1
С присъда № 82/19.09.2006 година, постановена по НОХД № 180/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд, Сергей Славчев Юруков от с.Вишеград, общ. Кърджали е признат за виновен в това, че на 12.10.2005 година в гр. Кърджали извършил полово сношение с лице от същия пол- Михаил Ангелов Ставрев от гр. Кърджали, който поради физически и психически недостатъци: детска церебрална парализа, квадрипирексен синдром, с подчертана спастична париплегия и лека олигофрения- дебилитас средна степен, умерена умствена изостаналост, лека към средна имбецилност, е бил лишен от възможност за самоотбрана, поради което и на основание чл. 157, ал.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален „общ” режим, както и на наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местното радио. На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което спрямо подсъдимият е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 25.10.2005 година до 05.06.2006 година. Присъдени са направените съдебни разноски за вещи лица. Въззивното производство е образувано по жалба на Сергей Славчев Юруков от с.Вишеград, общ. Кърджали, който обжалва присъдата като незаконосъобразна, необоснована и наложеното наказание като явно несправедливо. Жалбодателят не бил осъществил основния състав на хомосексуалните действия по чл. 157, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд не взел всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина и не формирал вътрешното си убеждение в резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона, с което нарушил принципа на чл.12 ал.1 от НПК, тъй като основал осъдителна присъда на базата на показания на свидетелката Катя Георгиева Ставрева-майка на пострадалото невменяемо лице Михаил Ангелов Ставрев, а съща така и на свидетеля Бекир Нуридин Алиосман, на който Ставрев разказал какво му се е случило. Именно и затова в обвинителния акт Ставрев навсякъде бил посочен като свидетел, макар, че не можел да свидетелства. Оставало загадка как Михаил Ставрев разказал, че е бил сексуално малтретиран от подсъдимия Юруков. С този доказателствен материал първоинстанционния съд необосновано постановил осъдителна присъда за подсъдимия Юруков по чл.157, ал.1 от НК. Като последица от горното нарушение, съдът нарушил и разпоредбата на чл.301, ал.2 от НПК относно правната квалификация, като признал за виновно лице, по отношение на което липсвали несъмнени преки и косвени доказателства, които го уличавали в извършване на престъплението по чл.157, ал.1 от НК. Наложеното наказание било явно несправедливо. Налице били пълните самопризнания на подсъдимия, младата му възраст, току- що навършени 20 години, наличието на психично заболяване, съдействие за разкриването на обективната истина, изразеното съжаление и разкаяние. Изброените смекчаващи вината обстоятелства имали характера на многобройни, а умствената му изостаналост на изключително такова. Поради тези обстоятелства, съдът, постановил осъдителната присъда по чл.157 ал.1 от НК, можел да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, защото и най -лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко и наказанието можело да бъде определено под най-ниския предел за това престъпление. С оглед на изложеното, жалбодателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда, с която да го признае за невиновен в извършване на престъпление по чл.157, ал.З от НК, или да намали наложеното наказание с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата си. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита жалбата за неоснователна. Предлага присъдата да бъде отменена в частта й, с която е наложено наказанието „обществено порицание” на основание чл.2, ал.2 от НК, а в останалата й част, да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъõат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Събирането на нови доказателства от въззивния съд не се е наложило, като не е било необходимо и повтарянето на извършени от първоинстанционния съд процесуално- следствени действия. В обема на събраните и проверени от първоинстанционния съд доказателства, за установено от фактическа страна се приема следното: на 12.10.2005г. следобяд, с лек автомобил „Опел Вектра" с ДК № К 33 14, подс. Юруков, заедно със свидетелите Данаил Райчев и Северин Райчев дошли от с. Вишеград, общ. Кърджали в гр. Кърджали. Тъй като никой от тримата не притежавал свидетелство за управление на МПС, спрели в близост до сградата на старото училище в кв. "Гледка", където оставили автомобила, като подс. Юруков останал да го пази, а свидетелите Данаил Райчев и Северин Райчев с такси се придвижили до центъра на гр. Кърджали. Подс. Юруков стоял до колата и чакал, апри него дошъл Ставрев. Двамата се познавали от по-рано. Ставрев по рождение бил инвалид, като страдал от детска церебрална парализа и бил с психически отклонения, което било известно на подс. Юруков. Подсъдимият пуснал музика от радиото в колата и заедно със свидетеля застанали до нея, като слушали музиката. След малко, подс. Юруков отишъл в сградата на старото училище по малка нужда. Ставрев тръгнал след него и двамата заедно отишли до стълбите на първия етаж. Подс. Юруков започнал да уринира, като през това време Ставрев гледал половия му член. Подс. Юруков се възбудил от това. Казал на свидетеля да свали долнището на анцуга и бельото си под коленете, като в същото време сам ги дръпнал и ги свалил. Обърнал свидетеля с гръб към себе си, след което вкарал половия член в аналното му отвърстие. Ставрев изпитал силна болка и се опитал да се отскубне, но тъй като трудно ходел поради инвалидността си, не успял. Подсъдимият изкарал половият член от ануса му, обърнал свидетеля към себе си и яекулирал, като изцапал шушлековия елек и долнището на анцуга на свидетеля. След това подс. Юруков казал на Ставрев да си вдигне анцуга и да си тръгват. Двамата се върнали до лекия автомобил „Опел". В това време в двора на училището дошъл св. Алиосмон да играе футбол. Той видял Ставрев и подс. Юруков да стоят до лекия автомобил марка „Опел”. Отишъл до тях, тъй като ги познавал и попитал подс. Юруков какво чакат, а той му отговорил, че чакат свидетелите Данаил Райчев и Северин Райчев, които били в града. Скоро след това свидетелите Данаил Райчев и Северин Райчев се върнали и заедно с подс. Юруков се качили в лекия автомобил и си тръгнали. Св. Алиосман като видял, че нямало хора в училищния двор, които да играят футбол, отишъл да пие кафе в заведение "Престиж". След като Ставрев останал сам, отишъл в кафе "Беко" и седнал отвън. На работа в заведението била св. Байрямали. Тя видяла, че Михаил Ставрев е седнал отвън и му дала да играе с карти. След това в заведението дошъл св. Алиосман, който по това време стопанисвал заведението, заедно със св. Байрямали. Ставрев се обърнал към тях с думите: „Беко, знаеш ли какво ми направиха?", а св.Алиосман го попитал какво са му направили, при което Михаил Ставрев отговорил: „Мен ме наеба един циганин". Свидетелят Алиосмон и свидетелката Байрямали си помислили, че Ставрев не говори истината, поради психическите му отклонения и започнали да го разпитват как е станало тава. Ставрев започнал да обяснява, че това е станало до стълбите на училището. Казал им, че циганинът имал кола и слушали музика - оркестър "Канарите". Обяснил, че първо му го е дал в ръката, след това в устата, после му свалил панталоните и му го вкарал отзад и много го заболяло. После Михаил Ставрев и св. Алиосман отишли на пейките до автобусната спирка. Там бил св. Москов, на който Ставрев непрекъснато обяснявал, че „някакъв циганин го е наебал". След около 10-15 минути дошла майката на Михаил Ставрев - свидетелката Ставрева, за да си го прибере в къщи както всяка вечер. По пътя й направило впечатление, че синът й е видимо притеснен. След като се прибрали, Ставрев обяснил на майка си, че малко преди тя да отиде да си го прибира, той бил в двора на училището и там един го отвел в сградата на старото училище, където му свалил панталона и гащите му и започнал да се гаври с него. Пострадалият казвал постоянно на майка си, че дрехите му са мръсни, изцапани и да ги изпере. Св. Ставрева видяла, че по предната част на елека, както и долнището на анцуга има голямо петно, което предположила, че е от сперма. Преоблякла сина си и изпрала дрехите. В дома им се прибрал и св. Митрю Ставрев- дядо на пострадалия. Св. Ставрева му разказала какво се е случило със сина й и св. Митрю Ставрев излязъл от вкъщи и отишъл в кафе "Беко" да търси св. Алиосман, за да го попита какво точно се е случило. По това време свидетелят Алиосман не бил в заведението и св. Митрю Ставрев попитал св. Байрямали, която била там, дали знае какво се е случило с внука му Михаил. Тя му казала, че нещо много лошо се е случило и трябва да заведат Михаил на лекар, тъй като Михаил непрекъснато повтарял, че „някакъв циганин го е наебал". Св. Митрю Ставрев се прибрал в къщи и на следващия ден рано сутринта се обадил на дъщеря си – св. Делчева. Двамата, заедно със съпруга си –св. Делчев, веднага отишли в дома на Ставреви в кв. "Гледка". Оттам взели пострадалия и го завели при съдебен лекар, за да бъде освидетелстван. След извършения преглед от съдебен лекар се установило, че е имало анално проникване, за което им било издадено съдебно - медицинско удостоверение, въз основа на което свидетелят Веселин Делчев подал жалба в РПУ - Кърджали. От приетата като доказателство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни на пострадалия Михаил Ангелов Ставрев е установено кръвонасядане в областта на аналното отверстие на прехода кожа-лигавица; липса на следи от външни увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците. Описаното увреждане е получено при действието на твърд, тъп предмет, какъвто е и мъжкият полов член в състояние на ерекция и е възможно да е възникнало по времето и начина, съобщени в предварителните сведения. Било е причинено болка и страдание. От приетата като доказателство съдебно-психиатрична експертиза на пострадалия Михаил Ангелов Ставрев се установява, че същият е регистриран в ДПБ-Кърджали с ЛАК № 6807/1992г. с диагноза „Детска церебрална парализа. Епилепсия с неизяснена етиология редки големи припадъци. Лека олигофрения - дебилитас, средна степен". При освидетелствуването е бил с умерена умствена изостаналост, лека към средна имбецилност. Налице е разстройство умерена умствена изостаналост - лека към средна имбецилност, поради което е нарушено правилното отношение на субекта към външния свят. Има задръжки в умственото развитие на лицето в резултат на вродени дефекти на нервната система, които му пречат да възприема правилно обективната действителност и не може да прави изводи и заключения. От заключението на съдебно-психиатричната експертиза на подс. Юруков, се установява, че страда от лека умствена изостаналост /олигофрения като сихично заболяване/. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Горната фактическа обстановка се възприема от въззивния съд въз основа на събраните доказателства: показанията на свидетелите Алиосман, Байрямали, Катя Ставрева, Митрю Ставрев, Веселин Делчев, Даниела Делчева, Москов, Петров, Данаил Райчев и Северин Райчев, които съдът възприема изцял¯ като последователни, подробни и непротиворечиви, от обясненията на подс. Юруков- частично, от заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психиатричните експертизи и от разпитите на вещите лице в съдебно заседание, от писмените доказателства по делото. По така описания начин подс. Юруков е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 157, ал.1 от НК, а именно: на 12.10.2005 година в гр. Кърджали извършил полово сношение с лице от същия пол- Михаил Ангелов Ставрев от гр. Кърджали, който поради физически недостатъци и психически недостатъци: детска церебрална парализа, квадрипирексен синдром, с подчертана спастична париплегия и лека олигофрения- дебилитас средна степен, умерена умствена изостаналост, лека към средна имбецилност, е бил лишен от възможност за самоотбрана, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал първоинстанционния съд, който след обсъждане на доказателствата е достигнал до единствено възможния извод, а именно, че подсъдимият е извършител на деянието по предявеното му обвинение. Показанията на свидетелите, заключението на съдебно-медицинската експертиза, всички доказателства във връзка с частичните самопризнания на подсъдимия, по несъмнен начин установяват извършването на полово сношение между подс. Юруков с лице от същия пол, лишено от възможност за самоотбрана. Не се споделя доводът на защитника на подсъдимия, че пострадалият не можел да разкаже какво се е случило с него, или, че това, което се е случило, било измислено от него. Видно от свидетелските показания, макар и по примитивен начин, в рамките на умствените си възможности и елементарни думи, които знае, пострадалият е разказал и то непосредствено, след деянието случилото се с него. Безспорно изразите: „гаврил се с него”, „бил изнасилен” са общоприети в разговорния език и начин да се предадат думите на Михаил Ставрев, а именно: „един циганин ме наеба”, „първо ми го даде в устата, после ме обърна и ми го бутна”. Безспорно, никакво съмнение няма в достоверността на думите на свидетеля: „лельо, много ме заболя”, или: „не можех да дишам”, както и в: ”тези дрехи да се махнат, да се хвърлят”. Още повече, в подкрепа на тези съждения на съда е установеното по несъмнен начин насилствено проникване в аналното отвърстие на пострадалия, което е било възможно да е възникнало по времето, сочено от пострадалия, както и същото е било получено при действието на твърд, тъп предмет, какъвто е и мъжкият полов член в състояние на ерекция. Т.е. безусловното позоваване на умствената изостаналост на Михаил Ставрев с оглед изключване на каквато и да е негова способност правилно да възприема и възпроизвежда факти от действителността, не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като неговият разказ, опосреден от показанията на свидетелите, се потвърждава от множеството други доказателства, които в своята съвкупност сочат, че именно на инкриминираната дата, на посоченото от него място, подс. Юруков е осъществил полово сношение с него. Така, Ставрев и Юруков са били видени от св. Алиосман до автомобила, както и по-рано- до стълбите- от св. Петров, което съвпада по време и място, сочени от Ставрев. Пак по същото време и непосредствено след деянието, Ставрев е разказал на св.Алиосман и св.Байрямали какво му е направил подсъдимия. Вкъщи, св.Ставрева е преоблякла сина си, тъй като елека и анцуга му били изцапани, което съвпада с обясненията на подсъдимия, че като яекулирал ги изцапал. Половият акт от своя страна пък е установен по несъмнен начин от заключението на съдебно-медицинската експертиза. По този начин се опровергават обясненията на подс.Юруков, че се самозадоволил, без да докосва св.Михаил Ставрев, които се явяват защитни и не се подкрепят от останалите събрани и проверени доказателства по делото. Състоянието на пострадалия, лишен от възможност за самоотбрана се установява от заключението на съдебно-психиатричната експертиза за заболяването му, предвид физическото и психическото му заболяване. С оглед на обсъденото, за осъществяване на престъплението по чл.157, ал.1 от НК в предявените му съставоремни признаци, е достатъчно извършване на полово сношение с лице от същия пол, лишено от възможност за самоотбрана, каквото в случая е налице. Налице е извършено полово сношение, както и е установено, че лицето, с което е осъществено, поради физическите си и психически заболявания, е лишено от възможност за самоотбрана. Този съставомерен елемент от състава на престъплението, е възведен като самостоятелен такъв и е без значение дали за извършване на сношението са били използвани сила или заплашване. В тази връзка, неоснователен е доводът за приложимост на разпоредбата на чл.157, ал.4 от НК, като не се установява по делото пострадалият да не е разбирал свойството или значението на извършеното спрямо него. Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, при който деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Умисълът е обективиран в поведението на подсъдимия: същият е познавал пострадалия от преди, знаел е, че е умствено изостанал, от което се е възползвал, отвел го е на скрито място, където е осъществил сношението. При определяне на наказанието на подсъдимия, първоинстанционният съд е обсъдил всички обстоятелства от значение за обществената опасност на деянието и дееца. Отчетени като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства са частичните му самопризнания; психическото заболяване, от което страда, младостта му. От друга страна отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са осъжданията му за престъпления от общ характер, лоши характеристични данни. Наказанието е определено в минималния предвиден по чл.157, ал.1 от НК размер от две години при първоначален „общ” режим на изтърпяването му, при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Така обсъдените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са многобройни или изключителни по смисъла на чл.55 от НК, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко, поради което не са налице предпоставките на разпоредбата за определяне на наказанието под предвидения минимален размер. Така наложеното на подсъдимия наказание от районния съд не е явно несправедливо и съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. С оглед на последвалото изменение на разпоредбата на чл.157, ал.1 от НК в частта й относно предвидените наказания и отмяната на кумулативно наказание „обществено порицание” със ЗИДНК, ДВ, бр.75/2006 година и съобразно разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, тъй като е последвал по-благоприятен закон, наложеното с присъдата наказание „обществено порицание” следва да бъде отменено. С оглед на изложеното, следва да бъде постановено решение, с което така постановената присъда да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.157, ал.1 от НК подс. Юруков е осъден на наказания лишаване от свобода за срок от две години и наказание обществено порицания, като следва да бъде отменено наложеното наказание „обществено порицание”. В останалата й част присъдата, като праÔилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл.334, т.3 от НК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 82/19.09.2006 година, постановена по НОХД № 180/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която Сергей Славчев Юруков от с.Вишеград, общ. Кърджали, за извършено престъпление по чл.157, ал.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален „общ” режим на изтърпяването му и на наказание „обществено порицание”, като отменя наложеното наказание обществено порицание. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|