Решение по дело №1413/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  260276

                                  гр.Пловдив 22.10.2020г.

 

                 В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

                       Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                           ЧЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                       ИВАН АНАСТАСОВ

 

при секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1413/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

                      

                       Обжалвано е решение №1362/14.04.2020г. по гр.д.№20103/2018г. по описа на РС-Пловдив,VІІІ гр.с-в от ответника,с което е уважена  предявената искова претенция с правно основание чл.211,вр. с чл.207,ал.1,т.2 от КТ,касаещо осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4782,20лв.,представляващи причинени на ищеца от ответника вреди,изразяващи се в липси ,причинени от ответника вследствие неотчетени и невъзстановени предоставени му служебни парични средства и командировъчни такива, надвишаващи полагащите се по закон за периода 21.05.2017г.-25.08.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума до пълното изплащане на задължението.Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.  

                       Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение.  

                       Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                       Видно от представените писмени доказателства по делото става ясно,че ответникът и ищецът са били в трудови правоотношения,като ответникът е работил по трудов договор в ответното предприятие на длъжност  „****”.Не се оспорва факта,че за всяко пътуване и извършване на курс с камиона по посочените в документите дестинации на жалбоподателя са му предавани служебни пари и командировъчни,за да може същия да заплаща таксите по пътя,ако евентуално се наложи отстраняване на повреда и други такива,свързани с извършването на работата му като **** на камион.

                       Исковата молба е заведена от работодателя,тъй като ответника не е представил нито един доклад и отчет за времето,през което е работил на длъжността,като работодателя се е принудил да претендира правата си по съдебен ред,за да бъде осъден жалбоподателя да му върне парите,с които същия го е увредил за периода на извършване на работата си по трудовото правоотношение във фирмата.Претендира се въз основа на заеманата от жалбоподателя във фирмата материално-отчетническа длъжност и на основание пълната имуществена отговорност на работника,същия да заплати получените от работодателя суми за всяко едно от пътуванията,които не са били отчетени от него.

                       Настоящата инстанция намира,че следва да обезсили решението на районния съд,тъй като същото е постановено по недопустим иск и да се произнесе по иск по чл.55 от ЗЗД.

                       Това е така,защото на пълна имуществена отговорност подлежат лицата,които са имали трудово задължение да събират,съхраняват,разходват или отчитат парични или материални ценности,но това задължение следва да им е било вменено в самата длъжност и същите да са материално отговорни лица.Видно от представените доказателства по делото ответника е заемал длъжността ****,която по своята същност не представлява такава,която да е материално отговорна и отчетническа длъжност.Действително в длъжностната характеристика е заложено да му се предоставят пари за извършването на курсове извън страната,но тези пари му се предават в качеството на **** за извършване на курса,като задължение на **** е да извърши отчет за това колко пари е изхарчил при извършването на дестинацията и има ли останали,които да бъдат върнати на работодателя.Освен това пълната имуществена отговорност се установява с извършването на ревизия и отчитане на липси,каквито в настоящия случай липсват.

                       Следователно районния съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.211,вр. с чл.207,ал.1,т.2 от КТ,който иск се явява недопустим и не е следвало да бъде разгледан от него,поради което решението следва да се обезсили,но делото не следва да се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по правилната квалификация на иска,тъй като има направено изрично искане от ищеца за разглеждане на делото на основание чл.55 от ЗЗД и тъй като настоящата инстанция се явява втора първа инстанция,то няма пречка да се извърши произнасянето по съществото на спора по правилната квалификация от настоящата инстанция.              

                       В първоинстанционното производство са били разпитани свидетелите К. и Н.,от чийто показания става ясно,че практика на фирмата е била при командироване на ****с камион на дестинация извън страната,на същия да се предоставят пари и командировъчни средства,за да може същия да извърши курса без да настъпят проблеми по-големи от обикновените,а именно да се заплатят таксите по пътищата,както и ако се наложи при евентуална авария по пътя,същата да може да се отстрани.Жалбоподателя е бил длъжен след всеки курс да предоставя отчет на работодателя за извършения курс и за това какви средства са били изхарчени и какви са останали.Тази фактическа обстановка се потвърждава както от показанията на свидетелите,така и от отговорите на въпросите по чл.176 от ГПК,които са били поставени на управителя на фирмата в съдебно заседание.Значи може да се приема,че е имало изградена система,по която фирмата е извършвала дестинациите по различни точки от света със своите камиони.

                      В първоинстанционното производство е била назначена и СИЕ,от чието заключение става ясно,че за процесния период на жалбоподателя са му били предоставени командировъчни пари,които не са били отчетени от него в размер на 836,98лв. и служебни пари в левове и валута общо в размер на 3944,65лв.,които също не са били отчетени от него.Или общата сума на получените и неотчетени от жалбоподателя служебни пари и командировъчни пари са били в размер на 4781,63лв.

                       При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че сумата в размер на 4781,63лв. е била дадена без основание на жалбоподателя,поради което същия се е обогатил неоснователно и следва да бъде осъден да върне тази сума ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на задължението.  

                       Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,които са направени от въззиваемата страна пред настоящата инстанция в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение и такива следва да му се присъдят.

                       Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                                   Р  Е  Ш  И:

                    

                       ОБЕЗСИЛВА решение №1362/14.04.2020г. по гр.д.№20103/2018г. по описа на РС-Пловдив,VІІІ гр.с-в,с което е уважен предявеният иск от „АСК Транспорт” ЕООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.****,представлявано от К. К. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството,чрез адв.М.К. *** против А.И.Б. с ЕГН-********** *** и е осъден същия да заплати сумата в размер на 4781,63лв.,представляващи причинени на ищеца от ответника вреди,изразяващи се в липси ,причинени от ответника вследствие неотчетени и невъзстановени предоставени му служебни парични средства и командировъчни такива, надвишаващи полагащите се по закон за периода 21.05.2017г.-25.08.2017г.,ведно със законната лихва върху тази сума поради недопустимост на исковата претенция.

                       ОСЪЖДА А.И.Б. с ЕГН-********** *** да заплати на  „АСК Транспорт” ЕООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.****,представлявано от К. К. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството,чрез адв.М.К. *** сумата в размер на 4781,63лв.,представляващи предоставени му без основание служебни парични средства и командировъчни такива, надвишаващи полагащите се по закон за периода 21.05.2017г.-25.08.2017г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до пълното изплащане на задължението.

                       ОСЪЖДА А.И.Б. с ЕГН-********** *** да заплати на  „АСК Транспорт” ЕООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:гр.****,представлявано от К. К. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството,чрез адв.М.К. *** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 600лв./шестстотин лв./за платено адвокатско възнаграждение.

                       РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                                                                        Председател:

                                                                                             Членове: