Р Е Ш
Е Н И Е
№ 35 / 15.02.2021 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря Мария Михалева
разгледа докладваното от председателя адм. д. №583/2020 г. по описа на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е образувано въз основа на жалба, депозирана от П.Н.Т. ***, подадена
чрез адв. Д.Н. - ДАК, срещу Решение №59/06.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Добрич. С атакуваното
решение е отхвърлена жалба вх. № З 1012-24-50/19.10.2020 г. депозирана от Т., срещу
Разпореждане № 241-00-2916 от 07.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ-гр. Добрич, с което на основание
чл. 54ж, ал. 1, във вр.с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Т. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.09.2020 г. до 31.08.2021 г. в размер на 39,84 лева дневно. В
жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакувания акт, по същество свеждащи се до издаването му при
допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила и материалния закон. Твърди се, че в хода на административното производство е допуснато
нарушение на чл. 35 от АПК, доколкото
административният орган не е изяснил всички обстоятелства и факти по спора. По съществото на спора се сочи, че независимо, че има
вече второ издадено разпореждане от 30.12.2020 г. на Ръководител на
осигуряването за безработица, с което след като е извършена допълнителна
проверка е определен нов размер на парично обезщетение за безработица в размер
на 74,29 лева дневно, считано от 01.09.2020 г. то се твърди, че след като
първоначално получения документ от Германия е бил недостатъчен за длъжностното
лице, същото е следвало да извърши допълнителната необходима проверка, да спре
производството и една след това да издаде разпореждане. Релевират се доводи, че
едва след подаване на жалбапа пред съда са се предприели мерки за издирване на
обективната истина от административния орган. Твърди се, че решението в момента
на издаването му е било незаконосъобразно, което е довело до завеждане на
настоящото производство и за заплащане на разноски. Моли се, за отмяна на
решението и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява
от адв. Н., която в хода на устните състезания поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива, с оглед
представеното ново разпореждане. Въз основа на същите отправя искане за отмяна на атакуваното решение и
на потвърденото с него разпореждане на
ръководителя на осигуряването за безработица.
Ответната страна, директор на ТП на НОИ - гр. Добрич, редовно и своевременно призован, не се явява лично. Същият се представлява от процесуален представител
Лиляна
Цонева – главен юрисконсулт
при ТП на НОИ - гр.
Добрич, която в хода на устните състезания и оспорва жалбата, като навежда доводи за
законосъобразност на атакувания
административен акт. Въз основа на изложените доводи се отправя искане за отхвърляне на жалбата, като
неоснователна,
тъй като към момента напълно е удовлетворено искането на оспорващия. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
Съдът, като съобрази
аргументите, изложени от страните, представените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заявление с вх.№ 241-00-2916/03.09.2020 г. П.Н.Т. е отправил искане до
Директора на ТП на НОИ-гр. Добрич да му бъде отпуснато
парично обезщетение за безработица, към което е
приложил Заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди от друга
държава-членка на ЕС със СЕД U002, в което декларира, че
следва да бъдат
удостоверени осигурителните му периоди в Германия, за период от 19.09.2016 г. до 31.08.2020 г. , с приложени към същото копия на документи, издадени от съответната държава. Към
заявлението
приложила и декларация относно определяне на пребиваване
във връзка с прилаганена член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., в която
посочил, че последният период на заетост на
лицето е от 19.09.2016 г. до 31.08.2020 г., през който е бил наето лице от работодател в Германия.
С Разпореждане № 241-00-2916-1 от 18.09.2020 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-гр. Добрич, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административното производство по подаденото заявление
било спряно поради наличие на
изпратено искане до компетентната институция на Германия за
потвърждаване на осигурителни периоди със CEД U002, които
са от значение за
определяне правото на парично обезщетение за безработица. Получен е
отговор от Германия ПД U1, в който е
посочено, че осигурителния доход за периода от 01.09.2018 г. до 31.08.2020 г. е
2400 евро месечно и осигурителен доход 33 000 лева. Посочения осигуретилен
доход в документа е само за 11 месеца. Видно от същия документ се установява,
че жалбподателя е започнал работа в Германия на 19.09.2016 г. до 31.08.2020 г.
С Разпореждане №241-00-2916-2 от 02.10.2020 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-гр. Добрич, административното производство за отпускане на парично обезщетение за безработица било възобновено на основание чл. 55 от АПК, поради отпадане на основанието за спиране на производството по чл. 54а, ал. 1, във вр. с
чл. 54б от КСО – получен ПД
U1 от Германия.
С Разпореждане №241-00-2916-3 от 07.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-гр. Добрич на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр.с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. на П.Н.Т. било отпуснато парично обезщетение за безработица от 01.09.2020 г. до 31.08.2021 г. в размер на 39.84 лева дневно.
Несъгласен с размера на определеното с разпореждането парично обезщетение
за безработица,
П.Т.
е оспорил същото пред Директора на
ТП
на НОИ-гр. Добрич с жалба вх. №Ц-1012-24-150/19.10.2020
г.
С Решение №59 от 06.11.2020 г. Директорът на
ТП на НОИ-гр. Добрич на основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлил жалбата
на П.Т. срещу Разпореждане №241-00-2916-3 от 07.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-гр. Добрич.
За да постанови
този правен резултат, горестоящият административен
орган е приел, че от представените от
компетентната
институция на Германия структурирани електронни документи ПД U1, се установява,
че
посочения осигурителен доход за периода 01.09.2019 г. до 31.07.2020 г. е 2400
евро месечно х 1,95583 е 4 693,99 лева и осигурителният доход е 33 000
лева, то правилно е определен размерът на паричното обезщетение за безработица.
Цитираното решение е било съобщено на оспорващият на 10.11.2020 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с обратна разписка.
Недоволен от така постановеното Решение Т. го
е оспорил пред Административен
съд-гр. Добрич с жалба вх.2948/23.11.2020 г., поставила началото на настоящото съдебно
производство.
В хода на съдебното производство по делото е представена административна преписка по издаване на оспорваното решение.
От страна на оспорващият са
представени документи, които са представени и с жалбата му пред
административния орган, но не се съдържат в кориците на делото – справки за
месечен и годишен доход на немски език.
От
ответника е представено Разпореждане №241-00-2916-4/30.12.2020 г. на
Ръководител на осигуряването за безработица, с което на осн. чл.54ж, ал.1 от КСО е изменено Разпореждане №241-00-2916-3/07.10.2020 г. като е определен нов
размер на парично обезщетение за безработица в размер на 74,29 лева дневно,
считано от 01.09.2020 г., поради представяне на нови документи.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като
подадена от надлежна страна, адресат на
акта, засягащ неблагоприятно правната му сфера, и в срока, посочен в чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Съдът, в кръга на правомощията си по чл. 168 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО,
констатира, че
атакуваното Решение е издадено от компетентен административен орган, доколкото негов издател е
ръководителят на ТП на НОИ - гр. Добрич, в чиито правомощия е произнасянето по жалби срещу
разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица,
съобразно разпоредбата на чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "б. " от КСО. С оглед пълнота следва да се посочи, че потвърденото с въпросното решение разпореждане също е
издадено от компетентен орган.
Атакуваното решение е издадено в законоустановената писмена форма и притежава изискуемите от
чл. 59, , ал. 2 от АПК реквизити.
Същото обаче е постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което е довело и до нарушаване на материалния закон и неговата цел.
Съображенията за
това са следните:
По делото не се спори, че жалбоподателят има право на
парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, при зачетен осигурителен стаж по законодателството на друга
държава-член на ЕС - Германия.
Т. е гражданин на държава - членка на ЕС, поради което,
спрямо
него е приложим Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.
за координация на
системите за социална сигурност.
Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държавата членка, чието
законодателство поставя придобиването,
запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди
на осигуряване, заетост или самостоятелна
заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени
съгласно
законодателството на всяка друга държава членка, като
завършени съгласно прилаганото от нея
законодателство.
Съгласно разпоредбата
на чл. 54б, ал. 1 КСО (ред. ДВ бр. 98 от
2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното
възнаграждение или среднодневния
осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за
последните 24
календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на
осигуряването, и не може да бъде
по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. В случая, този осигурителен период касае време, през което спрямо жалбоподателя е било приложимо законодателството на друга държава-членка на ЕС (Германия), поради което изчисляването на паричното обезщетение за безработица следва да се извърши съобразно нормата на чл. 62, § 1, във вр. с § 2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност.
Според чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство
предвижда
изчисляването на обезщетенията да се основава на размера
на предишното трудово възнаграждение или
професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от
заинтересованото лице
при последната му работа по трудово правоотношение или
като самостоятелно заето лице
съгласно посоченото законодателство. Параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция,
предвижда специален изискуем
осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия
или за част от този период спрямо
заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка /чл. 62, § 2/. Следователно, от компетентната
институция, чието
законодателство обвързва изчисляването на получаваното
обезщетение за
безработица с размера на възнаграждението, в т. ч. и за
определен период, се взема предвид само
получаваното от лицето трудовото възнаграждение или професионален доход, при последната му работа. Т. е., при прилагането
на чл. 54б, ал. 1 КСО, от изискуемите
по българското законодателство 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, изчисляването на
дохода, въз основа на който се определя
размерът на обезщетението, се извършва само въз основа на месеците и дните на работа по последното трудово правоотношение, независимо
от продължителността на този период,
включително когато периодът е под 24 месеца.
В случая няма спор, а и е установено от представените по делото доказателства, че в предвидения
в чл. 54б, ал. 1 от КСО 24-месечен
осигурителен период жалбоподателят е полагал
труд в друга държава- членка - Германия, по трудово
правоотношение, прекратено поради изтичане на
неговия срок, за което има право на парично обезщетение за периода. Безспорно е установено, че Т. от
19.09.2016 г. работи в Германия, т.е. съдът намира, че спор по делото няма.
Проблема се е създал от обстоятелството, че според немското законодателство,
отразеният брутен доход от осигуритгелни периоди е само за 11 месеца, посочен
от немската държава в Европейския формуляр ПД U1,
тъй като така е според тяхното законодателство. Според българското
законодателство за изчисляване на размера на обезщетение за безработица са
необходими да се взема предвид брутния доход от последните 24 месеца на
осигурителни периоди. След като органа е установил, посочени по-малко месеци
осигурителен доход е следвало отново да изиска от немската държава да се издаде
документ, в който са отразени последните 24 месеца преди прекратяване на
трудовия договор на 31.08.2020 г. Това обаче не е сторено от административният
орган и той е възобновил производството и е издал оспореното в настоящото
производство разпореждане, потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ
Добрич. Едва след подаване на жалбата пред съда, се е извършила необходимата
допълнителна проверка и е издадено Разпореждане №242-00-2916-4/30.12.2020 г. на
Ръководител на осигуряване за безработица, с което е определено правилното
обезщетение за безработица на жалбоподателя.
В тази връзка съдът намира, че административният орган не е изяснил всички
релевантни за преценка за размера на паричното обезщетение на оспорващият обстоятелства, в разрез с изискванията на чл. 35 от АПК. В заявлението си оспорващият е посочил, че е работил в Германия от 19.09.2016 г.
до 31.08.2020 г. Т.е. от заявлението става ясно, че последната работа по трудово правоотношение оспорващаият е изпълнявал в посочения по-горе период,
обстоятелство е потвърдено от П.Т. и в приложената към заявлението декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане
на чл. 65, § 2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004. При това положение административният орган, в унисон с произтичащото от чл.
9 и чл. 36, ал. 1 от АПК служебно
начало, е следвало, констатирайки разминаванията между твърденията на инициатора на административното производство и данните в
представените от компетентните институции
документи, да предприеме действия за тяхното изясняване, чрез изискване на допълнителна информация от съответната
институция досежно това какъв
е бил брутния му доход през последните 24 месеца, а не както е посочено в
удостоверението през последните 11 месеца. Като не е изяснил тези обстоятелства, административният орган се е произнесъл, без да е установил релевантните за
волеизявлението му факти, съставляващо
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в частност на чл. 9, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Този
извод следва и от чл. 5, § 2 от Регламент
(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за
прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност, според който, при съмнение относно валидността на документ или
точността на фактите, на които се
основават съдържащите се в него сведения, институцията на държавата-членка, която получава документа, отправя
питане до издаващата институция за
необходимите разяснения.
Едва след посочване на брудния доход за последните
24 месеца може да се извърши обоснована преценка досежно размера на
паричното обезщетение за безработица, при
съобразяване на разпоредбата на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, според която, размерът на паричното обезщетение се
основава изключително на трудовото
възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Това е сторил
органа едва след образуване на настоящото производство по жалба на Т..
Изложеното обосновава
извода, че в хода на административното производство е установен осигурителен
доход за период от 11 месеца / при положение, че
от всички представени документи, се установява, че лицето е работило почти
четири години при посочения работодател в Германия/, върху който е изчислено
паричното обезщетение за безработица, което е
довело до изчисляване размера на дължимото обезщетение за безработица
на същият при несъблюдаване на приложимите материалноправни
разпоредби.
В тази връзка съдът намира за неоснователна тезата на ответника, че производството
по делото следва да бъде прекратено, тъй като оспорващият няма правен интерес.
Напротив към момента на постановяване на обжалваното решение и потвърденото с
него разпореждане, правният интерес е бил налице у жалбоподателя, тъй като
безспорно са му били засегнати и нарушени правата.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се явява постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
както и при несъблюдаване на
материалния закон и неговата цел, поради което Решение №59 от 06.11.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ - гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата на
П.Н.Т., подадена срещу разпореждане № 241-00-2916-3 от 07.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП
на
НОИ-гр. Добрич, следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото искането на оспорващият за присъждане на
деловодни разноски, като своевременно
направено, такова
следва да се присъди. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно.
Определеното възнаграждение според Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 350 лева, което възнаграждение съдът
намира за напълно адекватно в настоящото производство, поради което и именно в
размер на 350 лева следва да бъде осъден ответника да заплати на оспорващия.
Доколкото е внесена и ДТ в размер на 10 лева, то съдът намира, че ответника не
следва да се осъжда за същата, тъй като производството по тези дела е безплатно
и това, че оспорващият е внесъл неправилно такса в размер на 10 лева, то тя си остава
в негова тежест.
Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във вр.с чл. 172, ал. 2 от АПК и чл.
173, ал. 2
от АПК, Административен съд Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Н.Т. ***, Решение №59/06.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Добрич.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. Добрич да заплати на П.Н.Т. ЕГН ********** *** , сума в размер на 350 (триста
и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: