Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 31.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора Пламен Петков, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 226 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ОД
на МВР – Русе, чрез процесуален представител, против решение № 225/21.02.2020 г., постановено по АНД № 17/2020 г. по описа на РРС, с
което е отменен електронен фиш серия К, № 2448236, издаден от ОД на МВР – Русе,
с който, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4
вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на С.Д.Й. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева. Като касационно основание се сочи неправилно
приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на
обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на
електронния фиш. Претендира се присъждането на деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – С.Д.Й.
е депозирал молба с вх.№ 2565/27.07.2020 г., в която изразява становище за
нейната неоснователност. Сочи, че касаторът е разполагал служебно с
информацията за датата на смъртта на неговия баща и валидността на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Моли съда
да постанови решение, с което да остави в сила решението на въззивната
инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК вр.чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Въз основа на събраните доказателства въззивната
инстанция е приела, че 01.02.2018 г., около 13:34 часа, по бул.“България“ в
гр.Русе, до бензиностанция „Лукойл“ и на посочените GPS координати, чрез използване на дигитална
стационарна радарна установка Sitraffic ERS 400, било заснето
извършването на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се
в движение на лек автомобил „Волво ХЦ 90“, с рег. № ***, със скорост от 74 км/ч
при разрешена за пътния участък такава от 50 км/ч. В съответствие с чл.189,
ал.4 от ЗДвП бил издаден електронен фиш, с който на ответника по касация - С.Д.Й.,
като собственик на автомобила, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Електронният
фиш (ЕФ) бил връчен на 28.10.2019 г. като в 14-дневния срок по чл.189, ал.5 от ЗДвП – на 01.11.2019 г., Й. представил декларация, в която посочил, че при
извършване на нарушението автомобилът бил управляван от неговия баща – Д. С. Й..
Към декларацията не било приложено СУМПС на последния, за който се установява,
че е починал на 26.01.2019 г.
При тази фактическа обстановка обосновано районният
съд е приел, че авторството на нарушението не се установява по безспорен и
несъмнен начин, както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК.
Неоснователно е възражението на касатора, според
което щом нарушението е извършено на 01.02.2018 г., а бащата на наказаното лице
е починал на 26.01.2019 г., т.е. почти година след извършването му, наказаният
е разполагал с достатъчно време да представи нужната на
административнонаказващия орган информация и по-конкретно копие на СУМПС на
своя баща, както изисква разпоредбата на чл.189, ал.5, изр.второ от ЗДвП. Според
този текст копието на СУМПС се предоставя в съответната териториална структура
на МВР заедно с декларацията с данни за лицето, извършило нарушението, което
следва да стане в 14-дневен срок от връчване на ЕФ. Преди връчването на ЕФ на
собственика на автомобила, с който е извършено нарушението, от същия не може да
се очаква да знае, че с превозното средство е извършено подобно нарушение, а
още по-малко може да се очаква той вече да е обезпечил доказателства за
авторството на нарушението като се е снабдил с копие на СУМПС на извършилия
нарушението водач. Както районният съд основателно е отбелязал, с
продължителното си бездействие административнонаказващият орган всъщност сам е
допринесъл за наличието на обективна невъзможност да бъде установен и наказан
действителният автор на нарушението. То е заснето с АТСС на 01.02.2018 г., а ЕФ
е връчен на ответника по касация едва на 28.10.2019 г., през който продължителен
период е починало лицето, посочено в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП като
извършител на нарушението.
Касационната инстанция намира, че след смъртта на
своя баща ответникът по касация е бил в обективна невъзможност да представи
копие от неговото СУМПС, която невъзможност се дължи на законови пречки. Според
чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД СУМПС е български личен документ, който при смърт на своя притежател, съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от същия закон, подлежи на предаване на органа, който ги е издал. Разпоредбата
на чл.51, ал.1 от ЗБЛД предвижда, че СУМПС се издава от органите на МВР на лица
при условия и по ред, определени с акт на МС. Този акт е именно ПИБЛД. Според
чл.33, ал.1, изр.второ от ПИБЛД СУМПС се издава въз основа на заявление по
образец съгласно приложение № 2, подадено лично в звената "Пътна
полиция" на ОДМВР по постоянния адрес на заявителя. Следователно именно на
касатора – ОД на МВР – Русе следва да е предадено СУМПС след смъртта на бащата
на ответника по касация, поради което последният очевидно не е разполагал с
него, за да изготви копие, което да представи с декларацията си, както изисква
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Доколкото в касационното производство ответникът по
касация не е представил доказателства за направени деловодни разноски
(представено е само адвокатско пълномощно, но не и договор за правна помощ,
удостоверяващ заплащане на адвокатско възнаграждение) и не е направил искане за
тяхното присъждане, такива не му се следват.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 225/21.02.2020 г., постановено по АНД № 17
по описа за 2020 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: