№ 210
гр. Шумен, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20213600100457 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Д. З. Е., ЕГН **********, от гр. Шумен,
действащ чрез пълномощника адв. Н. Т. от ШАК срещу З. Е. С., ЕГН ********** от гр.
Шумен, в която ищецът твърди, че е роден на 24.07.2003 г. и по презумпция за бащинство е
записан на името на З. Е. С., с когото майка му Н.И.Р. е имала сключен граждански брак,
впоследствие прекратен с решение по бр.д. № 2591/2002 г. на ШРС. Негов баща обаче е
Д.С.М. от гр. Търговище, с когото майка му е съжителствала. Позовавайки се на изложеното
и, тъй като желае да бъде уредено фактическото и правното му положение и да носи
имената на биологичния с баща, с което той също е съгласен, моли съдът да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че З. Е. С., ЕГН ********** не е
негов биологичен баща, ведно с произтичащите от това последици.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника
особен представител адв. С. И. от ШАК, в който заявява, че искът е допустим, а по
отношение на основателността му ще вземе становище след преценка на събраните по
делото доказателства. В хода на съдебните прения, особеният представител изразява мнение,
че искът е основателен и моли за уважаването му.
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл.62, ал.4 от СК.
Искът е предявен от и срещу надлежно легитимирани лица, с искова молба,
отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, в изискуемия от закона срок и
допустим.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното: Ищецът Д. З. Е., ЕГН ********** е роден
на 24.07.2003 г. в гр. Шумен, от майка Н.И.Р., ЕГН **********, като в издадения му от
1
Община – Шумен акт за раждане № 832/.... г. за негов баща е вписан З. Е. С., ЕГН
**********, с когото майката е имала сключен граждански брак, продължил от 29.07.1998 г.
до прекратяването му, считано от 20.06.2003 г., с влязло в сила решение № 577/20.06.2003 г.
по гр.д. № 2591/2002 г. по описа на ШРС. Съгласно посоченото решение, към датата на
разтрогване на брака им съпрузите Н.И.Р. и З. Е. С. са имали едно общо дете Л.З.Е.., род. на
21.04.1999 г., упражняването на родителските права върху което след развода на родителите
е било предоставено на майката.
От показанията на свидетелите Н.И.Р. и Л.Г.Л., съответно майка и баба на ищеца, се
установява, че сочените за негови родители по закон са съжителствали до 2001 г., след което
се разделили, като след тази дата не са били в интимни отношения и не са осъществявали
сексуални контакти. През 2002 г. майката на ищеца се запознала с Д.С.М. от гр. Търговище,
с когото започнали интимна връзка, а впоследствие двамата заживели на семейни начала в
дома на Р. в гр. Шумен, заедно със сина й Л., майка й Л. и по-малкия й брат. Когато Р.
забременяла с второто си дете, веднага съобщила на съжителя си Д.М. с когото единствено
имала сексуални контакти от началото на връзката им, при което същият много се зарадвал,
че ще има дете. На 24.07.2003 г. Р. родила момче, което именували Д.. Както тя, така и
съжителят й Д.М. нямали съмнения, че детето е негов син и започнали да го отглеждат като
свое. И двамата, както и близките им били убедени, че Д. е биологичен син на Д.М.
потвърждение за което била и очевидната прилика помежду им. След раждането на детето
М., който имал и друг син от предишна връзка, изявил желание да го припознае, но молбата
му била оставена без уважение, поради презумпцията за бащинство по чл.19 от СК / отм. /,
като за баща на детето бил вписан бившият съпруг на майката З. Е. С.. Самият З. С. разбрал
за раждането на Д. малко след събитието от трети лица. От този момент досега същият не е
проявявал интерес към отглеждането, възпитанието и развитието на ищеца и не му е давал
издръжка, като контактувал с майка му само по повод общото им дете Л., което единствено
приемал за свое. Родителските грижи за ищеца се полагали изцяло от майка му и съжителят
й Д.М. който го считал за свой син и продължил да проявява бащинско отношение към него
дори след раздялата им с Р.. Самият ищец познава и приема като свой баща Д.М. и няма
основания да се съмнява, че той е биологичният му родител. Отношенията между двамата и
към момента са като между баща и син и всеки от тях не е прекъсвал контактите си с другия.
От страна на Р. и С. не са били предприети действия по оспорване произхода на ищеца в
рамките на законоустановените срокове, поради липса на финансови средства за водене на
дела, но ищецът винаги е имал желание и по своя инициатива предприел необходимите
мерки за уреждане на гражданския му статут съобразно обективната действителност.
Въз основа на така установените факти и заявеното от участващите в процеса, съдът
намира за доказано, че към датата на евентуалното зачеване на ищеца Д. З. Е. майка му
Н.И.Р. не е имала интимни контакти с бившия си съпруг ответникът З. Е. С. и той не би
могъл да бъде негов биологичен баща, като по делото са налице доказателства и не се спори
между страните, че ищецът е заченат и произхожда от друг мъж, а именно последващият
съжител на майката Д.С.М..
2
Предвид горното, приема, че предявеният иск за оспорване произхода на ищеца от
бащата е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., вр. чл.7, ал.1, т.3
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв. Н. И. Т. от
ШАК, с адрес: гр. Шумен, пл. Освобождение № 1, офис 111, адвокатско възнаграждение в
размер на 600.00 лева.
На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ШОС сумата от 630.00 лева, от която 30.00 лева – държавна такса и
600.00 лева – възнаграждение за назначения му особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Д. З. Е., ЕГН ********** срещу З. Е. С.,
ЕГН **********, с правно основание чл.62, ал.4 от СК, че З. Е. С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. .... № 20, вх. Б, ет.2, ап.24 не е биологичен баща
на Д. З. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес, гр. Шумен, ул. .... № 3, бл.15, вх.1, ет.5,
ап.13, роден на 24.07.2003 г. от майка Н.И.Р., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.16, ал.2, вр. чл.15 от ЗГР презимето и фамилното
име на детето Д. З. Е. да бъдат променени на Д.Н.Р.
РАЗПОРЕЖДА след влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Шумен, за отразяване в акта за
раждане на З. Е. С., ЕГН ********** на промените относно произхода му от бащата и трите
му имена.
ОСЪЖДА З. Е. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. ....
№ 20, вх. Б, ет.2, ап.24 да заплати на адвокат Н. И. Т. от ШАК, с адрес: гр. Шумен, пл.
Освобождение № 1, офис 111 сумата от 600.00 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА З. Е. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. ....
№ 20, вх. Б, ет.2, ап.24 да заплати по сметка Окръжен съд – Шумен сумата от 630.00 лева, от
която 30.00 лева – държавна такса и 600.00 лева – възнаграждение за назначения му особен
представител.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3
4