Р Е Ш Е
Н И Е
№ 167
гр.
Велико Търново, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 45/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на И.Х.С. ***, против Ревизионен акт № Р-04000420005129-091-001/14.04.2021г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта му
потвърдена с Решение № 138/02.12.2021г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново, с която са установени
допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 1 163.70лв. и лихви в размер на 702.67лв., за
2015г. в размер на 1 053.26лв. и лихви в размер на 529.03лв., за 2016г. в
размер на 1 356.36лв. и лихви в размер на 544.09лв., за 2017г. в размер на
833.00лв. и лихви в размер на 249.92лв., за 2018г. в размер на 1 365.24лв.
и лихви в размер на 270.79лв., за 2019г. в размер на 370.81лв. и лихви в размер
на 35.64лв.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на РА. Твърди се неправилно прилагане на закона и
неправилен анализ на събрания доказателствен материал. Жалбоподателят изцяло
оспорва констатациите в РА и в потвърдителното решение, като твърди, че
органите по приходите неправилно са установили публичните задължения. Счита за
неправилна констатацията, че в хода на ревизионното производство са установени
обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно данни за укрити
приходи и т. 7, че декларираните доходи не съответстват на имущественото му и
финансовото състояние за ревизирания период. Счита за неправилна и
констатацията на органите по приходите, че за целия ревизиран период е
установен недостиг на парични средства, а от там и за наличието на доходи с
недоказан произход. Изтъква в този смисъл, че не е направена коректна
съпоставка на имуществата и разходите с получените доходи. Неправилно е прието
според него, че установените превишения на разходите представляват недостиг на
парични средства, който се квалифицира като облагаем доход от други източници. Според
жалбоподателя в хода на ревизионното производство не са събрани достатъчно
писмени доказателства, а събраните не са подложени на обективен анализ. В този
смисъл, претендира за допуснато нарушение на процесуалните правила. Моли да се
отмени РА като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез
процесуалния си представител адв. М., поддържа жалбата по изложените в същата
съображения. Позовавайки се на събраните по делото доказателства, моли РА, в
обжалваната част, да бъде отменен като незаконосъобразен. Представя писмени бележки вх. №
3232/13.06.2022г.
Ответникът по жалбата,
директорът на Дирекция „ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител ***Л., оспорва същата като неоснователна и недоказана.
Твърди законосъобразност и
правилност на ревизионния акт и моли жалбата да бъде отхвърлена по
съображенията, изложени в Решение от 02.12.2021г. Претендира за разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 753,73 лева, за което
представя списък. В указания от съда срок представя писмена защита вх. №3033/06.06.2022г.,
в която доразвива доводите си за законосъобразност на РА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен
акт № Р-04000420005129-091-001/14.04.2021г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 138/02.12.2021г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико
Търново, с която са установени допълнително задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 1 163.70лв. и
лихви в размер на 702.67лв., за 2015г. в размер на 1 053.26лв. и лихви в
размер на 529.03лв., за 2016г. в размер на 1 356.36лв. и лихви в размер на
544.09лв., за 2017г. в размер на 833.00лв. и лихви в размер на 249.92лв., за
2018г. в размер на 1 365.24лв. и лихви в размер на 270.79лв., за 2019г. в
размер на 370.81лв. и лихви в размер на 35.64лв.
Процесният РА е издаден въз основа на Заповед за
възлагане на ревизия № Р-04000420005129-020-001/25.08.2020г. на Маргарита
Иванова Дюлгерова - началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново. Посочената ЗВР е връчена лично на жалбоподателя чрез РУ на МВР Свищов на
24.10.2020г. и определя тримесечен срок за
приключване на производството, считано от тази дата. Така възложената ревизия е
за установяване на задълженията на И.Х.С. за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2019г. Със ЗИЗВР Р-04000420005129-020-002/16.12.2020г.
на същият орган по приходите срокът за приключване на ревизионното производство
е удължен до 29.01.2021 година. И тази ЗВР е връчена на ревизираното лице чрез
РУ на МВР Свищов на 18.01.2021г.
За установяване на значими за облагането факти и обстоятелства
в хода на ревизията са предприети редица процесуални действия:
С Протокол №
Р-04000420005129-ППД-001/02.10.2020г. към ревизията са приобщени документи,
събрани в хода на извършена на жалбоподателя проверка, приключила с Протокол №
П-04000419218941-073-001 /30.07.2020 г., в т.ч. ИПДПОЗЛ №
П-04000419218941-040-001/28.01.2020г. и отговор на същото, към което са
приложени писмени обяснения, копие на Удостоверение от „Банка ДСК" ЕАД за
отпуснатите на жалбоподателя кредити, копия на Форми-изплащане от
„Еврофутбол" и копие на Договор за дарение от 20.06.2017г.; пет броя искания,
отговори и протоколи от извършени насрещни проверки на „АЛЕКСИС" ЕООД с
ЕИК *********, „АНАТКОВ И СИН" ЕООД с ЕИК *********, на ЕТ „Москов- Георги
Георгиев" с ЕИК *********, „ФУЕГО"
ЕООД с ЕИК ********* и Стоян Митков Томов; отговор от ОД на МВР – Велико
Търново с данни за притежаваните от И.С.
оръжия, ведно с приложените към него копия на
фактурите за покупка на оръжия, издадени на жалбоподателя от ЕТ „Москов-Георги
Георгиев" (фактура № 1720/08.08.2014г. и фактура № 1736/01.12.2014г.) и
„ФУЕГО" ЕООД с ЕИК ********* (фактура № 437/05.06.2014г.).
На
жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000420005129-040-001/28.08.2020г.,
с което са изискани документи и справки за всяка от ревизираните години
относно: семейно положение; източници и размер на получени доходи от всички
източници в страната и чужбина; придобити и продадени недвижими имоти;
направени вноски за съучастия в търговски дружества и предоставени парични
средства на същите; придобито и продадено движимо имущество; придобити и/или
прехвърлени движими ценности - благородни метали, скъпоценни камъни,
произведения на изкуството; придобити и/или прехвърлени финансови активи;
придобити и/или прехвърлени нематериални дълготрайни активи; имущества,
придобити по безвъзмезден начин - дарения, наследство, давност, печалби от
хазартни игри; притежавани акции и дялови участия в задгранични дружества;
движима и недвижима собственост в чужбина; вземания от трети лица; получени
заеми/кредити; притежавани банкови сметки и парични средства в левове и валута
- в страната и чужбина; направените застраховки; направени вноски за доброволно
осигуряване; платени данъци, такси, патенти, лицензи и вноски за задължително
осигуряване; извършени разходи за почивки и развлечения и задгранични
пътувания; предоставени заеми; извършени разходи за комунални и битови услуги;
извършени разходи за обучение и преквалификация и разходи в полза на трети
лица, в т.ч. членове на домакинството; размер на притежаваните парични средства
в брой към 01.01.2014 г. и към 31.12.2019 г. В отговор на същото, от
ревизираното лице са представени единствено справки по години за семейното му
положение, писмени обяснения под формата на справки в табличен вид по всяка
точка от искането и копия на Форми-изплащане, издадени от „Еврофутбол" и
„Еврошанс"/„ЕВРОБЕТ" ООД за печалби от хазартни игри.
Отправени са и искания за предоставяне
на информация от трети лица относно получавани и изпращани преводи от И.С. – от
„Изипей“ АД с ЕИК ********* и ФИНАНСОВА КЪЩА „КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС" ЕООД с
ЕИК *********. В отговор на същите, от Изипей“ АД е предоставена справка за получените и изпратени преводи от С., а от
ФИНАНСОВА КЪЩА „КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС" ЕООД е получен отговор,
в който е посочено, че жалбоподателят не фигурира в базата данни на дружеството
за периода 01.01.2014г. - 31.12.2019г.
До „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС" ЕООД с ЕИК ********* е отправено искане за предоставяне на информация
за ревизираните периоди за извършени куриерски и пощенски услуги, получени и
изпратени преводи от И.Х.С.. В отговор, са предоставени Справка и разписки за
получени преводи, Справка за изпратени пратки, Справка за изпратени преводи и
Справка за получени пратки.
Искане за
предоставяне на обяснения и документи относно основанието за изпратените на
жалбоподателя преводи чрез „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС" ЕООД са изпратени до Ирена Иванова Кирилова, Владимир Стефанов
Петров, Димитър Николов Диксоков и Димо Николаев Тотев. Във връзка с връчените
искания, са представени писмени обяснения само от Владимир Стефанов Петров и от
Димитър Николов Диксоков. Владимир Стефанов Петров посочва в писмените си
обяснения, че през 2006 г. е получил от И.Х.С.
сумата от 6 000,00 лв. с устна уговорка да ги върне, когато има възможност,
като чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД е върнал 3 000,00 лв. на
21.06.2017г., 1 812,00 лв. на 04.07.2019г. и 1 000,00 лв. на 05.07.2019г. В
писмените си обяснения Димитър Николов Диксоков посочва, че не помни превода на
какво основание е бил и не е сигурен дали познава И.Х.С., като най вероятно е
направил услуга на някого.
ИПДСПОТЛ е изпратено и до
„СПИДИ" ЕАД с ЕИК ********* с искане за предоставяне на информация за
ревизираните периоди за получени и изпратени преводи от И.Х.С.. В отговор са
представени писмени обяснения, в които се посочва, че след извършена проверка в
информационния масив на дружеството не са открити данни за И.Х.С. за посочения
в искането период.
До ЧСИ Силвия Косева са изпратени
две искания - първото за предоставяне на информация и документи за издадени
фактури на името на жалбоподателя през ревизираните периоди и второто за
предоставяне на информация относно образувано изпълнително дело № 1197/13г.
срещу И.Х.С. и съпругата му Силвия Иванова Спасова. В отговор на първото искане са
представени издадени на И.Х.С. фактура № 15301/23.06.2014г. на стойност 5
373,60 лв., фактура № 20983/23.07.2015г. на стойност 12,00 лв., фактура №
24685/04.04.2016г. на стойност 36,00 лв. и Хронологичен регистър за отчитане на
фактурите. В отговор на второто искане са представени: Постановление от
10.06.2014 г. за разпределение на суми по изпълнително дело № 1197/13г. след
проведена публична продан на търговски обект в гр. Свищов, ул. „Алеко
Константинов" № 1, собственост на И.Х.С. и Силвия Иванова Спасова;
Постановление от 01.04.2016 г. за разпределение на суми по изпълнително дело №
1197/13г. след проведена публична продан на недвижими имоти, собственост на И.Х.С.
и С.И.С.- апартамент в гр. Свищов, земеделски земи в м. „Стъклен", община
Свищов и земеделски земи в с. Ореш; Постановление от 18.11.2016 г. за
разпределение на суми по изпълнително дело № 1197/13г. след проведена публична
продан на земеделска земя, ведно с две сграда в гр. Свищов, м. „Стъклен",
собственост на И.Х.С. и Силвия Иванова Спасова.
До нотариус Иванка Ангелова Ангелова
е изпратено искане за предоставяне на информация и документи за издадени на
жалбоподателя фактури през ревизираните периоди. В отговор на същото са
представени писмени обяснения и издадени на И.Х.С. фактури за нотариални услуги
- фактура № 30556/22.03.2016г. за 6,00 лв., фактура № 32669/21.12.2016г. за
266,17 лв., фактура № 32783/11.01.2017г. за 6,00 лв., фактура №
34054/27.06.2017г. за 148,96 лв., фактура № 37205/13.08.2018г. за 8,40 лв.
До „БЪЛГАРСКИ МОРСКИ КВАЛИФИКАЦИОНЕН
ЦЕНТЪР" ЕАД с ЕИК ********* е изпратено ИПДСПОТЛ относно предоставяне на
информация и документи за издадени на жалбоподателя фактури през ревизираните
периоди. Представени са: писмени обяснения; Протокол № 353/01.08.2014 г. за
завършване на курс „Подготовка за работа на нефтен танкер и
танкер-химикаловоз"; издадена на И.Х.С. фактура № **********/31.07.2014г.
на стойност 140,00 лв., с предмет „Подготовка за работа на танкер-химикаловоз -
курс"; Приходен касов ордер № 1746/31.07.2014г. за платена от ревизираното
лице такса в размер на 10,00 лв.; Заповед № 551/15.12.2014 г. за провеждане на
курс „Управление товарните операции на танкер-химикаловоз", в която е
вписан И.Х.С.; Протокол № 569/23.12.2014г. за завършване на курса; издадена на И.Х.С.
фактура № **********/15.12.2014г. на стойност 470,00 лв., с предмет „Управление
на операциите на танкер-химикаловоз - курс"; Приходен касов ордер №
2351/15.12.2014 г. за платена от ревизираното лице такса в размер на 5,00 лв.;
Информационен ордер от 15.12.2014г. за заплатени от жалбоподателя 470,00 лв. и
5,00 лв.; дневен финансов отчет от апарат за 15.12.2014г.; Журнал на сметка
501000000199901 „Каса в лева" за 15.12.2014г.; регистър Движения по дати
на сметка 411000996699901 „И.Х.С." за 2014 г.; регистър Движения по дати
на сметка 493000289399901 „И.Х.С." за 2014 г.
До „ЕВРОФУТБОЛ" ООД с ЕИК
********* и „ЕВРОБЕТ" ООД с ЕИК ********* са изпратени искания за
предоставяне на информация за изплатени печалби от хазартни игри на И.Х.С. през
ревизираните периоди. От „ЕВРОФУТБОЛ" ООД са представени писмени обяснения,
в които се посочва, че печалбите до 2 000,00 лв. (от 26.07.2018г. до 3 800,00
лв.) се изплащат по касов път в букмейкърските пунктове, а печалбите над тези
суми се изплащат по банков път от „Юробанк България" АД срещу представяне
на „Искова форма", като получателя на печалбата в този случай задължително
се идентифицира. От „ЕВРОБЕТ" ООД
също са представени писмени обяснения, в които се посочва, че за периода от
2014г. до 2019г. прагът за изплащане на печалби по касов път е бил 1 000,00 лв.
Предвид това, за всички печалби под 1000 лв., „ЕВРОБЕТ" ООД не разполага с
информация, тъй като печалбите се изплащат по касов път във всеки букмейкърски
пункт на приносителя на печелившото потвърждение за залог. Идентифициране на
лицата се извършва единствено за печалби по-големи от 1000 лв. За периода от 2014 г. до 2019 г.,
„ЕВРОБЕТ" ООД не разполага с данни за изплатени печалби над 1000 лв. на
ревизираното лице.
ИПДСПОТЛ е изпратено и до В.Д.С.–
майка на И.Х.С.. Със същото е изискана информация дали за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2019г. същата е предоставяла парични заеми на сина си, като й е указано
ако такива са предоставяни да представи всички документи, с които разполага.
Искането е изпратено с писмо с обратна разписка, което се е върнало с клеймо
„непотърсен".
Искания са изпратени и до
„Водоснабдяване и канализация Йовковци" ООД с ЕИК *********, „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД с ЕИК *********, „А1 България" ЕАД с ЕИК *********,
„Теленор България" ЕАД с ЕИК ********* и „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД с ЕИК *********. От „А1 България" ЕАД е получен
отговор, че И.Х.С. не е бил клиент на дружеството. От другите дружества са
получени документи с информация за платените суми за консумативи на името на
ревизираното лице.
ИПДСПОТЛ са изпратени и до
лицензирани банки в страната. В отговор на същите, единствено ЦКБ АД,
„Инвестбанк" АД и „Банка ДСК" ЕАД са потвърдили наличието през
ревизираните периоди на банкови сметки на името на И.Х.С..
Искане е изпратено и до ОД на МВР
Велико Търново относно предоставяне на информация за пътувания извън страната
на И.Х.С.. Получен е отговор с данни за излизане и влизане в страната на
ревизираното лице, без информация за направленията и целта на пътуването.
Изпратено е и искане до ОД на МВР
Велико Търново, сектор „Пътна полиция" относно предоставяне на информация
за притежаваните, придобити и продадени МПС през ревизираните периоди от И.Х.С..
Получен е отговор, според който няма данни за регистрирани МПС на името на
ревизираното лице.
До Община Свищов е изпратено искане
относно подадени от жалбоподателя декларации по ЗМДТ и заплатени от него местни
данъци и такси. В отговор на същото са получени Удостоверение за декларирани
данни за недвижими имоти и движимо имущество, заверени копия на декларации по
чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, дубликати на
квитанции за платени местни данъци и такси, хронология на задълженията и
плащанията по партиди, справка за неплатените задължения, заверено копие на
декларация по чл. 54 от ЗМДТ.
Отправено е и искане до Служба по
вписванията гр.Свищов относно вписани сделки с недвижими имоти по партидата на И.Х.С.
и представяне на документи за тях. В отговор на същото са представени: справка
по данни за ревизираното лице; молби за вписване на договорни ипотеки; искания
за заличаване на възбрани; Искова молба до Районен съд Свищов от С.В.Б. с
искане за образуване на производство за обявяване на предварителен договор,
сключен на 20.06.2013г., за окончателен по силата на който жалбоподателят и
съпругата му са обещали да прехвърлят по нотариален ред на С.В.Б. правото на
собственост върху недвижими имоти срещу предоставения им заем в размер на 70
000,00 евро на 02.04.2008г.; Решение № 156/18.11.2016 г. на Свищовски районен
съд за обявяване за сключения предварителен договор от 20.06.2013г. за
окончателен договор; Постановления за възлагане на недвижими имоти по ИД №
1197/13 г. на ЧСИ Силвия Велчева Косева.
Органите по приходите са извършили анализ на имущественото и финансово състояние на И.С.. За целите на съпоставката са съобразени установените налични парични
средства /в брой и по банкови сметки/ в началото и в края на всеки от
ревизираните периоди, получените доходи и извършените разходи. Недоказано е
останало пред ревизията твърдението, че началното салдо към 01.01.2014г.
наброява 12 000 лв., като в този смисъл е посочено, че предвид липсата на
доказателства, ревизията приема за начално салдо от разполагаеми в брой парични
средства сумата от 5 000 лв. Като постъпления са взети предвид декларирани доходи по годишна данъчна декларация по
ЗДДФЛ; изплатени доходи от продажба на движимо имущество по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ по налични данни в подадените от платците справки по чл. 73 от ЗДДФЛ;
възстановена надвзета сума от „Банка ДСК" ЕАД; получени парични преводи от
различни физически лица чрез „Изипей" АД и „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД. В
разходната част са включени фактурираните комунални разходи, платени суми по
задължения към трети лица, разходи за данъци, осигурителни вноски, платени
наложени платежи за получени пратки. Като резултат от изготвения баланс е установено, че направените разходи надвишават получените доходи и
финансирания с 11 637,02 лв. за 2014г., с 10 532,58 лв. за 2015г., с 13 755,14
лв. за 2016., с 8 563.55 лв. за 2017г., с 13 897,22 лв. за 2018г. и с 3 976,95
лв. за 2019г., за които суми е прието, че представляват недекларирани доходи по
смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В резултат на това е констатирано наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно налице са данни
за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на неговото
имуществено и финансово състояние за ревизирания период. Горното е послужило като мотив за преминаване към облагане по особения
ред на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК, за което задълженият субект е информиран с
Уведомление по чл. 124 от ДОПК. № Р- 04000420005129-113-001/15.12.2020г. и Уведомление
№Р-04000420005129-139-001/15.12.2020 г. по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а с ИПДПОЗЛ № Р-
04000420005129-040-002/15.12.2020г. е изискано в 14-дневен срок да бъдат
представени: декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК; информация относно
извършвани и получавани през ревизираните периоди преводи чрез куриерска фирма
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД (ЕИК *********); документи, доказващи, че сумите по
представените форми-изплащане от „Еврофутбол" са изплатени на И.Х.С.;
заверени копия на оригинални квитанции за потвърждение на направен залог; адрес
и индивидуализиращи данни относно букмейкърски пункт, от който са издадени
формите; лицето, изплатило сумите; декларация, съдържаща актуален имейл за
връзка с ревизиращия екип. В указания срок С. не е представил никакви документи
и обяснения.
Едва след изтичане на срока,
И.Х.С. е подал молба за продължаване на срока за представяне на документи
поради заболяване, заведена с вх. №
2435/02.02.2021г. по описа на ТД на НАП Велико Търново. С Решение № Р-04000420005129-106-001/10.02.2021г.
е отказано продължение на срока по Искане № Р-04000420005129-040-002/15.12.2020г.,
тъй не е спазено условието на чл. 25 от ДОПК, а именно молбата да е подадена
преди изтичането на срока, определен с искането.
След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
ревизиращият екип е съставил Ревизионен доклад №
Р-04000420005129-092-001/11.02.2021г., връчен на ревизираното лице по
електронен път на 04.03.2021г. видно от удостоверението от ИС „Контрол“. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не
е подадено писмено възражение срещу РД.
На основание на констатациите в РД и приложените към него доказателства
компетентните органи по приходите са издали обжалвания PA №
Р-04000420005129-091-001/14.04.2021г., с който са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 1 163,70 лв. и лихви в размер
на 702,67 лв., за 2015 г. в размер на 1 053,26 лв. и лихви в размер на 529,03
лв., за 2016 г. в размер на 1 356,36 лв. и лихви в размер на 544,09 лв., за
2017 г. в размер на 834,28 лв. и лихви в размер на 250,07 лв., за 2018 г. в
размер на 1 365,24 лв. и лихви в размер на 270,79 лв., за 2019 г. в размер на
370,81 лв. и лихви в размер на 35,64 лв. РА е връчен лично на ревизираното лице на
10.05.2021г.
Недоволен от определените с РА задължения,
жалбоподателят го е оспорил с жалба, депозирана пред Административен съд –
София-град чрез куриер на 25.05.2021г., в законоустановения срок по чл. 152,
ал. 1 във вр. с чл. 22, ал. 7 от ДОПК. С писмо от 04.06.2021 г. жалбата е
изпратена за комплектоване на преписката от Административен съд София-град до
Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (Дирекция ОДОП)
София, където е заведена с вх. № 11-01- 38/10.06.2021 г., а от там е препратена
за предприемане на действия по компетентност до директора на Дирекция ОДОП
Велико Търново, където жалбата е заведена с вх. № 974/14.06.2021 г. и впоследствие
е изпратена на ТД на НАП Велико Търново. Същевременно по жалбата в
Административен съд София-град е образувано адм.д. № 6155/2021г., по което
съдът се е произнесъл с Определение №5270/16.07.2021г., с което е прекратил
производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд
Велико Търново. С Определение № 322/01.09.2021 г. по адм. д. № 473/2021 г.
Административен съд Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на И.Х.С.,
прекратил е производството по делото и е изпратил жалбата на директора на
Дирекция „ОДОП“ Велико Търново за произнасяне по компетентност.
С Решение
№138/02.12.2021г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ В. Търново е отменил РА в
частта, в която са установени допълнително задължения за данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 1,28 лв. и лихви в
размер на 0,15 лв. В останалата част, а именно: в частта, в която са установени
допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 1 163,70 лв. и лихви в размер на 702,67 лв., за
2015 г. в размер на 1 053,26 лв. и лихви в размер на 529,03 лв., за 2016 г. в
размер на 1 356,36 лв. и лихви в размер на 544,09 лв., за 2017 г. в размер на
833,00 лв. и лихви в размер на 249,92 лв., за 2018 г. в размер на 1 365,24 лв.
и лихви в размер на 270,79 лв., за 2019 г. в размер на 370,81 лв. и лихви в
размер на 35,64 лв., РА е потвърден като законосъобразен. За да постанови този
резултат, директорът на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново е намерил, че при
извършената съпоставка правилно са били определени получените от жалбоподателя
доходи и финансирания през ревизираните периоди. Посочил е обаче, че по
отношение на определените разходи са налице известни неточности. По отношение
на определените „Комунални разходи по фактури от доставчици“ е посочил, че при
определяне размера на заплатените от жалбоподателя разходи за вода на „ВиК“
Йовковци, органите по приходите неправилно са взели предвид като дата на
извършване на разхода, датата на издаване на фактурите, а не датата на тяхното
плащане. Относно разходите за „Платени суми по задължения към трети лица-заеми,
лизинги и др.“ е посочил, че за 2018г. не е взета предвид вноска от 46,77 лв.,
направена на 28.12.2018г. Относно „Разходи за заплатени данъци, осигурителни
вноски, такси и други публични задължения“ е посочил, че неправилно като дата
на извършване на разхода на отнесените към тази група разходи за направени
осигурителни вноски за И.С. са взети предвид
датата на погасяване на задълженията, вместо датата на направените
вноски по партидата на жалбоподателя, която не винаги съвпада с датата на
погасяване. Относно „Други разходи“ е посочил, че при определяне на отнесените
към тази група разходи за заплатени парични средства за наложени платежи за
„Получени пратки“ чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД са допуснати грешки, като
неправилно са взети два пъти следните суми: 20,00 лв. наложен платеж по
товарителница *********, заплатен на 12.11.2015г.; 108,44 лв. наложен платеж по
товарителница *********, заплатен на 18.01.2018г.; 353,00 лв. наложен платеж по
товарителница *********, заплатен на 22.02.2018г. Освен това е посочил, че органите
по приходите не са взели предвид извършени от жалбоподателя разходи за:
заплатените парични средства за наложени платежи за „Получени пратки" чрез
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД (3 бр. за 2014г. на стойност 264,80 лв., 1 бр. за
2015г. на стойност 300 лв. и 1 бр. за 2018г. на стойност 350 лв.); заплатени
парични средства от „Получател" (графа „Цена от системата") за
услугите на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД за „Получени пратки", възлизащи общо
на 184,36 лв. за 2014г., 105,23 лв. за 2015г., 142,22 лв. за 2016г., 115,96 лв.
за 2017г., 176,64 лв. за 2018г. и 92,16 лв. за 2019г.;
заплатени парични средства от „Подател" (графа „Цена от системата")
за услугите на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД за „Изпратени пратки", възлизащи
общо на 4,68 лв. за 2014г., 5,70 лв. за 2015г., 8,10 лв. за 2016г., 24,10 лв.
за 2017г., 109,10 лв. за 2018г. и 22,08 лв. за 2019г.; разходи по документи,
издадени на ревизираното лице и декларирани в дневниците за продажби на
регистрирани по ЗДДС лица (4 бр. за 2014г. на стойност 189,60 лв., 1 бр. за
2016г. на стойност 27,37 лв., 1 бр. за 2017г. на стойност 6 лв. и 3 бр. за
2018г. на стойност 106 лв. След преизчисление на разходите на ревизираното
лице, директорът на ДОДОП Велико Търново е посочил, че резултатите от
съпоставката (превишения на разходите над доходите и финансиранията) на И.Х.С.
следва да бъдат: за 2014 г. в размер на 13 200,37 лв. вместо 11 637,02 лв.; за
2015 г. в размер на 10 924,51 лв. вместо 10 532,58 лв.; за 2016 г. в размер на
13 943,64 лв. вместо 13 755,14 лв.; за 2017 г. в размер на 8 551,01 лв. вместо
8 563,55 лв.; за 2018 г. в размер на 14 384,82 лв. вместо 13 897,22 лв.; за
2019 г. в размер на 4 167,06 лв. вместо 3 976,95 лв. Доколкото обаче за 2014г.,
2015г., 2016г., 2018г. и 2019г. превишенията са установени в по-голям размер от
тези, определени при ревизията и предвид разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК,
са приети определените с РА превишения на разходите над доходите и
финансиранията. За 2017г. определените от органите по приходите задължения са
редуцирани, като задълженията са определени в размер на 833,00 лв.
(съответстващ на данъчна основа в размер на 8 330,21 лв. - 8 551,01 лв.
превишение, намалена с дължими вноски за ЗО в размер на 220,80 лв.) и лихви в
размер на 249,92 лв. Решението е връчено на ревизираното лице по пощата на
05.01.2022г., видно от известие за доставяне /л.18 от делото/.
РА е
оспорен в потвърдената от решаващия орган част от И.Х.С. в срока по чл. 156,
ал. 5 от ДОПК по съдебен ред с жалба, подадена чрез решаващия орган до съда на
18.01.2022 г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото дело.
Още с разпореждането за насрочване на делото и в открито съдебно заседание
е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните.
Като писмени доказателства по делото са приети документите, постъпили от
Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново с административна преписка изх. №86/21.01.2022
г., съдържаща 3 бр. папки, общо 658 листа. Прието като доказателство по делото
е и представеното от процесуалния представител на ответника заверено копие от
протокол № П-04000420000610-073-001/03.07.2020 година на ТД на НАП Велико
Търново, с който е приключила проверката за установяване на факти и
обстоятелства на К.Х.; договор за дарение от 20.06.2017г. между В.Д.С.и К.И.Х.и
съобщение вх. №0400И0102136 от 26.10.2016г. за резултат от обработка на
декларация по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ на ТД на НАП-Велико Търново с приложен към
нея препис от декларацията с отразен окончателен данък за доходи от дивиденти и
ликвидационни дялове по чл. 38 от ЗДДФЛ; разписки за изплатени печалби от
хазартни игри за 2016-2019г.; запис на заповед за 70 хиляди евра, издадена на
02.04.2008 година между И.Х.С. и С.В.Б., договор за заем от същата дата между
същите лица за същата сума; Договор за встъпване в дълг от 20.06.2013 година, с
който се договарят С.Б.– заемодателят кредитор и И.С. заемополучател, че съдлъжник става С.И.С.за
същото задължение, по същите договори, протокол за предаване на владение от
20.06.2013 г. между кредитополучателя и кредитодателя 13 броя недвижими имоти,
оценени приблизително на стойността на заема заедно с лихвите по заема и
съдебно решение от 17.11.2016 година, с което съдът признава на основание чл.
19 от ЗЗД предварителния договор за окончателен, при което собствеността на
имотите е преминала към заемодателя.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице по същата е преизчислило паричния
поток на жалбоподателя на годишна база като за начално салдо на парични
средства на 01.01.2014г. е взета сумата
от 5 000 лв. (съгласно РА), а не претендираната от жалбоподателя сума в
размер на 4 503,49 лв., представляваща излишък на парични средства при
съпругата на жалбоподателя С.И.С.за 2014г., която сума, предвид направеното
възражение по РД, е прието да не компенсира недостига на парични средства при
съпруга И.С., а да бъде взета предвид за съпругата, за периода на 2015г. Като
приходи, освен установените в хода на ревизионното производство, са взети
предвид и твърдяните от жалбоподателя суми от дарение в размер на 54 150
лв. (съгласно договор за дарение от 20.06.2017г.) и суми от печалби от
Еврофутбол в размер съответно: за 2016г. – 4 560,25 лв., за 2017г. –
28 810,11 лв., за 2018г. – 17 123,29 лв. и за 2019г. – 26 107,58
лв.(в общ размер на 76 601,23 лв.), а като разходи – тези, установени с
РА. След извършеното преизчисление и направената съпоставка на доходите спрямо
разходите на жалбоподателя, вещото лице е установило, че за периода на 2014г.,
2015г. и 2016г. е налице превишение на разходите спрямо доходите, а именно: за
2014г. – в размер на 11 637,02 лв., за 2015г. – 10 532,58 лв. и за
2016г. – 9 194,89 лв., което представлява данъчна основа за облагане по
реда на ЗДДФЛ. За 2017г., 2018г. и 2019г. не е установено превишение на
разходите спрямо доходите. Експертизата е изчислила дължимия данък по чл.17 от ЗДДФЛ и следващите се лихви от датата на възникване на задължението за
съответната година до 14.04.2021г. (датата на издаване на РА) в следните
размери: за 2014г. – 1163,70 лв. и лихви в размер на 702,67 лв., за 2015г. –
1053,26 лв. и лихви в размер на 529,03 лв. и за 2016г. - 900,34 лв. и лихви в размер на 361,17 лв. (съответстващ на
данъчна основа в размер на 9 003,37 лв. – 9 194,89 лв. превишение,
намалена с дължими вноски за ЗО в размер на 191,52 лв.).
Заключението е прието по
делото с оспорване от страна на ответника, който го оспори в частта, в която при преизчисленията на паричния поток са взети предвид
сумата от договора по дарение в размер на 54 150 лева, която е сума дарена
от майката на жалбоподателя на дъщерята на жалбоподателя, както и по отношение
на взетите предвид печалби, получени от „Еврофутбол“, с аргумент, че същите не
са поименни.
При така установената фактическа обстановка съдът, осъществявайки пълна
служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от
ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административно оспорване на РА.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
При извършване на задължителната проверка по чл.
160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентни
органи – възложителят на ревизията и ръководителят на същата, и определя данъчни
задължения за периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не страда
от пороци водещи до неговата нищожност. Спазени са сроковете за извършване на
ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като
електронен документ с квалифицирани електронни подписи, което гарантира
неговата валидност и автентичност.
Противно на твърденията
в жалбата и предвид анализа на събраните по делото доказателства съдът намира,
че ревизионното производство правилно е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Според чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при
извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Посочените основания по
чл. 122, ал. 1 от ДОПК са обосновани в резултат на анализа и съвкупната
преценка на събраните в хода на ревизионното производство доказателства.
Обосновано органът по приходите е приел, че са налице процесните предпоставки
за провеждане на ревизията по аналог на тези основания, доколкото при
извършената съпоставка между доходите и финансиранията на ревизираното лице и
извършените от него разходи е установено, че за ревизираните периоди
направените от него разходи явно и съществено надвишават получените доходи и
финансирания. Това безспорно представлява обстоятелство по т. 7 от ал. 1 на чл.
122 от ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на неговото
имуществено и финансово състояние за ревизирания период.
Наличието само на една
от предпоставките, изброени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК дава възможност на
приходния орган да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа. Несъгласието с изводите на
приходния орган не е предпоставка за отмяна на крайния акт на ревизията, като в
тежест на жалбоподателя е да проведе пълно насрещно доказване, което да
опровергае фактическите констатации на органа по приходите. По аргумент от чл.
160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите
доказателства, без да е обвързан от фактическите и правни констатации на
ревизиращите, следва да реши въпроса дължат ли се определените с РА данъци и
ако се дължат – дали в посочения от органите по приходите размер. Следователно,
доколко направените изводи, от тези иначе събрани доказателства са правилни, е
въпрос по съществото на спора и следва да се обсъди при преценка на материалната
законосъобразност на РА.
По изложените
съображения съдът не установява пороци, касаещи формалната и процесуална
законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му.
Предмет на делото по
същество е РА в частта му относно допълнително установени задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на
1 163.70лв. и лихви в размер на 702.67лв., за 2015г. в размер на
1 053.26лв. и лихви в размер на 529.03лв., за 2016г. в размер на
1 356.36лв. и лихви в размер на 544.09лв., за 2017г. в размер на 833.00лв.
и лихви в размер на 249.92лв., за 2018г. в размер на 1 365.24лв. и лихви в
размер на 270.79лв., за 2019г. в размер на 370.81лв. и лихви в размер на
35.64лв. Предвид поддържаните възражения и направените доказателствени искания
жалбоподателят оспорва размера на приетите като разполагаеми парични средства
/началното салдо/ към 01.01.2014 г., за които твърди, че са в много големи размери
/в размер на 70 000 евро/, а не както е прието с РА – 5 000 лева,
като по този начин се стреми да докаже повече разполагаеми средства в началото
на ревизирания период, които да компенсират установения недостиг в следващите
периоди. Твърди, че тези наличности са от отпуснат през
Според настоящия състав обаче така
представените доказателства не установяват, че жалбоподателят е разполагал с
различни от приетите от приходните органи наличности към началото на 2014г.,
доколкото от така представените доказателства не се доказва получаването на
претендирания заем от 70 000 евро. Първо, договорът за заем е реален и
предаването на сумата е елемент от фактическия състав на същия. В процесния
договор за заем е вписана клауза, според която предаването на сумата става
веднага в брой срещу насрещна разписка, каквато обаче не е приложена по
делото. Липсата на разписка (двустранно подписано писмено съглашение) разколебава
най-съществения за спора въпрос – предаването и съответно получаването на
сумата, което би следвало да се удостовери по същия начин, по който всички
други елементи от договора.
Отсъствието на документ, отразяващ факта на
получаване на 70 000 евро от И.Х.С., не може да бъде компенсирано с
представения запис на заповед. Този запис служи като обезпечение във връзка със
заемния договор – видно от регламентираното в чл. 3 на самия договор. За
разлика от разписката за получен заем, която следва да носи подписите и на
заемодателя и на заемополучателя, по своята правна характеристика записът на
заповед е едностранна сделка и за нейната валидност е достатъчно волеизявление
на издателя на менителничния ефект, че ще плати на своя кредитор. За да се
приеме, че е налице годно обезпечение чрез процесния запис на заповед обаче
следва да се установи безспорно, че сумата по заемния договор реално е
предадена от заемодателя на заемателя. В процесния случай не е доказано, че
тези 70 000 евро жалбоподателят е получил в заем, тъй като записът не
удостоверява получаването им. Не са представени и доказателства за произхода и разполагаемостта
на парични средства в процесния размер у С.Б.към 2008г.
Нещо повече, от представения по делото Договор
за встъпване в дълг е видно, че на
20.06.2013г. С.И.С.(съпруга на жалбоподателя) е встъпила като съдлъжник по
задължението на С. по договора за паричен заем от 02.04.2008г. до размера на
70 000 евро към С.В.Б.. На същата тази дата, според Протокол за предаване
на владение, кредитополучателите - Силвия И. Спасова и И.Х.С., са предали
владението на изрично посочени в същия недвижими имоти, оценени приблизително на
същата стойност на заема заедно с лихвите по заема на кредитора - С.В.Б.. Това
обстоятелство от своя страна също разколебава твърдението на жалбоподателя, че
към 01.01.2014г. е разполагал с
въпросната сума, доколкото ако действително към тази дата е разполагал
със същата, то едва ли половин година по-рано (на 20.06.2013г.) би пристъпил
към предаване на владението на собствените си недвижими имоти. Очевидно е, че още
тогава жалбоподателят не е имал възможност да погаси дълга си (заема) с оглед
на което е предложил имотите си вместо плащане. Абсолютно нелогично е
твърдението му, че е предпочел да жертва имотите си, за да има налични парични
средства в брой, доколкото на първо място се касае за доста голяма сума, а на
второ място - тази сума (по негови твърдения) е била предназначена за заплащане
на сложна медицинска операция в чужбина, която, предвид извършената му
експериментална операция в клиника в Плевен (за което няма доказателства), се е
отменила. В този смисъл ако предоставения заем не е използван за целта, за
която е бил взет, то е логично същият да бъде върнат, вместо с риск да пожертва
имотите си, за които именно той е заинтересован за запазване на собствеността
им, да предпочете да задържи въпросната сума, и то да я съхранява в къщи без
някаква конкретна необходимост.
Предвид така изложеното, настоящият състав
намира, че няма основание да се приеме, че към 01.01.2014г. И.С. е разполагал в
брой със салдо от 70 000 евро. Доколкото жалбоподателят не ангажира категорични
доказателства в подкрепа на твърденията си, правилно в условията на облагане по
аналог е възприето начално салдо в размер на 5 000 лева. Съдът споделя така
определения от приходния орган размер на началното салдо и намира, че същият
благоприятства оспорващия, който упорито настоява да е имал по-големи суми в
себе си към 01.01.2014 г., но не доказва по безспорен начин произхода им, нито
съхраняването им от 2008г. до 2014 г., нито наличността им в посочените
размери. Напълно нелогично и житейски неоправдано е твърдението, че тези пари
са съхранявани до 2014 г. и са разходени именно в периода, попадащ в обхвата на
ревизията, а не предварително или впоследствие. Подобно твърдение буди
основателно съмнение, доколкото нормално и обосновано е всяко лице да посреща и
обслужва финансовите си нужди поетапно към момента на възникване. Решаващо в
случая е, че това съмнително твърдение остава недоказано за целите на
облагането. Действително за целите на данъчния процес няма значение как дадено
лице съхранява и разходва паричните си средства, но това следва да бъде надлежно
удостоверено в хода на ревизията, за да се вземат предвид данните за налични
средства, тъй като обратното би означавало, че просто и голословно всеки
задължен субект изначално би опровергал констатациите на ревизията, сочейки
удобни суми, с които да неутрализира превишението на разходите си. Показателно
в случая е и посочването на различни суми, формиращи салдото – в хода на
ревизията е посочена сума в размер на 12 000 лв., а в съдебното
производство вече се твърди салдо в размер на 70 000 евро. Настоящият
състав в пълнота споделя подхода на приходните органи при определяне на
стартовия капитал на жалбоподателя и намира за законосъобразно възприетото
салдо в размер на 5 000 лева.
На следващо място, жалбоподателят възразява и
срещу незачитане
като приход от страна на органите по приходите на сочените от него печалби от
“Еврофутбол” и “Еврошанс”. В хода на
ревизионното производство, в отговор на връчено ИПДПОЗЛ №
Р-04000420005129-040-001/28.08.2020г., от жалбоподателя са представени незаверени
копия на „форми за изплащане“ за изплатени по касов път печалби от игрите
„Еврофутбол“ и „Еврошанс“, като оригиналите на същите са представени в хода на
настоящото производство. Съгласно представените
в отговор на връченото му ИПДСПОТЛ №Р-04000420005129-041-043/21.10.2020г.
писмени обяснения от „Еврофутбол“, печалбите до 2 000,00 лв. (от 26.07.2018 г. до 3 800,00 лв.) се изплащат по касов път в
букмейкърските пунктове, а печалбите над тези суми се изплащат по банков път и
получателят на печалбата в този случай задължително се идентифицира. Аналогични
са и дадените от „ЕВРОБЕТ" ООД писмени обяснения в отговор на връченото му
ИПДСПОТЛ №Р-04000420005129-041-044/21.10.2020г., но при това дружество лимитът
на касово изплащане е 1 000,00 лв. Доколкото в случая всички описани от жалбоподателя печалби са под
2 000 лв. (3 800,00 лв., съответно 1 000,00 лв.), то евентуалното изплащане може
да е станало по посочения начин. Само тези твърдения обаче не са достатъчни да
се приеме, че именно С. е получател на описаните във фишовете печалби. Това е
така, тъй като цитираната „форма изплащане“ е документ на приносител и има
информационен характер за размера на изплатената сума, но не идентифицира
приносителя. Същите не са доказателство на кого са изплатени сумите, тъй като
не съдържат индивидуални данни за лицето, в чиято полза са изплатени сумите. Не
са ангажирани и доказателства, че именно И.С. е участник в тези игри, както и
такива за извършени от него залагания в „Еврофутбол“ ООД, от които да се
установи каква е реалната сума на направените залози и изплатените суми, за да
се констатира дали от всяко залагане е печелена сума. В случая жалбоподателят
твърди наличието на печалби, получени от участие в хазартни игри, което би
удостоверило фактически състав, който обуславя изгодни за него правни последици
– установен източник на приходи, поради което той носи тежестта да докаже
правопораждащия факт – съществуването и конкретния размер на печалбите, както и
тяхното получаване. Тази доказателствена тежест не е изпълнена от жалбоподателя
в хода на настоящото производство. Предвид това, съдът намира, че така
представените форми за изплащане са негодни да докажат получени суми от
жалбоподателя.
Жалбоподателят възразява и срещу незачитането като приход
от страна на органите по приходите на соченото от него дарение от майка му – В.Д.С.на
дъщеря му – К.И.Х.в размер на 54 150 лв. За обосноваване на това
обстоятелство от жалбоподателя при извършената му проверка, приключила с
Протокол №П-04000419218974-073-001/30.07.2020г., документите, от която са
приобщени към ревизионното производство с Протокол
№Р-04000420005129-ППД-001/02.10.2020г., е представен Договор за дарение от 20.06.2017 г., съгласно
който В.Д.С.дарява на К.И.Х.(дете на жалбоподателя) 54 150,00 лв., които са
придобити от получен през 2017 г. дивидент от „Петрол холдинг груп" ЕООД с
ЕИК *********, като същият този договор е представен и в хода на настоящото
производство, заедно със съобщение вх. №0400И0102136 от 26.10.2016г. за
резултат от обработка на декларация по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ на ТД на
НАП-Велико Търново с приложен към нея препис от декларацията с отразен
окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38 от ЗДДФЛ. Така представените доказателства обаче са неотносими към данъчното облагане на жалбоподателя. Това
е така, защото с процесния договор от 20.06.2017г. сумата от 54 150 лв. е
дарена на дъщерята на жалбоподателя – Кристина Иванова Христова, а не на него в
лично качество. Същата, макар да е дъщеря на жалбоподателя, е пълнолетно и
деееспособно лице и в този смисъл наличието на роднинска връзка и местоживеене
на един и същи адрес не е достатъчно, за да се признае ползването на посоченото
дарение при данъчното облагане на жалбоподателя. Още повече, че същият този
договор за дарение е използван от К.И.Х.за доказване на произход на средства
при извършена спрямо нея проверка за установяване на факти обстоятелства от
органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, което се установява от
приложения по делото от страна на ответника Протокол №
П-04000420000610-073-001/03.07.2020г. /л.76 и сл.от делото/.
Но дори и да се приеме, че тези доказателства
са относими към данъчното облагане на жалбоподателя (което не е така), то от
същите не се установява, че действително Христова е съхранила дарените й
парични средства и ако е така – дали в посочените размери и дали и кога ги е
предоставила на баща си. Всички тези обстоятелства подлежат на доказване от
страна на жалбоподателя и носенето на доказателствената тежест е нееднократно
указана от съда. С оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. § 2
от ДОПК за доказването на сключена сделка между роднини са допустими
свидетелски показания, но дори такива не са ангажирани от страна на
жалбоподателя. Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза също не удостоверява
спорните факти, тъй като съгласно зададените й от жалбоподателя параметри е
имала задача да изготви математически изчисления съгласно определени факти, които
същевременно остават недоказани по делото, вкл. получаването на сумата от 54 150 лв. от дъщеря
си. Настояването от страна на С., че получаването
на парите се е състояло, както и простото несъгласие с констатациите в
ревизионния акт, нямат доказателствена сила и процесуална възможност да
опровергаят фактическата обстановка в обратния смисъл. В рамките на
предположенията остава обстоятелството, че К.Х. е съхранила, респективно предоставила
дарената й сума в размер на 54 150 лв. на баща си. Ето защо, не може да се приеме, че въпросната сума следва
да се приеме за част от приходите на С..
При така установеното, съдът не кредитира
заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, доколкото са извършени
хипотетични изчисления, изхождайки от твърденията на жалбоподателя за паричния му поток, като е включило като приход твърдените от
жалбоподателя суми от дарение в размер на 54 150 лв. и суми от печалби от
„Еврофутбол“ в общ размер на 76 601,23 лв., за които суми съдът изложи
подробни мотиви, защо не следва да бъдат включени в паричния поток.
Следва да бъде посочено, че не са спорни като
основание и размер останалите доходи и разходи на И.С., възприети от ревизията,
а други доходи и разходи не се сочат и
не се доказват в хода на съдебното производство, поради което съдът възприема
установените такива с РА.
Предвид съображенията, по които съдът не кредитира заключението на вещото
лице, и доколкото жалбоподателя не съумя да опровергае констатациите в РА по
спорните факти, настоящият състав не намира основание за коригиране на
установените задължения по ЗДДФЛ. С. не ангажира доказателства, които да оборят
констатациите на органите по приходите за наличието на предпоставки за
приложението на особения ред за определяне на основата за облагане за
ревизираните периоди. На основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите
констатации в РА са верни. Паричните потоци на С. са изготвени коректно,
прецизно в условията на облагане по аналог са определени данъчните основи,
съобразени са законово признатите разходи и общите годишни данъчни основи са
законосъобразни.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че поначало
несъответствието между имущественото и финансовото му състояние и приходите и разходите му за
ревизирания период, не може да представлява соченото от приходната
администрация основание за облагане по
чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Действително, според последно цитираната
разпоредба от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи,
придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично
посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този
закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, а в процесния случай приходните
органи претендират, че са разходвани средства, за които няма данни и доказателства
за източника и основанието за придобиването им. Или от приходната администрация
е прието, че след като задълженото лице не е предоставило доказателства относно
източника на дохода до размера на установените несъответствия за съответната година, то следва
да се приеме, че тези превишения представляват други облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Такъв подход несъмнено
би бил незаконосъобразен при облагане по общия ред, доколкото превишението на
разходите над приходите не представлява "доход от друг източник" по
смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В
случая обаче в хода на ревизионното производство органите по приходите са
преминали към определяне на данъчните основи по аналогия, по реда на чл. 122 и
сл. от ДОПК, като същите са определени в размер на установените несъответствия
/превишения/ на разходи и имущество, над доказани получени през периода
приходи. Така констатираните превишения при провеждането на ревизията по
особения ред съставляват самостоятелно основание за формиране облагаема данъчна
основа, съобразно оборимата презумпция на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, която не
изисква установяване на източник на дохода /като права по развило се или
съществуващо правоотношение и на констатиран платец/, а го презюмира извън тези
обстоятелства. Независимо от посочването на разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, органите по приходите
са се позовали именно на цитираната презумпция, за да формират основите за
облагане с данък по реда на чл. 122 – чл. 123 от ДОПК, при което не е налице
соченото от оспорващия неправилно прилагане на закона.
По изложените съображения, съдът намира, че оспорването следва да се
отхвърли срещу РА в частта, с която са определени установени допълнително
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г.
в размер на 1 163.70лв. и лихви в размер на 702.67лв., за 2015г. в размер
на 1 053.26лв. и лихви в размер на 529.03лв., за 2016г. в размер на
1 356.36лв. и лихви в размер на 544.09лв., за 2017г. в размер на 833.00лв.
и лихви в размер на 249.92лв., за 2018г. в размер на 1 365.24лв. и лихви в
размер на 270.79лв., за 2019г. в размер на 370.81лв. и лихви в размер на
35.64лв.
При този изход
на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид списъка на
разноските и на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът му присъжда такива в
размер на 753,73 лева.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, пети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.С. ***, против Ревизионен акт №
Р-04000420005129-091-001/14.04.2021г. на ТД на НАП Велико Търново, в частта му
потвърдена с Решение № 138/02.12.2021г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново, с която са установени
допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 1 163.70лв. и лихви в размер на 702.67лв., за
2015г. в размер на 1 053.26лв. и лихви в размер на 529.03лв., за 2016г. в
размер на 1 356.36лв. и лихви в размер на 544.09лв., за 2017г. в размер на
833.00лв. и лихви в размер на 249.92лв., за 2018г. в размер на 1 365.24лв.
и лихви в размер на 270.79лв., за 2019г. в размер на 370.81лв. и лихви в размер
на 35.64лв.
ОСЪЖДА И.Х.С.,
ЕГН: ********** ***, да плати
на НАП София сумата от 753,73 лева (седемстотин
петдесет и три лева и седемдесет и три стотинки), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: