Р Е Ш Е Н И Е
№ 139 / 18.06.2020г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА Д. разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 751/2019г. по описа на Административен
съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на П.Г.П. с
ЕГН ********** *** срещу решение № 27/01.11.2019г. на директора на ТП на НОИ - Добрич,
с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/17.06.2019г. на
ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО
поради липса на изискуемия осигурителен стаж от втора категория. В жалбата се
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че неправилно административният орган не е зачел
за осигурителен стаж от втора категория трудът, положен от жалбоподателя през
периода 02.10.1989 г. – 11.02.1994 г. на длъжност ел.заварчик и оксиженист във Фуражен завод,
с мотива, че липсват доказателства за категоризирането на труда. Неправилно не
е приложил нормата на т.20 от ПКТП (отм.), която е относима към труда на всички
електро и газозаварчици в обособени цехове и звена, работещи при ръчно
извършване на операциите по заваряване и рязане на метали с електроженови,
оксиженови или други газово-пламъчни апарати. Под “обособени цехове и звена” в
съдебната практика е прието да се разбират работните места в технологичния
процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост (един или повече) и
текстът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно приетата
технология се извършва заваряване или рязане на метали – черни или цветни.
Независимо че работодателят не е бил с основен предмет на дейност в сферата на
металургията и/или машиностроенето, жалбоподателят е изпълнявал функции по
заваряване и рязане на метали с електроженови и оксиженови апарати. Счита се,
че неправилно в решението не е приложена и разпоредбата на чл.67 от ПКТП (отм.),
съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел І и ІІ от
правилника, се причислява към съответната категория, независимо в който отрасъл
на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда. Сочи се, че неправилно не е зачетен като осигурителен стаж
положеният от жалбоподателя труд през периода 01.10.1986 г. – 17.04.1988 г.
поради липса на представено от жалбоподателя удостоверение УП – 3, тъй като
административният орган е могъл да се снабди с него по силата на чл.5, ал.7 от КСО. По изложените съображения се иска
отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган
за ново разглеждане, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че от
доказателствата по делото не е доказано по безспорен начин изпълнението на
законовите изисквания по т.20 от ПКТП (отм.) за признаване на осигурителен стаж
от втора категория труд за първия спорен период. Не са събрани достатъчно
доказателства, че трудът на жалбоподателя през този период е положен в
обособени звена и цехове. По отношение на втория спорен период сочи, че във
ведомостите за заплати липсват записвания, а свидетелските показания са
противоречиви, поради което не става ясно каква точно длъжност е изпълнявал
жалбоподателят през този период. Възразява, че представеното в хода на
съдебното производство удостоверение от ТП на НОИ – Силистра, в което е отразено,
че жалбоподателят е изпълнявал длъжността „зидаро-кофражист“ в „Гранит
Домостроене“ АД, се отнася само за три месеца от спорния период. Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168
от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е и основателна.
От данните по административната преписка се установява, че жалбоподателят П.Г.П.
*** заявление с вх.№ 2124-24-35/27.03.2019г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. По това
заявление ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Добрич се е произнесъл с
разпореждане № **********/ 17.06.2019г., с което е отказал да отпусне лична
пенсия за ОСВ на лицето, тъй като към датата на заявлението няма 15 години
осигурителен стаж от втора категория, а има 10г.02м.21дни.
От разпореждането и приложения към него опис на осигурителен стаж е видно,
че на жалбоподателя е зачетен осигурителен стаж от втора категория 10г.02м.21дни
и от трета категория 28г.00м.28дни, като общият му осигурителен стаж, превърнат
към трета категория, възлиза на 40г.10м.09дни. Не е признат осигурителен стаж
за периода 01.07.1995 г. – 01.09.1996 г. от ЕТ “Сир” с мотива, че не е
представена осигурителна книжка. За същия период е зачетен за втора категория
труд положеният от жалбоподателя труд като арматурист в ЕТ “Универстрой”. Не е
зачетен осигурителен стаж от втора категория за периода 02.10.1989 г. – 11.02.1994
г. на длъжността ел. заварчик,
оксиженист във Фуражен завод по т.20 от ПКТП (отм.). Не е зачетен и осигурителен
стаж за периода 01.10.1986 г. – 17.04.1988 г. в “Гранит Домостроене” АД –
гр.Добрич (бивш СМК или Домостроителен комбинат) поради липса на записвания в
трудовата книжка, като след представяне на удостоверение № 7732/13.12.2017 г.
от дирекция “ДВА” – Велико Търново е зачетен частично осигурителен стаж от трета
категория труд за времето от 01.10.1986 г. до31.12.1987 г. в размер на 01г01м19дни.
Отказът е обжалван по административен ред пред директора на ТП на НОИ –
Добрич, който с решение № 27/ 01.11.2019 г. е отхвърлил жалбата срещу него. В
мотивите към решението е посочено, че правилно трудът, положен през периода
02.10.1989 г. – 11.02.1994 г. на длъжността ел.заварчик във Фуражен завод, не е
категоризиран от втора категория при условията на т.20 от ПКТП (отм.),
регламентиращ трудът на електро и газозаварчици в обособени цехове и звена, тъй
като липсват доказателства относно съдържанието на осъществяваните трудови
функции от лицето, условията и тежестта на труда, мястото, където е полаган
трудът като електроженист и ел. заварчик, респективно наличието на обособено
звено за осъществяване на дейността. Счетено е, че правилно не е зачетен осигурителен
стаж през периода 01.10.1986 г. – 17.04.1988 г., тъй като жалбоподателят е бил
в неплатен отпуск при работодателя ВРЗ Хан Аспарух. Посочено е, че съгласно чл.
9, ал.2, т.3 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски,
се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна
година, поради което правилно не е зачетен осигурителен стаж над 30-те работни
дни, през които лицето е било в неплатен отпуск през съответната година. Представено
е удостоверение № 7732/13.122017 г. от Д”ДВА”, съгласно което през същия период
П. е работил в СМК, но не са представени доказателства за този труд.
Жалбоподателят е следвало да представи удостоверение обр.УП-3, издадено от
съответния работодател, след като няма вписване по надлежния ред в трудовата
книжка за стаж, положен при друг работодател – СМК.
Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е съобщено на жалбоподателя с
писмо с обратна разписка на 13.11.2019г. (л.95).
От приложеното към пенсионната преписка удостоверение обр. УПСГ-30 с изх.№
7732/13.12.2017 г. от дирекция “Държавен военноисторически архив” - Велико
Търново (л.12-14 от делото) се установява, че през четири периода П. е работил
в армията, като за времето от 01.10.1986 г. до 17.04.1988 г. е бил в неплатен
отпуск за работа в СМК на основание чл.160, ал.2 от КТ и ПМС № 70/18.12.1980 г.
В удостоверението е отразено, че е издадено въз основа на разплащателните
ведомости на МРЗ “Хан Аспарух”.
Съгласно удостоверение обр. УП-15 с изх.№ 5509-18-851/20.04.2018 г. на ТП
на НОИ – Силистра (л.60 – 61 от делото) жалбоподателят е работил в “Гранит Домостроене”
АД – гр.Добрич през периода м.10.1986 г. - м.12.1987 г. В удостоверението е
посочено, че е издадено въз основа на разплащателните ведомости на
предприятието, като е отбелязано, че в тях няма отразена длъжност. Съгласно
уведомително писмо с изх.№ 5512-18-808/20.04.2018 г. на ТП на НОИ – Силистра за
периода м.01.1988 г. - м.04.1988 г. няма данни за лицето в документите на
“Гранит Домостроене” АД – гр.Добрич, приети в архивохранилището на ТП на НОИ –
Силистра (л.62 от делото).
В хода на съдебното производство е представено удостоверение с изх. №
5507-18-20/08.01.2020 г. от ТП на НОИ – Силистра (л.103 от делото), с което е
анулирано горепосоченото уведомително писмо. В удостоверението е отразено, че лицето
фигурира в разплащателните ведомости на “Гранит Домостроене” АД – гр.Добрич за
м.01, 02 и 03.1988 г. на длъжността зидаро - кофражист. За м.04.1988г. фигурира
само с име без начисления.
За изясняване на фактическата страна по спора е назначена съдебно –
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена и неоспорена от страните. След извършване на проверка в архива на
“Мел Инвест” гр.Сливен, в който се съхраняват ведомостите за заплати на Зърнено
фуражен комбинат, в архивохранилищата в ТП на НОИ – Силистра и Добрич, както и
в Държавен архив – Добрич вещото лице е констатирало, че през периода
02.10.1989 г. – 11.02.1994 г. П.Г.П. фигурира във ведомостите за заплати на ЗФК
– фуражен завод Толбухин. От м.10.1989 г. до м.05.1993 г. на длъжността
ел.заварчик, а от м. 06.1993 г. до м.02.1994 г. на длъжността оксиженист. До
месец март 1993 г. ведомостите за заплати са се водили ръчно. Обособеното
звено, в което е работил жалбоподателят, е РМЦ (Ремонтно механичен цех). След
месец март 1993 г. предприятието е преминало на електронна обработка, като в
компютърните извлечения е изписано звено “спомагателна дейност РМР” – ремонтно
механична работилница. Във фишовете за заплати са отразени допълнително
начислявани разходи за поевтиняване на храна, компенсации и условия на труд. През
периода 01.10.1986 г. – 01.04.1988 г. жалбоподателят е работил в “Гранит
Домостроене” АД като зидаро – кофражист. Ведомостите за заплати на
предприятието са водени ръчно и в тях няма отразени длъжности на работниците и
служителите. На заглавната страница няма отразяване на цех, отдел или обособено
звено. Изписани са наименованията на фирмите, в които е преобразувано “Гранит
Домостроене” АД, и ръчно е изписано “СМР”. Към архивната единица има приложен
“азбучник”, в който има списък на постъпилите и напусналите служители и техните
длъжности. В този азбучник П. фигурира като зидаро – кофражист, освободен на
01.04.1988 г. по чл.325, т.3 по ПМС № 70. Съгласно констатациите на вещото лице
в архивите не се съхраняват други документи освен ведомостите за заплати, от
които да е видно дали жалбоподателят е получавал допълнителните средства или е
ползвал допълнителен платен годишен отпуск за вредни условия на труд и на какво
основание. В заключението е посочено, че ако стажът през процесните периоди
бъде зачетен за втора категория труд, жалбоподателят ще отговаря на условията
за отпускане на лична да осигурителен стаж и възраст, тъй като ще има
15г11м16дни осигурителен стаж от втора категория труд. При изслушването му в
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ведомостите за заплати на РМЦ
(РМР) към ЗФК - фуражен завод Толбухин са изписани и други длъжности като
огняр, стругар, шлосер, дърводелец, тъй като това е звено спомагателна
дейност.
С оглед на непълната информация в архивите на работодателите и
осигурителните органи, както и с оглед на установяване на условията на труд и вида
на заеманата от жалбоподателя длъжност през спорните периоди по делото са допуснати
до разпит трима свидетели при условията на чл.104, ал.7 от КСО.
От разпита на първия свидетел А.П. се установява, че през периода 1988 г. –
1993 г. жалбоподателят е изпълнявал длъжността заварчик в ЗФК. И двамата са работили
в един цех, който се е занимавал с ремонт и поддръжка на машини и сгради. Жалбоподателят
е бил единственият заварчик в цеха и само той е заварявал. Свидетелят е работил
като шлосер – монтьор, разкроявал е железния материал и го е придържал, докато П.
го е заварявал. Жалбоподателят е работил с обикновен оксижен. Повечето от
заварките са ставали на двора, а през зимата – на специални станоци в
помещението, в което сe е намирало ковашкото огнище. Работното време на П. е било
намалено на седем часа, като на всички работници в цеха са били раздавани
лимонада и газирана вода против отровите.
От показанията на другите двама свидетели И.В.и Е.И. се установява, че през
периода 1986 г. – 1988 г. П. е работил като зидаро-кофражист в Домостроителния
комбинат (СМК). Първият свидетел е бил бригадир на строителната бригада от
зидаро – кофражисти, в която е работил жалбоподателят, а вторият свидетел е бил
кранист в СМК “Механизация” (друго стопанско предприятие, изпълняващо услуги на
Домостроителния комбинат) и често е работил с жалбоподателя на едни и същи строителни
обекти. Домостроителният комбинат се занимавал основно с изграждането на нови жилищни
блокове, апартаменти. Бригадата от зидаро-кофражисти е правила зидария,
монтирала е платната, заливала ги е с бетон, зидала е фасадите отпред, изграждала
е т.нар. едроплощен кофраж, след което е правила вътрешното разпределение със
зидария и кофраж на ръка. Работниците са изпълнявали всякакви зидаро-кофражистки
дейности, като П. е работел много често и като заварчик.
И тримата свидетели са работили в един цех, бригада или обект с
жалбоподателя и имат преки и непосредствени наблюдения и впечатления от вида и
характера на изпълняваните от него служебни функции и задължения. Показанията
им са последователни, логични и убедителни, поради което съдът ги кредитира
като обективни и достоверни.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по
чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
С разпоредбите на чл.69б от КСО и чл.168 от КСО е дадена законова
възможност на лицата, които са работили при условията на първа и втора
категория труд, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО възраст, ако отговарят на установените в тези разпоредби изисквания, които
в различни варианти се свеждат до това лицата да имат определен осигурителен
стаж при условията на първа или втора категория, определен сбор от осигурителен стаж и възраст
и да са навършили определена възраст. Тези изисквания са кумулативни и е
необходимо едновременното им наличие за придобиване на правото на ранно
пенсиониране по чл.69б от КСО.
За да откаже отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69б, ал.2 от КСО административният орган е приел, че жалбоподателят няма
необходимите 15 г. осигурителен стаж от втора категория труд, като спорът между
страните се концентрира върху два основни периода – 02.10.1989 г. – 11.02.1994
г. във Фуражен завод и 01.10.1986 г. – 17.04.1988 г. в СМК.
По отношение на първия спорен период административният
орган е приел, че положеният от жалбоподателя труд на длъжност „ел. заварчик“ и „оксиженист“ във Фуражен завод – Добрич не
следва да бъде зачетен от втора категория при условията на т. 20 от ПКТП
(отм.), тъй като липсват доказателства относно мястото и условията на полагане
на труда, степента на неговата тежест и наличието на обособено звено за
осъществяване на дейността.
Този извод на административния орган не се споделя от настоящата съдебна
инстанция.
По делото няма спор, а това се
установява и от заключението на вещото лице, че П. е изпълнявал длъжността ел. заварчик от
м.10.1989 г. до м.05.1993 г. и длъжността оксиженист от м.06.1993 г. до
м.02.1994 г. в ЗФК – фуражен завод Толбухин. Съгласно констатациите в
експертизата жалбоподателят е получавал допълнително възнаграждение за вредни
условия на труд (във фишовете за заплати са отразени допълнително начислявани
разходи за поевтиняване на храна, компенсации и условия на труд), като е упражнявал
дейността си в обособен спомагателен цех (Ремонтно механичен цех или Ремонтно
механична работилница). В подкрепа на заключението на вещото лице са и
показанията на св. А.П., който е посочил категорично, че П. е работил в
обособено звено по ремонт и поддръжка, извършвал е само заваръчни дейности с
електрожен, имал е седемчасов работен ден и е получавал допълнителни напитки за
вредни условия на труд. Заварките се извършвали на отделни работни места и са били
свързани с характерните за тази дейност дим и пушилки.
Съгласно разпоредбата на т. 20 ПКТП
(отм.) от втора категория е трудът на електро - и газозаварчиците и
помощник-заварчици в обособени цехове и звена. От друга страна, в разпоредбата
на т. 67 ПКТП (отм.) е предвидено, че трудът на работниците и служителите,
посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория независимо в кой
отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата
вредност и тежест на труда.
С оглед на събраните по делото
доказателства следва да се направи еднозначен извод, че видът и естеството на
полагания от жалбоподателя труд като „ел.
заварчик“ и “оксиженист” във Фуражен завод – Толбухин (Добрич)
съответства на втора категория труд, тъй като е бил свързан с по-голяма
вредност и тежест, поради което неправилно административният орган го е определил
от трета категория, отричайки приложението на т.20 от ПКТП (отм.), респективно
на т.67 от ПКТП (отм.).
Анализът на двете разпоредби сочи недвусмислено,
че категорията на труда се определя в зависимост от неговия характер и
особените условия на труд. По своята същност дейността на заварчиците се
изразява в боравене с електрожен, оксижен, шмиргел и ъглошлайф. Работата
целогодишно се извършва при по-тежки условия на труд, свързани с по-висока
температура, шум, запрашеност, димни газове и др. При съпоставяне на трудовата
функция, условията на труд, вредност и тежест на длъжностите, описани в т.20 от
ПКТП (отм.), и заеманата от жалбоподателя длъжност във Фуражен завод – Толбухин
следва да се приеме, че не съществува разлика, тъй като дейността е една и съща
и условията на труд са едни и същи. Липсват доказателства по делото и обективни
технически критерии, които да обосноват различна степен на натовареност и
вредност при изпълнение на отделните длъжности. Напротив, от заключението на
вещото лице и свидетелските показания е видно, че трудовата дейност на П. се е състояла
в целогодишно извършване на заваръчни дейности, изпълнявани на отделно работно
място и в замърсена от дим и прах среда, налагаща намалено работно време и
предоставянето на специални храни и напитки.
Не се споделя становището на ответника,
че спомагателното звено, в което е работил жалбоподателят, не представлява
обособен цех или звено по смисъла на т.20 от ПКТП (отм.), защото в него има и
други длъжности – стругар, шлосер и др. Тълкуването на нормата не налага извод,
че в обособения цех или звено трябва да работят само заварчици. Използваният в
правилника израз е по-скоро определение за обособено работно място в
технологичния процес, което поради специфичните си особености е характерна
работна среда за всички заварчици, при което броят им не е определящ критерий.
В този смисъл са и указанията, дадени от Националния осигурителен институт с
писмо № 26-1126-1 от 11.08.2004 год. относно категоризиране труда на
електрозаварчиците, положен до 01.01.2000 год., съгласно които от записа на т.
20 от ПКТП (отм.) се ползват всички електро- и газозаварчици в обособени цехове
и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на
метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати; под „обособени цехове и звена“ следва да се разбират работните места в
технологичния процес на всички заварчици, независимо от тяхната численост (един
или повече); записът се прилага за всички отрасли и дейности, където съгласно
приетата технология се извършва заваряване или рязане на метали - черни и
цветни. Трудовите функции на жалбоподателя и условията, при които са изпълнявани,
отговарят на всички критерии, посочени в тези указания, които с оглед на задължителния
им характер в административното производство е следвало да бъдат съобразени от пенсионния
орган при преценката за категорията на труда.
В съответствие с това съдът счита, че следва
да намери приложение разпоредбата на т. 67, вр. т. 20 ПКТП (отм.) и положеният
от П. труд като ел.заварчик и оксиженист във Фуражен завод – Добрич (Толбухин) да
се зачете от втора категория. Без правно значение за категорията на труда е дали
работата с електрожен или оксижен съставлява част от производствената дейност
на осигурителя или ремонтно – възстановителна дейност на машини и съоръжения, в
каквото се е изразявала дейността на спомагателното звено, в което е работил жалбоподателят,
защото и в двата случая се касае за операции по заваряване и рязане на метали
съобразно приетата технология, които се изпълняват в еднаква работна среда на
замърсеност и вредност. Вредните въздействия са резултат от вредни газове и
топлинни емисии, светлинно излъчване, шум, миризма, запрашеност, вибрации,
които съществуват при всички заваръчни процеси без разлика на работното място и
числеността на лицата, които ги изпълняват. Ето защо, записът на т. 20 ПКТП се
прилага за всички отрасли и дейности, където се извършва заваряване, независимо
от отрасъла и вида и предназначението на заваръчните операции, щом работата е
свързана със същата вредност и тежест на труда.
Като
не е изследвал релевантните за спора факти и обстоятелства и се е задоволил
единствено да констатира, че не са налице доказателства относно съдържанието на
осъществяваните трудови функции, мястото, където е полаган трудът, и наличието
на обособено звено за осъществяване на дейността, въпреки че е задължен
служебно да ги събира дори когато няма искане за това от заинтересованото лице,
административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния
закон при категоризирането на труда за първия спорен период.
Същите пропуски са допуснати и при
определянето на категорията на труда, респ. незачитането на част от осигурителния
стаж за втория спорен период от 01.10.1986 г. до 17.04.1988 г. След като е установил,
че жалбоподателят е работил в СМК – Толбухин, докато е бил в неплатен отпуск
при основния си работодател ВРЗ Хан Аспарух, административният орган е отказал
признаването на осигурителен стаж за една част от този период с формалния
мотив, че жалбоподателят не е представил обр. УП – 3, издадено от съответния
работодател (при липса на надлежно вписване за това в трудовата книжка на
лицето), респ. категоризирането на труда от втора категория за друга част от
този период поради неотразяване на длъжността във ведомостите за заплати, без
да издири и изследва относимите факти и доказателства относно естеството на
трудовите функции, с оглед на което е направил необосновани и незаконосъобразни
изводи, които се опровергават от събраните по делото данни.
От представеното в хода на съдебното
производство анулиращо удостоверение обр. УП-15 от архивохранилището в ТП на
НОИ – Силистра се установява безспорно, че съгласно разплащателните ведомости на
осигурителя през периода 01.01.1988 г. – 01.04.1988 г. (част от периода с
незачетен осигурителен стаж) П. е работил на длъжност „зидаро – кофражист“ в
“Гранит Домостроене” АД – Добрич (бивш СМК или Домостроителен комбинат). Според
изслушаната и неоспорена от ответника експертиза жалбоподателят е изпълнявал тази
длъжност в предприятието и през останалия спорен период от 01.10.1986 г. до
31.12.1987 г. (зачетен за осигурителен стаж, но непризнат за втора категория
труд). Действително в проверените за този период ведомости за заплати няма отразени
длъжности на работниците и служителите, но заключението на вещото лице се
основава на отбелязванията в заглавната част
на ведомостите, където е изписано „СМР“ (вероятно строителни - монтажни
работи), и на записванията в приложения към тях азбучник или списък на
постъпилите и напусналите служители и техните длъжности, в който изрично е
посочено, че П. е заемал длъжността “зидаро – кофражист” и е бил освободен от
тази длъжност на 01.04.1988 г. по чл.325, т.3 по ПМС № 70. Съответни на
констатациите на вещото лице са и показанията на разпитаните по делото свидетели
– И.В.и Е.И., които установяват единодушно и безпротиворечиво, че през
процесния период жалбоподателят е работил на строителни обекти в бригада от
зидаро – кофражисти към бивш Домостроителен комбинат (впоследствие Гранит
Домостроене АД - Добрич), в която е изпълнявал строителни дейности по зидария,
кофраж (приготвяне и изливане на бетон), сглобяване и монтиране на платна от
едроплощен кофраж. Основната производствена дейност на комбината, в който П. е полагал
труд, се състояла в извършването на ново жилищно строителство (изграждане на
жилищни блокове), като жалбоподателят се е занимавал целогодишно със строително
– монтажни работи. Неоснователно е възражението на ответника, че свидетелите
дават противоречиви показания относно длъжността, която жалбоподателят е заемал
в СМК. Действително и двамата свидетели са посочили, че понякога П. е извършвал
и заваръчни дейности в процеса на строителство, но това не дискредитира
показанията им, че е работил като зидаро – кофражист и основните му трудови функции
и задължения са били пряко свързани с извършването на зидария и кофраж. Първият
свидетел е пояснил ясно и категорично пред съда, че бригадата, в която е работил
жалбоподателят, е правила едроплощен кофраж (ЕПК), който по дефиниция е технология за
строителство на сгради от монолитен стоманобетон, при който се използват
кофражи с големината на цяла стена или под на стая и тежки кранове (това
обяснява защо другият свидетел, който е бил кранист в друго предприятие, е
участвал в строителството на същите строителни обекти и потвърждава
достовереността на показанията му).
От съвкупната преценка на доказателствата по делото и съобразно отрасъла, в
който е действал работодателят (специализирано строително предприятие), се налага единственият и несъмнен
извод, че през по-голямата част от спорния период от 01.10.1986 г. до 01.04.1988 г. (без няколкодневния
период до 17.04.1988 г.) жалбоподателят е бил непосредствено зает в
строителството и е извършвал целогодишно трудова дейност като зидаро –
кофражист, която по силата на т.26 от ПКТП (отм). се приравнява на втора
категория труд като вид строително – монтажна дейност (вкл. ново строителство,
реконструкция, модернизация и ремонт). Ето защо, като е приел, че трудът,
положен през процесния период, следва да бъде зачетен от трета, а не от втора
категория труд, тъй като липсват доказателства за вида и характера на
изпълняваната длъжност, административният орган е извършил нарушение на
процесуалните правила, което е опорочило фактическите и правните му изводи относно
осигурителния стаж на жалбоподателя в „Гранит Домостроене“ АД. Вместо да
преодолее липсата на доказателства, като използва всички възможни и допустими
доказателствени средства за установяване на обективната истина, той е изчерпал
дейността си с причисляване на една част от спорния стаж към
по-неблагоприятната трета категория труд и с незачитане на друга част от него,
излагайки повърхностни и схематични доводи и мотиви, които не отговарят на
действителното правно положение и материалния закон.
От всичко изложено дотук се налага изводът, че оспорените актове са
постановени при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка,
което е довело до тяхната незаконосъобразност по същество. Поради това те
следва да бъдат отменени и тъй като естеството им не позволява решаване на спора по
същество, административната преписка следва да бъде върната на ТП на НОИ –
Добрич за ново произнасяне по заявлението на П. за отпускане на лична пенсия за
ОСВ. При новото разглеждане
административният орган ще трябва да извърши преценка за наличието на предпоставките
по чл.69б, ал.2 от КСО съобразно приетото от съда по
отношение на заеманата длъжност и категорията труд за двата спорни периода, които
след като се добавят към вече признатия осигурителен стаж от втора категория
труд ще дадат необходимия осигурителен стаж от 15 години при условията на втора
категория труд към датата на подаване на заявлението съгласно неоспореното заключение
на вещото лице.
Съобразно изхода от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с
чл.120, ал.2 от КСО, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 778 лева, от
които 420 лева, платено адвокатско възнаграждение, и 358 лева, платен депозит
за вещо лице.
Водим от изложеното, както и на
основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 27/01.11.2019г. на
директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/17.06.2019г.
на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което на П.Г.П. с ЕГН ********** ***,
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.69б, ал.2 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-24-351/27.03.2019 г.
на П.Г.П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати
на П.Г.П. с ЕГН ********** *** сумата от 778 лева, сторени разноски за първата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :