Р Е
Ш Е Н И Е
№ 272
гр.Горна Оряховица, 17.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.Къ. и на
прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№282/2019г.
по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по: чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ; чл.92
ал.1 от ЗЗД ввр. чл.16
ал.1 от ЗЗД и чл.298 ал.1 от ТЗ.
Ищецът “А1 България” ЕАД с
ЕИК*****(чрез адв.Д.Ц. от САК) твърди в исковата си молба, че
между „А1 България“ ЕАД и М.Г.С. са сключени Договор №М4137308/20.06.2014г.,
Договор №М4136402/19.06.2014г., Договор №М4136400/19.06.2014г. и Договор №М3626439/16.05.2013г.(договори
с рамков характер и с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и
продукти. Отделните услуги и продукти по тях са предоставяни въз основа на
подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същите,
съгласно Общите условия). Номерата на горепосочените договори, представляват
индивидуални клиентски номера и реферират към услугите, които ползва абонатът и
по тях се издават месечните сметки/фактури.Твърди се, че към Договор №М4137308/20.06.2014г. е подписано
Приложени е№1/20.06.2014г. с избран
тарифен план за телефонен №*****(месечна такса - 13.90лв. с ДДС, срок на ползване на услугата
24 месеца и изтича на 20.06.2016г.). Към посочения телефонен номер е сключен и
Договор за продажба на изплащане от 20.06.2014г. Продавачът прехвърля на
купувача правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се
задължава да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане,
съгласно условията и сроковете по договора - срок на договора от 23
месеца(чл.11 от договора), с уговорени
една първоначална вноска и 23 месечни вноски - всяка в размер на 8.90лв. Първоначалната вноска е
платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в погасителния
план в Приложение№2 към договора за продажба на изплащане. Предмет на договора
е Пакет Asus МЕ175 7.0/8GB+Postp128K- Micro Промо 23м.Към Договор №М4136402/19.06.2014г.
е подписано Приложение№1/19.06.2014г. с избран тарифен план за телефонен №*****(месечната
такса – 13.90лв. с ДДС, срок на ползване на услугата 24 месеца и изтича на
19.06.2016г.). Към посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба на
изплащане от 19.06.2014г. със срок от 23 месеца(чл.11 от договора), с уговорени
една първоначална вноска и 23 месечни вноски – всяка в размер на 11.90лв.
Първоначалната вноска е платима при подписването на договора, а всяка следваща
е описана в погасителния план в Приложение№2 към договора за продажба на
изплащане. Предмет на същия е Пакет Таб Lenovo А7-50 7.0/16GB Mob Inet 2.5GB
23м.Към Договор №М4136400/19.06.2014г. е подписано Приложение №1/19.06.2014г. с
избран тарифен план Мтел смарт S за телефонен №*****(месечна абонаментна такса
– 16.90лв. с ДДС, срок на ползване на услугата 24 месеца и изтича на
19.06.2016г. В посоченото приложение са уредени и цени на конкретни услуги,
които са извън месечната абонаментна такса, но ако се използват, върху цената
им също се начислява отстъпка(цената за SMS в страната към Мтел и други
национални мрежи – 0.14лв. с ДДС). Същата е отчетена във
фактура№*********/18.05.2016г. Всяка допълнителна такса, която е начислена по
фактурите за съответния договор, е изчислена по актуалния за процесния период
Ценоразпис на мобилния оператор(такса за уведомяване за просрочено задължение –
1.49лв. с ДДС). Последно начислената месечна такса за услугата е с
фактура№*********/18.05.2016г., като след това услугата е била спряна поради
неплащане от страна на абоната. С Договор №М3626439/16.05.2013г. е избран
тарифен план за телефонен№***** със срок 12 месеца. Условията са променени с
Договор за електрони съобщителни услуги от 10.07.2015г., с който е определен
нов тарифен план за телефонен№***** с месечната абонаментна такса 6.90лв. с ДДС
и срок на предоставяне на услугата 24 месеца, който изтича на 10.07.2017г.Към
Договор№М3626439/16.05.2013г. е сключен и Договор за електрони съобщителни
услуги от 10.07.2015г., с който е определен тарифен план Мтел Трансфер S PROMO
за телефонен№********** с месечната абонаментна такса 15.00лв. с ДДС и срок на
предоставяне на услугата е 24 месеца, който изтича на 10.07.2017г. Към
посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от
10.07.2015г. със срок 24 месеца, като са уговорени една първоначална и 23
месечни вноски - всяка по
12.00лв.(първоначалната вноска е платима при предаване на вещта, а всяка
следваща е описана в погасителния план в Приложение№2 към договора за продажба
на изплащане). Предмет на договора е
артикул№352144071570808, на който отговаря Апарат SAM Galaxy S3 16 GB NEO White
MAT 15 23м. С друг Договор за електрони съобщителни услуги от 10.07.2015г. е
определен тарифен план за домашен телефонен№********** с Месечната абонаментна
такса 3.90лв. с ДДС с срок на предоставяне на услугата 24 месеца, който изтича
на 10.07.2017г. На 10.07.2015г. е подписан и още един Договор за електрони
съобщителни услуги, с който била избрана услугата фиксиран интернет с номер
101000007071(месечна абонаментна такса 15.90лв. с ДДС(и уговорена отстъпка от
50%) със срок 24 месеца, който изтича на
10.07.2017г.По отношение на рамков Договор№М362643916.05.2013г. били начислени
и други такси, съгласно действащия Ценоразпис на Оператора за процесния период,
които са отразени в представените фактури, в т.ч. и такса уведомяване за
просрочено задължение в размер на 1.49лв. с ДДС. Според представената
фактура№*********/20.06.2016г., услугите за посочените телефонни номера са
спрени и поради това не е начислявана месечна абонаментна такса, а използваните
услуги от абоната извън тарифните планове са изчислени по действащия към
процесния период Ценоразпис на мобилния оператор за конкретната услуга. През
м.октомври.2016г. мобилният оператор въвел нов начин на отчитане при спрени
SIM-карти за съответните услуги(начисляват се част от месечните такси и при
спрени услуги), поради което видно от фактура№*********/19.10.2016г. към рамков
договор№М3626439/16.05.2013г. и фактура№*********/19.10.2016 г. към рамков
договор№М4136400/19.06.2014г., са начислени част от месечните абонаментни такси
за всяка от услугите. За неуредените в индивидуалния договор въпроси, следва да
се прилагат ОУ за взаимоотношенията между „Мобилтел“ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ЕАД по
стандарти GSM, UMTS и LTE(със задължителна сила за абонатите, удостоверено чрез
подписа им, съгласно т.6 от ОУ). Съгласно т.26.4 от ОУ са били издадени от оператора ежемесечни
фактури(цената по фактурите не е заплатена от ответницата(общо 392.82лв.): -по
Договор№М4137308/20.06.2014г. за периода: 20.10.2015г.-18.02.2016г. – 71.20лв.;
-по Договор№М4136402/19.06.2014г. за периода: 20.10.2015г.-18.12.2015г. –
95.20лв.; -по Договор№М4136400/19.06.2014г. за периода: 18.05.2016г.-19.10.2016г.
– 23.65лв.; -по Договор№М3626439/16.05.2013г. по фактури за периода:
18.05.2016г.-19.10.2016г. - 202.77лв. Задълженията по издадените фактури станали изискуеми, съгласно т.26.5 от
ОУ(мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на
фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК). Задълженията не били
оспорени в дадения шестмесечен срок след датата на издаването, съгласно т.26.6
от ОУ. По отношение на договорите за продажба на
изплащане, договорите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две
последователни месечни вноски от страна на купувача. В настоящия случай е налице
тази хипотеза и всички суми, дължими до края на сроковете на гореописаните
договори за продажба на изплащане ставали изискуеми от датата на издаване на
фактура за тези суми(фактура№*********/18.02.2016г. за Договор за продажба на
изплащане от 20.06.2014г. към Договор№М4137308/20.06.2014г.;
фактура№*********/18.12.2015г. за Договор за продажба на изплащане от
19.06.2014г. към Договор№М4136402/19.06.2014г. и фактура№*********/19.10.2016г.
за Договор за продажба на изплащане от 10.07.2015г. към Договор№М3626439/16.05.2013г.) и следва да бъдат заплатени от купувача в
рамките на посочения във фактурата срок - чл.12.2. от съответните договори за
продажба на изплащане, като договорът се считал за прекратен от датата на фактурата,
като прекратяването не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите
суми. Начислена била неустойка за
предсрочно прекратяване. Размерът на неустойката се определял на база всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от
датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за неустойка)
до изтичане на определения срок на ползване на услугата – 415.30лв. При
неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължи и законната лихва, съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД. Моли съда, да приеме за установено по предявен иск от страна на “А1
България”ЕАД против М.Г.С., че М.Г.С. дължи на “А1 България”ЕАД по
Заповед№2495/17.10.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№2086/2018г. на ГОРС: сумата 808.12лв., представляваща неизпълнение на
договорни задължения по Договор№М4127308/20.06.2014г.,
Договор№М4136402/19.06.2014г., Договор№М3626439/16.05.2013г. и
Договор№М4136400/19.06.2014г. и издадени счетоводни документи(неизпълнение на
договорни задължения – цена на предоставените услуги – 392.82лв. и начислената неустойка
в общ размер на 415.30лв.), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 17.10.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 95.50лв., представляваща законна лихва
за забава, изчислена върху сумата 392.82лв. за периода:
10.11.2015г.-17.10.2018г. Претендира и направените в исковото и заповедното
производство разноски(ДТ и адв.възнаграждение).
Ответникът М.Г.С. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47
ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.П. В.К. от ВТАК,
съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва предявения иск.
Приложените документи - договори и редица приложения към тях, по никакъв начин
не удостоверявали да има реално доставена и потребена услуга от ответника.
Оспорва достоверността на тези частни документи и ги оспорва като доказателства по делото.
Счита, че е недопустимо и по своята дефиниция договорите за продажба на
изплащане по смисъла на ЗЗД(тъй като съгласно чл.318 ал.2 от ТЗ тук не е налице
търговска сделка) не могат да имат за предмет изплащане на вноски на месечно
предоставяна услуга, те могат да имат за предмет само вещи. Поради това
очевидно са налице договори, съчетаващи в себе си договор за продажба на
изплащане на вещ(таблет) и договор за предоставяне на телекомуникационна
услуга, която не е вещ, следователно не може да бъде предмет на продажба на
изплащане съгласно ЗЗД. Претенциите в частта им за парични суми за вноски на
изплащане на вещи(посочени чрез приложените фактури), са неясни и неправилно
определени, тъй като нито в тези договори, нито в исковата молба се съдържали
данни и доказателства за разбивка на тази месечна такса(колко от нея се дължи
за изплащане на вещ, респ. колко за месечна услуга). Не били налице
доказателства, че действително вещите, предмет на договорите за изплащане са
предадени на ответника(предоставени реално), респ. дали тези вещи не са
върнати. Също така липсвали данни и доказателства дали след прекратяване на
договорите, тези вещи не са били върнати предвид правните възможности на
потребителя по смисъла на ЗЗП, респ. на купувача съгласно ЗЗД. Ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието „неравноправна клауза” в
договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 18
точки от посочената разпоредба. Според чл.146 ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
чл.146 ал.2 от ЗЗП е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с
чл.13а т.9 от ДР на ЗЗП. Според чл.3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Твърди, че всички процесии договори(рамкови, приложения, такива за продажба на изплащане
и др.) са бланкови и не са предмет на предварително индивидуално договаряне
между страните. От това следва извод, че ответникът не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му, в т.ч. индивидуално договорени. Липсват
доказателства и че с ответника е бил съгласуван и индивидуално уговорен
размерът на допълнително начисляваните след спиране на действието на услугите
по договори т.н. абонаментни такси в частичен размер(ищецът изрично посочва, че
еднолично, едностранно и без каквито и да било преговори с ответника-клиент
изменил условията по договорите и въвел т.н. „нов начин на отчитане на спрени
SIM-карти”). Така, клаузите на
процесните договори са неравноправни по смисъла на ЗЗП и оттам нищожни. Моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни, както и като основани на нищожни
клаузи, противоречащи на ЗЗП и на добрите нрави. Представените фактури не носели подпис нито на ответника, нито на
ищцовото дружество, поради което оспорва същите. Счита, че е недоказано от
ищеца дали са предоставени реално договорените далекосъобщителни услуги, респ.
дали ако такива услуги са предоставени на ответника, то същите са вярно
отчетени от измервателните средства на ищеца-доставчик, тарифирани съгласно
чл.57 и сл. от ЗИ, съответно дали същите са вярно фактурирани – по време,
статут (промоционален или стандартно договорен) и цена. За да бъде уважена
претенцията на ищеца в тази му част считам, че той следва да извърши пълно и
главно доказване на твърденията му, че са предоставени телекомуникационни
услуги. Счита, че неустойка не се дължи от ответника.
Представени били „сметки“, които не
съдържали нито подписи на страните, нито каквито и да било данни за какво се
дължат парични суми от ответника. Никоя от сметките не съдържала данни по кой
договор, за какъв период, от коя начална дата и до коя крайна дата се дължи
неустойка. За претендираната неустойка са представени „сметки”, които не
представляват изобщо счетоводен документи съгласно действащата правна уредба.
Дори и само поради това обстоятелство подобни доказателства са недопустими, ако
за тях се твърди, че отчитат и материализират счетоводна операция. Липсвали и
данни за датата на прекратяване, т.е. кога и
по какъв начин ищецът е прекратил всички процесии договори(в т.ч. и данни
за уведомяването на ответника). Счита, че формулираните в процесните договори и
в ОУ клаузи за неустойка са нищожни, поради което иретендираната сума в общ
размер не се дължи от ответника – нищожност на неустоечната клауза като
неравноправна на основание чл.146 ал.1 ввр. чл.143 ал.1 т.5 ввр. чл.146 от ЗЗП.
Неустоечната клауза попада в хипотезата на чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, защото
размерът на неустойката при прекратяване на процесния договор е в размер, който
надхвърля в пъти размера на претендираните като неплатени задължения. За да
бъде нищожна една неравноправна клауза, то тя следва да не бъде уговорена
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Неустоечната
клауза в процесния договор е предварително изготвена. Твърди се, че е налице и
нищожност на неустоечната клауза поради противоречие на добрите нрави и
заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.II, пр.III от ЗЗД. Уговорената
в процесния договор неустоечна клауза била за несправедлива и единствената цел
за която била уговорена излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Алтернативно, моли да
бъде намален размерът на претендиралата неустойка, поради прекомерност на
основание чл.92 ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че предвидената неустойка има
обезщетителен характер, а не санкционен. Неустойката е регламентирана като сбор
от оставащите до края на договора абонаменти, т.е. всички онези абонаменти,
които потребителят би платил, ако не беше прекратен предсрочно договора.
Предвиждането на неустойка по договор е обусловено от необходимостта за
репариране на разходите, които доставчикът на далекосъобщителната услуга би
направил за предоставянето й на своя неизряден платец. Поради това се налага
извод, че предвидената неустойка има чисто санкционен, а не
обезщетителен(репарационен) ефект. Моли в тази връзка съдът
да вземе предвид сключената между ищцовото дружество и КЗП спогодба, съобразно
която въпросната неустойка е сведена до три месечни такси, както и актуалната
съдебна практика по този въпрос.
След като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно
правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Между „А1 България“ЕАД и М.Г.С. са
сключени Договор №М4137308/20.06.2014г., Договор №М4136402/19.06.2014г.,
Договор №М4136400/19.06.2014г. и Договор №М3626439/16.05.2013г.(договори с
рамков характер и с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и
продукти. Отделните услуги и продукти по тях са предоставяни въз основа на
подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същите,
съгласно Общите условия). Номерата на горепосочените договори, представляват
индивидуални клиентски номера и реферират към услугите, които ползва абонатът и
по тях се издават месечните сметки/фактури. Към
Договор №М4137308/20.06.2014г. е подписано Приложение №1/20.06.2014г.
с избран тарифен план за телефонен№*****(месечна
такса - 13.90лв. с ДДС, срок на ползване
на услугата 24 месеца и изтича на 20.06.2016г.). Към посочения телефонен номер
е сключен и Договор за продажба на изплащане от 20.06.2014г.(продавачът
прехвърля на купувача правото на собственост върху една или няколко вещи, а
последният се задължава да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено
плащане, съгласно условията и сроковете по договора - срок на договора от 23
месеца, съгласно чл.11 от договора, с
уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски - всяка в размер на 8.90лв.). Първоначалната вноска е платима при
подписването на договора, а всяка следваща е описана в погасителния план в
Приложение№2 към договора за продажба на изплащане. Предмет на договора е Пакет
Asus МЕ175 7.0/8GB+Postp128K- Micro Промо 23м. Към
Договор№М4136402/19.06.2014г. е подписано Приложение№1/19.06.2014г. с избран
тарифен план за телефонен№*****(месечната такса – 13.90лв. с ДДС, срок на
ползване на услугата 24 месеца и изтича на 19.06.2016г.). Към посочения
телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от 19.06.2014г.
със срок от 23 месеца, според чл.11 от договора, с уговорени една първоначална
вноска и 23 месечни вноски – всяка в размер на 11.90лв. Първоначалната вноска е
платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в погасителния
план в Приложение№2 към договора за продажба на изплащане. Предмет на същия
договор е Пакет Таб Lenovo А7-50 7.0/16GB Mob Inet 2.5GB 23м. Към Договор №М4136400/19.06.2014г.
е подписано Приложение№1/19.06.2014г. с избран тарифен план Мтел смарт S за
телефонен №*****(месечна абонаментна такса – 16.90лв. с ДДС, срок на ползване
на услугата 24 месеца и изтича на 19.06.2016г. В посоченото приложение са
уредени и цени на конкретни услуги, които са извън месечната абонаментна такса,
но ако се използват, върху цената им също се начислява отстъпка(цената за SMS в
страната към Мтел и други национални мрежи – 0.14лв. с ДДС). Същата е отчетена
във фактура №*********/18.05.2016г. Всяка допълнителна такса, която е начислена
по фактурите за съответния договор, е изчислена по актуалния за процесния
период Ценоразпис на мобилния оператор(такса за уведомяване за просрочено
задължение – 1.49лв. с ДДС). Последно начислената месечна такса за услугата е с
фактура №*********/18.05.2016г., като след това услугата е била спряна поради
неплащане от страна на абоната. С Договор №М3626439/16.05.2013г. е избран
тарифен план за телефонен №***** със срок 12 месеца. Условията са променени с
Договор за електрони съобщителни услуги от 10.07.2015г., с който е определен
нов тарифен план за телефонен№***** с месечната абонаментна такса 6.90лв. с ДДС
и срок на предоставяне на услугата 24 месеца, който изтича на 10.07.2017г.Към
Договор№М3626439/16.05.2013г. е сключен и Договор за електрони съобщителни
услуги от 10.07.2015г., с който е определен тарифен план Мтел Трансфер S PROMO
за телефонен№********** с месечната абонаментна такса 15.00лв. с ДДС и срок на
предоставяне на услугата е 24 месеца, който изтича на 10.07.2017г. Към
посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от
10.07.2015г. със срок 24 месеца, като са уговорени една първоначална и 23
месечни вноски - всяка по
12.00лв.(първоначалната вноска е платима при предаване на вещта, а всяка
следваща е описана в погасителния план в Приложение№2 към договора за продажба
на изплащане). Предмет на договора е
артикул№352144071570808, на който отговаря Апарат SAM Galaxy S3 16 GB NEO White
MAT 15 23м. С друг Договор за електрони съобщителни услуги от 10.07.2015г. е
определен тарифен план за домашен телефонен№********** с Месечната абонаментна
такса 3.90лв. с ДДС с срок на предоставяне на услугата 24 месеца, който изтича
на 10.07.2017г. На 10.07.2015г. е подписан и още един Договор за електрони съобщителни
услуги, с който била избрана услугата фиксиран интернет с номер
101000007071(месечна абонаментна такса 15.90лв. с ДДС(и уговорена отстъпка от
50%) със срок 24 месеца, който изтича на
10.07.2017г. По отношение на рамков Договор№М362643916.05.2013г. били начислени
и други такси, съгласно действащия Ценоразпис на Оператора за процесния период,
които са отразени в представените фактури, в т.ч. и такса уведомяване за
просрочено задължение в размер на 1.49лв. с ДДС. Според представената
фактура№*********/20.06.2016г., услугите за посочените телефонни номера са
спрени и поради това не е начислявана месечна абонаментна такса, а използваните
услуги от абоната извън тарифните планове са изчислени по действащия към
процесния период Ценоразпис на мобилния оператор за конкретната услуга. През
м.октомври.2016г. мобилният оператор въвел нов начин на отчитане при спрени
SIM-карти за съответните услуги(начисляват се част от месечните такси и при
спрени услуги), поради което видно от фактура №*********/19.10.2016г. към
рамков договор №М3626439/16.05.2013г. и фактура №*********/19.10.2016 г. към
рамков договор №М4136400/19.06.2014г., са начислени част от месечните
абонаментни такси за всяка от услугите.
По делото са приложени и ОУ за взаимоотношенията между „Мобилтел“ЕАД
и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„Мобилтел“ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE(със задължителна сила за абонатите,
удостоверено чрез подписа им, съгласно т.6 от ОУ).
Съгласно т.26.4 от ОУ са били издадени от оператора ежемесечни
фактури(цената по фактурите не е заплатена от ответницата(общо 392.82лв.): -по
Договор №М4137308/20.06.2014г. за периода: 20.10.2015г.-18.02.2016г. –
71.20лв.; -по Договор №М4136402/19.06.2014г. за периода: 20.10.2015г.-18.12.2015г.
– 95.20лв.; -по Договор №М4136400/19.06.2014г. за периода:
18.05.2016г.-19.10.2016г. – 23.65лв.; -по Договор №М3626439/16.05.2013г. по
фактури за периода: 18.05.2016г.-19.10.2016г. - 202.77лв. Задълженията по
издадените фактури стават изискуеми, съгласно
т.26.5 от ОУ(мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период
от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок
вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК). Задълженията
не били оспорени в дадения шестмесечен срок след датата на издаването, съгласно
т.26.6 от ОУ. По отношение на договорите за продажба на изплащане, договорите
се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни
вноски от страна на купувача.
В настоящия случай е налице тази
хипотеза и всички суми, дължими до края на сроковете на гореописаните договори
за продажба на изплащане ставали изискуеми от датата на издаване на фактура за
тези суми(фактура№*********/18.02.2016г. за Договор за продажба на изплащане от
20.06.2014г. към Договор №М4137308/20.06.2014г.; фактура №*********/18.12.2015г.
за Договор за продажба на изплащане от 19.06.2014г. към Договор №М4136402/19.06.2014г.
и фактура №*********/19.10.2016г. за Договор за продажба на изплащане от
10.07.2015г. към Договор№М3626439/16.05.2013г.)
и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във
фактурата срок - чл.12.2. от съответните договори за продажба на изплащане,
като договорът се считал за прекратен от датата на съответната
фактура(21.01.2016г., 04.12.2015г., 21.09.2016г., 21.09.2016г., 21.09.2016г.,
26.10.2016г.), като прекратяването не засяга задължението на купувача за
плащане на дължимите суми. Начислена
била неустойка за предсрочно прекратяване. Размерът на неустойката се
определял на база всички стандартни месечни абонаментни такси(без отстъпки и
без ДДС), дължими от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната
сметка за неустойка) до изтичане на определения срок на ползване на услугата –
415.30лв.
„А1 България“ЕАД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС. След образуване на ч.гр.дело№2086/2018г. е била издадена Заповед №2495/17.10.2018г. за изпълнение на парично задължение на М.Г.С. към „А1 България“ЕАД, за: сумата 808.12лв., представляваща неизпълнение на договорни задължения по Договор №М4127308/20.06.2014г., Договор №М4136402/19.06.2014г., Договор №М3626439/16.05.2013г. и Договор №М4136400/19.06.2014г. и издадени счетоводни документи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.10.2018г. до окончателното плащане; сумата 95.50лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 392.82лв. за периода: 10.11.2015г.-17.10.2018г.; сумата 26.00лв., представляваща направените разноски в заповедното производство. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника М.Г.С. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане ГОРС е указал на заявителя „А1 България“ЕАД, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да предяви против длъжника М.Г.С. иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Уважаването на иск с правно основание
чл.415 от ГПК се предпоставя от установяване на съществуването на вземането
и затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането чрез
ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален установителен
иск за установяване на вземането, когато в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение длъжникът възрази срещу нея, за да бъде установено със сила на
присъдено нещо,че вземането относно, което е подадено заявление по реда на
заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението.
Страните са били в облигационни отношения по
силата на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. Предвид наличието
на валидни договорни правоотношения между страните през процесния период за
доставка на мобилни услуги, ответницата дължи заплащане на договорените месечни
абонаментни такси по договора, независимо от потреблението на услуги през
съответния период, тъй като породилият действие договор, вменява в задължение
на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план
по договора.
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установи,че е възникнало
облигационно правоотношение между страните по Договор№М4137308/20.06.2014г.,
Договор№М4136402/19.06.2014г., Договор№М4136400/19.06.2014г. и Договор№М3626439/16.05.2013г.(договори
с рамков характер и с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и
продукти), сключени между ищцовото дружество и М.Г.С.(съответен тарифен план за телефонен номер и закупуване на
изплащане на съответен артикул). В конкретния случай, ответницата-длъжник
е била въведена в системата на „Мобилтел”ЕАД(с правоприемник “А1
България”ЕАД) със съответния индивидуален номер, по които са
издавани фактурите на абоната за услуги, от които произтича претенцията на
ищцовото дружество и въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение
срещу длъжника. Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор, заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението
им за плащане на дължимите суми. Неиздаването на фактури, респ. неполучаването
им от абоната, не е основание същият да откаже заплащането на ползваната
услуга. Основание за плащане не е издадената фактура, а ползваната от
ответницата услуга, поради което възражението е неоснователно.Установено е, че
в срока на действието на договорите за мобилни услуги, ищцовото дружество е
издавало на ответницата-абонат фактури. Фактурите са частни
свидетелстващи документи и в това си качество имат формална доказателствена
сила, като удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство - чл.180 от ГПК, без да доказват верността на
вписаните в него други обстоятелства. Изключение от това правило/материална доказателствена
сила на частен свидетелстващ документ / е хипотезата, при която издателят
удостоверява неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не е такъв.
От друга страна, представените по делото заверени преписи на фактури са писмени
доказателства по смисъла на ГПК и
възпроизвеждат дължимите по сключения договор суми, като не е необходимо тези
фактури да са подписани, доколкото чрез същите не се установява основанието на
вземането. Също така във всяка фактура е посочено името на съставителя, а освен
това същата отговаря на всички изисквания на ЗСч. и няма пречка да бъде приета
и ценена като доказателствено средство. Установява се по безспорен начин, че ответницата не е
изпълнила задълженията си по посочените договори, като не е заплатила в срок всички
дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната договор за далекосъобщителни услуги. Ответницата
не е изпълнила задълженията си по посочените договори, като не е заплатила в
срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги. Не са
налице данни и не са ангажирани доказателства, че ответницата е заплатила на
ищцовото дружество дължимите суми. Така, от представените писмени доказателства
се установява, че страните са били обвързани от облигационни отношения във
връзка с предоставянето от страна на ищеца на далекосъобщителни услуги на
ответницата. Последната не е ангажирала доказателства, че е заплащала цената на
предоставените и услуги, поради което предявеният иск за тяхната цена от 392.82лв. следва да бъде уважен.
Съдът намира, че въз основа на
приетите по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин и
наличието на вземане в полза на ищеца от ответника за мораторна лихва върху
неплатените на падежа парични вземания по фактурите(установява се наличието на първата предпоставка - валидно и
изискуемо парично задължение на ответницата към ищеца и на втората предпоставка
- виновна забава за плащането на тези вземания). Поради това и съгласно чл.86
ал.1 изр.I от ЗЗД, ответницата-длъжник дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата - сумата 95.50лв., представляваща законна лихва за забава,
изчислена върху сумата 392.82лв. за периода: 10.11.2015г.-17.10.2018г., а също
и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 17.10.2018г. до окончателното и
изплащане.
Изцяло недоказана по основание и размер
остана претенцията относно неустойката. В чл.27.2 от ОУ е предвидено, че в
случай, че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока на плащане, мобилният оператор има
право да преустанови достъпа на абоната до мрежата/мрежите или да прекрати
сключеният договор за услуги в случай, че последните нарушават свои задължения,
свързани с ползването и/или заплащането на услугата, като предоставянето и се
възобновява след отстраняване на нарушението. Предплатените от абоната такси,
отнасящи се за периода на спиране на предоставянето на услугата, не подлежат на
възстановяване. В процесните договори за мобилни услуги - в т.5.3.1 от Приложение№1 към
договорите(към Договор №М4137308/20.06.2014г.
- лист 38, към Договор №М4136402/19.06.2014г. - лист 45, към Договор №М3626439/16.05.2013г. -
лист 57-2, към Договор №М4136400/19.06.2014г.
- лист 62-2, лист 79-2, към Договор №М4136402/19.06.2014г.
- лист 88 от делото), както и
в т.6.3.1 от Приложение№1 към договора(към Договор №М4137308/20.06.2014г.
- лист 54-2 от делото) е
уговорено, че при прекратяване на договора от страна на потребителя по негово
искане или вина, операторът има право да прекрати договора и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Ищецът не
доказа обаче, настоящият случай да попада в тази хипотеза. Няма никакви данни
по делото, процесните договори да са били прекратени по инициатива на ответницата
с писмено предизвестие до мобилния оператор или по вина на ответницата. Не на
последно място, ищецът не доказа, процесните договори за мобилни услуги въобще
да са прекратили действието си предсрочно и на коя конкретно дата. Последното
уточнение е необходимо и за изчисляване на размера на претендираната неустойка,
която е свързана с определен период след датата на прекратяване на договора. В
случая ищецът се позовава на клаузи в договорите, приложенията към тях и в ОУ,
които уреждат общо задължения за абоната. Липсват обаче, каквито и да било
доказателства по делото за осъществяване конкретно на фактите, изпълващи
хипотезите на тези клаузи от договорите. Видно от съдържанието на фактурите, в
които е начислена неустойка, в същите е посочено единствено, че претендираните
суми се дължат за „неустойка”. Във фактурите не е посочено във връзка с кои
договори се дължат тези суми, същите прекратени ли са, от кого и на какво
основание. Доказателствената сила на редовно водените счетоводни записвания е
производна и се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства по делото, тъй като доказателствената сила на счетоводните книги
не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ. Само ако се установи, че отразеното в процесните
фактури се основава на документи, които носят подписа на страната, на която се
противопоставят, или пък на официални и други документи, които я задължават, ще
бъде в нейна тежест да докаже оспорването на тези документи. С оглед
изложеното, следва да се приеме, че представените от ищцовото дружество
фактури, в които липсва ясно посочено основание за плащане, не доказват, че
плащането се дължи по някой от процесните договори, сключени между страните,
поради което искът в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Искът за неустойка е неоснователен и на още едно основание. Според практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, националните съдилища са длъжни да следят служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на
директивата са транспонирани в националното ни право като в чл.146 ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е
уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно.
Така при служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в
сключения между страните договор съдът констатира, че такива клаузи са налице.
Неравноправна е клаузата, съдържаща се в т.5.3.1 от Приложение№1 към договорите(лист
38, лист 45, лист 57-2, лист 62-2, лист
79-2, лист 88 от делото), както и в
т.6.3.1 от Приложение№1 към договора(лист 54-2 от делото), която е идентична във всички цитирани договори и предвижда
следното: „В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това
приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или
вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в
рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора
по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси(без отстъпки), дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване”. В случая договорът
между страните е предсрочно прекратен не от потребителя, а по инициатива на
оператора. Формален повод за това станало обстоятелството, че потребителят
забавил плащането определени суми. Съдът намира, че в тази ситуация(при
неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя) ищецът би могъл да
претендира единствено лихва за забава върху тази главница, или пък неустойка за
забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок размер,
съгласно чл.143 т.5 от ЗЗП. Неравноправна, обаче се явява клаузата, която позволява,
както е в случая, на оператора сам да прекрати договора и същевременно да
претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече
прекратения договор, която не е предоставил на абоната - чл.143 т.6 пр.II от ЗЗП. След като самият оператор е
предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото действие
и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка за
забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на
неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на
потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без сам да
предлага изпълнение. Следователно клаузата в този смисъл по т.5.3.1 и съответно
т.6.3.1 от Приложение№1 към договорите, е неравноправна на основание чл.143
т.5, т.6 пр.II от ЗЗП и поради това е нищожна. Тя не
поражда какъвто и да било правен ефект и следователно основаният на нея иск за
неустойка в размер на 415.30лв. се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски, представляващи заплатена ДТ по чл.1 от Тарифа към
ДТССГПК - 76.00лв., както и сумата 301.00лв.,
представляваща възнаграждение за особен представител.
Разноските в заповедното
производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на
ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№2086/2018г.
на ГОРС в размер на 25.00лв.
Водим от изложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
иск от страна на “А1 България”ЕАД
с ЕИК*****, със седалище
и адрес на управление гр.София, ПК-1309, район Илинден, ул.„Кукуш”№1,
представлявано от А.В.Д.и М.М.– заедно, против М.Г.С.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: ***.Оряховица, че М.Г.С. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: ***.Оряховица, дължи на “А1 България” ЕАД с
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ПК-1309, район Илинден, ул.„Кукуш”№1, представлявано от А.В.Д.и М.М.– заедно, Заповед№2495/17.10.2018г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.дело№2086/2018г. на ГОРС: сумата 392.82лв.,
представляваща неизпълнение на договорни задължения(цена на предоставените
услуги) по Договор №М4127308/20.06.2014г., Договор №М4136402/19.06.2014г.,
Договор №М3626439/16.05.2013г. и Договор №М4136400/19.06.2014г. и издадени
счетоводни документи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 17.10.2018г. до окончателното и
изплащане; сумата 95.50лв., представляваща
законна лихва за забава, изчислена върху сумата 392.82лв. за периода:
10.11.2015г.-17.10.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на “А1 България”ЕАД с
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ПК-1309, район Илинден, ул.„Кукуш”№1, представлявано от А.В.Д.и М.М.– заедно, против М.Г.С. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: ***.Оряховица, за
приемане за установено, че М.Г.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.Оряховица, дължи на “А1
България”ЕАД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.София,
ПК-1309, район Илинден, ул.„Кукуш”№1, представлявано от А.В.Д.и М.М.– заедно, по Заповед№2495/17.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№2086/2018г. на ГОРС:
сумата 415.30лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване Договор №М4127308/20.06.2014г.,
Договор №М4136402/19.06.2014г., Договор №М3626439/16.05.2013г. и Договор №М4136400/19.06.2014г.
ОСЪЖДА
М.Г.С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: ***.Оряховица, ДА ЗАПЛАТИ
на “А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК*****, със седалище
и адрес на управление гр.София, ПК-1309, район Илинден, ул.„Кукуш”№1,
представлявано от А.В.Д.и М.М.– заедно: сумата 76.00лв./седемдесет и шест лева/, представляваща
направените разноски в производството по гр.дело№282/2019г. на ГОРС; сумата
301.00лв./триста и един лева/, представляваща възнаграждение за особен
представител по гр.дело№282/2019г. на ГОРС; сумата 25.00лв./двадесет и пет лева/, представляваща направени разноски в
производството по ч.гр.дело№2086/2018г. на
ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Районен съдия: