Присъда по НОХД №4742/2025 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу Н. Н. Р. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК, а именно: че на 15.06.2024 г., в 19:44 ч., в
гр. София, се заканил с убийство на М. Д. Г. - служител в Национална агенция за приходите на
длъжност “Инспектор по приходите“ в Централно управление на Национална агенция за
приходите, по повод изпълнение на службата му, като от телефонен номер ********** му се
обадил на телефонен номер ... и в проведения телефонен разговор му казал: „Ще те затрия, пази си
близките!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание представител на СРП не поддържа обвинението. Намира същото за
доказано, но деянието – за обективно и субективно несъставомерно. Пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Повереникът намира повдигнатото обвинение за доказано, а деянието – за съставомерно от
обективна и субективна страна. Позовава се на промяната в поведението на пострадалия, след
инцидента, в подкрепа на доводите си. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и за
присъждане на деловодни разноски.
Частният обвинител не се явява и не взема отношение.
Защитата намира обвинението за недоказано. Позовава се на твърдени противоречия в
показанията на пострадалия. Навежда доводи за липса на мотив за поведение, като
инкриминираното. Подчертава, че пострадалият не е търсил съдействие от органите на реда, както
и че не е съобщил незабавно на съпругата си. Подчертава, че св. А. не е очевидец на процесните
събития, както и че пострадалият не е категоричен за гласа на другия участник в разговора и че в
обръщението към него не е използвано име. Навежда доводи за вероятност от детска намеса,
довела до обаждането. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, моли да бъде
оправдан.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. Н. Н. Р. е роден на ... г. в гр. П., с българско гражданство, със средно образование,
женен, работещ, неосъждан, адрес: гр. П., ул. „Ш.“ № ..., ЕГН **********.
Св. М. Д. Г. бил служител в Национална агенция за приходите, на длъжност „Инспектор по
приходите“ в Централно управление на Национална агенция за приходите. На 26.04.2024 г., в
изпълнение на служебните си задължения, св. Г., съвместно с други служители на Националната
агенция за приходите и на Агенция „Митници“, извършвал проверка на движението на фискални
стоки с продавач „...“ ЕООД, ЕИК ..., с управител – св. Н. Н. Р., и купувач „...“ ЕООД, ЕИК ..., с
управител – подс. Р.. В хода на проверката между управителите на проверяваните юридически
лица, от една страна и контролните органи, от друга страна, възникнал конфликт, поради което
проверката била преустановена. Св. М. Г. съставил протокол за извършената проверка, в който
изрично задължил управителя на „...“ ЕООД да уведомява Главна дирекция „Фискален контрол“ на
НАП за предстоящи продажби на стоките от дружеството на крайни клиенти. Обвиняемият Н. Р.
силно се подразнил от действията на контролните органи, многократно правил коментари на висок
тон за тенденциозност на проверката и проявявал агресия към данъчните служители. В съставения
от свидетеля М. Г. протокол за извършената проверка били посочени имената, длъжността му и
телефонният му номер ..., като съобразно нормативната уредба, копие от същия било връчено на
подсъдимия, в качеството му на управител на проверяваното юридическо лице.
На 15.06.2024 г., около 19:44 ч. на мобилния си телефон с номер ... свидетелят М. Г. получил
телефонно обаждане от телефон с номер **********, като при приемане на обаждането в
проведения телефонен разговор подс. Р. му казал: „Ще те затрия, пази си близките!“ и повторил
1

израза още няколко пъти.
След проведения телефонен разговор св. Г. силно се притеснил и изплашил. Прекарал лятото
в командировка на черноморието, на която взел и съпругата си, като в края на сезона изявил и
желание – да се преместят да живеят в друго населено място, различно от гр. София.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите М. Г. (л. 50-гръб и частично прочетени от л. 4 ДП), И. А. (л. 53-гръб), Н. Р. (л. 54) и Д.
Г.а (л. 63); жалба (л. 9 ДП); справка от мобилен оператор (л. 46 ДП); справка от НАП с приложения
(л. 55 ДП); справки за съдимост (л. 39) и за неприключили наказателни производства.
Характерно за определена категория престъпни деяния е, че стандартно се извършват в
относително дискретна среда. В този смисъл, не буди недоумение обстоятелството, че водеща роля
за изясняване на хронологията и спецификите на събитията имат показанията на разпитания
свидетел Г.. Прави впечатление, че същият не се е възползвал от възможността да поиска участие и
в допълнителното процесуално качество на граждански ищец, срещу лице е подчертани финансови
възможности, т. е. трудно защитима е теза за заинтересованост или дори тенденциозност в казаното
от него.
С така направените уточнения, показанията пред съда на посочения свидетел, отнесени към
двата разпита от досъдебна фаза, не бележат нестъответствия или надграждане, които да събудят
съмнения в свидетелска годност или недобросъвестност – на практика, четенето е било единствено,
касателно точния час на обаждането (макар да е изводим и от наличната справка от мобилен
оператор). Нещо повече – същите намират опора в контролен коректив – данни, изнесени от св. Г.а
в последното заседание, макар същата първоначално е възприела събития и промени, за които не е
имала логично обяснение.
Тук е мястото да се вземе отношение по част от наведените в пледоарията на защитата
доводи. В хода по същество се твърди противоречие в показанията на св. Г., относно
местонахождението му, по време на приемане на обаждането. Макар съдът да не разполага с
информация – от къде защитата черпи подобни данни, дори повърхностен прочит на показанията
на пострадалия от ДП налагат извод, че за това обстоятелство той на досъдебната фаза не е
свидетелствал (възможна причина би могла да бъде и липсата на зададен подобен въпрос, от страна
на разпитващия), а в съдебна фаза еднозначно заявява мястото на приемането на обаждането, в
каквато насока са и показанията на съпругата му – св. Г.а. В случай, че защитата черпи основания
за възражението си от материали, събрано в хода на предварителната проверка, следва да се
подчертае дебело, че същите не попадат в приложното поле на чл. 104 и чл. 105 НПК и не са годен
източник нито на осъдителни, нито на оправдателни данни.
Отново в този ред на мисли, в пледоарията на защитата се навеждат доводи за нелогичност
в поведението на пострадалия – непосредствено след проверката и след процесното обаждане.
Вникване в съдържанието на показанията му, обаче, не позволява подобна теза да бъде споделена,
доколкото в тях той излага конкретни и обосновани (а и издържано, в стила на формалната логика)
съображения за една или друга линия на поведение: съобщаване на ръководството за конфликта с Р.
впоследствие – доколкото проверката се развива в съботен (за редовата администрация –
неработен, неприсъствен ден), последван за Р. и А. от два дни почивка, а за съобщаването на
съпругата за заплахата – със стремеж за предпазване. В този смисъл и според настоящия съдебен
състав не се касае за действия и бездействия, лишени от житейска и формално-логическа
обосновка, които да отнемат от доказателствената тежест на казаното от Г..
Касателно авторството, в пледоарията на защитата се навеждат доводи за несигурност, от
страна на св. Г., касателно събеседника му, по време на процесния телефонен разговор. В
противовес на довод за разколебано авторство са еднозначните и последователни отговори на
свидетеля, че не просто е имал записан телефонния номер на подсъдимия (б. а. и от който е
получил процесното обаждане), но и неколкократно е получил потвърждение за имената на
обаждащия се.
Любопитна сюжетна линия намира началото си в показанията на св. Н. Р. и се разгръща в
2

пледоарията на защитата – че вероятно при ползване на мобилния телефон на подсъдимия, от
страна на внуците му, е било реализирано телефонното обаждане до св. Г.. Съдът намира подобна
теза за несъстоятелна. На първо място, тя се заражда, едва в хода на съдебното следствие. На
следващо място, тя е несъвместима с неколкократно отправената закана и с даденото
неколкократно потвърждение за имената на обаждащия се, както и в контекста на изрично
потвърденото от свидетеля – че гласовете на децата му нямат нищо общо с този – на баща му. В
този смисъл и макар да е хипотетично възможно – докато си играят с телефона на дядо си, внуците
на подсъдимия случайно да са набрали именно номера на пострадалия и по това време по
телевизията да е била представяна продукция, в която лице с имена Н. Р. да е заплашвало
неустановено лице и семейството му, а св. Г. погрешка да е възприел подобни закани, като
адресирани към него и неговото семейство, то вероятността на подобни събития е в рамките на
статистическата грешка.
В пледоарията на защитата се навеждат доводи, също така, че поради ниската си позиция в
служебната йерархия и липсата на санкционни правомощия, Г. не е годен обект на агресия. От една
страна, следва да се имат предвид показанията на Г. и А. – че макар функциите им да са подчертано
контролни, без санкционни правомощия, те не са незначителни, вкл. И в контекста на
възможността за даване на задължителни указания – дали, кога, къде, колко пъти и по какъв начин
стоки с голям обем да бъдат претоварени и/или преместени, т. е. указания, годни да доведат до
ангажиране на относително голям човешки, времеви и организационен ресурс (за конфликта
ситуация, по повод на каквито, както с вербални, така и с физически измерение свидетелстват и Г.,
и А.). В този смисъл и предвид данните за докладвана нередност на ръководството на
териториалната структура на НАП, то и теза за липса на мотив не би могла да бъде споделена.
Данни за съдебното минало на подс. Р. и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за неприключили наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. Р. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
След проведен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият застъпва позиция,
че се доказват както авторството, така и хронологията на описаните в обвинителния акт събития.
Отправените вербални заплахи са свързани с живота и телесния интегритет на св. Г. и
неконкретизирани членове на семейството му и са скрепени и с предхождащ акт на вербална и
физическа агресия (по повод остро несъгласие с дадени от него, при изпълнение на служебните му
задължения, задължителни указания към подконтролен субект, представляван от подсъдимия),
които закани (особено предвид неколкократното им повторение), са годни да възбудят основателен
страх у лице с нормална степен на психическо, емоционално и социално развитие (въпреки липсата
на експертно психологическо изследване по делото, непосредственият разпит не е дал основания на
страните и съда – да насочат доказателствен ресурс в подобна насока).
Действително, „затриване“ не е легален термин. В разговорната реч, обаче, същият
стандартно се употребява в две значения: „изгубване“, когато се касае за движима вещ и физическо
премахване – когато е адресирано към физическо лице. В този смисъл и при липса на дадени от
подсъдимия обяснения – за някаква трето, специфично значение, което да се е опитал да й придаде,
то и обосновано се налага изводът за естеството и насоката на декларираното намерение.
В своята пледоария представителят на СРП подлага на критичен анализ субективната и
обективната съставомерност на деянието, в контекста на липса на конкретна рискова ситуация,
която да обоснове реален страх у пострадалия. Втората група доводи биха имали особено значение,
в контекста на обсъждане на евентуално предявен и приет за съвместно разглеждане граждански
иск (какъвто пострадалият не е пожелал да предяви), но не са годни да се отразят съществено на
съставомерността на деянието, доколкото за нея законодателят е предвидил деянието да е годно да
възбуди основателен страх у пострадалия (т. е. касае се за формално, а не – за резултатно
3

престъпление - виж редакцията на чл. 144, ал. 1 НК), а за съставомерността по ал. 3, т. 1 е
достатъчно заканата да е с убийство, без да е предвиден определен праг на страх, под който
действията на извършителя да се дисквалифицират като престъпни. Подведена под конкретиката на
настоящия случай – лице, демонстриращо подчертани финансови възможности и контакти на
високо управленско ниво, неизпитващо страх от иницииране на физически конфликт с проверяващи
лица, в рамките на течаща мултиинституционална проверка се намират в логична причинно-
следствена връзка с описаното от свидетелите Г. и Г.а последвало поведение: нарушен ритъм на
живот и качество на ежедневието и опит за смяна на местоживеене. В този смисъл и съдът не
намира основания да сподели теза – че отправянето на заканата, извън конкретна конфликта
ситуация, се отразява на обективната съставомерност (неколкократното изричане на същата е
допълнителен довод, в цитираната насока)
Налице е и изискуемата се по закон форма на вината – пряк умисъл. От самата специфика на
изпълнителното деяние се установява, че подс. Р. е бил с ясното съзнание за факта, че заплахите му
са от категорията – потенциално да накарат св. Г. да се почувства застрашен за сигурността и
живота си и тези – на свои, макар и неконкретизирани, близки (още повече, че се касае не до
изолирана реплика, инцидентно отправена в емоционален момент, а до верига от закани,
предшествани от манифестиран само преди месец опит за реализиране на физическа агресия, по
време на официална проверка от компетентни държавни органи, във връзка с работата им).
Независимо от това, обаче, той не просто ги е адресирал нееднократно към св. Г., а ги е съпроводил
с неколкократното им повторение, поради което и този комплекс от действия бележи упорство и
целенасоченост, изключващи всички други опции, освен прекия умисъл. Тук е удачно да се
отбележи, също така, по повод изложените от СРП доводи за импулсивност, че такава би могла да
бъде обект на обсъждане, в случай на изричане на инкриминираните реплики, по време на
проверката от 26.04.2024 г. С оглед времевата отдалеченост на същата, обаче, теза за повишена
емоционалност, импулсивност или проявна форма на афект е незащитима.
С изложените по-горе аргументи, настоящият съдебен състав намира, че подс. Р. е
реализирал престъпния състав, за който му е било повдигнато обвинение, както и че деянието е
съставомерно както от обективна, така и от субективна страна.

По вида и размера на наказанието
За престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК (привръзката към ал. 2 на цитираната
разпоредба е за прецизност, без да се отразява върху праговете на наказуемост) законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода”, за срок до шест години.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК, съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата
част на НК и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
При преценката по чл. 54, ал. 1 НК съдът констатира лек превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало, добри характеристични данни (липса на
неприключили наказателни производства, трудова ангажираност), вербален (несъпроводен, при
изричането, с физически или конклудентни заплашителни действия) характер на заканата
противостоят на неколкократното повтаряне на същата и на длъжностното качество, по повод
експлоатацията на което т е била отправена. С тези аргументи, настоящият съдебен състав намира,
че наказание „лишаване от свобода”, за срок над минималния, но и под средния, а именно – една
година, е годно да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК. Същевременно, с оглед статуса на
подсъдимия на неосъждан и липсата на други неприключили наказателни производства, според
настоящия съдебен състав ефективно изтърпяване на наложеното наказание не е наложително, а би
могло да бъде отложено за изпитателен срок, към минимума, който би имал надлежен възпиращ
ефект, под угрозата от привеждане в изпълнение на наложената санкция (възпирането придобива
особена важност и предвид данните за предходния опит за физическо посегателство).

По разноските
4

Предвид изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, направените деловодни разноски от частния обвинител следва да
бъдат възложени, в тежест на признатия за виновен подсъдим.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	460
Дата:	11 септември 2025 г.
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20251110204742
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 април 2025 г.

Присъда по НОХД №4742/2025 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите