Решение по дело №233/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 8 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2024 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 23/11.03.2024 г., постановено по АНД № 8/2024 г. на Районен съд – Нова Загора е потвърдено Наказателно постановление № 23-0306-001111/05.10.2023 г., издадено от Началник група в РУ – Нова Загора при ОД на МВР - Сливен, с което на Г. И. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]за нарушения по чл. 137а ал. 1 и чл. 5 ал. 1 т. 2 и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. първо и чл. 184 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер общо на 80,00 (осемдесет), като на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР е постановено отнемане на общо 10 контролни точки.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Г. И. К., който го обжалва в срок, като в жалбата се излагат доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. В преобладаващата част от съдебното решение била инкорпорирана жалбата, фактическата обстановка била описана също в голям обем, а мотивите на съда обхващали само една страница, от което възниквали съмнения относно правилността на акта. Допусната била и неточност, като се сочело, че наказателните постановления се обжалват в 7 – дневен срок. Съдът проявил и тенденциозност при преценка на доказателствения материал, като взел предвид само твърденията на наказващия орган, но не и тези на жалбоподателя. Заявява и незаконосъобразност на наказателното постановление, като несъобразено с нормата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, в която връзка твърди, че наказващият орган не е изяснил всички относими обстоятелства, а и между съставянето на акта и издаване на НП съществувал кратък период. В последното не се сочело и дали нарушителят е депозирал възражения срещу акта, а представените такива не били обсъдени по същество. В описанието на нарушението липсвали решаващи обстоятелства, квалифициращи деянията като съставомерни нарушения, като оставало напълно неясно защо всяко от деянията е счетено за нарушение. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и потвърденото с него наказателно постановление, с претенция за разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата и при подробно изложени доводи моли съда да потвърди решението на Районния съд.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че крайният извод на Районния съд е правилен, въпреки че наведените в касационната жалба съображения относно структурата на съдебното решение имали частична основателност.

Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което се преценява от настоящата инстанция като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 25.09.2023 г. в 15.10 часа полицейски служители от РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен извършвали патрулно – постова дейност в гр. Нова Загора, като в посочения час се движели по [улица]и до магазин „Т-маркет“ забелязали преминаващ край тях автомобил Тойота Ленд Крузер с рег. № [рег. номер], чийто водач бил без обезопасителен колан. Последвали го с патрулния автомобил и след подадени звуков и светлинен сигнал го спрели за проверка, при която идентифицирали водача – Г. И. К.. Във време на извършване на проверката последният изхвърлил горяща цигара в краката на единия от служителите. Тези фактически установявания били квалифицирани като административни нарушения по чл. 137а ал. 1 и чл. 5 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата в съставен на 25.09.2023 г. Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 1069318. По реда на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН К. депозирал, адресирано до РУ - Нова Загора възражение, в което заявил, че актът е съставен незаконосъобразно, тъй като законът изисква най – малко двама свидетели на нарушението, фактическата обстановка била описана неправилно, както неправилно бил приложен и чл. 5 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. По постъпилото възражение Началник РУ – Нова Загора разпоредил извършване на проверка, в хода на която на 06.10.2023 г. били снети сведения от п. с. П. М. и Б. Б., както и съставена от с. и. Д. Д. Докладна записка с УРИ: 306р-16440/12.10.2023 г. С последната било прието, че при съставяне на АУАН не са допуснати процесуални нарушения и било отправено предложение на ангажиране на административнонаказателната отговорност на К. за извършеното нарушение.

Въз основа на съставения акт, на 05.10.2023 г. Началник група в РУ-Нова Загора при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление № 23-0306-001111, с което на Г. И. К. за нарушения по чл. 137а ал. 1 и чл. 5 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. първо и чл. 184 ал. 1 т. 2 от с.з. наложил административни наказания „глоба“ в размери от 50,00 и 30,00 лева, като на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР постановил отнемане на общо 10 контролни точки.

Към преписката е представена и приобщена към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция Справка за нарушител/водач, от която се установява, че за нарушения по ЗДвП срещу К. има издадени 15 бр. наказателни постановления и 20 бр. фишове.

За да потвърди наказателното постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:

При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че административните нарушения са извършени, както и е установено по категоричен начин тяхното авторство. Решаващият съд е приел още, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. С извод за неоснователност на жалбата, потвърдил наказателното постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно, а изводите на Районния съд от фактическа и правна страна напълно се споделят от настоящия касационен състав, при следните съображения:

От гласните и писмени доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция се установяват по безспорен начин установените в атакувания санкционен акт нарушения както от обективна, така и от субективна страна. В процесния случай административнонаказателната отговорност на Г. И. К. е ангажирана за извършени нарушения по чл. 137а ал. 1 и чл. 5 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Съгласно първата от посочените разпоредби, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Нормата е императивна и нейното неизпълнение е прогласено за административно противоправно деяние и скрепено със следващата се санкция в чл. 183 ал. 4 т. 7 от закона, предвиждаща административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. Според втората от приложените като правна квалификация разпоредби – чл. 5 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението, когато това ги застрашава. Досежно това нарушение от фактическа страна по делото е установено, че К. е изхвърлил горяща цигара в краката на единия от полицейските служители по време на извършваната проверка, а и няма основание да не се приеме, че цигарата съставлява „предмет“ по смисъла на цитираната разпоредба. Санкционната разпоредба на чл. 184 ал. 1 т. 2 от ЗДвП предвижда налагане на глоба на водач или пътник, който изхвърля от превозно средство предмети или вещества, които замърсяват пътя, поради което същата се явява правилно приложена по отношение на описаното деяние. Извършените нарушения са установени и доказани по безспорен начин в хода на първоинстанционното съдебно производство. Правилно съдът е кредитирал и дал вяра на свидетелските показания на разпитаните полицейски служители като безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая описаната в акта фактическа обстановка не е опровергана от санкционираното лице с годни писмени и/или гласни доказателствени средства. В тази връзка следва да се отбележи, че е необоснован доводът на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд е подходил тенденциозно, като е „пренебрегнал“ твърденията на жалбоподателя, а е взел предвид само обстоятелствените твърдения на наказващия орган. В хода на съдебното производство са събрани и приобщени писмените доказателства по преписката, разпитани са като свидетели актосъставителят и свидетелят по съставения акт, т.е. проведено е пълно съдебно следствие, а своите твърдения жалбоподателят не е подкрепил, чрез ангажиране на доказателствени средства.

На следващо място, касационният състав не споделя и довода на касационния жалбоподател за необоснованост на съдебното решение, респ. допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото същото съдържало в голямата си част подробен прочит на жалбата и описание на фактическата обстановка, а мотивите съставлявали кратко изложение. Така структуриран, съдебният акт на Районния съд е валиден и изцяло съответства на процесуалните изисквания, като последните не поставят императивни условия за обем на отделните части или съотношение между съдържателния обхват на същите. От значение за правилното разрешаване на спора е не обемът на мотивите, а тяхното съдържание и съответствие с доказателствения материал и приложимите правни норми. В процесния случай събраните доказателства сочат еднозначно, че установените с акта и санкционирани с наказателното постановление нарушения са извършени при описаните фактически обстоятелства, прогласени са за административни противоправни деяния, подлежащи на следващата се санкция с конкретни правни норми, които са правилно приложени от наказващия орган. При събиране на доказателствата съдът не е допуснал нарушения, не е лишил и жалбоподателя от възможност да ангажира такива и активно да участва в процеса. Както се отбеляза по – горе, такива не са ангажирани от страната, т.е. своите твърдения от фактическо естество К. не е подкрепил с доказателства, които съдът да обсъди, коментира и цени.

Касационната инстанция не споделя и изложените в касационната жалба съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради нарушение на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. При преценка на представените по административнонаказателната преписка писмени доказателства такова не се установява. Видно е от същите, че депозираното по реда на чл. 44 ал. 1 от ЗАНН възражение на К. е провокирало извършване на проверка на изложените твърдения и доводи, при която са снети сведения от полицейските служители и е съставена докладна записка, с мнение за ангажиране отговорността на водача – нарушител. Издаването на наказателното постановление десет дни след съставяне на АУАН въобще не може да се третира като процесуално нарушение, доколкото законодателят не регламентира минимален срок за това, а в случая очевидно 10-дневният срок е бил напълно достатъчен за извършване на проверката по подаденото възражение и законосъобразността на акта. Необоснован и изцяло формален е и доводът на касационния жалбоподател, че в описанието на нарушението в акта и НП липсват решаващи обстоятелства, квалифициращи деянията като съставомерни нарушения, в която връзка такива обстоятелства не се сочат дори като твърдения, които съдът да обсъди и анализира. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, наказателното постановление съдържа всички изискуеми от нормата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. В санкционния акт са конкретизирани в достатъчна степен мястото на извършване на деянието и обстоятелствата, при които е извършено. При съдържащите се в НП данни и събраните в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателства не остава никакво съмнение както относно датата и мястото на извършване на нарушението, така и досежно неговата субективна страна.

С оглед горните съображения настоящата съдебна инстанция намира доводите, изложени в касационната жалба за неоснователни, а атакувания съдебен акт за материално и процесуално законосъобразен. При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, такива не са допуснати и от първата съдебна инстанция при постановяване на нейното решение. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че изложените в жалбата отменителни основания не са налице.

В атакуваното решение Районен съд – Нова Загора е формирал обоснован и съответен на всички доказателства извод за законосъобразност на Наказателно постановление № 23-0306-001111/05.10.2023 г., издадено от Началник група в РУ – Нова Загора при ОД на МВР - Сливен, с което на Г. И. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]за нарушения по чл. 137а ал. 1 и чл. 5 ал. 1 т. 2 и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 предл. първо и чл. 184 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер общо на 80,00 (осемдесет), като на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР е постановено отнемане на общо 10 контролни точки. Обжалваното решение, като законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/11.03.2024 г. на Районен съд – Нова Загора, постановено по АНД № 8/2024 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.