Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.02.2016г.
В
И М ЕТ О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV а въззивен състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди и
шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д. № 10387 по описа за 2015
година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 - 274 ГПК.
Образувано
е по жалба на П. на РБ срещу решението на СРС, 82 ри състав от 16.01.2015г. по
гр.д.№ 16478/2014г., с което е осъдена да плати на Я.Ц.Т., на основание
чл.2,ал.1, т.3, предл.3-то ЗОДОВ, обезщетение от 3500 лева за неимуществени
вреди от неоснователно обвинение в престъпление по чл. 206, ал.1, предл.1 НК,
по което е оправдана с влязла в сила присъда на ОС-Ловеч и от 1100 лева –
имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело,
ведно със законната лихва върху двете обезщетения от 20.11.2013г. до
окончателното им изплащане, отхвърлен е искът за неимуществени вреди за
разликата над 3500 лева до пълния предявен размер от 8000 лева, и са присъдени
разноски.
Въззивникът
твърди, че исковете са неправилно уважени, тъй като не са доказани
претендираните вреди и връзката им с обвинението при условията на изискуемото
за случая пълно доказване. Присъденият размер на обезщетението бил определен в
нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, защото не бил отдаден
превес на фактите, че наказателното производство е приключило и в двете му фази
за срок от 18 месеца и по отношение на ищцата била взета най- леката мярка за неотклонение
– подписка. С тези доводи се иска отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете
бъдат отхвърлени.
Въззиваемата
ищца е подала насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с която искът й
за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 3500 до 8000
лева. Твърди нарушения на процесуалните правила, в резултат от които не е бил
разпитан допуснатия й свидетел. С този довод иска отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на иска за неимуществени вреди изцяло.
Страните
взаимно оспорват жалбите си.
Софийски
градски съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното
решение за валидно, допустимо и
правилно.
По
повод оплакванията в жалбите излага следното:
Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П., съда и
особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано – чл. 2, т. 3 ЗОДОВ (изм.) Отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква от момента на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство, от влизане в сила на оправдателната присъда и т.н.
По делото се установява, че спрямо ищцата е
било повдигнато обвинение за извършено престъпление по 206, ал.1, предл.1 НК.
По така повдигнатото обвинение ищцата не е задържана нито в досъдебната, нито в
съдебната фаза на наказателното производство. Същото е започнало през април
2012г. и приключило в влязла в сила оправдателна присъда на 19.11.2013г. т.е.
проведено не просто в разумен срок, а
бързо. Участието на ищцата в проведените процесуално следствени и
процесуални действия е минимално, а
спрямо нея не са прилагани мерки на
процесуална принуда с висок интензитет – наложена й е била мярка за
неотклонение „подписка”.
Заявените за
обезвреда с исковата молба морални щети представляват обичайните негативни
преживявания, които едно обвинено в престъпление лице изпитва – душевно
безпокойство, тревога, негативни преживявания, засегнати чувства на лично достойнство
и чест, унижение, уронване на доброто име в обществото, смущения в социалното
общуване, влошено здравословно състояние. Формираната по реда на чл. 290 ГПК
съдебна практика приема последователно в последните години, че претендираните
по реда на ЗОДОВ конкретните морални вреди, които са в рамките на обичайните
негативни преживявания (тези, които нормално, предвидимо по правилата на
житейската логика и нормалната човешка психика, едно обвинено в престъпление,
впоследствие оправдано, лице преживява), както и причинно – следствената връзка
между тях и обвинението, не подлежат на формално доказване. След като е доказано
увреждащото действие (безспорно в случая), искът се явява доказан в своето
основание. Не е в тежест на пострадалия – ищец да докаже отделните си негативни
преживявания в рамките на обичайните такива. Ето защо, като ги е приел за
установени по делото, първоинстанционният съд не е направил необоснован извод.
Пред въззивния съд е
разпитан като свидетел синът на ищцата, чиито показания потвърждават
негативните й преживявания от наказателното преследване, включително смущенията
в социалното общуване по причина на обичайната затворена социална среда на
малкия град. Показанията са негодни да установят заявеното от свидетеля, че
ищцата е имала онкологично заболяване, от което е оперирана година след
оправдателната присъда и че същото е причинено от стреса от неоснователното
обвинение в престъпление. Подобни обстоятелства се доказват със
съдебномедицинска експертиза, каквато не е слушана по делото. Допускането й не
е искано, защото подобно усложнение в здравословното състояние на ищцата не е предмет на предявения иск. В исковата
молба общо е посочено влошено здравословно състояние, без да се твърди
разстройство на здравето т.е. заболяване. По тази причина онкологичното
заболяване на ищцата, което е извън нормалното здравословно неразположение, не
е вреда, за която тя претендира обезщетение в настоящото производство и освен
негодни като доказателствено средство, показанията на свидетеля в тази част се
явяват и неотносими.
Прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД
при съвкупната преценка на гореизброените обстоятелства, касаещи от една страна
наказателното преследване, а от друга – отражението му върху личността и начина
на живот на ищцата, както и обстоятелството, че няма данни същата да е била
друг път обект на наказателно преследване, не налага определяне на различен
размер на обезщетението за неимуществени вреди от определеният от СРС. Превес
при преценката за справедлив размер има факта, че наказателното производство
срещу ищцата е приключило в повече от разумен срок на три съдебни инстанции с
минимално участие на ищцата в процесуалните действия и при липса на интензивни мерки на
процесуална принуда.
В частта, касаеща обезщетението за
имуществени вреди жалбата на П. на Р Б. е бланкетна. Оплакването за недоказаността
им е произволно – липсват конкретни твърдения по повод на същото. Разходите за
защита от адвокат по наказателното дело са доказани от намиращите се в неговите
корици два броя пълномощни на името на адв. Ангелов.
В заключение, оплакванията по жалбите на
страните са неоснователни и като достига до еднакви крайни изводи с тези на
СРС, въззивният съд следва да потвърди решението му.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението на СРС, 82ри състав от
16.01.2015г. по гр.д.№ 16478/2014г.
Решението, в частта по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, подлежи на обжалване при условията на чл.
280, ал.1 ГПК, пред ВКС, в едномесечен
срок от връчването му на страните, а в останалата част е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :