Р Е Ш Е Н И Е
град София, 10.12.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІ-В състав в публично съдебно
заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА
въз.гр.дело №15291 по
описа за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р.Б.Д., чрез адв. Т., срещу съдебно решение № 350552 от 01.03.2018г., постановено по гр.д.№ 27572/2016г. по описа на СРС, в частта, в която делбата на апартамент № 57, находящ се в гр. София, бул. „*********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща квадратура от 64,11 кв. м., при съседи: стълбище, двор, В.Х.Д.и Ц.Н.Д., заедно с прилежащото му зимнично помещение, при съседи: коридор, И. и Г.С., двор, И.И Г.Ч., заедно с 0,912 % ид. част от общите части на сградата, е допусната между съделителите В.Ц.Н. с ЕГН ********** *** и Р.Б.Д. с ЕГН ********** *** при следните дялове: за всеки от съделителите В.Ц.Н. и Р.Б.Д. по ½ ид. части.
В жалбата са инвокирани доводи, че първоинстанционното решение е порочно поради противоречие със закона, необоснованост и нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Наведени са аргументи, че делбата следва да бъде допусната при квоти 1/6 за В.Ц.Н. и 5/6 за Р.Б.Д.. Сочи се, че апартаментът, предмет на делбата, е придобит от С.Н.иЦ.Н. в режим на СИО. Твърди се, че със завещание от 1994 г. С.Н.е завещала на съпруга си „½ идеална част, която притежавам от апартамента..“. Изразява се становище, че запазената част на В.Ц.Н. е 1/3 от имуществото, останало след смъртта на майка му С.И.Н.. Посочва се, че с решение за възстановяване на запазена част съдът е върнал в наследството на С.И.Н. ½ ид. част от процесния апартамент и не е посочил с колко намалява завещанието. Обосновава се становище, че връщането в наследството само на частта, с коятоЦ.Н. се е разпоредил като получена по наследство от С.И.Н., не изключва правата на продавачаЦ.Н. като наследник по закон и завещание, които са 2/3 от ½, т.е. 2/6 идеални части от процесния апартамент, като се твърди, че е налице относителна недействителност на договора за продажба. Твърди се, че продавачът е починал преди завеждането на делото и постановяването на решението, но той е имал право приживе да се разпореди със своя дял като наследник по закон и завещание, намален единствено до размера на запазената част на ищеца. Релевира довод за нищожност на описаното решение по гр. д. 6150/2014г. на СГС, 2-ри В въззивен граждански състав за възстановяване на запазената част в частта му, надхвърляща 1/6 идеална част от процесния апартамент. Алтернативно, ако съдът не възприеме тези доводи, моли да се допусне делбата при дялове ¾ ид. част за жалбоподателя и ¼ а В.Ц.Н.. В подкрепа на това искане излага съображения, че обстоятелството, че искът за възстановяване на запазена част от наследството е конститутивен, поради което възстановяването в наследството настъпва от момента на влизане в сила на решението, не променя факта на откриване на наследството, нито кръга на наследниците. Сочи се, че наследници на С.Н.по закон са съпругът и и синът и, които са наследили по ¼ от апартамента,с което се обосновава извод, чеЦ.Н. се е разпоредил валидно в полза на жалбоподателя с ¾ ид. ч. от процесния апартамент. Прави се искане съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови друго решение, с което да допусне делбата при други дялове. Прави се искане за присъждане на разноски по делото, представя се списък по чл. 80 от ГПК. Прав се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на искането за присъждане на разноси на другата страна.
Въззиваемата страна – В.Ц.Н., чрез адв. О., депозира писмен отговор на подадената жалба, с
който я оспорва като неоснователна. Сочи се, че не се споделя доводът за
относителна недействителност на договора за продажба на процесния апартамент,
като се излага аргумент, че развалянето на подобни договори се реализира само
по исков ред по ЗЗД. Изразява се становище, че първоинстанционното решение в
обжалваната му част е правилно и обосновано с оглед доказателствата по делото. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
С оглед постъпилата
въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
първоинстанционното решение в частта, в която делбата на процесния апартамент е
допусната между съделителите при следните дялове: за всеки от съделителите В.Ц.Н.
и Р.Б.Д. по ½ ид. части.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
по отношение на фактическата обстановка намира следното:
Видно от приложения нотариален
акт № 102, т. VI, дело I 1102/71 г. на Нотариус при Софийския народен съд, съпрузите С.И.Н.иЦ.В. Н.
закупили процесния недвижим имот. Видно от представеното по делото и влязло в
сила на 08.02.2016 г. решение № 5037 от 10.07.2015 г., постановено по гр.д. №
6150 по описа за 2014 г. на СГС, е отменено решение от 21.01.2011 г. по гр.
дело № 19083 по описа за 2006 г. на СРС, 71 състав и постановеното по реда на
чл. 193 от ГПК /отм./ допълнително решение от 03.12.2013 г. С горното решение
съдът е намалил на основание чл. 30 от ЗН по предявен иск от от страна на ищеца
по настоящото дело завещанието от 21.11.1994 г. на неговата майка Слава
Николова, извършено в полза наЦ.В. Н., като на осн. чл. 36 ЗН е постановено връщане
в наследството на С.Н.на ½ ид. част от завещания недвижим имот –
процесния имот по настоящото дело за делба, като е отменено на основание чл. 37 ЗН отчуждаването на ½ ид. част от завещания недвижим имот, извършено с
договор за покупко-продажба по нотариален акт № 066, том II, рег. № 19486, дело 255 от 2001 г. отЦ.В. Н. и с купувач
ответника по настоящото дело.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми.
Настоящият състав
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба и в съдебното заседание
пред въззивния съд доводи на въззивника за нищожност на съдебното решение по гр. д.
6150/2014г. на СГС, 2-ри В въззивен граждански състав, постановено по иска
за възстановяване на запазена част. Нищожно съдебно решение е решението, което не притежава качествената характеристика на едно валидно съдебно
решение. Нищожно би било съдебно решение при неспазване на
предвидената от закона форма – писмена; ако е било постановено от
незаконен състав; ако противоречи на правния ред и на добрите нрави /не
става дума на противоречие на материалноправна норма, а на правния ред въобще/;
ако е абсолютно неразбираемо; ако заповядва нещо невъзможно. В
настоящия случай аргументите, които излага въззивникът, за да обоснове
възражението си за нищожност на посоченото решение, се отнасят до правилността
на съдебния акт, а не до неговата валидност. Такива възражения въззивникът е
имал възможност да направи по пътя на обжалването. Обсъжданото съдебно решение
е влязло в сила и обсъждането на аргументи за неговата правилност в настоящото
производство е недопустимо.
Искът
за възстановяване на запазена част е конститутивен, поради което
възстановяването в наследството настъпва от момента на влизане в сила на
решението, но това обстоятелство не променя момента на откриване на
наследството, както и кръга на наследниците. Към момента на откриване на
наследството на С.И.Н. нейни наследници по закон са били нейният съпруг и синът
и, които е следвало да наследят равни части от нейната ½ част от
апартамента, тоест те са наследили по ¼ ид. ч. от апартамента. ДоколкотоЦ.В.
Н. е бил сключил договор за продажба на процесния имот преди постановяването на
решението за възстановяване на запазената част, налице е относителна
недействителност на договора за продажба. От изложеното се обуславя извод, чеЦ.В.
Н. се е разпоредил валидно в полза на въззивника с ¾ ид. ч. от
апартамента.
По
изложените съображения настоящият състав намира, че делбата следва да бъде
допусната при дялове: ¾ ид. ч. за Р.Б.Д. и ¼ за В.Ц.Н..
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени направените в
хода на настоящото производство разноски в общ размер на 2025 лв.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 350552 от 01.03.2018г., постановено по гр.д.№ 27572/2016г.
по описа на СРС, в частта, в която делбата на апартамент № 57, находящ се в гр.
София, бул. „*********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с
обща квадратура от 64,11 кв. м. при съседи: стълбище, двор, В.Х.Д.и Ц.Н.Д.,
заедно с прилежащото му зимнично помещение, при съседи: коридор, И. и Г.С.,
двор, И.И Г.Ч., заедно с 0,912 % ид. част от общите части на сградата е допусната
между съделителите В.Ц.Н. с ЕГН ********** *** и Р.Б.Д. с ЕГН ********** *** при
следните дялове: за всеки от съделителите В.Ц.Н. и Р.Б.Д. по ½ ид. части; и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
Делбата на
гореописания недвижим имот да се извърши между съделителите при следните
дялове: ¾ ид. ч. за Р.Б.Д. и ¼ за В.Ц.Н..
ОСЪЖДА на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Ц.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Б.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 2025 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на
чл.280 ал.1 и ал. 2 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./