№ 27
гр. Харманли, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200007 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на АНТ. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул.
******, чрез адвокат Д.А., със съдебен адрес гр. Харманли, бул. ****** против Наказателно
постановление № 19-0271-001148 от 22.07.2019г., издадено от ВПД Началник РУ към
ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от А.Д., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че същото е неправилно, необосновано и постановено при наличие
на съществени процесуални нарушения. Твърди, че процесните АУАН и НП са издадени от
некомпетентни органи, в нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същевременно
административното нарушение не било констатирано по надлежния ред и било
необосновано, тъй като липсвали доказателства за извършването му. Оспорва се дадената
правна квалификация на твърдяното за извършено нарушение. Посочва се, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не може да бъде
ангажирана, тъй като е погасена по давност. Приложим бил институтът на чл. 28 от ЗАНН.
Претендира разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
А.Д., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният по делото адвокат А..
Депозирана е молба с вх. рег. № 1141 от 15.02.2022г. по описа на РС-Харманли, с която се
развиват изложените в жалбата възражения.
Въззиваемата страна ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли,
1
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено. В случай на отмяна на НП моли за
присъждане на адвокатско възнаграждение на насрещната страна в минимален размер.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.06.2019г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия
АА № 007199 от свидетеля Д. АНД. СЛ. на длъжност полицейски инспектор при РУ-
Харманли в присъствието на КР. К. К., за това, че на 27.06.2019г. около 12:10 часа на път
II-76 до пътен възел с АМ „Марица“ в посока към гр. Харманли жалбоподателят управлявал
товарен автомобил ЗИЛ-131 с рег. № ****, собственост на И.А.О., ЕГН ********** след
като регистрацията му е била служебно прекратена по чл. 143, ал. 11 от ЗДвП, като водачът
не представил СРМПС за автомобила.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 27.06.2019г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 19-0271-001148 от
22.07.2019г. от П.К.М. на длъжност ВПД началник РУ към ОДМВР-Хасково, РУ Харманли,
упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825
от 19.07.2019г., с което на АНТ. ИВ. Д. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 210 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя Д.С. и на свидетеля по АУАН К.К.. В съдебно
заседание, провело се на 16.02.2022г., свидетелят Д.С., посочва обстоятелствата при
извършване на нарушението, така както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че
след проверка в системата е установено, че управляваното от жалбоподателя МПС е с
прекратена регистрация.
В същото съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля по АУАН – К.К..
Свидетелят също пресъздава фактическа обстановка аналогична с описаната в АУАН и НП.
Свидетелят К.К. допълва, че на жалбоподателя бил издаден и друг АУАН, тъй като освен
свидетелство за регистрация на МПС не представил и представил и СУМПС.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят многократно е нарушавал
правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 29.12.2021г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 21.12.2021г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
2
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за
издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените
заповеди право да издават АУАН имат полицейските инспектори в ОДМВР и СДВР и в
техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат
издавани от началниците на РУ при ОДМВР на обслужваната територия. Следователно
процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и
териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 27.06.2019г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 22.07.2019г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване на нарушението, на установяването му и на
съставянето на процесния АУАН. Свидетелят К.К. е бил автопатрул заедно с
актосъставителя Д.С.. Заедно спрели за проверка процесния автомобил и установили, че
управляваното МПС е с прекратена регистрация. Пред двамата жалбоподателя не
представил СРМПС. Свидетелят К. присъствал и на съставянето на АУАН-а.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 27.06.2019г. Указано му е
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
По отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
3
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание. Настоящият съдебен
състав намира, че не са спазени законовите разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН по отношение на това нарушение.
Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да
направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти,
преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н.д. № 2
от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми
от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и
субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата. По аргумент за противното може да се изведе общата забрана да се
управляват по пътища, отворени за обществено ползване МПС и ремаркета, които не са
регистрирани. Видно от обстоятелствената част на процесните АУАН и НП, както и от
събраните гласни доказателства (показанията на свидетелите С. и К.) управляваното от
жалбоподателя МПС е било с прекратена регистрация, тоест към момента на управлението
му на път II-76 до пътен възел с АМ „Марица“ в посока към гр. Харманли на процесната
дата не е било регистрирано по надлежния ред.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В глава втора,
раздел III от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства /понататък наричана Наредба № I-45 от
24.03.2000г./ се предвиждат случаите на прекратяване на регистрация на МПС. Според чл.
18 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. има два вида прекратяване на регистрация на МПС –
служебно и с писмено заявление на собственика, като в чл. 18б от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. са посочени различните хипотези на прекратяване на регистрацията.
В описанието на извършеното нарушение, както в АУАН, така и в НП, е посочено, че
прекратяване на регистрация на процесното МПС е извършено служебно. Това е от
съществено значение за правото на защита на нарушителя, тъй като в зависимост от
причината за служебното прекратяване на регистрацията на МПС се изисква уведомяване на
собственика на ПС. При липса на такова уведомяване няма как да се говори за наличието на
виновно поведение, тоест би липсвал субективният елемент от състава на нарушението.
Отсъствието на описанието на причината за прекратяване на регистрацията на
превозното средство води до нарушаване на правото на защита на нарушителя и по друга
причина. При такава непълнота на административното обвинение нарушителят не знае
4
срещу какви факти се защитава, тъй като той може да твърди, че не са били налице
предпоставките за служебното прекратяване на регистрацията на управляваното превозното
средство. Без да знае основанието, на което се твърди, че е прекратена регистрацията на
МПС, нарушителят няма как да организира защитата си.
Съдът счита, че не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН по отношение на това нарушение. Съгласно посочените правни норми един от
задължителните реквизити на АУАН и на НП е посочване на законните разпоредби, които
са нарушени. Нарушението, установено с процесния АУАН е управление на МПС, което не
е било регистрирано по надлежния ред по път, отворен за обществено ползване. Същото
било квалифицирано съгласно АУАН като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се предвиждат две различни правила за поведение
при движение по пътищата. Въпреки това при посочване на разпоредбата, която е нарушена,
липсва уточнение за конкретното предложение.
От посоченото вече, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не съдържа
конкретните правила за регистрация на МПС, спирането и прекратяването й, същата може
да се определи като бланкетна, поради което е необходимо да се посочи норма от закона или
подзаконов нормативен акт, която я конкретизира и към която мълчаливо се препраща -
например чл. 143, ал. 10, ал. 11 или ал. 15 от ЗДвП.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН такова прецизно дефиниране на разпоредбите,
които са нарушени, може да се извърши едва в НП. Но такова не е извършено, а отново като
нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, дори не е посочено
конкретното предложение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Единствено при описанието на нарушението е посочено, че регистрацията е
прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 11 от ЗДвП. Посочената разпоредбата на чл.
143, ал. 11 от ЗДвП предвижда служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано
ППС с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в
глава шеста от ЗДвП. Глава шеста „Принудителни административни мерки“ от ЗДвП
регламентира редица различни хипотези, при които се прекратява регистрацията на ППС –
пример чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Следователно дори и да е посочена разпоредбата на чл. 143,
ал. 11 от ЗДвП и да е ясно, че се касае за случай на служебно прекратена регистрация, пак
няма да са изпълнени изискванията на закона и нарушителят да е в състояние да узнае за
какво нарушение се ангажира отговорността му.
За да е налице извършването на административно нарушение е необходимо деянието
да е извършено виновно, тоест при съзнаване на характера на деянието и желание за
настъпване на последиците му. В конкретната хипотеза доколкото се касае за наличието на
съществено процесуално нарушение при установяване на нарушението и при налагане на
наказанието, не е необходимо да се обсъжда въпросът за доказването на нарушението,
авторството и вината на нарушителя.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално изискуемото
съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като съществени нарушения на
процедурата по установяване на административно нарушение и по налагане на наказание,
съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено досежно
ангажирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на им.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и
съдържание.
В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (Д. АНД.
5
СЛ. – полицейски инспектор при РУ-Харманли), датата на съставяне на АУАН
(27.06.2019г.) и датата и мястото на извършване на нарушението (27.06.2019г. на на път
II-76 до пътен възел с АМ „Марица“ в посока към гр. Харманли). В него е описано, че
жалбоподателят АНТ. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. ****** е извършил
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42,
т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетеля КР. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.
Харманли, ***** (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а.
Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от П.К.М. -
ВПД началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Харманли на 22.07.2019г. с номер № 19-0271-
001148, въз основа на АУАН № АА 7199 от 27.06.2019г., издаден от Д. АНД. СЛ. –
полицейски инспектор при РУ-Харманли – арг. чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.
Със същото на АНТ. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. ****** (чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева (чл. 57, ал. 1, т. 7
от ЗАНН) за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при
определяне на наказанието са били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и
имотното състояние на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от
ЗАНН е посочено, че същото подлежи на обжалване в седемдневен срок (издадено е преди
влизане в сила на измененията на ЗАНН) от връчването му по реда на чл. 59 от ЗАНН пред
Районен съд – Харманли чрез наказващия орган.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
съгласно водач на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация
на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.
Следователно от обективна страна е предвидена една форма на изпълнителното деяние –
нося, както и специален предмет – свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което се управлява.
В представените по делото АУАН и НП е извършено подробно описание на времето
и мястото на извършване на деянието. Изложени са твърдения за всички признаци от
състава на твърдяното административно нарушение – качеството на жалбоподателя на водач
на МПС и неносеното на свидетелство за регистрация на управляваното МПС. Следователно
може да се направи обоснован извод, че оспореният АУАН и НП има всички изискуеми
реквизити.
Съдът не споделя направените възражения по отношение на нарушението на чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно цитираната правна норма, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява. Задължение на водачите на МПС е при извършване на проверка от
контролните органи да представят СРМПС. При непредставянето му контролният орган
няма как да установи наличието му съответно правилно стига до заключението, че не се
носи от водача на МПС. Ето защо съдът намира, че описанието на нарушението в АУАН и
НП е достатъчно ясно и не ограничава правото на защита на нарушителя с посочването, че
не представя СРМПС. Същевременно следва да се отбележи, че в НП изрично е записано
като нарушение „не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява“.
Съдът не споделя и останалите възражения за нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, а именно липсата на посочване на конкретна категория на МПС. Нормата на
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е приложима за всички категории МПС-а, а не за съответното.
Законодателят е въвел в тежест на водачите на МПС да носят свидетелство за регистрация за
МПС-то, което управляват, тоест конкретното МПС, а не просто свидетелство за
регистрация на МПС от определена категория. В описанието на нарушението, направено
както в АУАН, така и в НП управляваното от нарушителя МПС е описано с
индивидуализиращите го белези, а именно регистрационен номер. Задължението на водача е
било да носи свидетелство за регистрация на МПС с рег. № Е 3736 ВС, като е посочено, че
6
нарушителят не носи свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС, а именно
товарен автомобил ЗИЛ-131 с рег. № Е 3736 ВС.
Неоснователно е и възражението, че от НП не ставало ясно коя материално-правна
норма във връзка с коя административно-наказателна норма се прилага. Видно от
съдържанието на приетото по делото като писмено доказателство НП административно-
наказващият орган е използвал цифрово обозначение на извършените нарушения и
съответните им наказания. Така нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е вписано под № 1, а
нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е изписано под № 2. По аналогичен начин са
посочени санкционните норми и наказанията, които са определени за всяко нарушение.
От доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установява
извършването на нарушението. Разгледани в своята съвкупност събраните писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и
безпристрастни, водят до единствено възможен извод за извършване на твърдяното
нарушение.
По безспорен начин се установява, че жалбоподателят на процесната дата е
управлявал товарен автомобил ЗИЛ-131 с рег. № Е 3736 ВС и при проверка от съответните
контролни органи не е представил свидетелство за регистрация на управляваното от него
превозно средство. В тази насока са както писмените доказателства, така и гласните, на
които съдът даде вяра, доколкото са дадени от незаинтересовани от изхода на спора лица,
последователни са и вътрешно непротиворечиви.
С оглед изложеното съдът намира, че деянието и неговият автор са установени по
безспорен и категоричен начин.
Съдът не споделя изложените твърдения, че извършеното нарушение представлява
малозначителен случай по смисъла на чл. 9 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай не е налице нито една от двете хипотези, визирани от чл. 9, ал. 2
от НК. Нарушениято по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е формално, тоест за да е довършено не
се изисква увреждане на защитените обществени отношения. Липсата на настъпили вредни
последици от нарушението не може да се цени като характеризираща го с по-ниска степен
на обществена опасност от други нарушения от същия вид.
Не е налице и изключително ниска обществена опасност на самия жалбоподател.
Видно от справката за нарушения същият многократно е извършвал нарушения на ЗДвП.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за приложението на
чл. 28 от ЗАНН. За да бъде приложено правилото на чл. 28 от ЗАНН е необходимо
извършеното административно нарушение да представлява маловажен случай. Маловажен
случай ще е налице тогава, когато извършеното административно нарушение представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от същия вид. В конкретната хипотеза не са налице смекчаващи обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение сравнение с
други случаи на нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Приложението на чл. 28 от ЗАНН
не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да
бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. Административното
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е формално (на просто извършване) и за да се счита
за довършено не е необходимо настъпване на вредоносен резултат. В конкретния случай
извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с
достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение, и не са
налице обстоятелства, които да водят до извод за по-ниската му степен на обществена
опасност. Ето защо извършеното нарушение не може да се определи като маловажен случай
и правилно административнонаказващия орган е издал наказателно постановление, с което
да ангажира отговорността на нарушителя.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП предвижда, че водач, който не носи
7
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство се наказва с глоба
в размер на 10 лева. На жалбоподателя е наложено наказание в посочения от закона размер.
С оглед направените изводи за установяване по несъмнен и категоричен начин на
нарушението, авторството и вината на жалбоподателя, за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, за правилното приложение на материалния закон и за
определяне на справедливо и съответно на нарушението наказание съдът счита, че
оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта, с която на
жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се предвиди възможността
в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ, а според ал. 3 на същата разпоредба когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
В настоящия случай предвид отмяната на наказателното постановление досежно
едното нарушение и потвърждаване по отношение на другото и двете страни имат право на
разноски, но такива са били поискани единствено от процесуалния представител на
жалбоподателя.
С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата е предвидено, че адвокат
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг
юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като възнаграждението се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.
В представеното по делото пълномощно е отбелязано, че адвокат А. предоставя безплатна
правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Направено е искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А. още с депозиране на
жалбата, както и с допълнителна молба преди приключване на съдебните прения.
С оглед установената частична незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление административнонаказващият орган дължи сторените разноски на
жалбоподателя по отношение на отмененото наказание. В случая следва да заплати
възнаграждение на адвоката, осъществил безплатно процесуално представителство. На
основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед резултата от правния спор процесуалният
представител на жалбоподателя има право на сума в размер на 300,00 лева – възнаграждение
за безплатно представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, районен съд -
Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0271-001148 от 22.07.2019г., издадено
от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли В ЧАСТТА, с която на АНТ.
ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. ****** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
8
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0271-001148 от 22.07.2019г.,
издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли В ЧАСТТА, с която
на АНТ. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. ****** на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ОД на МВР – Хасково да заплати на адвокат Д.А., член на АК-Хасково
сума в размер на 300,00 лева - възнаграждение за безплатно процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9