№ 156
гр. Шумен , 21.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Соня Анг. Стефанова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500209 по описа за 2021 година
Производство е образувано по частна жалба с вх. № 447 от 26.03.2021г. (пощ. кл. от
25.03.2021г.) депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. № , офис , ет., оф. чрез ст. юрисконсулт И.С.С. срещу
разпореждане № 26 от 05.03.2021г. на РС – Нови Пазар, по ч.гр.д. № 20213620100317, с
което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
С. ДЖ. Р. с ЕГН ********** от с. К.Р., общ., обл. за сумата от 128.80 лева – за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2019 г. до 16.10.2019г., за
сумата от 265.65 лева - застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за
периода 15.05.2019 г. до 16.10.2019г. и за 31.40лева – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода 16.05.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, с
изключение на периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл. чл. 6 от ЗМДВИП. Жалбоподателят
счита, разпореждането за неправилно и незаконосъобразно и моли съдът да го отмени.
Излага, че целта на събираните такси е да се покрият административните услуги на банката
при предоставянето на определена услуга, при спазване на забраната на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Сочи, че престациите по договора за застраховка не са свързани с усвояването и
управлението на кредита и не са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй
като в ал. 1 изрично е посочено, че кредиторът може да събира такса за подобен вид
допълнителна услуга. Също така, не споделя и тезата на заповедния съд, че посредством
договора за застраховка се цели увеличаване размера на кредита, доколкото сключването му
не е било предпоставка за отпускане на кредита и размерът на застрахователната премия не
следвало да бъде включван в размера на годишния процент на разходите. Потребителсткото
кредитиране и застрахователното дело имали различен и специфичен предмет на дейност и
кредиторът не можел да влияе на условията по договора за застраховка, поради което и не
можело да се приеме, че застраховката допълнително оскъпява кредита.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу
1
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Нови е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК * гр. С., действащо чрез пълномощника юрисконсулт Г.Т.Г. против С.
ДЖ. Р. с ЕГН ********** за парично вземане, произтичащо от договор за заем CrediHome №
1192-00052354/25.04.2019г. и Договор за допълнителни услуги към договора за заем,
сключен между „Микро Кредит“ АД и С. ДЖ. Р. с ЕГН ********** на 25.04.2019г.. В
заявлението се сочи, че вземанията по двата договора са прехвърлени в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ АД, сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на
Приложение № 01/09.08.2019 г. към Рамков договор за продажба на вземания от
16.01.2015г.. Паричното вземане е за 673.36 лева - главница по договора за заем, 64.19 лева -
договорна лихва за периода от 15.05.2019г. до 16.10.2019г., 128.80лева - сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2019г. падеж
на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги до 16.10.2019г. падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги, 265.65 лева - застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2019г. падеж на първа неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги до 16.10.2019г. падеж на последна вноска по
договор за допълнителни услуги, законна лихва от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумите, 58.59 лева - лихва за забава по договор за заем, за
периода от 16.05.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на
периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл. чл. 6 от ЗМДВИП, 31.34 лева – лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода 16.05.2019г. до датата на подаване на
заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл. чл. 6 от
ЗМДВИП, както и направените по делото разноски: 25 лева – държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е приел, че по отношение на
искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 128.80лева - сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2019г. падеж
на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги до 16.10.2019г. падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги, за сумата от 265.65 лева -
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2019г.
падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги до 16.10.2019г. падеж
на последна вноска по договор за допълнителни услуги и за сумата от 31.34 лева – лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода 16.05.2019г. до датата на подаване на
заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020г. – 14.07.2020г. съгл. чл. 6 от
ЗМДВИП, е налице неравноправна клауза по см. на чл. 143 от ЗЗП и е отхвърлил
подаденото заявление в тази му част. Приел е, че съдържанието на допълнителния пакет
услуги по съществото си не представлявал реално предоставени допълнителни възможности
2
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и които
да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение,
както и че ползването на повечето от тях, било обусловено от насрещната воля на
кредитора, което налагало извода, че се касае за неравноправни клаузи по смисъла на чл.143,
ал. 2, т. 3 от ЗЗП. Уговореното в договора възнаграждение за дължимост на такъв вид такси
за допълнителни услуги, описани в Приложение №1 към договора за допълнителни услуги,
противоречало на закона и добрите нрави, тъй като това били такси по събиране и
обслужване на кредита и предвид установената в чл.10а, ал.2 от ЗПК забрана за кредитора
да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, е отхвърлил заявлението, в частта му в която са претендирани
вземанията за тези такси, както досежно главното вземане, така и досежно акцесорното за
лихва за забава върху сумата по договора за допълнителни услуги в размер на 31.34 лева и за
застрахователна премия, които следвали съдбата на главния дълг.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд. Заповедният съд е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи
служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави,
изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният договор между длъжника и „Микро Кредит“ АД с ЕИК * със седалище в
гр. С. представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като в ал. 2 на същата разпоредба, са изброени различни хипотези на неравноправие. Според
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според
чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
3
от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но
ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани,
но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. По силата на
сключеният договор за допълнителни услуги към заем CrediHome 1192-
00052354/25.04.2019г. потребителят се е задължил да заплати за предоставения му пакет от
допълнителни услуги сума в размер на 5.60 лева седмично за срок от 24 седмици, който
пакет включва: Посещение вкъщи или на удобна място за събиране на вноска, Безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“
АД, Безплатно внасяне на вноска директно в офиса на „Микро Кредит“ АД, Безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, Без наказателна лихва за просрочие при закъснение
до 15 дни и застраховка Защита Пакет „ПРЕМИУМ Живот“ при седмична вноска 11.55 лева
за срок от 24 седмици. Част от посочените услуги в пакета са свързани с усвояването и
управлението на кредита, поради което в случая намира приложение забраната на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита и същите не са допълнителни. По отношение на останалите описани услуги в пакета
е налице нееквивалентност на двете насрещни престации – тази на кредитора и тази на
заемателя, което е значително и то в ущърб на последния. Искането за заплащането на
възнаграждение от потребителя за допълнителни услуги, не касае реално предоставяни
услуги, а се дължи за хипотетична възможност на длъжника да се възползва от тях по време
на действието на договора и то след като получи съгласието на кредитора, т.е. то е дължимо
само за "възможността за предоставянето" на изброените в пакета услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето,
залегнал и в разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗПК, изисква потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава, като
размерът и действието за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в
договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от петте услуги какъв е размерът
на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, поради което настоящата инстанция намира, че искането досежно възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги се основава на неравноправни клаузи и правилно на
осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, в тази му част е отхвърлено. Правилно е отхвърлено и в частта за претендираната
сума от 265.65 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, която
съда също намира за неравноправна по см. на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда
на потребителя с цена, значителна по размер /277.20лева/ в сравнение с предоставената в
заем сума /700 лева/., при срок на застраховката само 24 седмици/. Налице е
нееквивалентност на престациите в степен на накърняване на добрите нрави и същата не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и в случая е налице
4
хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Освен това, с уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът
намира, че се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера
на ГПР. В договора за кредит е уговорен ГПР 49,90%. Разходите за заплащане на процесната
допълнителна услуга е част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. Не е посочена и
общата сума дължима от потребителя, съгласно чл.11, т.10 от ЗПК.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК е отхвърлено в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено, а
жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 26 от 05.03.2021г. на РС – Нови Пазар, по
ч.гр.д. № 20213620100317, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. ДЖ. Р. с ЕГН ********** от с. К.Р., общ., обл. за
сумата от 128.80 лева – за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 15.05.2019 г. до 16.10.2019г., за сумата от 265.65 лева - застрахователна премия
по договора за допълнителни услуги за периода 15.05.2019 г. до 16.10.2019г. и за сумата от
31.40лева – лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 16.05.2019 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020г. –
14.07.2020г. съгл. чл. 6 от ЗМДВИП.
На основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, определението е
окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5