Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Брезник 06.01.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Брезнишкият
районен съд гражданска колегия в публичното заседание на единадесети октомври
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ
и при секретаря Е.С. като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 329 по описа за 2014 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са два субективно
съединени иска е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Б.И.Т. и Е.И.Т.,
чрез пълномощника си адвокат Д.Х. от срещу наследници на А.Е. М.: П.А.Е., Р.А.Е.,
Е.А.И. и Е.Е.А., наследници
на Й. Е. М.: А.Д.М., Р.М.Й., Е.М.Й., С.А.М., Г.Е.М., А.Е.М. – А., Р.Г.Р., А.Г.Р.
– В. и А.Й.Е., наследници на Й. А. Я.: В.Й.П., Й.К.Б., Ц.К.К.
и Б.К.Т. с искане да се признае за установено, че ищците са собственици по
отношение на:
1. наследници на А.Е. М.: П.А.Е., Р.А.Е., Е.А.И.
и Е.Е.А. на недвижим имот, находящ се в землището на
село Горни Романци, общ. Брезник, в местността „Под село“, с площ 0.491дка,
попадащ върху имот с № 028002 по КВС, при граници имоти с № № 028002, № 028003,
№ 000107, № 028001 по КВС;
2. наследниците на Й. Е. М.: А.Д.М., Р.М.Й., Е.М.Й., С.А.М., Г.Е.М., А.Е.М.
– А., Р.Г.Р., А.Г.Р. – В. и А.Й.Е. на недвижим имот, находящ се в землището на
село Горни Романци, общ. Брезник в местността „Под село“, с площ 0.491дка,
попадащ върху имот с № 028035 по КВС, при граници имоти с № № 028002, № 028003,
№ 000107, № 028001 по КВС;
3. наследниците на Й. А. Я.: В.Й.П., Й.К.Б., Ц.К.К.
и Б.К.Т. на недвижим имот, находящ се в
землището на село Горни Романци, общ. Брезник, в местността „Загряна“ с площ
1.464дка, попадащ върху имот с № 028003 по КВС, при граници имоти с № № 028035,
№ 028002, № 000114, № 000107 и част от имот № 028003 по КВС, както и да им бъдат присъдени направените разноски
по делото.
В срока по чл. 131 от ответниците, наследници на Й.
А. Я.: В.Й.П., Й.К.Б., Ц.К.К. и Б.К.Т. са подали
писмен отговор, с който оспорват иска и счита същият неоснователен. Излагат
подробни съображения относно, процесния имот № 028003, като заявяват, че същият
е бил собственост на Й. А. Я. и той никога не е продаван или граничил с имота
на наследодателя на ищците Й. Т. Т.). Правото на собственост върху този имот е
възстановен от ПК гр. Брезник с Решение по чл. 18ж, ал. 1 от ПЗСПЗЗ № 47-1 от
28.03.1997 г. Тогава наследодателя на ищците не е имал никакви възражения и
претенции към посочения имот и е учудващо как 18 години след това ищците се
сещат да претендират за част от него (1.464 дка.).
Ответниците – А.Д.М., Е.М.Й. и
Р.М.Й., също са подали отговор по исковата претенция, като оспорват изцяло иска
и считат същият по изложени основания за неоснователен и като такъв да бъде
отхвърлен.
Ответницата Р.Г.Р., също е подала отговор по исковата претенция с който
оспорва изцяло предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на имот №
028035 в землището на с. Горни Романци, като неоснователни и недоказани, по
изложените съображения в отговора.
Ответниците П.Е., А.М., Е.И. и
Е.А., също са подали отговор по исковата претенция, чрез особения си представител
– адв. Б.З., с които заявява, че претенциите на ищците за собственост на
процесните имоти са изцяло неоснователни.
След като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 от ГПК, Брезнишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в
законна сила решение по реда на чл. 18Ж от ППЗСПЗЗ с № 47-1
от 28.03.1997 г. Поземлена комисия гр. Брезник възстановява на наследниците на Й.
Т. (ищците по делото) имот в землището на село Горни Романци, общ. Брезник,
представляващ нива № 028002, с площ от 1,754 дка., пета категория, в местността
„Под село“.
С решение по реда на чл. 18Ж от ППЗСПЗЗ с № 47-1 от
28.03.1997 г. на наследниците на А.Е. М. е възстановен имот № 028002,
представляващ нива с площ от 0,491 дка. в местността „Под село“, с
решение по реда на чл. 18Ж от ППЗСПЗЗ с № 47-1 от 28.03.1997 г. на наследниците
на Й. Е. М. е възстановен имот № 028035 представляващ нива с площ от 0,491
дка., в
местността „Под село“ и с решение по реда на чл. 18Ж от ППЗСПЗЗ с № 47-1 от
28.03.1997 г. на наследниците на Й. А. Я. е възстановен имот № 028003,
представляващ нива с площ от 3,183 дка., в
местността „Заграня“.
Всички описани по-горе имоти са възстановени в стари
реални граници, като решенията са влезли в законна сила.
В периода от възстановяване на земите до подаване
на исковата молба ищците по делото са осъществявали редица фактически действия
по отношение на владения от тях имот – косене, засаждане на дръвчета, ограждане.
Горната фактическа обстановка се установява от представените и приети като
доказателства документи, както и от свидетелските показания на Д. Л. С., И. Г.
Л. и Н. Л. Д..
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1
от ГПК. За да бъде уважен
положителния установителен иск следва да бъде доказано съществуването на
правото на собственост върху конкретния имот в патримониума на ищеца на
соченото от него придобивно основание. В случай, че ответната страна твърди
конкуриращи права на собственост върху имота, тя следва да докаже фактическия
състав на възникване на правото на собственост в нейния патримониум, както и
изключването на правата на ищеца от посоченото придобивно основание.
Цитираните решения на поземлената комисия, с които е възстановена собствеността на наследодателите на ответниците, чиято действителност и законосъобразност не е оспорена от ищците, е постановено на основание чл. 18Ж ППЗСПЗЗ – за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в стари реални граници. В правната литература и в съдебната практика решенията по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27 ППЗСПЗЗ се признават за индивидуални административни актове с конститутивно действие, което се проявява с приключване на процедурата по възстановяване на собствеността. Съгласно Решение № 504 от 29.06.2010 г. на ВКС по гражданско дело № 797/2009 г., I г. о., ГК, правото на собственост възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство (в случай че имотът се възстановява на наследници) и административен акт – решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27 ППЗСПЗЗ при влязъл в сила план за земеразделяне.
С
решението на поземлената комисия се индивидуализира обекта на правото на
собственост, възстановимо по ЗСПЗЗ и затова то има конститутивно действие. ОСГК
на ВКС в ТР № 1 по гражданско дело № 11 от 1997 г. на ВКС, ОСГК, е разяснило,
че това се отнася и за двата вида решения за определяне на реалните граници на
земеделските земи – решенията по чл. 18ж, ал.
1 и по чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво, независимо
от различието в способа за определяне на реалните граници – чрез възстановяване
на старите реални граници или определяне на нови граници с план за
земеразделяне.
От
изложеното е видно, че с решението органът по поземлена собственост определя
субекта в полза на който се възстановява правото на собственост и обекта на
възстановеното й право на собственост. По делото не се твърди и не се
установява легитимацията на ответниците
като собственик да е оспорвана в производства по реда на чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ, инициирани от ищеца или други лица. С влизането в сила на
Решенията на ПК гр. Брезник, правото на
собственост върху претендираната реална част е преминала от патримониума на
държавата в патримониума на ответниците.
В
случая, ищците основават правото си на собственост на института на
недобросъвестно давностно владение по смисъла на чл. 79, ал. 1
от ЗС и правоприемство. За ищците е налице правен интерес от
установяването на обема на правото на собственост върху процесните недвижими
имоти, както и отричане по съдебен ред на правото на собственост на ответницата
по делото, която се легитимира като собственик на спорния имот въз основа на придобивна
давност. Спецификата на предявения установителен иск, в качеството му на
положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между
страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното
право. В качеството й на страна, заявяваща право на собственост върху имот, ищците
следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание. При
оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
За
да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един – отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот
следва да е упражнявал в период от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретния имот, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6
месеца, и да е демонстрирал по отношение на собствениците на имота поведение на
пълноправен собственик. Като елемент на придобивната давност, владението на
същия трябва да бъде явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира
поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата
власт за себе си. Несобственик, който владее чужд имот за себе си, трябва да
манифестира своето субективно отношение и намерението си за владение на чуждия
имот открито по такъв начин, че неговата воля да достигне до знанието на
собственика (собствениците) му, тъй като собствеността не се губи при
неползването на имота. Той трябва да демонстрира по отношение на невладеещия
собственик на имота поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което
безсъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем
единствено за себе си. А за да се приеме, че той е прекратил владението на
истинския собственик, трябва да е извършил такива действия, от които се вижда,
че фактическата власт на собственика е прекратена и че ако се опита да я
упражнява върху имота отново, ще бъде отблъснат. Владелецът е отнел владението
върху имота от собственика му, ако не го допуска да го ползва по никакъв начин
или пък ползва имота по такъв начин, който показва, че го счита за свой.
Обективният
елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при
държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт
върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС)
предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо
потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците
от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД
във връзка с чл. 84 ЗС
урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални
средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед
участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по
попълване на кадастрална карта и т. н. До момента в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици – придобиване на вещното право се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1
ЗС и по чл. 79, ал. 2
ЗС.
В случая се твърди, че началото на давностното владение е от началото на 1966 г., от който
момент наследодателя на ищците е установил фактическа власт върху процесните имоти.
От описаните по-горе документи е категорично, че това е невъзможно, тъй като
имотите са били част от ТКЗС и никой не би могъл да придобие имот по давност в
периода на съществуване на тази организация. Най-ранният възможен момент от
който би могла да започне да тече придобивна давност е влизане на ЗСПЗЗ в сила.
Един от елементите на фактическия състав на
владението е това владение да е явно. Да е насочено към собственика на вещта,
като действията на владелеца да бъдат такива, че собственикът да разбере, че
друго лице е завладяло и владее вещта. В случая според
настоящият състав на съда е установено от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, че ответниците са оспорили владението на имотите от страна на
ищците. Свидетелят Д. Л.С. заявява „Аз лично съм чул да е имал някой претенции
за това място. Има един Е. и ни караше да мулчираме едно място, сина му да си
май прави овощна градина.“. В последствие същият
свидетел твърди „За това място не съм чул да е имал някой претенции. На
дядо Й. има един Е. който ни е карал да мулчираме едно място. Не съм чул към
този имот да са имали някои претенции.“.
Свидетелят И. Г. Л. заявява, „От начало когато го
освободихме Йосиното идваха да го копаят други, но
това което беше Таковото, те си обработваха и си го заградиха.“. Свидетелят Н. Л. Д. който е най-възрастен от
тримата разпитани в съдебно заседание заяви: „. Иска да му вземе мястото,
защото е нахален и е хубаво мястото……….. Този който иска да му вземе мястото е
зет на една наша селска, на В.. На В. е баща Й. А. Я.. Познавам Й. Е. Я.,
неговите деца починаха. Виждал съм внуците му но не ги познавам. Там е само
неговото място на Е.. А.Е. М.и него го знам. Неговите деца и внуци не идват. Те
садеше градина, но сега се отказаха. Почина мъжа й на тази където го садеше и
сега се отказаха………. Бащата на Б. и Е. имаше имот по-надолу. Този имот на Б. и Е.
го купиха, още през 1944-45 година. Бащата и дядото на Б. и Е. го купиха това място. В мястото имаше и
къща над пътя и той продаде местото на Б. и на Е. на бащата. Бащата на Б. и Е.
е Й. Т.. Дядо им се казваше Т..“.
Събраните доказателства сочат, че установеното
владение върху имотите от ищците не е било явно, спокойно и непрекъснато.
С оглед изложеното исковете се явяват неоснователни и недоказани.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.И.Т. ***, с ЕГН: ********** и Е.И.Т. ***, с
ЕГН: **********, чрез пълномощника им адвокат Д.Х. срещу П.А. ***, с ЕГН: **********,
Р.А. ***, с ЕГН: **********, Е.А. ***, с ЕГН: **********, Е.Е.А.
***, с ЕГН: **********, А.Д.М. ***, с ЕГН: **********, Р.М.Й. ***, с ЕГН: **********, Е.М.Й. ***, с ЕГН: **********, С.А.М. ***, с ЕГН: **********, Г.Е.М. ***, с ЕГН: **********, А.Е.М. ***, с ЕГН: **********, Р.Г.Р. ***, с ЕГН: **********, А.Г.Р. ***1, с ЕГН: **********, А.Й.Е. ***, с ЕГН: **********, В.Й.П. ***, с ЕГН: **********, Й.К.Б.
***, с ЕГН: **********, Ц.К.К. ***, с ЕГН: **********
и Б.К. ***, с ЕГН: **********, искове, че ищците са
собственици по отношение на:
1. наследници на А.Е. М.: П.А.Е., Р.А.Е., Е.А.И.
и Е.Е.А. на недвижим имот, находящ се в землището на
село Горни Романци, общ. Брезник, в местността „Под село“, с площ 0.491дка,
попадащ върху имот с № 028002 по КВС, при граници имоти с № № 028002, № 028003,
№ 000107, № 028001 по КВС;
2. на наследниците на Й. Е. М.: А.Д.М., Р.М.Й., Е.М.Й., С.А.М., Г.Е.М., А.Е.М.
– А., Р.Г.Р., А.Г.Р. – В. и А.Й.Е. на недвижим имот, находящ се в землището на
село Горни Романци, общ. Брезник в местността „Под село“, с площ 0.491дка,
попадащ върху имот с № 028035 по КВС, при граници имоти с № № 028002, № 028003,
№ 000107, № 028001 по КВС;
3. на наследниците на Й.
А. Я.: В.Й.П., Й.К.Б., Ц.К.К. и Б.К.Т. на недвижим имот, находящ се в землището на село
Горни Романци, общ. Брезник, в местността „Загряна“ с площ 1.464дка, попадащ
върху имот с № 028003 по КВС, при граници имоти с № № 028035, № 028002, №
000114, № 000107 и част от имот № 028003 по КВС, като
НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва пред Пернишкия окръжен съд по реда на въззивното обжалване – в 14 дневен срок от датата на
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:________________