща
й в гр.Х.. С ответника не поддържали никаква връзка. По-късно разбрала от
неговите родители, че е з-н от п.о. в Г., за И. на т.у.п.. До колкото й било
известно, в момента Д. ТР. Ж. бил в З.Ф. им Б.. В края на м.10.2020 г.
заминала за Г., като оставила детето в дома на родителите на ответника. тъй
като не можела да живее разделена от сина си и през м.12.2020 г. се завърнала
в България и от тогава двамата с детето живеела . в с.К. .. Сочи, че не е
прекъсвала контактите на родителите на ответника с детето, дори го оставяла
да преспива по един-два дни в седмицата при тях. Това продължило до
средата на м.12.2020 г., когато поради отказ от страна на ответника да даде
съгласие за пътуване на детето в чужбина, подала пред съда искова молба, с
правно основание: чл.127а от СК във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД. От тогава
1
отношенията между нея и родителите на ответника се влошили. Причината за
това била, че същите започнали да настройват детето срещу нея. Всеки път,
когато им го давала и те го връщали при нея, детето започвало да я обижда, да
говори, че не я иска и не я обича. Въпреки, че не е виждал баща си, детето
казвало - „Ти си лоша!, Теб не те обичам, обичам само баба М. и тати“. Тъй
като не искала детето й да е настройвано срещу нея, провела разговор с
майката на ответника. Тя заявила, че детето е нейно и тя самата се считала за
негова майка. Поради тази причина, решила да ограничи срещите с детето,
тъй като изпитвала основателни съмнения, че те умишлено го настройвали
срещу нея. Твърди, че от раздялата ответникът не я е търсил, не се
интересувал как е детето, има ли нужда от нещо. До момента, бащата не е
плащал издръжка за малолетния им син. Счита, че е изцяло в интерес на
детето, на нея да бъдат предоставени родителските права, тъй като бащата с
поведението си показвал, че няма възможност и нужните родителски
качества, предвид и противоправното му поведение, което довело до
пребиваването му в място за Л.с.- Затвор в Г.. Моли съда да постанови
решение, с което: Да предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето П.Д. Ж., с ЕГН********** на нея Р. Д. Т. като майка и
занапред то да живее с нея, на адреса й в с.К., общ.К., ул.“К.В.“ №3, а на
ответникът да бъде определен подходящ режим на лични контакта с детето,
който да се осъществяват чрез средства за видеоразговори; Да осъди
ответника да заплаща на детето П.Д. Ж., с ЕГН-********** чрез Р. Д. Т. като
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на *** лева,
считано от подаване на исковата молба до настъпване на основания за
промяната или прекратяването на издръжката, до 5-то число на текущия
месец, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до изплащането
на всяка закъсняла издръжка.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът
чрез пълномощника М. АЛ. Ж. не оспорва, че с Р.Т. са живели на съпружески
начала и от съжителство е родено детето П.Д. Ж. и в началото имали добри
взаимоотношения. Дълго време родителите му полагали всички грижи за
детето, когато заминал за чужбина. Твърди, че когато ищцата започнала
работа, родителите му поели цялата грижа за детето- и през деня, и вечер, а
ищцата имала един почивен ден, в който ходела да го види. Не оспорва, че до
м.12.2020г. родителите му, имали контакт с детето. Отношенията им с ищцата
се влошили, след завеждане на дело за получаване на разрешение от съда да
извежда детето извън страната. Въпреки това, до преди около три месеца, тя
им позволявала периодично да виждат детето, тъй като били изключително
привързани към него, а и то към тях. Абсолютно неверни били твърденията,
че родителите му настройвали срещу нея и са му вредили по някакъв начин.
Когато майката работела на язовир К. и го оставяла при тях в с.Б. да го
гледат, М.Ж. се преместила да живее известно време в къщата си в с.К., за да
може ищцата да не пътува, а да вижда детето си всеки ден, без притеснения.
Родителите му винаги се опитвали да правят най-доброто, не само за детето,
но и да помагат на самата ищца, тъй като го нямало в момента. Преди ищцата
да започне работа, те й предложили, ако желае да се премести да живее при
тях и да започне работа в с.Б.. Никога по какъвто и да било начин не искали,
да изолират детето от ищцата, защото знаели, че това е вредно за него и то
имало нужда от майка си, която никой не можел да замести. Родителите му
2
предлагали на ищцата да им даде банковата си сметка, за да могат да й
превеждат вместо него, издръжка на детето всеки месец, с които пари да й
помагат в отглеждането му. Не отговаряло на истината твърденията на
ищцата, че родителите му умишлено настройвали детето срещу нея. Пред РС-
К. било образувано гр.д.№2667/2021г. за определяне режим на лични
контакти по чл.128 от СК, което в момента било спряно. Заявява, че не
възразява родителските права спрямо детето П.Д. Ж., да бъдат предоставени
за упражняване на майката, както и при нея да бъде определено неговото
местоживеене. Не възразява и срещу размера на претендираната месечна
издръжка, която ще се внася по банковата сметка на ищцата, която да
предостави или да посочи друг начин, по който иска издръжката да й бъде
плащана. По настоящем тъй като е в затвор в Г., имал право на контакт
единствено с майка си, баща си и детето му - които били разрешените от
затвора контакти. Поради това, какъвто и режим на лични контакти между
бащата и детето да бъде определен, то тези контакти, можели да се
осъществяват само чрез пълномощника му –негова майка или баща му, само в
делнични дни, два пъти в месеца, посочени от тях, чрез предварителна заявка
за ден и час на видео връзката. Моли тези обстоятелства да бъдат съобразени
от съда при постановяване на решението.
От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Съгласно заверено копие на удостоверение за раждане, ищцата Р. Д. Т., с
ЕГН-********** и ответникът Д. ТР. Ж., с ЕГН-********** са родители на
детето П.Д. Ж., с ЕГН-**********, роден на 09.08.2019 г. в гр.К..
По делото е прието за безспорно, че от м.12.2020г. родителите са разделени и
от тогава малолетното дете П. живее с ищцата, която полага преките и
непосредствени грижи за него. Не е спорно, че ищцата и ответникът не
поддържат връзка помежду си, дори и по повод детето, тъй като от 2021 г.
ответникът пребивава в затвора във Ф. им Б., Г.. От показанията на свидетеля
Ж.Г.Г., се установява, че родителите на ответника са помагали в грижите за
детето П. преди и след раздялата на страните и до м.07.2021 г., когато
отношенията се обтегнали. При телефонните контакти на ответника с
неговата майка, той се интересувал за детето./“… Откакто Д. е в Г., не се е
връщал. Знам от майката на Д.- М., че контактите, които могат да се
осъществяват с Д. в затвора, са с предварително дадени телефонни номера.
Знам, че Р. си е дала номера, който са записали за контакт, но после си
сменила номера и Д. няма как да осъществява контакти с детето. Преди
Коледата на 2021г., детето беше при родителите на Д. за 2 часа. Това го знам,
защото М. ме помоли да я закарам до с.К., където се срещна с бащата на Р..
Той й даде детето като й каза да го върне след два часа. Аз ги оставих в с.Б. и
след два часа отново закарах М. и детето в с.К.…Не съм разговаряла с Д., но
съм присъствала на разговор между Д. и майка му по телефона. Разбрах, че е
Д. по самия разговор. Това беше преди празниците, като сме били заедно.
Разбрах също и по това, че М. каза: „М. ми звъни.“. Казваше, че не е виждала
детето, че е звъняла на Р., не знае къде е и кога ще види детето. По тези
отговори на М. разбрах, че Д. се интересува от детето…“/.
Съгласно социален доклад на ДСП-К. основните грижи за малолетния П. се
3
полагат от майката, която получава подкрепа от близкия си роднински кръг.
За детето са осигурени подслон, храна, необходимите дрехи и лични вещи, а
здравните му потребности се задоволяват качествено. Майката и детето
живеят в с.К., в жилище, собственост на дядото на Р.Т., в което е обособен
кът на детето за игра. Предвид това, че бащата пребивава в учреждение за
Л.с. за неопределен период от време е целесъобразно определяне на поетапен
режим на контакти с оглед изграждане на стабилна емоционална връзка
между детето и родителя, неупражняващ родителските права.
Представено е удостоверение изх.№3/18.01.2022 г., от коетосе установява, че
за период една година назад, ищцата е реализирала доходи от трудова
дейност само през м.11.2021 г. и м.12.2021 г. със средно месечен размер ***
лв.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и ако
същите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето, който се произнася по горепосочените въпроси. В случая ищцата и
ответникът са родители на детето П.Д. Ж., с ЕГН-**********, не са в брак и
не живеят заедно от м.12.2020 г. Основно задължение на родителите,
произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижат за
правилното отглеждане и възпитание на детето. След раздялата на
родителите, малолетното дете живее при майката, която полага преките,
ежедневни и непосредствени родителски грижи за неговото отглеждане и
възпитание. Ищцата е осигурил необходимите социално-битови условия и
задоволява базовите потребности на детето. Между майката и малолетния П.-
на две години и четири месеца е изградена емоционална връзка предвид
грижите и обичта, която той получава от нея. Съдът като взе установените по
делото обстоятелства, претенцията на майката, възрастта на детето и липсата
на спор между страните приема, че в интерес на малолетния П. е
родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката, при
която той живее и която е доказала, че отговорно изпълнява родителските си
задължения. Предвид това местоживеенето на детето П.Д. Ж., с ЕГН-
********** следва да се определи на адреса на майката в с.К., общ.К.,
ул.“Г.Р.“ №3.
Следва да се посочи, че ако настъпи промяна в обстоятелствата, установени
по делото, съдът по молба на единия от родителите, по искане на Дирекция
„Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-
рано мерки относно упражняването на родителските права и да определи
нови.
Иманентна черта на упражняването на родителските права спрямо детето от
единия родител е режима на лични контакти с другия родител. Съгласно
чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители.
Поддържането на лични отношения с родителя, при когото детето не живее е
важен момент в развитието му. Безспорно детето П. има нужда от редовни
контакти и с другия родител, на когото не са предоставени за упражняване
родителските права. Затова при съобразяване с установените по делото
4
обстоятелства съдът счита, че както за правилното развитие на малолетния П.,
така и за създаване на възможност чрез общуването с бащата, детето да
изгради и съхрани както стабилна емоционална връзка, така и да се развива
чувството на привързаност, следва да бъде определен режим на лични
контакти с бащата, през времето на който той да може да вижда и взема
детето, а именно: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 16:30 часа в
петък до 17:00 часа в събота, и на рождения ден на детето на 09 август, от
16:30 часа до 18:30 часа; а при невъзможност да го взема, режимът да се
осъществява чрез средства за видеоразговори.Така определения режим на
лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на
детето или при изменение на обстоятелствата.
Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на
родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг. чл.143,
ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-
малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която от
01.01.2021 г. е *** лв. Предвид характера на задължението, предвидената с
чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в
случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на
минималната работна заплата или е без доходи, възрастта и нуждите на
детето, както и съгласието на ответника, изразено чрез пълномощника му,
съдът намира, че бащата следва да заплаща на детето П. чрез ищцата като
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на *** лв., до 5-то
число на текущия месец, считано от подаване на исковата молба, а останалите
средства, ведно с грижите за следва да бъдат осигурени от майката.
Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи
законна лихва- чл.146, ал.1 от СК.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението в частта относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК, *** лв. държавна
такса за постановената издръжка съгласно чл.83, ал.1, т.2 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето П.Д. Ж., с ЕГН-**********, роден на 09.08.2019 г., на майката Р. Д. Т.,
с ЕГН-********** с адрес с.К., общ.К., ул.“Г.Р.“ №3.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Д. ТР. Ж., с ЕГН-
********** с детето П.Д. Ж., с ЕГН-**********, който да се осъществява:
всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 16:30 часа в петък до 17:00 часа
в събота, и на рождения ден на детето, на 09 август от 16:30 часа до 18:30
часа; при невъзможност да го взема, режимът да се осъществява чрез
средства за видеоразговори.
ОСЪЖДА Д. ТР. Ж., с ЕГН-********** с адрес с.К., общ.К., ул.“Х.Д.А.“ №2
да заплаща на детето П.Д. Ж., с ЕГН-********** чрез Р. Д. Т., с ЕГН-
********** с адрес с.К., общ.К., ул.“Г.Р.“ №3 като майка и законен
5
представител, месечна издръжка в размер на *** лв., до 5-то число на
текущия месец, считано от 26.10.2021 г. до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
Присъдената с решението издръжка на детето П.Д. Ж., следва да бъде
заплащана от бащата Д. ТР. Ж., по банкова сметка: BG22STSA********,
BIC:STSABGSF, в “Б. ДСК“ АД, с титуляр Р. Д. Т..
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Д. ТР. Ж., с ЕГН-********** с адрес с.К., общ.К., ул.“Х.Д.А.“ №2
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-
К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на *** лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Стара Загора, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6