Решение по дело №323/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                   13.08.2020 година                       Град Стара Загора     

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 13.07.                                                                                     2020 година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ                                                               

Секретар: Д. Калчева

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

т.д. № 323 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по предявен регресен иск от ЗК“Л.И.“АД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с ЕИК *** против Д.Д.Г. *** в качеството на законен наследник – майка на Д.Д.Д..

         В исковата молба се посочва, че на 16.09.2011г. наследодателят Д.Д.Д., управлявайки л.а.О.К.с рег.№ *** след употреба на алкохол- 2.61 промила и наркотични вещества и без свидетелство за правоуправление, движейки се с превишена скорост, от гр.Трън по посока на гр.Бургас предприема изпреварване и е предизвикал ПТП, като се е ударил челно в л.а. М. управляван от М.Н.. В резултат на настъпилото ПТП са починали на място водачът Д.Д.Д., П.А.Г. и Е.В.Г., а М.Н. и Т.Н.са получили множество фрактури и комплексни наранявания.

Повдигнато е обвинение срещу неизвестен извършител и е образувано досъдебно производство № 1489/2011г. на РУП и ДП № 224/2011г. на ОП Сливен. На 18.01.2012г. е издадено постановление за прекратяване на наказателното производство поради смърт на извършителя. В Постановлението изрично е отбелязано, че Д.Д.Д. е управлявал л.а.О.К.с рег.№ *** след употреба на алкохол и наркотични вещества и без свидетелство за правоуправление.

Твърди се, че към момента на реализиране на ПТП по отношение на л.а. О.К.с рег.№ *** е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ обективиран в полица № 22111890337862 с период на валидност от 02.09.2011г, до 01.09.2012г. в ЗК“Л.И.“АД.

След настъпване на ПТП, законните наследниците на П.А.Г. - Д.П.Г.-негов син, Д.М.Г. - негова майка и В.С., която е живяла на семейни начала с него и е майка на Д. Г. са предявили претенция по съдебен ред срещу ЗК “Л.И.“ АД в качеството си на застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност и е образувано гр.дело № 11933/2012г. по описа на Софийски градски съд 1-5 състав.

Съдът е постановил решение, с което е осъдил ЗК“Л.И.“АД да заплати съответно 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на Д.М.Г., 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на В.Н.С., и 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на Д.П.Г. чрез своята майка и законен представител В.Н.С., като е отхвърлил иска за имуществени вреди в размер на 12 470 лв. Всички суми са със законна лихва от 18.10.2011г.

Решението е обжалвано и е образувано в.гр.дело № 4719/2014г. по описа на Софийски апелативен съд 5 с-в., като с решение № 604 от 25.03.2015г. съдът е отменил обжалваното решение и е постановил друго с което е присъдил още 40 000 лв. на Д.М.Г., още 60000лв. на В.С., още 50 000 лв. на Д.П.Г. чрез неговата майка В.Н.С. и е осъдил ЗК“Л.И.“АД да заплати и 12 470лв. обезщетение на имуществени вреди на Даниел Г. чрез неговата майка В.Н.С..

Срещу ЗК “Л.И.“АД е образувано изпълнително дело № 20148400401257 при ЧСИ М.Ц.. Съгласно поканата за доброволно изпълнение ЗК “Л.И.“АД дължи: - 130 000 лв.главница обезщетение за неимуществени вреди; - 41791,21 лв.законна лихва; - 102лв. разноски по ИД; - 8101.37 лв. такса по т.26 от Тарифата на ЧСИ; - 4765.86 лв. Адвокатски хонорар по ИД, като общата дължима сума по поканата е в размер на 184 760,44 лв. към 09.12.2014г.

С преводно нареждане от 13.12.2014г. са преведени на ЧСИ М.Ц. 184 941,54 лв. От тази сума ищецът претендира само сумата 130000лв., представляваща присъдено обезщетение.

Срещу ЗК “Л.И.“АД е образувано изпълнително дело № 2015***0400075 при ЧСИ М.К.. Съгласно поканата за доброволно изпълнение ЗК“Л.И.“АД дължи: 150 000лв.главница /40 000 лв. + 60 000 лв. + 50 000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди. На главница 40000 лв. е начислена лихва в размер на 10346.08 лв. На главница 60000 лв. е начислена лихва в размер на 15519.14 лв. На главница 50000 лв. е начислена лихва в размер на 12932.61 лв. – 12 470лв. - главница - обезщетение за имуществени вреди; 5840         лв. разноски по изпълнителното дело; 14 399.17 лв. такси по Тарифата на ЧСИ.

С преводно нареждане от 27.04.2015г. на ЧСИ М.К.е преведена сумата 221 507 лв. от която ищецът претендира само сумата 162470лв., представляваща присъдено обезщетение.

Общо по двете изпълнителни дела ищецът претендира сумата 292470лв.

Ищецът посочва, че на основание чл.274, ал. 1, т. 1 и ал.2 от Кодекса за застраховане /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение ЗК“Л.И.“АД встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Наследодателят Д.Д.Д. е управлявал МПС след употреба на алкохол, наркотични вещества и е бил без свидетелство за правоуправление, което на съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ /отм./ дава основание на ищеца да предяви настоящия регресен иск срещу неговия наследник.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Д.Д.Г. в качеството на законен наследник - майка на Д.Д.Д. ЕГН **********, починал на 16.09.2011г., да заплати сумата от 292 470 лв. /двеста деветдесет и две хиляди четиристотин и седемдесет лева/, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, съобразно равни наследствени дялове.

Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.

         Ответницата, редовно и своевременно призована, не се явява в проведените открити заседания по делото. С молба вх. № 2894/02.03.2020г. представя удостоверение за направен отказ от наследство.

Ответникът не е взел становище по отношение на направения отказ, включително и относно неговата валидност.

         От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено следното:

По делото е приложена  застрахователна полица №  22111890337862, от която е видно, че между ищеца и собственика на лек автомобил марка О., модел К. с рег. № *** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“  на автомобилистите със срок на действие на договора от 02.09.11г. до 01.09.2012 г.

         Към исковата молба са приложени копия от протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 16.09.2011г., заключение на автотехническа експертиза и заключение на съдебномедицинска експертиза, всички съставляващи част от доказателствения материал по ДП№ 1489/2011г. по описа на РУП-гр. Сливен. По повод същото досъдебно производство е изготвено постановление от 18.11.2012г. на ОП-Сливен, с което наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК – поради смърт на дееца. В мотивите на акта е прието, че вина за настъпилото на 16.09.2011г. ПТП има единствено загиналият Д.Д.Д., както и че липсва виновно поведение на друг участник в движението. Прието е също така, че при настъпилото ПТП Д.Д., П. Г. и Е.Г. са получили съчетани травми на главата, врата, органите на гръдната кухина, дълбоки масивни разкъсно-контузни рани, които са причинили тяхната смърт. В резултат на настъпилото ПТП пострадалият М.Н. е получил контузия в областта на корема с разкъсване на слезката, което наложило оперативното й отстраняване, което телесно увреждане съгласно разпоредбата на чл. 128 от НК се приема за тежка телесна повреда. Пострадалият Неделчев е получил също множество телесни увреждания, като всяко едно от тях представлява средна телесна повреда. Видно от назначената в досъдебното производство съдебно медицинска експертиза в резултат на удара при настъпилото ПТП, пострадалата Т.Н.е получила множество наранявания, всяко от които представлява средна телесна повреда.  От изследването на кръвта и урината на Д.Д.Д. – водач на лек автомобил „О.“ е установено, че в кръвта му към момента на произшествието концентрацията на алкохол е била 2,61 на хиляда, в урината му – 3,02 на хиляда, а установеното наличие на концентрация наркотично вещество – марихуана в урината е над 50 мг/мл, което обстоятелство сочи, че водачът Димитров е бил силно повлиян от действието на алкохола и наркотика и поведението му изцяло се е определяло от влиянието на консумирания алкохол и наркотик върху централната нервна система. Установява се също така, че Д.Д.Д. не е притежавал свидетелство за управление на МПС.

         Видно от представените с исковата молба преписи от съдебни решения, с решение от 08.08.2014 г., постановено по гр.д. № 11933/2012г. по описа на СГС ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на близките на П.А.Г. следните суми, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди (болки и страдания) както следва: на Д.М.Г. – майка на починалия, сумата 40 000 лв., на В.Н.С. – сумата 40 000 лв. на Д.П.Г., малолетен чрез своята майка и законен представител В.Н.С. – сумата 50 000 лв. С решение № 604/25.03.2015г., постановено по гр.д. № 4719/2014 г., съдът е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част и постановил друго, с което е присъдил още 40 000 лв. на Д.М.Г., още 60 000 лв. на В.С.  и още 50 000 на Д.П.Г., малолетен действащ чрез своята майка В.Н.С., като ЗК“Л.И.“ АД е осъдено да заплати и разноските поделото в размер на 12470 лв.

         Видно от представените по делото два броя покани за доброволно изпълнение за изплащането на присъдените с посочените съдебни решения обезщетения са образувани както следва:

         Изпълнително дело № 20148400401257 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840, с район на действие СГС за сума общо в размер на 184 760,44 лв. Видно от представеното преводно нареждане, застрахователят е изплатил дължимата сума на 13.12.2014 г.

         Изпълнително дело № 2015***0400075 по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № ***, с район на действие ОС-Пловдив за сума общо в размер на 221 507 лв. Видно от представеното преводно нареждане, застрахователят е изплатил дължимата сума на 27.04.2015 г.

От представеното от ответника удостоверение изх.№ 2109/29.11.2013г., издадено от Казанлъшкия районен съд се установява, че с молба вх. № 13544/27.11.2013г. и определение № 2430/28.11.2013г. по ч.гр.д. № 2794/2013г. по описа на КРС Д.Д.Г. се е отказала от наследството на Д.Д.Д., бивш жител ***, починал на 16.09.2013г., като отказът е вписан в книгата за отказ от наследство под № 66 от 27.11.2013г.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доктор Т.П., чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. От заключението на вещото лице, се установи, че при настъпилото на 16.09.2011 г. ПТП пострадалият П.А.Г. е получил: съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми, както и травми на крайниците. Черепно-мозъчната травма се изразявала в счупване на черепния покрив и основа, контузия на мозъка и множество охлузвания и кръвонасядания по главата. Гръдната травма се е изразявала в счупвания на ребра в лява гръдна половина, контузия на белия дроб, контузия на сърцето и кръвонасядания по гръдния кош. Травмите по крайниците са се изразявали в счупване на раменната кост на левия горен крайник и охлузвания по подбедриците. Вещото лице заключава, че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между причината за смъртта и получените при станалото на 16.09.2011 г. ПТП, в което Г. е бил пътник в катастрофирал автомобил.

По делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, а също и неоспорено от страните. Видно от заключението на вещото лице на 16.09.2011 г., на път № I- 6 около 7:00 ч., в светлата част на денонощието и суха пътна настилка, лек автомобил М. се движил в посока запад, към гр. Сливен, със скорост на движение около 54 км/ч. Опасната му зона за спиране при тази скорост е около 40 м. В същото време в обратна посока — на изток, към гр. Бургас, се движил лек автомобил О.К.със скорост на движение около 110 км/ч. Опасната зона за спиране при тази скорост е около 127 м. В зоната на прав участък от пътното платно, водачът на л.а. О. навлиза в лентата за насрещно движение-лентата за движение на М..

Л.а. О. е бил на около 36 м от мястото на удара, когато навлиза в лентата за насрещно движение, а л.а. М. е бил на около 18 м от мястото на удара. Двата автомобила са били на разстояние около 54 м един от друг, а сборът от опасните им зони за спиране е около 168 м. На километър 400,5 от път № 1-6 на около 0,75 м до 1,50 м северно от северната граница на платното за движение и на около 22,00 м до 23,50 източно от МЛ настъпва челен кос удар между двете МПС, като първоначалният контакт между тях е в левите им състави. Мястото на удара е изцяло в северния банкет.

В резултат на удара л.а. О. е продължил движението си напред и наляво, завъртял се е по посока на часовата стрелка около вертикалната си ос и се е установил извън платното за движение, като предната му част е в посока юг. В следствие на удара л.а. М. се е завъртял около вертикалната си ос обратно на часовата стрелка и се е върнал назад и надясно След удара се е установил извън платното за движение, като предната му част е в посока запад.

В резултат на ПТП е причинена смъртта на водача Д.Д. и на пътниците П. Г. и Е.Г., а водачът и пътничката в л.а. М. са получили телесни увреждания. Настъпили са значителни материални щети по двата автомобила.

Водачът на л.а. М. не е имал техническата възможност да предотврати ПТП.

Водачът на л.а. О. е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като не предприема навлизане в лентата за насрещно движение.

Според експерта техническите причини, довели до възникване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. О., който не се е движил с безопасна скорост и е предприел навлизане в лентата за насрещно движение, създавайки опасност за движещия се по нея л.а М..

         Смъртта на пострадалия П.А.Г. е настъпила в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и напълно кореспондира с механизма на настъпването му.

         Непосредствено преди настъпване на ПТП л.а. О., управляван от Д.Д. е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение на разстояние около 36 м до мястото на удара. Мястото на удара е изцяло в северния банкет.

         При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

           Предявен е иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

  Съгласно цитираните разпоредби застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато последният при настъпване на пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. вредите на пострадалото лице да са причинени от делинквента – наследодателя на ответника, вследствие на неговото виновно и противоправно поведение; 2. наличие на действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП, като в изпълнение на задълженията си по него застрахователят да е заплатил на увреденото лице обезщетение за репариране на вредите от настъпилото застрахователно събитие; 3. при причиняване на ПТП делинквентът да е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Безспорно се установи, а и този релевантен факт не се оспорва, че към процесния момент – 16.09.2011г. между ищеца и собственика на процесния лек автомобил „О. К.“ с рег. № *** е съществувал договор за застраховка ГО със срок на действие от 02.09.11г. до 01.09.2012 г.

         По правния въпрос дали е осъществен фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД в четирите й елемента следва да се отбележи, че по аргумент на чл. 300 от ГПК обсъденото по-горе прокурорско постановление, с които е прекратено ДП № 1489/2011г. г. по описа на РУ“Полиция“-Сливен, няма задължителна сила за гражданския съд и не го обвързва, както го обвързва влязлата в сила присъда или заместващите я актове. Поради тази причина с оглед установяване налице ли са предпоставките на деликта относно факта на извършването му, неговата противоправност и виновност на дееца и с оглед принципа на непосредственост в процеса, по делото бяха изслушани съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. След анализа на тези доказателствени средства безспорно се установи, че в резултат на противоправното поведение на водача на автомобил марка „О. К.“ с рег. № *** Д.Д.Д. и доколкото същият е управлявал МПС в процесния момент без да е привоспособен след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 2,61 на хиляда (над допустимата норма) и употреба на наркотично вещество – марихуана, с концентрация на наркотичното вещество в урината над 50 мг/мл., тоест в нарушение на правилата за движение по пътищата, в резултат на което е настъпило описаното в обстоятелствената част на исковата молба пътнотранспортно произшествие, чийто механизъм е подробно изяснен от вещото лице (автоексперт). Съдебно-медицинската експертиза категорично установи травматичните увреждания, довели до смъртта на П.А.Г., който е бил пътник на задна седалка в ляво в управлявания от Д.Д.Д. лек автомобил „О. К.“ с рег. № ***. От тук следва и правния извод за наличие на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата.

При това положение в тежест на ищеца бе и същия успя да установи (посредством представените писмени доказателства), че по образуваните изпълнителни дела е изплатил общо сумата 292 470 лв.., съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на осъществено застрахователно събитие.

Спорният въпрос по делото, от който зависи неговия изход, се свежда до това дали ответницата в качеството на родител и наследник на прекия причинител на застрахователното събитие е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове по чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Правото на регрес на застрахователя е лимитирано от законодателя и същото се поражда при изрично визираните в текста на чл. 274 от КЗ хипотези.

С оглед представеното и неоспорено удостоверение за отказ от наследство, от което се установи, че  ответникът Д.Д.Г. е направила отказ от наследството, оставено от нейния наследодател и този отказ е надлежно направен по реда на чл. 52 във вр. с чл. 49, ал.1 от ЗН (вписан в особената за това книга, водена в съответния районен съд по местооткриване на наследството - КРС). Отказът от наследство направен по реда на чл. 52 от ЗН има за последица не само невъзможността на отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможност да му се вменят задълженията, включени в това наследство. Поради изложеното ответницата не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията, с които е обременено наследството на нейния наследодател – сина й Д.Д.Д..

Предвид изложеното съдът намира, че предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове - както за главния с правно основание чл. 274, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, така и акцесорния - за присъждане на законна лихви, считано от датата на предявяване на иска, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

 Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и предвид изхода на делото такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :    

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК“Л.И.“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** против Д.Д.Г. ***, в качеството на законен наследник - майка на Д.Д.Д. ЕГН **********, починал на 16.09.2011г., за заплащане на сумата от 292 470 лв. (двеста деветдесет и две хиляди четиристотин и седемдесет лева), представляваща стойността на изплатено от ЗК“Л.И.“АД застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

 

РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано пред АС – гр. Пловдив в двуседмичен срок от получаване съобщение за постановяването му с приложен препис.

 

 

 

 

                                                           

                     

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: