РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Балчик, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело №
20243210100019 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба от И. К. И. с
ЕГН********** с настоящ адрес в гр. ****, кв. ****, ***, чрез адв. Д. Г.,
против „****“АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление ****.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало
писмен отговор.
В срок е депозиран и предявен насрещен иск от „****“АД с ЕИК****,
със седалище и адрес на управление ****.
С насрещната искова молба дружеството моли съдът да постанови
решение с което И. К. И. да бъде осъден да му заплати непогасена, изискуема
и падежирана главница в размер на 563,50 лева, представляваща главица по
част от първа вноска и вноските от втора до девета, договорна лихва в размер
на 420,79 лева за периода от ****., както и предсрочно изискуема главница по
кредита в размер на 1412,63 лева по скл. помежду им Анекс **** към Договор
за кредит ****.
В условията на евентуалност ако съдът прецени, че процесният договор
е недействителен да осъди И. да заплати на дружеството сумата в размер на
1915 лева, с която И. се е обогатил за сметка на **** АД.
Съдът като взе предвид депозираните молби и депозираните по тях
писмен отговор, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът твърди, че на **** г. е сключен Договор за потребителски
кредит ****.
По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът предоставил на
Кредитополучателя сума в размер 1,500.00 лв. (хиляда и петстотин лева), при
1
следните условия:
лихвен процент - 40.54%,
годишен процент на разходите (ГПР)- 49.00%
срок на погасяване - 12 месеца,
обща сума за връщане - 1,849.44 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и
девет лева и четиридесет и четири стотинки).
Съгласно т. 5.1 .-5.3. от Договора за заем ищецът е следвало в срок до
края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита
да:
- Осигури банкова гаранция в размер сбора на дължимата главница и
лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния
срок за погасяване на всички задължения по договора.
-Осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за
задълженията на Кредитополучателя по договора за кредит,като имало
поставено изискване поръчителите да отговарят на следните условия:
-да имат нетен размер на осиг. доход в размер на 1,500.00 лева;
-да бъдат лица над 20 годишна възраст;
-да работят на безсрочен трудов договор;
-да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж;
-да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит,
включително и такъв с Кредитора;
-да нямат неплатени осигуровки за последните две години;
-да нямат задължения към другите кредитни или финансови институции, или
ако имат - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош от „Дни просрочие 0-30“.
В т. 5.6. от Договора било посочено, че в случай на неосигуряване на
обезпечение съгласно сроковете и условията на т. 5.1 .-5.5. от Договора и
Общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина
прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки
календарен ден за който не е предоставил обезпечение.
Размерът на неустойката се определял индивидуално за всеки
кредитополучател и бил изрично посочен в Приложение №1 към Договора за
кредит и погасителния план.
Неустойката се начислявала и заплащала от Кредитополучателя заедно
със съответната погасителна вноска.
Твърди се, че към момента на предявяване на настоящия иск ищецът е
изплатил общо сума в размер на 2,927.15 лв. (две хиляди деветстотин двадесет
и седем лева и петнадесет стотинки), за което представя 10 бр. платежни
нареждания.
Навеждат се доводи за нищожност на обезпечителната клауза, т.к.
вземането, макар и да било именувано „неустойка“ нямало характер на такава,
не притежавало присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава
2
функции.
Кредиторът го бил именувал „неустойка",с цел за да заобиколи
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК,което представлявало икономическа
облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка.
Предвидената „неустойка” не изпълнявала обезщетителна функция, тъй
като тя не зависила от вредите от неизпълнението на основното договорно
задължение.
На следващо място се твърди,че неустойката е договорена в нарушение
на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й
обезпечителна функция и санкционната функция.
Твърди се,че въпросната клауза заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК, тъй като с нея се уговаряло още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, без от него
да произтичат вреди. Твърди се, че е налице кумулиране на неустойката за
забава с мораторна лихва, което било недопустимо, като по този начин
неустойката се отклонявала от основните си функции - обезпечителна и
обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й
представлявало допълнителна финансова тежест за потребителя и в този
смисъл уговорката й в договора, противоречи на добрите нрави, не отговаряла
на изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което
представлявала неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143
ал. 1 от ЗЗП.
Твърди се, че посочената клауза за неустойка е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради
изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатата сума.
Твърди се, недействителност на договора за кредит, т.к., съгл.
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането
му, а съгласно т. 10 - годишния процент на разходите по кредита, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора.
Процесният договор за кредит и приложението към него формално
отговаряли на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в
документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на
разходите и обща сума, дължима от потребителя, но размерите на тези
величини, посочени в договора, обаче не съответствали на действителните
такива съобразно поетите от потребителя задължения.
Твърди се, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК.
Твърди се че договорът за заем е нищожен и на още няколко
основания:липсата на описание как е формиран ГПР,методика за формирането
му,посочване в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлявало "заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както и по смисъла на
правото на ЕС.
3
Това е породило правния интерес на ищеца от завеждане на иска.
Отправил е петитум, с който иска съдът да се произнесе с решение, с
което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит **** от
**** г. е нищожен на твърдените в исковата молба основания и на основание
чл. 55, ал. 1,предложение първо от ЗЗД да бъде осъден ответника „****" АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****" ****, **** да заплати
на И. К. И., ЕГН **********, сумата в размер 1427,15 лева, която сума
представлява сбор на заплатени без основание суми (предвид разпоредбата на
чл. 23 ЗПК) за лихви, такси и неустойки съгласно договора за заем.
В условията на евентуалност, е предявен иск,с който да бъде признато
за установено, че клаузата, касаеща начисляване на неустойка при
непредоставяне на обезпечение от Договор за потребителски кредит **** от
****г. е нищожна на твърдените в исковата молба основания и на основание
чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД да бъде осъден ответника „****" АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****" ****, **** ,да заплати
на И. К. И., ЕГН **********, сумата в размер на 956.51 лева , която сума
представлява сбор от сумите по перо неустойка за вноски №1-7 съгласно
погасителния план към договора, сборувани с три дни от вноска №8 -
окончателното погасяване на задълженията по кредита, които суми са платени
без основание по неравноправна клауза.
Моли да бъде присъден адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е последвал писмен отговор
от ответната страна.
Ответника счита,исковете за изцяло неоснователни и необосновани.
Направени са възражения относно твърденията на ищеца,за нищожност
на скл.договор.
Договора бил скл.чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща. уеб-сайт и телефон), във формата на електронен документ
и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и
договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на
„****” АД.
Сключването на договора за кредит бил иницииран от И. и за да получи
кредит, ищеца е попълнил Заявка за кандидатстване, като е посочил, че желае
да получи заема по банков път. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед
успешното й попълване ищеца бил потвърдил, че се е запознал и се съгласявал
с Общите условия на ,.****” АД, приложими към договора за кредит, като
приемането на Общи условия било необходимо условие за изпращане на
заявката.
След подаване на Заявката за кандидатстване от страна на И. К. И.,
същият е получил ПИН код под формата на кратко електронно съобщение
(СМС) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на
посочената от него електронна поща. С краткото електронно (СМС)
съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало, че лицето, което
4
желае да получи кредита е именно лицето, което е подало заявката за
кандидатстване и че това били неговите лични данни. След получаване на
линка И. К. И. е потвърдил заявката си за кандидатстване за кредит, като е
активирала въпросния линк, при което след се зарежда част от уеб сайта на
дружеството последния бил въвел ПИН кода на заявката и е потвърдил
искането си за получаване на кредита при сроковете и условията съгласно
заявката.
След успешното потвърждаване на заявката. „****" АД е разгледал
предоставената от И. К. И. информация и въз основа на тази информация и
след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил И. К. И. за искания
от него кредит. След одобряване на било изпратено до електронната поща на
И. К. И. Договор за кредит ****, заедно с приложимите Общи условия на
„****” АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план,
като в мейла е прикачил два броя линка - „Приеми договора" и „Откажи
договора“,като И. бил активирал линка „Приеми договора".
Направено е възражение и се оспорват твърденията на ищеца, че
предвидената неустойка в сключения между страните договор била
недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, на основание чл.
143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона на основания чл. 21 от ЗПК,
включително поради надхвърлянето на нейните функции, присъщи на всяка
неустойка, следователно поради накърняване на добрите нрави.
Твърди,се че условията на сключения между ищеца и ответното
дружество и ищец по насрещния иск , потребителски кредит, ведно с
Погасителния план, явяващ се неразделна част от него, пряко кореспондират с
действащите норми на материалното право и водят до законосъобразни
правни последици, като не са в противоречие нито със закона, нито с добрите
нрави.
Направени са възражения и се оспорват твърденията на ищеца, че
сключеният между „****” АД и кредитополучателя Договор за потребителски
кредит е недействителен (нищожен) поради липса на условията за прилагане
на договорения лихвен процент - на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 9 от ЗПК,като в договора за кредит изрично е установен годишният лихвен
процент на кредита, а именно 41% и условията за прилагането му.Лихвата в
договора била фиксирана, а не плаваща и не е свързана с референтен лихвен
процент, поради което такъв не бил посочен в договора.
Направено е също и възражение срещу твърденията на ищеца,че
уговорената между страните годишна лихва в размер на 40.54% била нищожна
поради противоречие с добрите нрави,като ГПР е изчислен на 49.66%
съгласно формулата по Приложение 1 от ПЗР на ЗПК и ограничението по чл.
19, ал. 4 от ЗПК било изцяло спазено.Предвидената в договора
възнаградителна лихва дадена, за ползване на дадената парична сума и
т.к.заемодателят е небанкова финансова институция, предоставяща парични
средства по занятие, без каквито и да е обезпечения и с висок риск от
несъбираемост по предвидената възнаградителна лихва за това,не
противоречало на добрите нрави. В общите условия и погасителния план,към
договора изрично били посочени размерите на ГПР и ГЛП, съобразени със
законовите изисквания, поради което липсвало основание оспорените
5
разпоредби да се счетат за неотговарящи на изискването за добросъвестност и
водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, съобразно формулировката на чл.
143 от ЗЗП.
Възразява се и срещу твърдението,че Договор за кредит е
недействителен (нищожен) поради липса на посочване на начина на
изчисляване на годишния процент на разходите на общата сума дължима от
потребителя по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Размерът на годишния процент на разходите бил изчислен съгласно
формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗПК. В Общите Условия на „****” АД бил посочен начинът на
изчисляване на ГПР,както и Стандартен Европейски Формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2
към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, също бил посочен и индивидуализиран ГПР.
Твърдението на ищеца, че предвидената в договора неустойка следва да
бъде включена в ГПР била въпрос относим към действителността на тази
клауза, а не на договора за кредит като цяло, което било предвидено изрично в
разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК.
Възразява се срещу твърденията на ищеца за липса на изискуемата
съгласно чл. 11, ал. 1,т.11 ЗПК информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването, липса на
посочване в погасителния план на последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми.От договора било видно, че
кредитът се погасява на 12 броя погасителни вноски, установява се датата на
падежа на всяка вноска, периодичността на вноските (30-дневни вноски),
последователността на вноските, размерът на всяка вноска, както и какво
включва вноската (лихва, главница и евентуална неустойка). Лихвеният
процент, начисляван върху главницата бил фиксиран за целия период на
договора ,в размер на 40.54% на годишна база.
Въз основа на направените възражения ответника моли, съдът да
отхвърли исковите претенции, тъй като процесният договор за кредит се
явявал изцяло действителен, както и клаузата за неустойка в него,а исковите
претенциите на ищеца били неоснователни и необосновани.
Претендират се възлагане на съдебни разноски, в т.ч. изплатеното
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 211 от ГПК и в срока визиран в чл. 131 от ГПК от
Дружеството е предявен насрещен иск.
Ищецът по насрещния иск твърди,че на **** между „****” АД, в
качеството си на кредитодател и И. К. И./очевидно е допусната техническа
грешка в изписване на името -В. Т. В./, в качеството си на кредитополучател,
бил сключен Договор за кредит № ****. В изпълнение на задължението по
договора за кредит на дата **** кредитодателят е превел сумата по кредита по
микросметка в системата на „Изипей“ АД на кредитополучателя.
На **** г. между „****” АД, в качеството си на кредитодател и И. К. И.,
6
в качеството си на кредитополучател, бил сключен Анекс № **** към
Договор за кредит ****, по силата на който било рефинансирано
задължението на кредитополучателя по договора за кредит. Договарянето
между страните било осъществено чрез средствата за комуникация от
разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит
се сключил във формата на електронен документ и правоотношението се
реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. Закона за задълженията и договорите, Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и
приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „****“ АД.
Сключването на Анекс № **** към Договор за кредит № **** било
извършено по инициатива на Кредитополучателя - И. К. И.. За да получи
кредит, ответникът бил попълнил Заявка за кандидатстване, като в същата са
попълнени и предоставени доброволно пълни и верни данни на
кредитополучателя относно неговата самоличност като: трите си имена,
ЕГН. Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен
телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания от него начин за
получаване на сумата по кредита. Там ответникът бил посочил, че желае да
получи заема чрез своя банкова сметка. В края на Заявката за кандидатстване
и с оглед успешното й попълване ответникът е потвърдил, че се е запознал и
се съгласява с Общите условия на .Приемането на Общи условия било
необходимо условие за изпращане на заявката.
След подаване на Заявката за кандидатстване от страна на И. К. И.,
същият е получил ПИН код под формата на кратко електронно съобщение
(СМС) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на
посочената от него електронна поща. С краткото електронно (СМС)
съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което
желае да получи кредита е именно лицето, което е подало заявката за
кандидатстване и именно това са неговите лични данни. След получаване на
линка И. К. И. е потвърдил заявката си за кандидатстване за кредит, като е
активирал въпросния линк, където въвел ПИН кода на заявката и е потвърдил
искането си за получаване на кредита при сроковете и условията съгласно
заявката.
След успешното потвърждаване на заявката „****" АД е разгледал
предоставената от И. К. И. информация и въз основа на тази информация и
след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил И. К. И. за искания
от него кредит.
След одобряване на кредита по електронната поща на И. К. И. бил
изпратен Анекс № **** към Договор за кредит **** , заедно с приложимите
Общи условия на „****“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и
Погасителен план, като в мейла били прикачени два броя линка - „Приеми
договора" и „Откажи договора". С оглед сключването на Договора за кредит и
като доказателство за съгласието на ответника с договора за кредит и Общите
условия. И. К. И. е активирал линка „Приеми договора".
Съгласно сключения между страните Анекс № **** към Договор за
кредит № ****, кредитополучателят е получил от моя доверител паричен заем
в размер на 2 000 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в
7
срок погасителните вноски. Кредитополучателят се е съгласил да погаси
кредита си с двадесет и четири 30-дневни вноски, като общият срок за
погасяване на кредита е от **** г. до 10.05.2025 г. и при условията договорени
между страните. В изпълнение на задължението по договора за кредит,
Кредитодателя бил превел сумата по кредита по микросметка в системата на
„Изипей“ АД на Кредитополучателя.
На основание чл. 12, б. а) от Общите Условия на „****“ АД, с
депозираната насрещна искова молба, Анекс № **** към Договор за кредит №
**** е обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията
по договора на И. К. И.,като предсрочната изискуемост да се счита за обявена
на длъжника в деня на уведомяване на насрещната искова молба от съда.
Твърди се, че от страна на кредитополучателя И. К. И. е налице
неизпълнение на задълженията към кредитора „****“ АД, тъй като въпреки
настъпването на падеж на погасителни вноски по Анекс № **** към Договор
за кредит № ****, кредитополучателят не бил заплатил изискуемите суми
към кредитодателя. Изпадането в забава представлява конкретното
неизпълнение на задължение на кредитополучателя.
Направено е признание,че от получаване на заемната сума по процесния
договор И. К. И. е заплатил единствено сумата от 85 лева, която е
разпределена по следния начин: главница в размер на 23.87 лева и лихва в
размер на 61.13 лева.
Дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по процесния
договор за кредит е в размер на 563.05 лева., представляваща част от първа
вноска и вноските от 2-ра до 9-та.
Съгласно Договора за кредит, Общите условия на „****“ АД и
погасителния план, приложим към него,кредитополучателят дължал на
кредитодателя лихва за ползване на кредита. Дължимата и непогасена по
кредита лихва за ползване на кредита е в размер на 420.79 лева, начислена за
периода от **** г. до датата на предявяване на насрещната искова молба -
06.03.2024 г.
Предсрочно изискуемата част от главницата по процесния договор за
кредит е в размер на 1412.63 лева.
Направено е искане,в случай че съдът прецени, че сключеният между
страните договор за кредит е изцяло недействителен, под формата на
евентуалност, молят И. К. И. да бъде осъден , да върне чистата стойност на
кредита, съгласно чл. 23 ЗПК ,представляваща главница в размер на 1915,00
лева.
Молят съдът да постанови решение, с което да осъди И. К. И. да заплати
на „****” АД :Непогасена, изискуема и падежирала главница по кредита в
размер на 563.50 лева,представляваща главницата по част от 1ва вноска и
вноските от 2-ра до 9-та включително;Договорна лихва в размер на 420.79
лева за периода от ****. Предсрочно изискуема главница по кредита в размер
на 1412.63 лева ,съгласно сключения помежду им Анекс № **** към Договор
за кредит № **** и приложимите към този договор за кредит Погасителен
план,Приложения и Общи условия.
В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че процесният договор
8
е недействителен, И. К. И. да бъде осъден да заплати на дружеството, сумата
в размер на 1915,00 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ,,****“ АД.
Направено е искане съдът да осъди ответника И. К. И. да заплати на
„****'’ АД всички направени по настоящото исково производство разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
В подкрепа на твърденията си ответника по насрещния иск е
представили писмени доказателства .
В срока за отговор,ответника по насрещният иск е депозирал писмен
отговор,съгласно който,счита същия за допустим,но изцяло неоснователен. И
отново се позовава на недействителност на договора за заем,изцяло
преповтарящ доводите изложени в исковата молба за нищожност .
Съдът ,на осн.чл. 154, ал. 1 от ГПК е разпределил доказателствената
тежест, като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже по предявения иск,
следните факти:Да докаже съществуването на облигационно отношение
между страните. Да докаже ,че са налице твърдените основания за нищожност
на договора,а дружеството-ответник,е да докажат по предявените
иск,следните факти:Да докаже твърденията си в писмения си отговор.
В тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже валидно договорно
отношение между страните ,както и това че претендираните суми не са
заплатени от ответника.
В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже,че е заплатил
претендираната сума и договорното основание за това.
В първото по делото с.з. страните не се явяват и не се представляват.
Депозиран е писмен отговор от адв.Д. Г. който е посочил че поддържа
исковата молба, както и всички направени в нея твърдения.Моли съдът да се
произнесе с решение с което да обяви за нищожен договора за предоставяне
на гаранция, т.к.противоречи на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
От **** е депозирано писмено становище по хода на делото с което са
посочили,че дружеството е признала неизгоден да него факт,а именно че е
получена от кредитополучателя сума след скл.на процесния анекс.Възразява
срещу твърденията на насрещния ответник че скл.помежду им Анекс **** и
договор за кредит **** са недействителни.
Направено е възражение относно искането обективирано като
възражение от насрещния ответник досежно прихващането ,като недоказани
заплащането на посочените в отговора на исковата молба суми.
Молят съдът да отхвърли предявените искови претенции,т.к.скл.договор
за кредит бил изцяло действителен ,вкл. и клаузата за неустойкаа това от
друга страна обективирало доказаност на предявеният от нащрещният ищец
претенции като основателни и доказани.
Двете страни са направили искания за присъдане на разноски,вкл.и
адвокатско възнаграждение,както и са направили възражение за перкомерност
на всяко едно от тях.
Насрещният ищец е направил и искане да допускане и назначаване на
ССчЕ.
С молба с вх.**** е депозирана молба за встъпване в процеса на трето
9
лице помагач, а именно Д. В. И. с ЕГН********** от гр.Провадия,поради
извършена между последния и И. К. И. цесия на вземането ,в размер на
1427,15 лева,на осн.чл.55 от ЗЗД.
С протоколно определение от **** съдът е привлякъл като трето лице
помагач- И..
Между страните не се спори,че на **** г. е сключен Договор за
потребителски кредит ****.
По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът предоставил на
Кредитополучателя сума в размер 1,500.00 лв. (хиляда и петстотин лева), при
следните условия:
лихвен процент - 40.54%,
годишен процент на разходите (ГПР)- 49.00%
срок на погасяване - 12 месеца,
обща сума за връщане - 1,849.44 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и
девет лева и четиридесет и четири стотинки),както и че
На 23.05.2023г. между същите страни и скл.Анекс **** към договор за
кредит **** ,по силата на който е рефинансирано задължението на
кредитополучателя по договора за кредит.
Съгласно Анекса кредитополучателя е усвоил сума в размер на 2000,00
лева при следните условия:
Кредитен продукт-Кредит на вноски.
Сумо па кредита-главница в размер на 2000,00 лева
Срок на погасяване на кредитта-10.05.2025г.
Размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение в размер на
122,97 лева;
Размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение в размер на
257,00 лева;
Брой погасителни вноски-24 боря;
Начин на усвояване на кредита:чрез системата на „Изипей „АД, при
Годишна лихва за ползване на кредита в размер на 36,68% ;
Общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на
задължението по кредита в размер на 2951,28 лева и ГПР в размер на 49,00%.
Общо усвоената от К. сума е в размер на 2000,00 лева,като по делото не
е спорно че през системата на Изипей АДкредитодателя е превел сумата в
размер на 1081,80 лева на И. като получател,като разликата от 918,20 лева е
начислена за рефинансиране на сумата по договор за кредит **** на И. К.
И.,видно от заключението по назначената и неоспорена,приета като такава от
съда ССЧе.
Съгласно чл.5.1-5.3 от Договора за кредит от ****г.,К. е следвало в срок
края на следващия ден,считано от деня за предоставяне на сумата да осигури
банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за
ползване на кредита със срок на валидност от 30 дни след крайния срока за
погасяване на всички задължения по договора,да осигури поне двама
поръчители, което да отговарят солидарно за задълженията на
Кредитополучателя по договора за кредит,които от своя страна следва да
10
отговарят на следните условия:да имат нетен размер на осигурителен доход в
размер на 1500,00 лв.; да бъдат лица над 20 годишна възраст,да работят по
безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и
осигурителен стаж,да не са кредитопоръчители или поръчители по друг
договор кредит,вкли към кредитодателя,; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош от „дни просрочие от 0 до 30 дни“.
В т.5.6 от договора е посочено,че в случай на неосигуряване на
обезпечение съгласно ,условията и сроковете по т.т.5.1-5.5 от договора и ОУ
или действието на обезпечението бъде по някакви причина прекратено
,кредитополучателя дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен
ден за които не е представил обезпечение.
Размерът на обезпечението,представляващо неустойка е индивидуално
определен за всеки кредитополучател и е посочен в приложение №1 към
договора за кредит и погасителен план,като неустойката се начислява и
заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.В
случая общия размер на неустойката е в размер на 1616,60 лева или общо
кредитополучателя е следвало да върне не сумата от 1849,44 лева,описана в
договора, а сумата в размер на 3466,04 лева
За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно
и главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало
валидно облигационно отношение по договор за заем,по който той не е
изпълнил задължението си да представи парична сума
Съществуването на валидно облигационно отношение между страните
по договора за заем се установява от писмените доказателства, приети по
делото. Договорът за паричен заем,договорът за гаранция и приложенията към
тях са надлежно подписани от двете страни и съдържат уговорки за всички
съществени елементи от договора.
Установената от съда фактическа обстановка, дават основание да
приеме, че изтъкнатите от ищеца твърдения, при, условията на пълно и главно
доказване, съществуването на елементите от фактическия състав на
твърдяното от него накърнено субективно материално право, искът е
основателен и следва да бъде уважен.
Санкцията при несъобразяване с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, според
който нищожни са договорите които противоречат на закона или го
заобикалят,както и тези които накърняват добрите нрави,вкл.и договорите
върху неоткрити наследства.
В настоящият казус се твърди че договора за предоставяне на гаранция
е нищожен на основание противоречие с добрите нрави.
Въпросното вземане,макар и наименовано нейстойка няма характер на
такава ,т.к.не притежава присъщите на неустойката функции.
Крадиторът е именувал обезпечението като “неустойка“ за да
заобиколи ограничението съдържащо се в чл.19,ал.1 от ЗПК,съгласно който
разходите за обезщетения не се взимат предвид при изчисляване на ГПР
.Заемодателят си е гарантирал че ще получи вземането си като е създал
изисквания,предпоставки за сигурно неизпълнение-осигуряване на
поръчители или на банкова гаранция в 1-днедневен срок ,което вземане се
11
явява допълнително и гарантиращо на заемодателя икономическа
облага,съставляваща печалба,скрита под формата на неустойка.
Предвидената неустойка не изпълнява обезщетителната си
функция,т.к.тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното
договорно задължение.Последната се начислява и като добавка към
погасителния план ,поради което следва да бъде прието,че дори и при редовно
и точно и в срок изпълнение на задължението тя би се дължала.
Предвид на това,че неустойката се дължи не при неизпълнение на
основното договорно задължение, а се дължи независимо дали кредиторът е
претърпял или не вреди от настъпило неизпълнение,следва да бъде прието от
съдът,че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради
накърняване на добрите нрави ,като сумата която се претендира по договора
за гаранция не е вкл.в ГПР ,посочен в договора за кредит ,като при вкл.на
възнаграждението по гаранционния договор действителният ГПР по договора
за заем би бил в размер ,надхвърлящ приетото в чл.19,ал.4 от ЗПК
ограничение.
На следващо място Съгласно чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договорът за кредит
следва да съдържа лихвен процент по кредита ,както и как той се
прилага,съгл.т.10 пък следва да бъде посочено ГПР и в цялост общата сума
която потребителят дължи.
Доколкото в процесния договор е посочено лихвен процент и ГПР то
последният от формална страна отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.т.9 и
10.Размърът на тези величини видно от дължимото от потребителя следва да
се приеме че не отговаря на действителните такива. Като задължение поето от
И.,видно от договора предоставената главница е в размер на 1500,00 лева със
срок за връщане на 12 месечни вноски,всяка едно от по 154,12 лева,като
общата сума дължима от потребителя в случай на непредставяне на
обезпечение е в размер на 3466,04 лева,то посочените размери следва да се
приемат че не съответстват на договорените размери на лихвен процент от
40,54% и ГПР от 49,00%.
Съгласно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗПК всяка клауза в ДПК имаща
за цел или резултат от заобикаляне на изискванията на закона е нищожна то в
процесния договор е налице заобикалянето на тази разпоредба ,т.к.посоченият
ГПР не съответства на действителния .Посоченият е заблуждаващо по-нисък
от действителния .
На следващо място вкл.като клауза в договора на два различно по размер
ГПР с вкл. веднъж и втори път без вкл.обезпечение също води до
противоречие със закона поради това,че в договорите за ПК следва да
съдържа един ГПР по кредита.
Потребителя е въведен в заблуждение и поради това договореното не
покрива критериите за добросъвестност ,поради което може да се направи
извод,че е налице неравновесие между правата и задълженията на кредитора с
тези на потребителя и според съда съставляват неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143,ал.1 от ЗЗП.
Поради посоченото съдът намира,че искът за обявяване на нищожността
на договора се явява изцяло основателен.
Поради това основателен се явява и иска с пр.осн.чл.55,ал.1 от ЗЗД за
осъждане на дружеството да заплати на ищеца И. сумата в размер на 1427,15
12
лева,сума,представляваща сбора на заплатени без основание суми за
лихва,такса и неустойка съгласно договора за кредит.
Поради това,че съдът е приел за основателен предявеният от И. иск,
съдът счита,че не дължи произнасяне по предявеният в условията на
евентуалност иск от И. против **** АД за признаване за установено,че
клаузата касаеща начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение
по ДПК ****/****г. за нищожна и осъждането им да му заплатят сумата в
размер на 956,51 лева,представляваща сбора от сумите по предвидена
неустойка за вноски от 1-7 съгласно погасителния план,сборувани с три дни от
вноска №8 -окончателното погасяване на задължения по кредита,които сума
са платени без основание на основание неравноправна клауза.
По отношение на предявеният от **** АД насрещен иск против И. К. И.
за осъждането му да заплати на дружеството сумите както следва:
Непогасена ,изискуема и падежирана главница по кредит в размер на
563,50 лева,представляваща главница по част от първа вноска и вноските от
втора до девета включително,както и договорна лихва в размер на 420,79 лева
за периода от ****.,както и предсрочна изискуема главница в размер на
1412,63 лева, съгл.скл. Анекс **** към договор за кредит ****и
приложените към него погасителен план ,приложения и ОУ и предявеният в
условията на евентуалност иск за осъждането на И. да заплати на **** АД
сумата в размер на 1915,00 лева ,с която се е обогатил неоснователно за сметка
на **** АД,в случай,че съдът прецени че процесния договор и Анекс са
недействителни:
Според настоящият състав на съда предявеният насрещен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен,като следва да се приеме,че вкл.в в
Анекса към договора посочването на размер на погасителна вноска без
одобрено обезпечение,следва да бъде прието като непосочено в договора но
съдържащи се данни за вкл.неустойка доколкото сумата от 257,00 съвпада с
приложения погасителен план по проц.договор видно от които в колона 6 -е
посочено-Неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на общо
3216,72 лева,както и от съдържанието им в приложения стандартен
европейски формуляр .
По отношение на вкл.в Анекса и договора ГПР следва само да бъде
посочено казаното и по- горе за ГПР по кредита от 2021г. ,като само съдът
следва да посочи,че макар привидно да е посочен такъв размер ,а именно в
размер на 49,00% при вноски от 122,97 лева при общ размерна погасителната
вноска без обезпечение е в размер на 257,00 лева значително надхвърля
посоченият в анекса и договора ГПР.Това от своя страна следва извода,че се
заобикаля закона и води до увеличение на кредита над законнодопустимите
граници.
На следващо място вкл.на задължение за предоставяне на обезпечение и
начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечението и вкл.на ГПР
представляват разходи които следва да облагодетелстват кредитора за сметка
на кредитополучателя и целят единствено да заобиколят разпоредбите на
закона,в сл.този на ЗПК,водят до увеличаване цената на кредита над
законнодопустимите размери .
На това основание съдът приема,че договора и скл.въз основа на него
анекс с №545687 съдържащ в себе си вкл.неустойка за предоставяне на
обезпечение и ГПР който значително надхвърля законовите изисквания следва
13
да бъде прието ,че е недействителен на осн.чл.26,ал.1 от ЗЗД поради което и на
това основание следва да бъде посочено че предявеният иск за осъждане на И.
И. да заплати главница в размер на 563,50 лева,вкл.договорна лихва в размер
на 420,79 лева за периода от ****.,както и сумата в размер на 1412,63 лева
представляваща предсрочно изискуемост на главницата по кредита следва да
бъде отхвърлен.
Доколкото при приета недействителност на
договора,кредитополучателят дължи чистата стойност на кредитодателя в
размер на 1915,00 лева,то последният следва да бъде осъден да заплати
процесната сума на дружеството ищец по насрещния иск.
По направеното възражение от адв.Г. за прихващане на суми по
договори за заем между същите страни, съдът го намира за
неоснователно,именно поради наличието на договори, но различни от
процесните,които не са предмет на разглеждане по настоящото дело.
По делото е привлечено трето лице помагач Д. В. И. с ЕГН**********
от ****,чрез адв.Г. ,като встъпил в правата на И. К. И. ,съгласно договор за
цесия.
Видно ответното дружество по Иска на И.,е надлежно уведомено за
извършената цесия,от доказателствата ,приложени в кориците на делото.
С протоколно определение от **** съдът е привлякъл като трето лице
помагач- И.,доколкото последния има интерес решението да бъде
постановено в негова полза .
По делото се претендират разноски и от двете страни.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат заплатени направените по делото разноски.
Такива се дължат и на ищеца по насрещния иск,до размера на уважения
от съда иск.
На осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. в полза на адвоката,осъществил безплатна
правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,което
следва да бъде определено от съда.
В случая материалния интерес ,фактическата и правна сложност на
делото,съдът приема,че справедливото и адекватно възнаграждение за всеки
един от исковете предявени от И. К. да е в размер на по 400,00 лева,с
вкл.ДДС.
Общо дължимите разноски по делото,направени от И. К. са в размер на
1067,18 лева от които 267,18 лева ДТ за образуване на делото и 800,00 лева ,с
вкл.ДДС,адв.възнаграждение,на които ответника **** АД,следва да бъде
осъдено да ги заплати.
Претенцията за разноски по този иск от страна на ответника следва да
бъде оставено без уважение.
По отношение на разноските направени от ищеца по насрещния иск.
По предявеният насрещен иск от адв.Б. се претендират разноски за
държавна такса в размер на 156,51 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 800,00лева.
Съдът приема,че съразмерно уважената част от иска следва да осъди И.
К. И. да заплати на **** разноски по делото както следва:ДТ за образуване на
делото в размер на 76,60 лева,съобразно уваженият иск,както и разноски за
14
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева ,също съобразно
уваженият иск или общо сумата в размер на 476,60 лева.
Доколкото разноските за назначаването на ССчЕ са във вр.с предявеният
по първи от насрещните искове,то съдът счита,че такива на страната не
следва да й бъдат възлагани,предвид отхвърлянето му.
Доколкото ответника по насрещния иск претендира разноски за
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.,то важи
казаното по горе ,поради което дружеството следва да заплати на И. И.,чрез
адв.Г. разноски в размер на 800,00лева общо за двата иска по които се е
защитавал,с вкл.ДДС.
Предвид горното,съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че договор за потребителски кредит
****/****г. скл. между И. К. И. с ЕГН********** с настоящ адрес в гр. ****,
кв. ****,**** и „****“АД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление*****, представлявано от С. А.-Изпълнителен директор е
нищожен на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „****“АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление
****, представлявано от С. А.-Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ НА И.
К. И. с ЕГН**********, сумата в размер на 1427,15 лева, представляваща сбор
от заплатени без основание суми за лихви,такси и неустойка съгласно ДПК
****/****г.
ОСЪЖДА „****“АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление
****, представлявано от С. А.-Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ НА И.
К. И. с ЕГН********** ,чрез адв. Д. Г., платими по банкова сметка ****, с
титуляр Д. Г., разноски по делото както следва: сумата в размер на 1067,18
лева, от които 267,18 лева ДТ за образуване на делото и 800,00 лева, с
вкл.ДДС, адв.възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК от ****“АД с ЕИК****, със
седалище и адрес на управление**** представлявано от С. А.-Изпълнителен
директор, против И. К. И. с ЕГН********** с настоящ адрес в гр. ****, кв.
****, ****, за осъждането му да заплати непогасена, изискуема и падежирана
главница по кредит в размер на 563,50 лева, представляваща главница по част
от първа вноска и вноските от втора до девета включително, както и
договорна лихва в размер на 420,79 лева за периода от ****., както и
предсрочна изискуема главница в размер на 1412,63 лева, съгл. скл. Анекс
**** към договор за кредит **** и приложените към него погасителен план
,приложения и ОУ, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. К. И. с ЕГН********** с настоящ адрес в гр. ****, кв.
****,****, да заплати на ****“АД с ЕИК****,със седалище и адрес на
управление **** ,представлявано от С. А.-Изпълнителен директор ,сумата в
размер на 1915,00 лева на осн.чл.55 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И. К. И. с ЕГН********** с настоящ адрес в
гр.****,кв.****,****, ДА ЗАПЛАТИ НА ****“АД с ЕИК****,със седалище и
адрес на управление **** ,представлявано от С. А.-Изпълнителен директор,
сумата в размер на 476,60 лева,представляващи разноски по делото,съобразно
15
уваженият иск,от които 76,60 лева,ДТ за образуване на делото и за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
ОСЪЖДА ****“АД с ЕИК****,със седалище и адрес на управление
**** ,представлявано от С. А.-Изпълнителен директор , ДА ЗАПЛАТИ НА И.
К. И. с ЕГН********** с настоящ адрес в гр.****,кв.****,**** ,сумата в
размер на 800,00 лева ,с вкл.ДДС,адв.възнаграждение на адв.Д. Г.,платими по
банкова сметка *****, с титуляр Д. Г. ,представляващи разноски по
предявените насрещни искове.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Д. В. И. с
ЕГН********** от ****,на страната на ищеца по първоначалния иск И. К. И.
с ЕГН********** с настоящ адрес в гр.****,кв.******* .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок,считано от
получаването му от страните пред Окръжен съд-Добрич!
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
16