Р Е Ш Е Н И Е
№3041/25.7.2016г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на първи юли, през
две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело № 1732
по описа на Варненски районен
съд за 2016г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
обективно кумулативно съединени искове от Б ДСК” ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** за
обявяване недействителността на договор от 16.02.2015г. за прехвърляне
на ½ ид. части от недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 28, т.І,
рег. № 723, дело №22/2015г., по описа на нотариус И. Обретенова с район на
действие ВРС срещу Т.И.Д., ЕГН **********
*** и П.Т.Д., ЕГН ********** ***, както и за обявяване недействителността
на договор от 16.02.2015г. за учредяване
на пожизнено и безвъзмездно право на ползване на ½ ид.части
от имот, обективиран в нотариален акт № 28, т.І, рег. № 723, дело
№22/2015г., по описа на нотариус И. Обретенова с район на действие ВРС срещу Т.И.Д., ЕГН ********** *** и Т.Д.Д., ЕГН**********, на
осн. чл. 135, ал.1 вр. ал.2
ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищеца има качеството на кредитор спрямо ответника Т.И.Д., което
качество на последния произтича от сключени договори за поръчителство. В тази
насока се излагат твърдения, че на 21.03.2011г. ищеца е отпуснал банков кредит
на търговското дружество „Т.И.” ЕООД в размер на 1 000 000 евро, със
срок на погасяване 120 месеца, а т.е. до 21.03.2021г. Въз основа на т.17.3 от
договора за кредит № 989/21.03.2011г., същия е бил обезпечен с поръчителство на
ответника Т.Д. и търговското дружество „А-Т.” ЕООД. Въз основа на посочената
разпоредба в договор между ответника Т.Д. и ищеца е сключен договор за
поръчителство, по силата на който ответника следва да обезпечи изпълнение на
задължението на длъжника в пълен размер. Сочи, че въз основа на т.2 от Договора
за поръчителство, ответникът Т.Д. отговаря солидарно с кредитополучателя по
задълженията произтичащи от договора за кредит от № 989/21.03.2011г.
Сочи, че на 21.03.2011г. ищеца в
качеството си на кредитор и търговското дружество „Т.И.”, в качеството си на
кредитополучател са сключили договор за кредит – овърдрафт № 990, по силата на
който ищеца е отпуснал кредит на кредитополучателя в размер на
1 700 000 лева, като с анекс №3/16.01.2013г. отпусната сума е
променена в размер на 2 700 000 лева. Първоначалния срок за
погасяване на задължението бил определен от 12 месеца с падеж -21.03.2012г., но
в последствие с Анекс № 1/05.04.2012г. срокът бил продължен до 21.05.2012г. Последвали
допълнителни анекси, като с анекс №4/05.12.2013г. срокът бил продължен до
21.11.2014г. Въз основа на уговорка в договора за овърдрафт №990, кредитът се
обезпечава с поръчителство на ответника Т.Д., въз основа на което бил сключен и
договор за поръчителство от 21.03.2011г., по силата на който ответника следва
да обезпечи изпълнение на задължението на длъжника в пълен размер, като по
силата на анекс №3/16.01.2013г., отговорността била уговорена в размер на
отпусната сума от 2 700 000 лева, а с анекс от 05.12.2013г.
отговорността била продължена до окончателния срок за погасяване на
задължението – 21.11.2014г.
Твърди, че по силата на издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417
от ГПК от 25.03.2015 г. по дело № 14315/2015г. на СРС на 25.03.2015 г. е издаден изпълнителен лист, по силата
на който длъжниците „Т.И." ЕООД „А-Т." ЕООД, и ответникът Т.Д.,
са осъдени да заплатят солидарно
в полза на Б ДСК" ЕАД дължимите по суми
и съответните разноски по договора за овърдрафт №990.
Излага се, че на 21.03.2011г.
ищеца е отпуснал кредит на дружеството „Т.И.” ЕООД по силата на договор за
кредит №911, за сумата от 1 300 000 лева, която първоначално следвало
да бъде възстановена за срок до 60 месеца, но в последствие по силата на
анекси, последния от който №4/05.12.2013г. бил фиксиран срок до 21.11.2014г.
Въз основа на уговорка в договора за кредит №991/21.03.2011г. на 21.03.2011г.
ищеца сключил договор за поръчителство с ответника Т.Д. за обезпечение на
задължението в размер на 1 300 000 лева. По силата на анекс от 05.12.2013г. към
договор за поръчителство от 21.03.2011г. било уговорено между ответника Т.Д. и
ищеца, че поръчителството му по цитирания договор се запазва до новия срок на
договора- 21.11.2014г.
Твърди, че по силата на издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417
от ГПК от 08.04.2011 г. по дело № 14317/ 2015г. на СРС на 08.04.2015 г. е издаден изпълнителен лист, по силата
на който длъжниците „Т.И." ЕООД „А-Т."
ЕООД, и ответникът Т.Д., са осъдени да
заплатят солидарно в полза на Б ДСК" ЕАД дължимите по суми
и съответните разноски по договор за кредит – овърдрафт № 991/21.03.2011г.
Излага се съображения, че
вземанията на ищеца произтичат от договори за поръчителство към договори за
кредит № 989/21.03.2011г., договор за кредит-овърдрафт № 990/21.03.2011г. и
договор за кредит № 991/21.03.2011г., които са сключени на 21.03.2011г.,
съответно на 16.01.2013г., а разпоредителните сделки, които увреждат кредитора
са осъществени след тази дата, а именно на 16.02.2015г.
С осъщественото прехвърляне на
вещни права ответника Т.Д. се сочи, че е намалил имуществото си, като цели с тези
си действия да ограничи възможността на кредитора да удовлетвори вземането си.
Осъщественото прехвърляна на вещни права и учредяване на право на ползване
досежно същите е по отношение на страни, досежно които е приложима презумпцията
на чл. 135, ал.2 ЗЗД, а именно ответника П.Д. – син на ответника Т.Д. и
ответника Т.Д. – негова съпруга.
По отношение на ответника П.Д.,
ответника Т.Д. на 16.02.2015г. е осъществил прехвърляне на ½ ид.части от апартамент No 76, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.4502.248.5.10, находящ се на четвърти
етаж в сграда No 5, в гр***, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.4502.248, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-30 от 19.06.2007 г. на
ИД на АК, с площ на апартамента от 59,54 кв.м.,
състоящ се от : две стаи,
кухня, баня-тоалет, коридор, два балкона,
изба. при граници по предходен
документ за собственост: паркинг, стълбище, апартамент 77, тревна площ, вход
7, а съгласно схема на самостоятелен обект, издадена от СГКК - Варна, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - обект
с идентификатор 10135.4502.248.5.11; под обекта: обект
с идентификатор10135.4502.248.5.7, над обекта: обект с идентификатор 10135.4502.248.5.13, ведно
с прилежащата ИЗБА, с площ от 2,20 кв.м., при граници на
избата: коридор, изба на апартамент
70, изби от вход 7, изба на
апартамент 79, ведно с
0,4866% идеални части от общите части
на сградата и от правото на
строеж върху мястото, в което е построена сградата, който договор е обективиран в Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка № 28, том. I, peг. № 723, дело
№ 22 от 16.02.2015 г. по описа на нотариус
Ивелина Обретенова.
По отношение на ответника Т.Д. на
16.02.2015г. ответника Т.Д. е учредил пожизнено и безвъзмездно право на ползване на ½ ид.части
от цитирания апартамент No 76, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.4502.248.5.10,
който договор също е обективиран в Нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка № 28, том. I, peг. № 723, дело
№ 22 от 16.02.2015 г. по описа на нотариус
Ивелина Обретенова.
При
изложените съображения и доколкото се сочи, че ответника има качеството на
длъжник по силата на посочените договори за поръчителство, към цитираните
договори за банкови кредити, то желае да бъде обявен за недействителен спрямо
ищца, сключения на 16.02.2015г. договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в нотариален акт № 28, т.І,
рег. № 723, дело №22/2015г., по описа на нотариус И. Обретенова с район на
действие ВРС между ответника Т.И.Д. и ответника П.Т.Д., както и да бъде
обявяван за недействителността на договор от 16.02.2015г. за учредяване на
пожизнено и безвъзмездно право на ползване,
обективиран в нотариален акт № 28, т.І, рег. № 723, дело №22/2015г., по описа
на нотариус И. Обретенова с район на действие ВРС между ответника Т. Д. и
ответника Т.Д..
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответниците. С отговорът си същите излагат, че
предявения иск е недопустим доколкото ответникът Т.Д. няма качество на длъжник
по отношение на кредитора Б ДСК” ЕАД по силата на цитираните в ИМ договори - №
989/21.03.2011г., договор за кредит-овърдрафт № 990/21.03.2011г. и договор за
кредит № 991/21.03.2011г. По тези договори ответника Т.Д. има качество на
поръчител, като той е поел задължение да обезпечи вземанията на ищеца по
отношение на отпуснати полза на търговското дружество „Т.И.” ЕООД банкови
кредити. Сочи, че ищеца няма качество на кредитор по отношение на Т.Д., поради
което иска се явява недопустим.
В условията на евентуалност се
сочи, че предявените искове са неоснователни, като се развиват подробни доводи
в тази насока. Сочи се, че поръчителя по договорите за банков кредит и ответник
в производството по делото Т.Д. не е извършил разпоредителни действия, с които
да е увредил интересите на ищеца. Към момента на осъществяване на посочените
сделки, а именно към 16.02.2015г. ищеца не е бил отнесъл кредитите за
предсрочно изискуеми. Това е осъществено с предявяване на заявление по чл. 417 ГПК на 25.03.2015г. в съда. Излага, че роднинската връзка между ответниците не
е достатъчен елемент за да установи изпълнение на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. Не се спори, че сделките са сключени между роднини, но задължението на
длъжника по размер трябва да се прецени към момента на изповядване на отчуждителната сделка –
16.02.2015г. Към посочената дата ответника Т.Д. не е в неизпълнение на
задължението си към ищеца, поради което и към този момент липсва увреждане на
последния. Към датата на разпоредителните сделки ответниците не са знаели,
съответно не са увредили ищеца.
Сочи, че в полза на ищеца е
учредена договорна ипотека върху имот собственост на кредитополучателя „Т.И.” в
размер на покриващ отпуснатия кредит.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С договор за кредит №
989/31.03.2011г., ищецът в качеството му на кредитор отпуска на дружеството „Т.И.” ЕООД, представлявано от Т.Д. заем в размер на
1 000 000 евро, като с договор за поръчителство от 21.03.2011г. към договор за кредит №
989/31.03.2011г. сключен между ищеца и първия ответник, последния в качеството
му на поръчител се е задължил да изпълни задължението на кредитополучателя.
С договор за кредит –
овърдрафт №990/21.03.2011г., ищецът в качеството му на кредитор отпуска на
дружеството „Т.И.” ЕООД, представлявано от Т.Д. заем в размер на
1 700 000 лева, като с Анекс №3 към договор за кредит – овърдрафт
№990/21.03.2011г. отпусната сума се увеличава на 2 700 000 лева. С
Анекс №4 към договор за кредит – овърдрафт №990/21.03.2011г., срокът за връщане
на отпуснатия кредит е продължен до 21.11.2014г. С договор за поръчителство от
16.01.2013г. към договор за кредит – овърдрафт №990/21.03.2011г., първия ищец е
поел задължение към кредитора досежно отпусната сума в размер на 2 700 000
лева.
Въз основа на заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, ищецът
се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.03.2015г.,
постановена по ч.гр. дело № 14315/2015г. по описа на СРС и изпълнителен лист
срещу дружеството „Т.И.” ЕООД, представлявано от Т.Д.
и солидарния длъжник – Т.Д. за сумата от 2 700 000 лева, произтичаща от
договор за кредит
– овърдрафт №990/21.03.2011г., сумата от 46364,63 лева – договорна лихва, 87000
лева наказателна лихва, 142,50 лева нотариална такса, както и съдебни разноски
в размер на 56670,14 лева и 43032,60 лева юрисконсултско възнаграждение.
С договор за кредит №
991/21.03.2011г. ищеца в качеството му кредитор отпуска в полза на „Т.И.” ЕООД, представлявано от Т.Д. заем в размер на
1 300 000 лева, като с анекс №4 към посочения договор се уговаря, че
отпуснатия кредит следва да бъде възстановен до 21.11.2014г. С договор за
поръчителство от 21.03.2011г. сключен между първия ответник и ищеца, първия е
поел в условията на солидарност задължение спрямо кредитора за сумата от
1 300 000 лева, произтичаща от договор за кредит № 991/21.03.2011г.
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
е издадена заповед да изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
08.04.2015г., постановено по ч.гр. дело № 14317/2015г. на СРС и изпълнителен
лист, с която дружеството
„Т.И.” ЕООД, представлявано от Т.Д. и солидарния длъжник – Т.Д. са
осъдени да заплатят на заявителя сумата от 1 272693,17 лева произтичаща от
договор за кредит №991/21.03.2011г., сумата от 22165,97 лева – договорна лихва,
сумата от 20422,97 лева наказателна лихва, , такса в размер на 6363,47 лева,
такса в размер на 142,50 лева, и разноски в размер на 26435,76 лева – заплатена
държавна такса и 20356,82 лева възнаграждение за процесуално представителство.
С договор от 16.02.2015г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт №28, т.І, рег. № 723, дело №
22/2015г. на нотариус Ивелина Обретенова с район на действие ВРС, първия ищец
учредява в полза на ответника Т.Д. пожизнено и безвъзмездно ограничено вещно право на ползване върху
собствената си ½ ид.част от недвижим имот
представляващ апартамент №76 с идентификатор 10135.4502.248.5.10, находящ се на
четвърти етаж в сграда №5, община Варна, гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик,
бл.304, ведно с прилежащата изба с площ от 2,20кв.м., както и 0,4866% ид.части от общите части на сградата. С посочения договор
от 16.02.2015г. първия ответник прехвърля в полза на ответника П.Д. ½ ид.части от горепосочения апартамент, срещу задължение за
издръжка и гледане със запазване правото на пожизнено и безвъзмездно право на
ползване.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Претенцията се
основава на чл. 135 ЗЗД.
За да се
уважи Павловият
иск, е необходимо кумулативното наличие
на следните предпоставки: (1) ищецът да има качеството
на кредитор; (2) правното действие, което се атакува,
обективно да уврежда кредитора- ищец чрез намаляване
на имуществото на длъжника или
чрез създаване на затруднения за удовлетворяване на кредитора и (3) длъжникът да е знаел, че
уврежда кредитора си с атакуваното действие; (4) когато действието е възмездно,
лицето с което длъжникът е договарял също трябва да
е знаело за увреждането. Знанието по третата и четвъртата предпоставка се предполага до
доказване на противното, ако третото лице, с което длъжникът е договарял, е съпруг, роднина по права
линия, брат или сестра (чл. 135, ал.2 ЗЗД).
В настоящия случай не се спори
между страните, поради което е прието за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване, че ответникът П.Д. е син на ответника Т.Д., както и че
ответницата Т.Д. е съпруга на ответника Т.Д.. Не е спорно, че Т.Д. на
16.02.2015г. е осъществил в полза на ответника П.Д. прехвърляне на ½ ид.части от апартамент No 76, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.4502.248.5.10
срещу задължение за издръжка и
гледане, като и че на 16.02.2015г. ответника Т.Д. е учредил в полза на
ответника Т.Д. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху ½ ид.части от апартамент No 76, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.4502.248.5.10,
които сделки са обективирани в НА №28, т.723, дело № 22/2015г., по описа на
нотариус И. Обретенова с район на действие ВРС. Не се оспорва от страните, че
ответникът Т.Д. има качество на поръчител, което му качество произтича от
сключени договори за поръчителство с ищеца, във връзка с отпуснати в полза на
търговското дружество „Т.И.” ЕООД договори за банкови кредити - № 989/21.03.2011г., №
990/21.03.2011г. и № 991/21.03.2011г.
Предвид изложеното следва да бъде
даден отговор на първия въпрос от фактическия състав на горецитираната правна
норма, а именно има ли качество на кредитор ищеца по отношение на ответника Т.Д.,
който въпрос предпоставя и отговор на въпроса дали Т.Д.
има качество на длъжник.
Както съдът вече посочи, не се
спори между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че Т.Д. има качество на поръчител, във връзка с
отпуснати в полза на търговското дружество „Т.И.” ЕООД договори за банкови
кредити - № 989/21.03.2011г., № 990/21.03.2011г. и №
991/21.03.2011г. В това му качество на поръчител на представляваното от
него юридическо лице той е поел
задължени спрямо кредитора (ищец в производството по делото) да отговаря с
цялото си имущество за изпълнение задълженията на кредитополучателя при
условията на солидарност. Кредитора има потенциално съществуващо вземане спрямо
поръчителя през цялото време от момента на възникване договорното
правоотношение по поръчителство, съответно усвояване на отпуснатия кредит от
кредитополучателя до неговото погасяване от последния. Поръчителя обаче става
длъжник на кредитора едва при настъпване на условие за ангажиране на неговата
отговорност, което условие е свързано с неизпълнение на задълженията на главния
длъжник. Това му евентуално задължение, което би се породило при посоченото
условие произтича от самия договор за поръчителство, по който страни са
кредитора и поръчителя.
С Решение № 199/30.12.2010г.,
постановено по т.д. №966/2009г. на ВКС, ІІ т.о., постановено при условията на
чл. 290 ГПК е допуснат до касационно разглеждане въпроса за приложимостта на Павловия иск спрямо
извършените от поръчителя действия. В решението се приема разбирането, че предмет на отменителния иск са действията на
длъжника. Под “длъжник” по смисъла на чл.
135 ЗЗД следва да
се разбира, обаче, само лицето,
което е насрещна страна по правоотношението,
породило вземането на кредитора, т. е. носителят на главното
задължение, но не и лицето, което
е поръчителствало за неговото изпълнение. Поръчителят отговаря за същия дълг
заедно с длъжника и то при условията
на солидарност /освен ако не
е уговорено друго/. Неговата отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна функция.
Тя е вторична и съществува дотолкова, доколкото съществува главният дълг. Поръчителството е един от предвидените в закона /чл. 133 и сл.
ЗЗД/ способи за
гарантиране изпълнението на главното задължение,
какъвто представлява и отменителният иск. Именно от еднаквата им
правна същност и предназначение произтича неприложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията
на поръчителя. В същото решение се посочва, че
обстоятелството, че предмет на предявения
отменителен иск са действия, извършени
не от длъжника
по процесния договор за банков кредит,
а от поръчителя, е напълно достатъчно, за да се
приеме, че този иск е неоснователен.
Така цитираната съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК по конкретен и относим
към настоящия спор въпрос, съставлява задължителна за настоящия първоинстанционен
съд съдебна практика, която следва да бъде съобразена при разглеждане и
решаване на дела от този вид. В случая, както вече съдът посочи предмет на
разпоредителните сделки от 16.02.2015г.,
които са обективирани в НА №28/2015г. са действия на ответника Т.Д., който към
този момент има качество на поръчител във връзка с отпуснати
в полза на търговското дружество „Т.И.” ЕООД договори за банкови кредити - №
989/21.03.2011г., № 990/21.03.2011г. и № 991/21.03.2011г. Посочените разпоредителни сделки
са извършени от Д. в полза на останалите ответници – негови син и съпруга, но в
качеството му на поръчител по посочените договори за кредит, доколкото ищеца се
сдобива в изпълнителни листи срещу кредитополучателя по цитираните договори за
кредит и солидарния длъжник в едни по-късен момент, а именно на 25.03.2015г. по ч.гр. дело №
141315/2015г. на СРС и на 08.04.2015г.,
по ч.гр. дело № 14317/2015г. на СРС. Възникването на
правото по чл. 135 ЗЗД предпоставя вземане, без да е необходимо
то да е изискуемо
и ликвидно, в която насока е постановената
задължителна съдебна практика по чл.
290 ГПК / Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о./. Това право обаче може да
бъде упражнено срещу лицето имащо качество на длъжник по отпуснатия договор за
кредит, но не и срещу поръчителя доколкото без да е изискуемо и ликвидно
главното вземане на кредитора, и невъзможността на кредитополучателя (длъжник)
да плаща задължението си, не се поражда задължението за поръчителя да изпълни
задължението на длъжника по договора за кредит. При това положение
разпореждайки се със собствените си имоти поръчителя не влошава възможността на
кредитора да удовлетвори вземането си, като насочи изпълнението срещу тях,
доколкото към момента на разпоредителната сделка кредитора няма вземане към
лицето имащо качество на поръчител. Приемане на противното би предпоставило идентитет на
задълженията на кредитополучателя и поръчителя на същия, без същевременно да са
налице идентични права за последните. Възможно е при осъществяване своевременно
изпълнение на задълженията от страна на длъжника, кредитора никога да не
потърси договорната отговорност на поръчителя, с която той обезпечава едно
чуждо вземане, при което не следва през време на целия период от действието на
уговорката за поръчителство, поръчителя да няма възможност да се разпорежда със
собственото си имущество, което евентуално би послужило за удовлетворяване
вземането на кредитора.
При така изложеното и доколкото
не е налице първата от горе-цитираните
кумулативни предпоставки за основателност на предявения иск, то не
следва да бъдат обсъждани и останалите. При тези съображения следва да бъдат
отхвърлени кумулативно съединените искове от Б ДСК” ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** за обявяване недействителността на договор от 16.02.2015г. за прехвърляне на
½ ид. части от недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 28, т.І, рег. № 723, дело
№22/2015г., по описа на нотариус И. Обретенова с район на действие ВРС срещу Т.И.Д.,
ЕГН ********** *** и П.Т.Д., ЕГН ********** ***, както и за обявяване
недействителността на договор от 16.02.2015г. за учредяване на пожизнено и
безвъзмездно право на ползване на ½ ид.части
от имот, обективиран в нотариален акт № 28, т.І, рег. № 723, дело №22/2015г.,
по описа на нотариус И. Обретенова с район на действие ВРС срещу Т.И.Д., ЕГН **********
*** и Т.Д.Д., ЕГН**********, на осн.
чл. 135, ал.1 вр. ал.2 ЗЗД.
Въпреки изхода на спора съдът не
присъжда разноски в полза на ответниците доколкото не са представени
доказателства за сторени такива.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля предявените искове от Б ДСК” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление *** за
обявяване недействителността
на
договор от 16.02.2015г. за прехвърляне на ½ ид.
части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт № 28, т.І, рег. № 723, дело №22/2015г., по описа на нотариус
Ивелина Обретенова с район на действие Варненски районен съд срещу Т.И.Д., ЕГН ********** *** и П.Т.Д.,
ЕГН ********** ***, както и за
обявяване недействителността на договор от 16.02.2015г. за учредяване на
пожизнено и безвъзмездно право на ползване на ½ ид.части
от имот, обективиран в нотариален акт № 28, т.І, рег. № 723, дело №22/2015г.,
по описа на нотариус Ивелина Обретенова с район на действие Варненски районен
съд срещу Т.И.Д., ЕГН ********** ***
и Т.Д.Д., ЕГН**********, на осн. чл. 135, ал.1 вр.
ал.2 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :