№ 588
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503362 по описа за 2021 година
С решение от 29.07.2021 г., постановено по гр. дело № 3932/2020 г., Софийският
градски съд, Гражданско отделение, I-20 състав, е осъдил ответника ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД на осн. чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищеца Д. И.
Б. сумата 104 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от смъртта на неговата майка, загинала при ПТП.
В останалата му част искът, предявени в размер на 200 000 лева, е отхвърлен
като неоснователен.
Срещу решението са подадени въззивни жалби както от ищеца, така и от
ответното застрахователно дружество.
Във въззивната жалба на Д. И. Б. се твърди, че в частта, с която искът е
отхвърлен, решението на СГС е необосновано. Излагат се съображения, че са
нарушени чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като не са достатъчно оценени
неимуществените вреди, които е претърпял и продължава да търпи ищецът в резултат
от внезапната загуба на своята майка, както и че необосновано съдът е приел, че от
нейна страна е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 20 %.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в
пълния му предявен размер.
Ответникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД обжалва
1
решението в частта, с която е присъдено обезщетение над 70 000 лева. В жалбата се
твърди на първо място, че необосновано градският съд е приел, че приносът на ищцата
за настъпване на ПТП е само 20 %. Излагат се доводи, че пострадалата е нарушила
правилата за движение по пътищата, пресичайки внезапно пътното платно, без да се
съобрази с движението и сигналите на приближаващото превозно средство. На второ
място се поддържа, че определеното обезщетение е прекомерно завишено и не
съответства на изискванията за справедливост, съдържащи се в чл.52 от ЗЗД.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска над 70
000 лева до присъдените от СГС 104 000 лева.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото. В
решението си подробно и задълбочено е обсъдил събраните по делото доказателства.
Крайните му изводи са обосновани и законосъобразни.
Установено е, че на 27.11.2018 г. пешеходката С. Д. Б. е била ударена от лек
автомобил „Пежо 407“ с рег. № ********, управляван от водача С. С.. В резултат от
получените травми е починала на 09.12.2018 г. Ответникът не оспорва, че настъпилата
смърт на Б.а е резултат от процесното ПТП.
Безспорно е също, че към датата на ПТП лекият автомобил е бил валидно
застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ЗД „Булстрад“ АД. От представеното
удостоверение за наследници се установява, че ищецът е син на починалата С. Б.,
роден през **** г.
По делото е представена влязла в сила присъда, постановена на 27.11.2020 г. по
НОХД № 2745/2020 г. от Софийския градски съд, НО, 31 състав. С нея водачът на
автомобила С. С. е бил признат за виновен за това, че на 27.11.2018 г. поради
нарушение на правилата за движение по пътищата подсъдимият реализирал ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на С. Б., настъпила на 09.12.2018 г.
За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал автотехническа
експертиза и е разпитал като свидетел водача на задстрахования автомобил – С. С..
Свидетелят С. е заявил, че управлявал автомобила си по ул. „Пловдив“ в гр.
София. Улицата е тясна – колкото да се разминат две коли. Било около 5.30 - 6 ч.
вечерта, било тъмно и валял дъжд. След като автомобилът преминал пресечка с
перпендикулярна улица, жената пресякла улицата от лявата страна на автомобила. Там
няма пешеходна пътека. Свидетеля е заявил „не я видях в първия момент и съм я
бутнал“; „видях я в последния момент, видях само чадъра й...мисля, че бързаше
2
жената, движеше се бързо“. Ударът бил в областта на левия фар на автомобила.
В заключението на вещото лице доц. д-р инж. А. А. е приет следният механизъм
на ПТП: На 27.11.2018 г. около 17.10 ч. в гр. София, лекият автомобил се движел по ул.
„Пловдив“ в посока от ул. „Бургас“ към ул. “Крум Стоянов“ в дясната пътна лента със
скорост около 35 км/ч. Когато автомобилът приближил кръстовището с ул. „Мелник“,
в същото време пострадалата е предприела пресичане на платното отляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила. В зоната на кръстовище не е имало нито
надлъжна, нито напречна пътна маркировка. В заключението вещото лице изразява
предположение, че пешеходката е пресичала най-вероятно по продължението на
втория тротоар на ул. „Мелник“.
Водачът на автомобила възприел пешеходката като опасност и предприел
спиране, но поради закъсняла реакция не успял да спре и автомобилът ударил Б.а в
дясната й страна с предната си лява част на машината – в областта на левия фар. От
удара тя е била отблъсната напред и вероятно наляво, но няма данни къде е паднала
след удара – без да е прегазена.
Според експерта, пострадалата пешеходка е имала възможност да види фаровете
на приближаващия я отдясно автомобил от далечно разстояние, понеже ул. „Пловдив“
е праволинейна.
За установяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца Д.Б., пред
първата инстанция е разпитан свидетелят А. А. – близък на семейството на загиналата.
Той е разказал, че М. и майка му били в изключително близки отношения. Всичко,
което е постигнал, е благодарение на нея – тя му създала любовта към науката и
живота, всичко, което е постигнал, е благодарение на нея. Живеели заедно, ищецът
няма свое семейство.
Д.Б. преживял смъртта на майка си изключително тежко, преживял абсолютен
емоционален срив, от който още не се е възстановил. Здравето му се влошило, появили
се проблеми с нивата на кръвната захар, с черния дроб, започнал да приема
медикаменти, пропушил. Разбил се психически, започнал да посещава психолог. И към
момента не е превъзмогнал загубата. Често ходи на гроба на майка си.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
Относно размера на справедливото обезщетение: Несъмнено внезапната загуба
на обичан и много близък човек, каквато е майката, причинява сериозни нематериални
вреди на нейните деца, които не могат да бъдат компенсирани с материално
обезщетение. При определяне на обезщетението съдът е длъжен да се съобрази с
множество обстоятелства – възрастта на загиналия и на неговия низходящ; данните за
3
отношенията, съществували между тях преди смъртта на близкия родственик;
доказаните по тежест и обем неимуществени вреди, претърпени от ищеца.
Първоинстанционният съд е съобразил доказателствата за силна връзка между майката
и сина, които са живеели заедно. Отчетена е тежката емоционална травма, нанесена на
ищеца от смъртта на С. Б. и продължаващите мъка и чувство за липса на майката. От
друга страна, само на базата на показанията на свидетеля А. не би могло да се приеме
за доказано, че тези страдания са се отразили и на физическото, и на психическото
здраве на Д.Б.. От страна на ищеца не е поискано назначаване на медицинска или
психологическа експертиза, които да потвърдят показанията на свидетеля.
При съобразяване на горните обстоятелства, както и на социално-
икономическата обстановка към месец ноември-декември 2018 г., въззивният съд
намира, че определеното в размер на 130 000 лева обезщетение е справедливо и не
подлежи на изменение.
Относно съпричиняването: Виновното противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил е установено с влязла в сила присъда. Поради това в
гражданското производство подлежи на установяване, налице ли е принос на
пострадалата за настъпване на ПТП и в какъв размер. ЗДвП – чл.113, ал.2, създава
задължение за пешеходците, преди пресичане на двулентови двупосочни пътища в
населено място, където в близост няма пешеходна пътека, да се съобразят с
приближаващи пътни превозни средства. С оглед и на конкретната пътна обстановка –
тъмнина и дъжд от една страна, а от друга – възможност за пешеходката достатъчно
отдалеч да види светлината от фаровете на приближаващия автомобил, въззивният съд
споделя преценката на първоинстанционния, че пострадалата е допринесла за
увреждането си в размер на 20 %.
С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че и двете въззивни
жалби са неоснователни, поради което решението на СГС следва да бъде потвърдено.
По същите съображения разноските, направени от страните, следва да останат в тяхна
тежест така, както са направени.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265128/29.07.2021 г., постановено от Софийският
градски съд, Гражданско отделение, I-20 състав по гр. дело № 3932/2020 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
4
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5