Р Е Ш Е Н И Е
№ 459
гр. П.
,, 31.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П. СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.
РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Жени
Стойчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№654 по описа за 2019г. на Окръжен
съд-П. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1420/23.07.2019 г., постановено по гр. дело № 2129/2019 г. по
описа на Районен съд-П. ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –П. , гр.П. , ул. „С.С.
“ ** е осъдена да заплати на Т.Ц. В. (действителна фамилия Н.), ЕГН **********,*** сумата 1108,07 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 156,73
часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през
периода от 01.07.2017 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото /03.04.2019 год./ до
окончателното ѝ плащане, на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР.
Със същото
решение ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –П.
, гр. П. , ул. „С.С. “ ** е осъдена да заплати на Т.Ц. В. (действителна фамилия Н.), ЕГН **********,*** сумата от 83,16 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 1108,07 лв. за периода от 01.07.2017 год.
до 31.03.2019 год., на основание чл. 86 ЗЗД.
Със същия съдебен
акт РС-П. е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –П. ,
гр. П. , ул. „С.С. “ ** да заплати на Т.Ц. В. (действителна фамилия Н.), ЕГН **********,*** сумата 490,00 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Със
същото решение е осъдил ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР –П. , гр. П. , ул. „С.С. “ ** да заплати по сметка на Районен
съд-П. държавна такса в размер на 100
лева, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОД
на МВР – П. , представлявано от директора К. Н.,чрез гл. юрисконсулт П.Б.Ф. против
горепосоченото решение на РС-П. , като в жалбата се излагат подробни доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел,
че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За
процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми, като
главница и лихви за положен нощен труд, който следва да бъде преобразуван към
дневен труд със съответния коефициент, е действала Наредба № 8121з –
776/29.07.2016 г. Излагат се доводи, че изводите на РС-П. , че е налице
празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, като съдът е приложил разпоредбите
на общото гражданско законодателство – чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, са неправилни. Отправено е искане
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Претендират се разноски.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Т.Ц.Н.,
чрез адвокат В.П. ***. Излагат доводи, че въззивната жалба е неоснователна. Изложени
са съображения, че положеният труд следва да бъде заплатен от работодателя
допълнително, ведно със съответната лихва за забава, считано от датата на
забавата до датата на подаване на исковата молба и окончателното изплащане на
сумите /законна лихва върху главницата/. Посочено, е че са действали няколко наредби за реда за
организацията и разпределянето на работното време: Наредба № 8121з –
407/11.08.2014 г. /в сила до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121з – 592/25.05.2015
г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г./
и Наредба № 8121з – 776/29.07.2016 г. Отправено е искане Окръжния съд да потвърди изцяло
обжалваното решение. Изложени са подробни доводи в насока, че следва да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ
от 26.01.2007 г./, в която е предвидено в чл.9, ал.2 от същата, при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент 1,143, равен на отношението между минималната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Въззиваемата страна твърди, че в случая, по
отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да
намери субсидиарно приложение чл.9, ал.2 от горепосочената Наредба. Моли
Окръжния съд, да потвърди изцяло обжалваното решение на РС-П. , като в писмения
отговор е цитирана и практика на районни и окръжни съдилища в страната. В
съдебно заседание пред ОС-П. , адвокат П. поддържа отговора на въззивната жалба
по изложените в него съображения. Във връзка с направено възражение от ОДМВР-П. във връзка с прекомерност на адвокатския
хонорар посочва, че е в минимален
размер, и се касае за два предявени иска.
В съдебно заседание пред
въззивната инстанция, както и с писмената си защита по настоящото дело,
процесуалният представител на ОД на МВР – П. излага доводи, че ищецът е държавен служител
по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се
уреждат единствено със ЗМВР. Сочи се, че в конкретния случай, не е налице нито
закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. Излагат се подробни доводи
относно полагането на нощен труд от полицейските служители, неговото
времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване. Въззивникът
счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявените
искове, поради което моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение
като неправилно и необосновано и по съществото на правния спор да постанови
друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни
и недоказани. Взема и алтернативно становище, в случай, че не се възприемат
изложените доводи за недължимост на претендираните суми от ищцовата страна,
исковата претенция да бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г. –
30.06.2018 г., за който период
извънредния труд следва да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни,
съгласно нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. В този смисъл, се отправя искане да бъде отхвърлен предявеният иск
за главница с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР за сумата в размер на 457,20 лв., както и предявеният иск за лихва на
основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 57,21, съгласно заключението на вещото лице
по назначената съдебно-икономическа експертиза в хода на съдебното дирене пред
РС-П. . Претендират се съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар във въззивната инстанция.
П. ски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната жалба доводи, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно правилността на
първоинстанционното решение, той е ограничен от релевираните в жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Не се
спори по делото, че въззиваемият Т.Ц.Н. (чиято фамилия е погрешно изписана в диспозитива на обжалваното решение
като „В. “) за процесния период 01.07.2017г. до 31.03.2019 г. е
работил на длъжност „мл. оперативен дежурен“ („младши инспектор ОДЧ“) във Второ
РУ-П. . Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и
протоколи при режим на смени – дневна и нощна смяна (от 22.00 часа до 06.00
часа), с продължителност при сумарно изчисляване на работното време 12 часа,
съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.
В хода на
съдебното дирене пред РС-П. са събрани
писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза.
Изготвено е заключение от вещото лице Т.И. , от което се установява, че с оглед
характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през
нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало
сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от
11.07.2016 г. по адм. дело №5450/2016г. От 02.08.2016 г. действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано преизчисляване на
нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове
към дневни, с коефициент 1,143, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. При извършените изчисления вещото лице е
дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния
период 01.07.2017г. до 31.03.2019 г. е
1108,07 лв., а лихвата за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за
периода от изискуемостта до датата на подаване на исковата молба е в размер на
83,16 лв.
Предвид така установената
фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Пред
Районен съд – П. е била предявена за
разглеждане искова претенция с правно
основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 вр. чл. 187 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
РС-П. е уважил изцяло предявените искове, като е
приел, че следва да бъде приложен чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да
бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно
правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба. Позовал се е на
утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото
заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението. Независимо от обстоятелството, че липсва
изрична регламентация в специалната уредба, РС-П. е приел, че положения от ищеца в рамките на
дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със
съответния коефициент от 1,143.
Въззивната
инстанция споделя изложените доводи от РС-П. досежно приложението на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и съответно
преизчисляването на положения нощен труд от ищеца към дневен труд с прилагане
на коефициент от 1,143.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е
предвидено в чл.178, ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно чл.143 от КТ извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по
изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени
случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от
служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на
работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187, ал.1 от ЗМВР. Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100
увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.
Както се
посочва в мотивите на РС-П. , за
процесния период по исковата молба са действали няколко наредби, като в чл.3, ал.3
от Наредбата от 25.05.2015 г., Наредбата от 11.08.2014 г. и Наредбата от
29.07.2016 г., които са аналогични, се предвижда, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00
часа, като в две от наредбите липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2
от Наредбата от 11.08.2014 г., съгласно което при сумарно отчитане на
отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент
1,143.
При
липсата на специално правило, което да определя методологията за превръщането
на отработените нощни часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота следва
да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
В този
смисъл, са правилни изводите на РС-П. досежно основателността на исковите претенции
по тяхното същество.
Въззивната
инстанция счита, че въззивната жалба е основателна досежно размера на дължимата
сума, като обезщетение за положен извънреден труд от страна на ищеца като
главница, ведно с лихвата за забава, считано от датата на изискуемостта до
датата на подаване на исковата молба, тъй като за периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл.9Г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските. На 01.01.2018 г. е влязла в сила горепосочената
норма, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в
края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време
са повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда, без
превръщане на нощните часове в дневни. Следователно, за периода на действие на
правилото на чл.9Г от НРВПО извънредният труд се отчита без превръщане на
нощните часове в дневни. В случая се касае за две тримесечия от процесния
период, а именно от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до
30.06.2018 г., когато следва да намери приложение разпоредбата на чл.9Г от
НРВПО. Същата разпоредба не следва да намери приложение за периода от
01.07.2018 г. до 17.07.2018 г., тъй като тези дни и съответно положените часове
нощен труд не попадат в отчетния период, предвид сумарното отчитане на
работното време на тримесечен период.
Горепосочените
доводи водят до намаляване на дължимите суми, като главница, съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
като за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. следва да бъдат извадени
сумите, получени от вещото лице чрез преизчисляване на нощния труд към дневен с
коефициент от 1,143, като предявеният иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР се явява неоснователен и недоказан за сумата
над 650,87 лева до 1108,07 лева /за сумата като главница в размер на 457,20
лв./ и следва да бъде отхвърлен в тази си част.
По
отношение на претенцията за лихва за забава, същата се явява основателна и
доказана за сумата от 25,95 (двадесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки)
лева, като за разликата до 83,16 лв. /за сумата в размер на 57,21 лв./ искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изложеното, следва да бъде отменено обжалваното решение на РС-П. в частта му, в която ОД на МВР – П. е осъдена да заплати на Т.Ц.Н. сумата над
650,87 (шестстотин и петдесет лева и осемдесет и седем стотинки) лева до пълния
предявен размер от 1108,07 (хиляда сто и осем лева и седем стотинки) лева,
представляващи дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за
периода 01.07.2017 г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, в
частта му, в която ОД на МВР – П. е
осъдена да заплати на ищеца лихва за забава върху неизплатената главница за
периода от 01.07.2017г. до 31.03.2019 г. за сумата над 25,95 лв. до
претендирана мораторна лихва в размер на 83,16 лв., както и в частта му относно
присъдените разноски, като вместо него и по съществото на правния спор, следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни предявените от Т.Ц.Н. искове срещу ОД
на МВР – П. за сумата от 457,20 лв.,
представляваща разликата над сумата от 650,87 лв. до пълния предявен размер от
1108,07 лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд за процесния период, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и за сумата от 57,21 лв. – мораторна лихва, представляваща разликата над
25,95 лв. до претендирана мораторна лихва в размер на 83,16 лв. за процесния
период от време.
Следва да бъде потвърдено решението на П. ски
районен съд в останалата му обжалвана част.
Неоснователни
са възраженията на ОДМВР-П. за
прекомерност на адвокатския хонорар на адвоката на въззиваемия. Настоящият
въззивен състав приема, че размерите на възнаграждението са съобразени с
фактическата и правна сложност на делото, както и с размерите, предвидени в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящият въззивен състав отбелязва, че възражението на ОДМВР-П. във въззивната жалба за допусната техническа
грешка при изписване на фамилията на ищеца в първоинстанционното производство „В.
“ вместо „Н.“, подлежи на отстраняване от първоинстанционния съд по реда на чл.
247 ГПК-Производство за поправка на ОФГ, а не от настоящата въззивна инстанция.
С оглед
изхода на правния спор, ОД на МВР – П. , гр.П. , ул. „С.С. “ ** следва да бъде
осъдено да заплати направените деловодни
разноски съобразно уважената и отхвърлена част на предявените искове по
компенсация на Т.Ц.Н. ЕГН ********** за първата инстанция
в размер на 278,40 (двеста седемдесет и осем лева и четиридесет
стотинки) лева.
С оглед
изхода на правния спор ОД на МВР – П. , гр.П. , ул. „С.С. “ ** следва да бъде осъдено да заплати направените
деловодни разноски съобразно уважената и отхвърлена част на предявените искове
по компенсация на Т.Ц.Н. ЕГН ********** за въззивната инстанция в размер на 162,49 (сто шестдесет и два лева и четиридесет и
девет стотинки) лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
1420/23.07.2019 г., постановено по гр. дело № 2129/2019 г. по описа на Районен съд-П. в частта му, в която ОД на МВР – П. , гр.П. ,
ул. „С.С. “ ** е осъдена да заплати на Т.Ц.Н. ЕГН ********** сумата над 650,87 лева до пълния предявен размер от 1108,07 лева,
представляващи дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за
периода 01.07.2017 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, в частта му, в която ОД на МВР – П. е осъдена да заплати на ищеца лихва за забава
върху неизплатената главница за периода от 01.07.2017 г. до 31.03.2019 г. за
сумата над 25,95 лв. до претендирана мораторна лихва в размер на 83,16 лв.,
както и в частта му относно присъдените разноски, като вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Ц.Н. ЕГН **********
против ОД на МВР –
гр. П. , гр.П. , ул. „С.С. “ ** иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.179, ал.1 вр. чл. 187 от ЗМВР за
заплащане на сумата от 457,20 (четиристотин петдесет и седем лева и двадесет стотинки)
лева, представляваща разликата над сумата от 650,87 (шестстотин и петдесет лева и
осемдесет и седем стотинки) лева до пълния предявен размер от 1108,07 (хиляда
сто и осем лева и седем стотинки) лева, представляваща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода 01.07.2017 г. до
31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Ц.Н. ЕГН **********
против ОД на МВР – гр. П. , гр.П. , ул. „С.С. “ ** иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 57,21
(петдесет и седем лева и двадесет и една стотинки) лева – мораторна
лихва, представляваща разликата над 25,95 (двадесет и пет лева и деветдесет и
пет стотинки) лева до претендирана мораторна лихва в размер на 83,16 (осемдесет
и три лева и шестнадесет стотинки) лева върху неизплатена главница за периода
от 01.07.2017 г. до 31.03.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ОД на МВР – гр. П. , гр.П. , ул. „С.С.
“ ** да заплати направените деловодни
разноски на Т.Ц.Н. ЕГН ********** по компенсация за първата инстанция в размер
на 278,40 (двеста седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ОД на МВР – гр. П. , гр.П. , ул. „С.С.
“ ** да заплати направените деловодни
разноски на Т.Ц.Н. ЕГН ********** по компенсация за въззивната инстанция в размер на 162,49 (сто шестдесет и два лева и четиридесет и
девет стотинки) лева.
ПОТВЪРЖДАВА
горепосоченото решение на П. ски районен съд в останалата му обжалвана
част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.