МОТИВИ: Подсъдимият Х.Т.И., ЕГН ********** е
предаден на съд за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в”, във връзка с чл. 342
ал. 1, предл. 3 –то от НК, затова че на 15.05.2019 г., около 17.10 часа, на
третокласен път 301/гр. Левски-гр. Ловеч/, при км 46+500, в землището на с.
Умаревци, при управление на МПС – лек автомобил „Нисан Алмера Тино”с рег. № *****,
собственост на Т.Л.И. от гр. Плевен, нарушил правилата за движение по пътищата
– чл. 16, ал. 1 т. 1 от ЗДП – когато на пътното платно с двупосочно движение
платното за движение има две пътни ленти, нарушил забраната да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне, чл. 20 ал. 1 от ЗДП – не изпълнил
задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява – не контролирал непрекъснато посоката на движение на автомобила и не
е осигурил необходимата и безопасна странична дистанция при разминаване с
насреща движещ се автомобил - и по непредпазливост причинил смъртта на В.В.В.,***
хода на разпоредителното заседание, пострадалите от престъплението – В.В. и Т.В.,
бяха конституирани като частни обвинители в процеса.
Делото бе разгледано по реда на чл. 371
т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт.
Счита, че е налице необходимият доказателствен материал, изяснена е и
фактическата обстановка, независимо от обстоятелството, че подсъдимият на
досъдебното производство е отказала да дава обяснения. Моли настоящата
инстанция да го признае за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода
за срок от четири години и шест месеца, което да намали на основание чл. 58а
ал. 1 от НК и да отложи изпълнението на същото за срок от пет години. Счита, че
така наложеното наказание ще бъде справедливо и ще постигне целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК. По отношение на веществените
доказателства по делото счита, че следва да бъдат върнати на техните
собственици.
Процесуалният представител на частните
обвинители в съдебно заседание посочва, че поддържа обвинението, както е
описано в обвинителния акт, като счита, че още в хода на досъдебното
производство са събрани всички доказателства. Намира, че разследването е било
проведено обективно ,всестранно и пълно,като безспорно е установено, че
извършител на деянието е подсъдимият И.. Моли настоящата инстанция да го
признае за виновен, като му наложи по-строго наказание, тъй като формата на
вината е престъпна самонадеяност.
Частните обвинители в съдебно заседание
молят настоящата инстанция да наложи на подсъдимия строго наказание, за да
почувства и той болката.
Защитникът на подсъдимия в съдебно
заседание сочи, че клиентът му е признал фактите, събрани на досъдебното
производство и посочени в обвинителния акт. Моли настоящата инстанция да
приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и да прояви
снизходителност.
Подсъдимият И. в съдебно заседание
посочва, че съжалява за постъпката си.
От събраните по реда на НПК на
досъдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите Й.Й.,
П. М., Г. Д., Т.И., Ц.Т., Я.Н., В.В., Т.В., В.В., заключението на вещите лица
по назначените експертизи – Н.С., А.Ц., д-р М.Г., маг.инж. Н.К., маг. инж. А.П.,
маг. инж. В.А., както и писмените такива, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И. живеел заедно с
родителите си в гр. Ловеч. Бил ученик в 12-ти клас в ***, като през 2019 г. завършвал средното
си образование. Притежавал свидетелство за правоуправление на МПС № *********, издадено на 02.05.2019 г. Бащата
на И. притежавал лек автомобил „Нисан Алмера Тино” с рег. № *****.
Пострадалият В.В. ***, заедно със
съпругата си –свидетелката Т.В., както и със семейството на сина си – свидетеля
В.В..***, същият гледал животни, имал зеленчукова и овощна градина. С оглед на
това всеки ден пътувал до там. Притежавал лек автомобил „Тойота РАВ 4”, с рег. № ***.
На 15.05.2019 г. около 16.00 часа, след
приключване на тържеството по изпращане на абитуриентите, подсъдимият И., с
посочения по-горе лек автомобил, собственост на баща му, откарал двама свои
съученици до с. Александрово, след което потеглил в обратна посока. Бил с
поставен предпазен колан.
В същото време пострадалият В., с
управлявания от него автомобил, посочен по-горе пътувал за с. Деветаки. Същият
не бил поставил предпазния си колан. Около 17.10 часа двата автомобила се
намирали в землището на с. Умаревци, област Ловешка, на третокласен път 301,
при км. 46+500, в район с ограничена видимост, в участък преди десен завой, в
посока с. Умаревци. Скоростта на
движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимият била 87,50 км/ч, а на лекия
автомобил, управляван от пострадалия В. – 86,5 км/ч. В процеса на
движение към гр. Ловеч, подсъдимият с управлявания от него лек автомобил в
зоната на ляв завой, преминал в насрещната пътна лента като последвал удар, с
лекия автомобил, управляван от пострадалия В., който в този момент се намирал в
десния край на пътното платно. Ударът бил челен, като предната част на лекият
автомобил, управляван от подсъдимия, която била по- ниска се подвряла под предната част на управлявания
от пострадалия автомобил. В резултат на това предният мост – двата носача
задрали по асфалта. В първата фаза на удара двата автомобила взаимно проникнали
един в друг, като последвали масивни деформации и с нарастване на силата на
удара същите се предали на елементите им.
В резултат на изчерпване на кинетичната енергия се получило известно
изместване и завъртане на същите. Последвала втората фаза, при която двата
автомобила взаимно се отблъснали от еластично напрегнатите при удара части и на пътното платно били изсипани елементи от
двата автомобила. След удара същите се транслирали и ротирали, така че лекият
автомобил управляван от подсъдимия със задната си част се завъртял по посока
обратна на движение на часовниковата стрелка на около 110 градуса и се
преместил на около пет метра по посока обратна на огледа, а лекия автомобил
управляван от пострадалия се завъртял със задния си край на дясно по посока
обратна на движението на часовниковата стрелка на около 95 градуса и се преместил на около четири метра, след
мястото на удара в дясно извън платното за движение. Мястото на удара между
двата автомобила е в дясната пътна лента по посока на движение на лекия
автомобил, управляван от пострадалия на около 21,20 метра след
приетия ориентир по дължина на пътното платно и на 0.50 – 2.00 метра в ляво от
десния край на пътното платно по широчина. Опасните зони за спиране на двата
автомобила са за лекия автомобил, управляван от подсъдимия 76,50 метра, а за
лекият автомобил, управляван от пострадалия 75.00 метра.
След установяване на двата автомобила
подсъдимият И. излязъл от него. Непосредствено след удара на пътното платно
спрели свидетелите П. М. и Я.Н., които пътували за с. Йоглав, област Ловешка.
Свидетелят Н.видял, как подсъдимия излязъл от своя автомобил, като бил във
видимо добро състояние и при него нямало друг пътник. Освен това видял в другия
автомобил, който бил в канавката, пострадалия В. ,който бил в съзнание, след
което се обадил на телефон 112. Междувременно спрели и други автомобили, като
един от тях бил на свидетеля Ц.Т., който същи се обадил на телефон 112. След подадения сигнал на мястото на
произшествието пристигнал дежурен патрулен екип, както и медицински екипи,
които констатирали смъртта на В., а подсъдимият бил откаран в ЦСМП – Ловеч,
където бил прегледан и бил
хоспитализиран в Хирургично отделение на МБАЛ – гр. Ловеч, където останал три
дни под лекарско наблюдение и след това бил изписан.
От заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза е видно, че в резултат на ПТП на В.В. е било
причинено масивно овално тъмно мораво
кръвонасядане в лявата половина на предна гръдна стена, паталогична подвижност на дясната бедрена
кост, счупване на ребра в ляво по на две линии, кръв в гръдната кухина,
отворена околосърдечна торбичка, разкъсване на сърцето, анемия на вътрешните
органи. Непосредствена причина за смъртта на В. е острата кръвозагуба,
вследствие на травматично разкъсване на важен орган – сърце – повреда, която е
била несъвместима с живота. Смъртта е била бърза и неизбежна.
От така описаната по-горе фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият И. при управление на лек
автомобил „Нисан Алмера Тин, с рег. № ***** е нарушил правилата за движение
съдържащи се в чл. 16, ал. 1 т. 1 от ЗДП – когато на пътното платно с
двупосочно движение платното за движение има две пътни ленти, нарушил забраната
да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне и чл. 20 ал. 1 от ЗДП
– не изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, което управлява – не контролирал непрекъснато посоката на движение на
автомобила и не осигурил необходимата и
безопасна странична дистанция при разминаване с насреща движещ се автомобил, в
резултат на което е настъпилото ПТП със движещия се в собствената си лента лек
автомобил „Тойота РАВ 4”, с рег. № *****, управляван от пострадалия В..
В резултат на това последния получил описаните по-горе увреждания, включително
травматично разкъсване на сърцето, което е било несъвместимо с живота.
Доказателства в тази насока са приложения към делото оглед на
местопроизшествието /л. 15-18 от досъдебното производство/ и фотоалбума към
него/ л. 21-39, писмо на Националния институт по метеорология и хидрология,
Филиал Плевен – хидрометеорологична обсерватория Ловеч/л. 63 от ДП/, писмо на
ОПУ и скица към него/л. 68 и л. 69 от ДП/, показанията на свидетелите Т.В., А.В.,
В.В., Т.И., Г. Д., Й.Й., П. М., Ц.Т., Я.Н., заключението на вещото лице
Стоянов, по изготвена фоноскопна експертиза,
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза – д-р М.Г., протокол за химическа експертиза/ л. 131 от
ДП, заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза К., П. и А..
Анализът на същите сочи, че допуснатите нарушения на ЗДП от страна на И. са в
пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият И. е осъществил
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343 ал. 1
б. „в”, във връзка с чл. 342 ал. 1, предл. 3 –то от НК, като на 15.05.2019 г., около 17.10 часа, на
третокласен път 301/гр. Левски-гр. Ловеч/, при км 46+500, в землището на с.
Умаревци, при управление на МПС – лек автомобил „Нисан Алмера Тино”с рег. № ***,
собственост на Т.Л.И. от гр. Плевен, нарушил правилата за движение по пътищата
– чл. 16, ал. 1 т. 1 от ЗДП – когато на пътното платно с двупосочно движение
платното за движение има две пътни ленти, нарушил забраната да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне, чл. 20 ал. 1 от ЗДП – не изпълнил задължението
си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява – не
контролирал непрекъснато посоката на движение на автомобила и не е осигурил
необходимата и безопасна странична дистанция при разминаване с насреща движещ
се автомобил - и по непредпазливост причинил смъртта на В.В.В.,***.
От субективна страна И. е действал
виновно, по непредпазливост, като проявната форма е самонадеяност – същият е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е мислел да ги предотврати.
Този извод на съда произтича от отразеното в заключението на вещите лица по
изготвената тройна автотехническа експертиза, в която същите са посочили, че
минималната видимост в зоната на пътната крива от зоната на разделителната
линия е била около 120
метра, при което И. е имал възможност да коригира
посоката си на движение, като я промени и се върне в лентата си за движение,
като по този начин предотврати ПТП.
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И. съдът взе под внимание
високата обществена опасност на деянието, която произтича от начина на
извършване на престъплението, ниската такава на самия деец, с оглед на чистото
му съдебно минало, критичното му отношение към извършеното, факта, че е млад
човек и няма наложени наказания по ЗДП. С оглед на това съдът му наложи
наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 58а ал. 1 от НК намали с 1/3
и му определи наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение
отложи за срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Освен това
преценявайки младата възраст на И., както и начина на извършване на
престъплението, съдът на основание чл. 67 ал. 3 от НК му определи през
изпитателния срок пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” . На основание чл. 343г , във връзка с чл. 37 т. 7 от НК
съдът му наложи и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три
години от влизане на присъдата в сила ,от отнемане на свидетелството за
правоуправление по административен ред.
Настоящата инстанция приема, че така
наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на
деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на процеса И. следва да
заплати по сметката на ОД на МВР – гр. Ловеч сумата от 2239,28 лева разноски за
експертизи и на Окръжен съд – гр. Ловеч сумата от пет лева за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Веществените доказателства по делото –
лек автомобил „Тойота РАВ 4”,
с рег. № ***, след влизане на присъдата в сила, следва да бъде върнат на В.В. и
Т.В., а лек автомобил „Нисан Алмера Тино”, с рег. № *****, след влизане на
присъдата в сила на Т.И..
При горните съображения съдът постанови
своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: